ПАРИ

Валентин Златев превзема фирма, за да обслужва „Турски поток“

“Енергико Трейдинг” иска от КЕВР 35-годишна лицензия за търговия с газ

Бившият дългогодишен директор на „Лукойл България“ Валентин Златев, който след свалянето му от поста през април 2019 г. и окончателното му излизане от всички органи на дружеството на руския енергиен мастодонт, минава от нефта към природния газ.

Това става чрез опит за превземането на газовото дружество „Енергико Трейдинг България“ от създателя му Иван Дреновички, чийто мажоритарен собственик в момента е швейцарската компания „Литаско СА“, която управлява глобалните нужди на руската „Лукойл“ за доставка на суров петрол, природен газ и петролни продукти, маркетинг и търговия. Крайната цел очевидно е директна доставка на природен газ за бургаската рафинерия „Нефтохим“ от „Турски поток“, което ще елиминира държавния газов доставчик „Булгаргаз“ като досегашен снабдител на завода и ще наруши сериозно приходите му.

Това ще стане, ако Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) реши да даде поисканата от „Енергико Трейдинг България“ 35-годишна лицензия за търговия с природен газ. Заявлението е внесено през април 2021 г. и ще бъде разгледано на открито заседание на регулатора в сряда. От доклада на работната група на КЕВР става ясно, че тя не вижда проблеми дружеството да получи такъв лиценз, какъвто е допустим от закона, но обикновено на търговците на газ се дават 10-годишни лицензии.

„Енергико Трейдинг България“ е обосновало исканата 35-годишна лицензия „със сключен дългосрочен договор за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа със стратегически клиент с национално значение“. В доклада на КЕВР се отбелязва, че „за обезпечаване на оперативната си дейност („Енергико Трейдинг България) има сключен дългосрочен договор с доставчик на природен газ на входен пункт Странджа 2 (българо-турската граница); сключен договор за използване на Виртуална търговска точка; сключен договор с голямо предприятие и осигурена доставка от точката на закупуване до точката на продажба“.

Колко е дълъг срокът на тези договори, в доклада на КЕВР не е се посочва, не става ясно и дали самите договори са предоставени на регулатора или само са декларирани.

Зад обявените входна и изходна точки обаче се крие договор с „Газпром“ за доставка през „Турски поток“ – Странджа 2 е входът на газопровода в България, а косвени данни сочат, че суровината най-вероятно ще е за бургаската рафинерия, с която Златев вече се опитва да върти частен бизнес с помощта на „Литаско“. Не е ясно обаче на какъв принцип ще стават доставките за бургаското предприятие, в което държавата има златна акция, и дали има конкуренция при осъществяването ил.

Това става чрез действия по окупацията на „Енергико Трейдинг България“, създадена през април 2020 г. от Иван Дреновички, който беше директор на държавния газов оператор „Булгартрансгаз“ от септември 2009 г. до юни 2011 г., а след това се присъедини към частната газова фирма на брат си Тошко Дреновички „Енергико“ ЕООД, в която по-късно става единствен собственик на капитала. „Енергико“ ЕООД е първият вносител на втечнен газ у нас през 2019 г. и е утвърден играч на гръцкия и българския газов пазар. Дреновички основава „Енергико Трейдинг България“ като отделно дружество и привлича като мажоритарен акционер „Литаско“, на която прехвърля на 1 октомври 2020 г. 75 на сто от фирмата. „Енергико“ ЕООД вече има опит в доставката на природен газ за „Нефтохим“ през септември 2018 г. и едноличният ѝ собственик иска да използва името за разширяване на договорните отношения с рафинерията, но чрез ново дружество и с помощта на „Литаско“.

През ноември 2020 г. обаче в играта се намесва Валентин Златев, става ясно от протокол на общо събрание на акционерите на „Енергико Трейдинг България“ от 31 май 2021 г. В публикувания в Търговския регистър документ Дреновички е цитиран да казва, че тогава „по настояване“ на Валентин Златев е прехвърлил на дружеството „Агроинженеринг-90“ 8.33 на сто от своите 25 процента и запазва 16.67 на сто. „Агроинженеринг-90“ е притежание на фирмата „Агрохолд“, която пък на свой ред е на кипърската „Агриуей Холдингс Лимитед“, чийто действителен собственик е Валентин Златев, става ясно от декларираните в Търговския регистър обстоятелства.

През ноември 2020 г. Дреновички подава оставка като управител на „Енергико Трейдинг България“ заради „неоснователно изземване на функциите ми в ущърб на дружеството“ и промяна в принципа на устава на фирмата решенията да се вземат с три четвърти мнозинство. Така Златев става управител, а през януари 2021 г. общо събрание на акционерите решава, че трябва да се направи допълнителна парична вноска от 700 хил. лв., разпределена според притежаваните дялове и дължима до 10 дни. На Дреновички се падат 116 680 лв., но той оспорва пред Софийския градски съд това решение. Аргументът му е, че няма необходимост от допълнителни парични вноски.

Макар че образуваното дело по този иск би трябвало да спре изпълнението на решението за допълнителната парична вноска, се взема решение Дреновички да бъде отстранен като съдружник, защото не е внесъл парите, и делът му да се предостави на „Агроинженеринг-90“. Друг аргумент е, че Дреновички ги конкурирал чрез „Енергико“ на газовия пазар и реализирал съществени приходи за сметка на „Енергико Трейдинг България“. Стига се дотам, че от Дреновички се иска да спре за използва името „Енергико“, което всъщност е негова регистрирана търговска марка. Свързано с „Агроинженеринг-90“ лице дори се опитва да защити на свое име марката „Енергико Трейдинг България“. По този въпрос се води отделен спор пред Патентното ведомство с иск за заличаване на регистрацията на „Енергико Трейдинг България“ и да се смени името на фирмата

На този фон днес „Енергико Трейдинг България“ се опитва да получи 35-годишна лицензия за търговия с газ у нас, отваряща вратите към солиден бизнес и сериозни приходи. Макар че иска 35-годишна лицензия, дружеството е представило едва тригодишен бизнес план само за 2021-2023 г. и твърди, че планира да реализира обеми природен газ и в страните от Балканския полуостров.

Енергийният регулатор ще решава на база декларирани от дружеството два договора и споразумение за членство на платформата за търговия с природен газ, управлявана от дъщерното на „Булгартрансгаз“ дружество „Газов Хъб Балкан“. „Енергико Трейдинг България“ е заявило, че ще ползва опита на мажоритарния си акционер „Литаско“, посочен като един от най-големите търговци на суров нефт и рафинирани петролни продукти в света, чиято основна цел е „да увеличи износа на суров нефт, природен газ и рафинирани петролни продукти на „Лукойл“ чрез търговия, доставка, съхранение и хеджиране на всички основни пазари“.

За изпълнението на инвестиционната си програма „Енергико Трейдинг България“ ООД предвижда да реинвестира собствени средства. Предоставило е и потвърждение от „Литаско СА“ за подписан договор за револвираща кредитна линия без ангажимент.

Post Views: 18

ПАРИ

Световната икономика отново е застрашена от търговските дисбаланси

Наближава ли нова световна финансова криза?

Когато президентът Доналд Тръмп се срещне с колегите си на срещата на върха на Г-7 във Франция следващата седмица, една от любимите му теми ще бъде в дневния ред: огромният търговски дефицит на Съединените щати.

По-точно, френските домакини искат да обсъдят глобалните дисбаланси, включително дефицита по текущата сметка на САЩ, който е по-широк показател от търговския дефицит и включва стоки, услуги и инвестиционни доходи, както и съответните излишъци на Китай и в по-малка степен на Европейския съюз и Япония, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Дефицитите и излишъците са обичайно и нормално явление. “Това, което ни тревожи, са прекомерните дисбаланси”, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева по време на дискусия през април.

Тези дисбаланси започват да изглеждат именно такива. По изчисления на МВФ общият размер на дефицитите и излишъците, които са двете страни на един и същи процес, е достигнал 3,7% от световния брутен вътрешен продукт през миналата година след продължителен спад от времето на глобалната финансова криза. До началото на 2000-те години този показател обикновено варираше между 1% и 3%.

Това поражда сериозни опасения. Дефицитите по текущата сметка изиграха роля в кризите, които обхванаха Латинска Америка в началото на 80-те години, Източна и Югоизточна Азия в края на 90-те, САЩ през 2007-2009 г. и еврозоната след 2009 г.

Тъй като всеки дефицит трябва да бъде финансиран чрез приток на капитал, независимо дали чрез банково кредитиране или продажба на акции и облигации, неговото разширяване може да бъде сигнал за дългов или инвестиционен балон, подхранван от чуждестранни средства. Имотният балон в САЩ например беше финансиран косвено чрез чужди капитали, насочени към ценни книжа, обезпечени с ипотечни кредити.

Днешните дисбаланси изглеждат различно. Макар годишните дефицити да са по-малки отпреди 15 години, те са по-устойчиви и по-дълбоко заложени в икономическото поведение на отделните държави.

Най-яркият пример са Съединените щати, чийто дефицит по текущата сметка от 1,1 трилиона долара е най-големият в света. Ако бъде попитан за причините, Тръмп вероятно ще обвини нелоялните търговски практики на други държави. Неговият отговор е въвеждането на мита.

МВФ обаче посочва в свое изследване от по-рано тази година, че митата представляват форма на микроикономическа индустриална политика, чието въздействие върху текущата сметка е минимално заради компенсиращи промени в инвестициите, потреблението, спестяванията или валутните курсове. През миналата година митата наистина ограничиха част от вноса, но бумът в сферата на изкуствения интелект увеличи търсенето на произведено в чужбина технологично оборудване и дефицитът се сви само незначително.

По-значим фактор за дефицита на САЩ е бюджетният дефицит, който поддържа прекомерни разходи и недостатъчни спестявания. Според МВФ бюджетен дефицит, равняващ се на 2% от БВП, увеличава дефицита по текущата сметка с около 0,5% от БВП.

Съединените щати не носят цялата отговорност за собствените си дефицити. Те се поддържат и от излишъците на други държави. Сред тях е Германия, чийто проблем е хроничното недоинвестиране, а най-вече Китай, който има най-големия излишък в света. Чрез огромния си износ Китай на практика принуждава търговските си партньори да поддържат дефицити.

Подобно на Тръмп, китайското ръководство поставя производството в центъра на икономическата си политика. За разлика от митата обаче китайската индустриална политика оказва реално влияние върху търговския баланс, защото е макроикономическа по своя характер. Анализът на МВФ показва, че Пекин използва валутни интервенции и контрол върху движението на капитали, за да поддържа юана подценен. Освен това стимулира инвестициите чрез политики, които ограничават потреблението на домакинствата и насърчават спестяванията. Така се подпомага износът и се потиска вносът.

Френският президент Еманюел Макрон би искал по време на френското председателство на Г-7 да бъде постигнато координирано решение на тези дисбаланси. По думите му без съгласувани действия съществува риск те да бъдат коригирани по хаотичен и болезнен начин.

На пръв поглед решението изглежда ясно: САЩ трябва да намалят бюджетния си дефицит, а Китай да реформира финансовата и фискалната си система.

Друг възможен вариант е модел, подобен на Споразумението от Плаза от 1985 г., когато страните от Г-5 се договориха доларът рязко да отслабне спрямо германската марка и японската йена. В следващите години дисбалансите значително намаляха.

Днес доларът остава надценен според редица показатели, докато китайският юан е подценен поне с 15%, смята Джоузеф Ганьон от Института за международна икономика „Питърсън“. Бившите икономически съветници на правителствата на САЩ и Франция Брад Сетсър и Шахин Вале наскоро написаха, че премахването на „дълбоките валутни подценявания е единствената политическа промяна, която би върнала пряко баланса в световната търговия“.

Засега обаче нито едно от тези решения не изглежда вероятно. Причината не е само, че Китай не е член на Г-7. Вашингтон обвинява други държави, най-вече Пекин, за собствените си проблеми, докато китайското ръководство не вижда причина да променя политика, която според него дава резултати. МВФ, който има задачата да следи за подобни дисбаланси, не разполага с реални механизми да ги коригира.

„Дискусията за международните дисбаланси е свързана най-вече с безотговорните политики на Китай и САЩ“, заяви през април президентът на Института за международна икономика „Питърсън“ Адам Поузън. „Влиянието на надзора на МВФ върху двете най-големи икономики в света, двете най-големи ядрени сили и два от четиримата най-големи акционери във фонда е ограничено.“

Ако координираните действия на правителствата не успеят да коригират тези дисбаланси, възможно е това да стане едва след нова криза.

Историческите примери не дават еднозначен отговор. Финансовите кризи в Латинска Америка и Азия бяха предизвикани от фиксирани валутни курсове, които насърчаваха трансграничното кредитиране. Последвалите девалвации доведоха до банкови сътресения. Подобни процеси стояха и в основата на кризата в еврозоната, макар единната валута да оцеля. Имотният балон в САЩ пък беше финансиран основно чрез частен дълг.

Днес повечето валути се търгуват при плаващи курсове. В свое изследване икономистът от Масачузетския технологичен институт Кристин Форбс и нейни колеги отбелязват, че през последните години САЩ финансират голяма част от дефицита си чрез продажба на акции на чуждестранни инвеститори. Само през миналата година този поток е достигнал рекордните 736 милиарда долара.

Добрата новина според “Форбс” е, че евентуален срив на фондовите пазари, например вследствие на разочарование от развитието на изкуствения интелект, би намалил реалната стойност на задълженията, които САЩ са поели към чуждестранните инвеститори. Това би могло също така да отслаби долара и да помогне за свиване на дефицитите. Лошата новина е, че загубите за инвеститорите могат да се прехвърлят към облигационните и валутните пазари.

Икономистите често посочват Споразумението от Плаза от 1985 г. като пример за успешна международна икономическа координация. По-рядко се напомня, че инфлационният натиск, породен от това споразумение, допринася за борсовия срив през 1987 г.

Post Views: 3

ПАРИ

Пенсиите се вдигат със 7.8% от 1 юли, минималната става 347.51 евро

Надзорният съвет на Националния осигурителен институт ще утвърди процента, с който от 1 юли се увеличават пенсиите, отпуснати до края на 2025 г.

Осъвременяването ще бъде 7.8% и ще се извърши по т.нар. швейцарско правило.

Разходът за увеличението до края на годината е 513.1 млн. евро.

Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще се повиши от 322.37 евро на 347.51 евро.

Как се изчислява увеличението
По закон пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват всяка година от 1 юли.

Процентът се определя с решение на Надзорния съвет на НОИ.

Формулата включва 50% от ръста на средния осигурителен доход и 50% от средногодишната инфлация за предходната календарна година.

За тази година отчетените параметри са 12% ръст на средния осигурителен доход и 3.5% средногодишна инфлация. Така се формира увеличение от 7.8%.

Covid добавката остава в базата
НОИ ще приложи швейцарското правило в класическия му вариант.

Това означава, че при вече отпуснатите пенсии Covid добавката, която от 2022 г. е част от основната пенсия, ще участва в осъвременяването.

До този вариант се стигна, след като „Прогресивна България“ се отказа от предложението Covid добавката да не бъде включвана в индексацията.

Новите пенсии обаче няма да включват такава добавка.

Социалната пенсия също се увеличава
На заседанието ще бъде разгледан и проектът за нов размер на социалната пенсия за старост.

Предложението е тя да се увеличи със същия процент — 7.8%.

Така размерът ѝ ще се повиши от 170.51 евро на 183.81 евро от 1 юли.

Социалната пенсия за старост служи като база за определяне на други пенсии и добавки, несвързани с трудова дейност. Затова увеличението ѝ ще доведе и до ръст на част от тези плащания.

Избират ново ръководство на Надзорния съвет
Надзорният съвет на НОИ ще избере и нов председател, както и двама заместник-председатели.

Постовете се заемат на ротационен принцип за срок от една година от представителите на държавата, бизнеса и синдикатите.

Сега председателското място трябва да бъде от квотата на държавата.

В нея вече е включена и новият министър на труда и социалната политика Наталия Ефремова.

Редактор: Стефан Коев

Post Views: 2

ПАРИ

Къде работниците в Европа получават най-високи заплати?

В десет държави членки годишните нетни доходи са под 20 000 евро.

Нетното възнаграждение на работещите се различава значително в отделните части на Европа, като годишните нетни доходи варират от под 13 000 евро до над 54 000 евро.

Макар че корекцията спрямо разходите за живот намалява разликите между Източна и Западна Европа, съществените неравенства остават. Според последните данни на Евростат служител със средна заплата в Люксембург получава над четири пъти по-висок нетен доход от работник в Унгария, преди Еuronews.

За неженен човек без деца, получаващ средна заплата, годишните нетни доходи варират от 12 967 евро в Унгария до 54 260 евро в Люксембург. Средната стойност за Европейския съюз през 2025 г. е 26 929 евро.

Нетният доход представлява сумата, която остава след приспадане на данъците и социалноосигурителните вноски, а при домакинства с деца в изчисленията се включват и семейните помощи. Разликите между страните се обуславят от нивата на заплащане, данъчните режими, осигурителните системи и социалните политики.

Сред държавите с най-високи нетни доходи в ЕС лидер е Люксембург с 54 260 евро годишно. Следват Ирландия с 44 263 евро и Дания с 41 981 евро. Над 30 000 евро нетен доход отчитат още Нидерландия, Белгия, Швеция, Финландия, Германия и Франция. В същото време Испания и Италия остават под средното за ЕС равнище, като нетните доходи там са съответно 25 263 евро и 24 471 евро годишно.

В десет държави членки годишните нетни доходи са под 20 000 евро. Най-ниските стойности са регистрирани в Унгария, Румъния, Гърция, Словакия и Полша. Към тази група се нареждат още Латвия, Хърватия, Литва, Чехия и Португалия. Естония, Словения, Кипър и Малта се позиционират между 20 000 евро и средното за ЕС ниво.

Отбелязва се също, че България е имала най-ниските нетни доходи в ЕС през 2024 г., но данните не са включени поради необходимост от допълнително потвърждение от Евростат.

Когато се отчетат разходите за живот чрез показателя покупателна способност (PPS), различията между държавите намаляват. Докато в номинално изражение доходите в най-богатата страна са 4,2 пъти по-високи от тези в най-бедната, след корекцията разликата се свива до 2,3 пъти. В тази класация Люксембург остава начело, а Гърция заема последното място. Румъния и Полша значително подобряват позициите си, докато държави като Дания губят места. По-ниските разходи за живот в Източна Европа частично компенсират по-ниските заплати и намаляват икономическата дистанция между Изтока и Запада.

Семейните помощи също оказват съществено влияние върху нетните доходи. При сравнение между сам човек без деца и семейство с един работещ родител и две деца Германия се откроява като най-щедрата държава, като нетният доход нараства с 53% – от 31 000 евро до 47 424 евро годишно. Значително увеличение се наблюдава и в Полша, Белгия и Австрия. Сред големите икономики Испания отчита най-малка разлика – едва 13%, докато Франция и Италия са съответно с 26% и 25%. Най-слаб ефект от семейните помощи се отчита в Кипър, Финландия и Швеция, въпреки че подкрепата за семействата там може да се предоставя и чрез други механизми.

Post Views: 2