ПАРИ
Черен поток, сив поток
Въпреки хладното време измина гореща седмица за взривно растящия криптосегмент във финансите. Не само защото курсовете на най-търгуваните крипто- (и другите цифрови [1]) валути почти стигат нивата преди големия, близо 40% срив от върха през април до дъното в средата на май. Пазарът и потоците в цифрови инструменти растат по обем, интензивност и обхват. С тактиката на щрауса надзорните бюрокрации в цял свят проспаха едно десетилетие. Тя вече не върши работа. И те се втурнаха на работа. Както винаги, разчитат на дива сила и повечко репресия, не се напрягат с концептуални мисли. И така, четири държави направиха крачки, всички в различни посоки, които скицират архитектурата на финансовия свят през следващите десетилетия. И е добре да мислим и говорим за назряващите промени, преди да са настъпили, вместо вечно да гоним опашката на отпътувалия влак. И така, важните събития: Първо, Департаментът на трезора на САЩ допусна инвестиции в криптоинструменти по индивидуалните пенсионни планове, т.нар. 401k [2]. Значи поне през следващите 30 години криптовалутите ще бъдат напълно легални навсякъде по света и никой, включително САЩ, не може да ги забрани и инкриминира.
Второ: Турция забрани всякакви сделки с криптовалути – и държане, и разпореждане. Явно поради двата тежки фалита на „криптоборси“ преди месец, всяка от тях завлече над милиард долара.
Забрана без всякакво значение,
дори за турците в Турция, това, което важи само под юрисдикцията на Джумхуриета, нищо не пречи обаче всеки негов ватандаш и сиркет да сключи сделките зад граница. Насред Стамбул да ги сключи, пак местоизпълнението ще е някъде другаде, т.е. ще са легални.
Трето: Салвадор обяви криптовалутата биткойн за законно платежно средство в страната. С това „проби“ дефиницията за „валута“ и биткойн стана първият криптоинструмент, който законно може да се нарича така (досега криптовалутите имат правен статут на „финансови активи“, за „валута“ всяка държава приема само законните платежни средства на признатите от нея държави). Но всички страни – членки на ООН, в частност България, признават Салвадор.
Четвърто: Правителството на Германия обяви, че ще приеме наредба (Verordnung) за трансфера на криптовалути, и откри публично обсъждане. Наредбата накратко: правен акт с повече дупки, отколкото норми, който опитва (шанс за успех: колкото забраните в Турция) да надене на криптооборота същия регулативен хомот, както за сделки с безналичните „стари“ валути и финансови активи. Бизнесът веднага разкъса и сдъвка проекта. Много търсих, не открих положителен отзив. Но бундесфинанцминистърът тропа с юмрук: наредбата ще се приеме напук на разбиващата критика. Без изненада, неговото финансово образование и практика клонят към нула [3]. Очаквам същата недомислена и недоносена регулация скоро и другаде в ЕС, догодина – и у нас. Ще стане като с приетата вече МиКА [4], наредбата за пазара на криптоактиви. Ще стане – нищо. В резюме: пълен хаос и напъни на властите в диаметрално обратни посоки. Добра новина е, че ЕС избира легализация и регламентация на криптооборота вместо неприложими забрани. Но вървим
в познатата погрешна посока
Всичко се прави в името на борбата срещу т.нар. изпиране на пари – един натрапчив мем (meme), разширен и изроден до неопределеност – не толкова срещу „финансирането на тероризма“ (в него бизнесът е минимално ангажиран, то е дело на цели държави). Всички неистово налагани мерки за деклариране, отчитане и контрол върху всеки финансов трансфер по света се оправдават с един мотив: пречим на престъпниците да изперат доходите от престъпен бизнес. Ще наложим на милиони фирми и на милиарди хора всеки ден да попълват цял наръч форми, за да хванем тук-там някой криминален трансфер. А резултатът е жалък. За България годишно: милиард страници изписана, подписана и подпечатана хартия, милиони човекочасове ангария – насилствен, неплатен от държавата труд. Триста сигнала, от тях една дузина са дали повод за наказателно производство. За година. В другите страни в ЕС резултатите са подобни, взети в пропорция към брутен продукт и финансов оборот.
Стратегията е изначално сбъркана. Базисната ѝ хипотеза не е вярна. Не е вярно, че бандитите денем и нощем мислят само как да изперат доходите си от престъпления, та като пречим да го правят и ги ловим, докато го вършат, бием и намаляваме престъпността. Все по-малко вярно е. Все по-малко пари се перат! Пресата върху банките, целия финансов сектор и цялата икономика е така мощна, че става все по-трудно и по-скъпо да се перат пари. Вместо да перат, бандитите все повече си ползват парите непрани. Да вземем класически престъпен оборот: пари – коноп – преработка – наркотик – повече пари. Кое тук е нужно да се пере? Печалбата може би, но не е непременно нужно (ако ще се ползва примерно за инвестиция в нова тайна наркоферма). Практически целият оборот може да остане черен, непран. Борбата с изпирането на пари роди
цял нов сегмент на икономиката,
устойчив, изцяло извън банките и финансовата система, чисто черен (престъпен) пласт (layer) в икономиката. Той се обслужва от черни парични потоци – мръсни пари, непрани. Но пари. Те не излизат на светло. Затова няма нужда да се вливат в легален бизнес и да се обслужват със законни трансфери. Наистина модерните криптовалути и всякакви криптоинструменти облекчиха много живота на бандитите и направиха за пръв път възможно автономното, независимо от легалните финанси съществуване на черния пласт в икономиката. Вече има черни фондови борси, дори за черни (крипто) банки говорят с тревога специализираните анализи на тъмната сфера на финансите. Както за тъмния интернет (DarkNet), вече говорим за тъмни финанси (DarkFin). Защо „тъмни“, а не „черни“? Освен черния (престъпен) пласт на икономиката се отдели и става все по-автономен сив пласт на икономиката, сделки, бизнеси, цели мрежи на доставки и сиви парични потоци. Има вече сиви електроцентрали, сива преносна мрежа!
Има дори цели сиви държави и престъпни (черни) организации,
наричани държави. Всичко това извън банките и счетоводните отчети, точно толкова невидимо, колкото и черния пласт. С тази разлика, че сивата дейност може да е невидима, неотчетена, но не е престъпна. Но ползва същите финансови инструменти. И не е вярно, криптовалутите не са причината.
И черни, и сиви потоци има далеч преди митичният Сатоши Накамото да пусне в обращение биткойн. Съществуват от хилядолетия, работят непрекъснато. Кога по-свободно, а понякога са били наистина строго и ефективно преследвани. И никакъв терор, наложен от бюрокрациите върху легалния бизнес, няма да унищожи или ограничи нелегалния и престъпния. Парадоксално, но е точно обратното: репресии, забрани, тежки изисквания и люти наказания върху онези, които работят законно и честно, стимулират законопослушни фирми и граждани да бягат от легалната икономика. Става дори по-рисково да работиш законно, отколкото нелегално. В сивия сектор се оказва и по-лесно, и по-изгодно. Особено днес, с цял виртуален, планетарен сив финансов сегмент. Всеки има достъп до него чрез апарата в джоба си, на един клик разстояние. Трябва да го разбере все по-разхайтената и все по-тъпа бюрокрация, особено в ЕС. Едва когато го осъзнае, може да мисли как да спре и ограничи черните и сивите финансови потоци. Ако това е истинската ѝ цел.
– – –
[1] Не всички цифрови инструменти се базират на технологията блокова верига (blockchain) и не всички са „крипто“, сиреч анонимни. Някои по технология изискват идентификация на собственика. Тъй като най-тежки са проблемите при криптовалутите, нататък споменавам само тях, но казаното се отнася и за всички останали цифрови инструменти.
[2] По номера (401k) на член от федералния данъчен кодекс (Internal Revenue Code of 1986), който урежда тези пенсии.
[3] Г-н Олаф Шолц е учил за юрист, бил е адвокат по трудово право и синдик на потребителски кооперации. След 1998 г. е само политик от Социалистическата партия.
ПАРИ
Ще удвои ли златото цената си?
В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.
Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.
Новият играч: криптовалутите
Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.
Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.
Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”
Дали пристанището още е сигурно?
Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?
Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.
Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.
Поглед към кристалната топка
Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.
Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.
Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”
Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”
Автор: Дирк Кауфман
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?
Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?
Истината е, че разликата рядко е в доходите.
Разликата е в навиците.
Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft
— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026
Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.
Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.
Богатството не се създава с един голям ход.
То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.
Започни с едно малко действие още днес.
Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…
А от това как управляваш парите, които вече имаш.
Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?
ПАРИ
Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират
Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.
По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.
Доходността увеличава натрупванията по личните партиди
Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.
Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.
От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда
Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.
Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.
Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.
Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.
По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.
Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.
Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените
Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.
Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.
Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.
Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.
Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.
От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил
В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.
Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.
Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.
До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.
След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.
Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания
Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.
Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.
Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.
Повече възможности, но и по-голяма отговорност
Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.
По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.







