1 добра и 4 лоши новини за пенсиите

След голямата парламентарна пушилка и партиите са сити, и президентът е цял, но пенсионерите отново са заложник на политически интереси

В черно-белия свят на ежедневното оцеляване равносметката от голямата парламентарна пушилка с пенсиите обещава три хубави месеца за пенсионерите. Те няма да са чак толкова хубави, колкото изглеждаха за няколко часа във вторник, но 120 лв. добавка към пенсиите е повече, отколкото възрастните са виждали от години насам. Затова в следващите дни принципните съображения, че това са подаяния и купуване на гласове, вероятно ще останат нечути, колкото и да са основателни. Това обаче не променя факта, че в хубавата новина са заровени няколко лоши.

Партиен инат на всяка цена

Във вторник депутатите направиха на пух и прах проекта на служебния кабинет за увеличение на пенсиите, като в предизборна истерия гласуваха наред всички предложения за завишаване на приходите и разходите в пенсионния бюджет. Шансът им беше поднесен на тепсия от предизборните сметки на президента Румен Радев, който отвори врата за дестабилизация на финансите чрез спорна актуализация, надхвърляща далеч необходимия минимум от антикризисни мерки. В резултат на това денят сигурно ще бъде запомнен като един от най-удивителните в историята на този хаотичен парламент – в края на гласуванията минималната пенсия достигна невероятните 490 лв., защото бяха приети и 370 лв. минимална пенсия и 120 лв. добавка.

Хаосът бе забъркан в съюз от ГЕРБ и ДПС и с кумуването на БСП, която следваше екстравагантната стратегия да подкрепя всяко решение, предвиждащо някакво увеличение. Левицата гласува и с партиите на статуквото, и с партиите на промяната, осигурявайки мнозинство за взаимно изключващи се предложения. Така с доста партиен инат актуализацията бе напълнена с противоречащи си числа и главозамайваща комбинация от увеличения, всичките предвидени за едновременно въвеждане.

Този пенсионерски рай просъществува от ден до пладне, защото няма никаква връзка с реалния бюджет. За да се вмести в наличните приходи, служебният финансов министър Асен Василев предложи разсрочване на мерките във времето, с което и парламентарните партии са сити, и президентът Румен Радев е цял. Така преизчислението бе отложено за Коледа заедно с увеличението на минималната пенсия на 370 лв., а за последните три месеца на годината ще има по 120 лв. добавка за всички пенсионери и по-високо платено майчинство за втората година на детето (което се увеличава от 380 на 650 лв.).

Компромисът устройва всички партии, но постави пенсионерите в незавидната позиция да са заложници на теснопартийни интереси. А отиващата си седмица показа нагледно докъде са готови да паднат политиците в името на тези интереси и политическото си оцеляване. Едни и същи депутати се обвиняваха във “вандализъм” към пенсионерите и сетне гласуваха като един решения, които извън елементарния си предизборен замисъл могат да имат само една цел – саботаж. Това гласуване на инат показа истинското лице на партиите, които сега ще обикалят избирателите си и ще им свалят звезди от небето.

Справедливостта в системата вече е невъзможна

В резултат на вредната политика към пенсиите в последните години всякакви принципни решения като преизчисление с обективни показатели могат да предизвикат само разочарование и затова се избягват. И сега депутатите подмениха два обективни и справедливи метода за подкрепа на възрастните – през коефициента за стаж и през линията на бедност, с произволно и несправедливо раздаване на пари на калпак, което само до края на годината ще струва почти 750 млн. лв.

Увеличението на пенсиите през стажа например не е малко – средно с около 12.5% (средната сума е 64 лв.), но при ниските пенсии с малък стаж не би стигнало дори да покрие 50-те лв., които правителството на Бойко Борисов започна да раздава антикризисно през август 2020 г., а при по-високите в най-добрия случай няма да ги надскочи забележимо. Дори отложеното за 25 декември огромно увеличение с 23% на минималната пенсия (370 лв.) бледнее, защото е само с 20 лв. повече от това, което в момента получават тези пенсионери с Борисовата добавка.

Двата примера са показателни за степента, в която чрез добавки и ударно увеличение на минималната пенсия последното правителство на Борисов разруши основите на осигурителната система. Раздаването на еднакви суми подкрепя непропорционално ниските пенсии, насаждайки неудовлетворение по следващите нива, които имат по-висок осигурителен принос, но получават много по-нисък процент. Според депутатите, от тази порочна практика връщане назад няма – единственият изход е да се предлагат все по-големи и по-големи добавки. Това обаче превръща окончателно пенсиите в социална помощ, независеща от осигурителния принос на човека.

“Всичко това работи против осигурителната система. Ние непрекъснато увеличаваме дела в пенсията, който не е свързан с приноса на хората в пенсионната система, а е свързан с предизборните борби на партиите”, предупреди и Иван Нейков, бивш социален министър и един от архитектите на пенсионната ни реформа.

Някой винаги ще ги спира и дава

Няма съмнение, че колкото и да е справедливо, преизчислението на пенсиите не е работа на служебно правителство, особено без ясно парламентарно мнозинство. С актуализацията служебният кабинет само даде възможност на партиите на статуквото да подменят този зависещ само от закони и формули механизъм с пари на калпак, които Деница Сачева евфемистично нарича “хоризонтално подпомагане”, а ИТН правдиво определя като “купуване на гласове”.

Много пъти в изминалите мъчителни дни гласуваните добавки бяха пропагандирани като антикризисни и временни, но така и не се разбра колко временни ще бъдат и защо са двойно по-антикризисни от сегашните.

В демагогията имаше и минути на откровение, в които един или друг депутат чистосърдечно си признаваше, че временните решения най-вероятно ще са постоянни, защото няма сила, която да им посегне. Иначе ДПС се оправдаваше, че какво ще стане от новата година е въпрос към бюджет 2022, а ГЕРБ твърдеше, че никой не може да прогнозира докога ще сме в пандемична криза. Най-образно го обобщи Борисов, който някак успя да представи главната роля на неговите депутати в случилото се като вина на президента – “следващото правителство ще трябва да отреже разходите и да се самоубие”.

Общото между всички тези хипотези е, че в тях парите за пенсионерите зависят от волята на една или друга политическа сила. Затова никой не можа да каже на финансовия министър какво да запише в сметките за след Нова година – 120 лв. или 0.00. Този въпрос остава отворен.

Търси се султан

Политическото самоубийство на следващия кабинет е по-малко вероятният изход от ситуацията. В дебатите бяха подхвърлени всякакви решения откъде ще дойдат парите, с пълното съзнание, че това не е проблем на този парламент. Вариантите минаха през целия спектър от нов държавен дълг, през увеличение на данъци и осигуровки до запушване на пробойните.

“Като не искаш да вдигаш данъците, първо си събираш парите от хазарт, а данъчните почват да следят големите фирми, не фризьорките и продавачките на пазара”, коментира Мартин Димитров от ДБ. “Вие не разбирате ли като десен политик, че приходите трябва да бъдат регулярни. Ако султанът на Бруней каже, че ще даде 15 млрд. за българските пенсионери, другата година ще трябва да търсим друг султан”, поучи го Хасан Адемов. “Хората разбраха, че парите се управляват безобразно, разбраха, че ако се вкарат правила, ще има пари и за пенсии”, отвърна му Димитров.

За всеки работещ обаче е ясно, че веднага след изборите сметката за предизборното пиянство ще кацне на неговата маса и той ще я плати по един или друг начин – през данъците или през осигуровките. Защото за всяка власт у нас той винаги е най-удобният султан.