ИСТОРИЯ
Две английски кралици са с африканска кръв
Елизабет II също намеква за смесен произход Скандалът с Меган Маркъл бе насочен главно към расизма в кралското семейство. Доказано е обаче, че поне две кралици в историята на Британската империя са с африканска кръв.
Елизабет II също намеква за смесен произход.
Скандалът с Меган Маркъл бе насочен главно към расизма в кралското семейство. Доказано е обаче, че поне две кралици в историята на Британската империя са с африканска кръв.
Първата е Филипа, която се омъжва за бъдещия крал Едуард III през октомври 1328 г. Официалната сватба е две години след коронацията, защото майка му Исабела не иска да сдаде титлата. Тя е втората от пет дъщери на граф Уилям I на Ино и внучката на френския крал Филип III Жоан дьо Валоа и в нейната кръв има следи от Африка и Централна Азия.
Филипа дори управлява Британската империя, докато нейният съпруг води 100-годишната война. Първородният ѝ син Едуард е наричан Черния. Според някои заради облеклото, според други заради доста мургавата му кожа.
Филипа има 13 деца, което води до знаменитите “Войни на розата” за наследството на британския трон.
Докато при Филипа смесената кръв само се споменава, то при кралица Шарлот тя е доказана. Тя се жени за крал Джордж III на 8 септември 1761 г. Португалският историк Марио де Валдес и Коком разкрива през 1999 г., че тя е директен наследник на тъмнокожата любовница на крал Алфонсо III Португалски. Според него фамилията Соуса, от която идва, е “черният клон” на португалската кралска фамилия.
Най-голямото доказателство е портретът на кралицата от сър Алан Рамзи, който е съвсем различен от всички останали. Там ясно си личат африканските черти на кралицата. Рамзи е прочут с битката си срещу търговията с роби.
Джордж III и кралица Шарлот имат 15 деца, 13 от които доживяват до пълнолетие. Сред тях са двама британски монарха Джордж IV и Уилям IV, принцеса Шарлот, която става кралица на Вюртемберг, принц Едуард, бащата на кралица Виктория, и Ернест Аугустус, бъдещ крал на Хановер.
Някои историци твърдят, че в реч на Елизабет II тя споменава за свои корени от Африка и Азия, но все още няма твърдо доказателство за това.
Невероятна е историята на Виктория Говрама, която става принцеса по времето на кралица Виктория. Тя е дъщеря на махараджата на Коорг Чика Вирарадженда, свален от престола от капитан Джеймс Стюард Фрейзър на 24 април 1834 г. През март 1852 г. пристига в Англия, за да възвърне богатството си. Виктория го приема с кралски почести и той оставя дъщеря си при нея. Тя живее в дома на майор Дръмънд, който пътува с махараджата от Индия. На 5 юли 1852 г. кралицата става нейна кръстница и получава името Виктория и титлата принцеса още на 11 години.
Когато става на 17, кралица Виктория иска лейди Лена Логин да намери подходящ съпруг на принцесата. Смята се, че това ще е Дулееп Синг, но той иска англичанка. Въпреки волята на кралицата, докато търсят съпруг, Говрама се омъжва за подполковник Джон Кембъл, който е с 30 години по-възрастен от нея. Двамата имат дъщеря Едит Виктория Говрама Кембъл, родена на 2 юли 1861 г. Тя пък се омъжва за Хенри Ярдли, сина на сър Уилям Ярдли, и заминават за Австралия. Последното, което се знае за този клон на британската фамилия, е, че Едит Виктория ражда син Виктор там. И наследниците са някъде в Мелбърн.
С кралица Виктория е свързана и съдбата на Сара Форбс Бонета Дейвис, принцеса на племето йоруба от Западна Африка, е пленена от краля на Дахомей, днешен Судан през 1848 г. Две години по-късно капитан Фредерик Е. Форбс от флота предлага Сара да бъде дадена на Виктория с думите: “Тя ще е подарък от краля на черните на кралицата на белите”. Детето, което е само на 8 години, получава фамилията му и името на неговия кораб “Бонета”.
Тя пристига в Англия с Форбс и е пратена от кралицата на училище. Заради многото си заболявания се връща в Африка през 1851 г. и продължава учението си във Фрийтаун, Сиера Леоне. Когато става на 12, кралицата я връща в Лондон.
Кралица Виктория е очарована от невероятния талант на младата тъмнокожа дама, която много скоро започва да преподава и е редовен посетител на замъка Уиндзор.
На 18 Сара получава предложение от Джеймс Пинсон Лабуло Дейвис, бизнесмен от нейното племе. Първоначално отказва, но е пратена в изолация в Брайтън в дома, който описва като “кочина”.
Сватбата все пак се случва в църквата “Свети Николай” в Брайтън през август 1862 г. Кралицата нарежда да има 10 каляски със сиви коне, като в половината да са черни дами с бели джентълмени, а в останалите обратното.
Има 16 шаферки, също разделени наполовина. Новобрачните се връщат в Западна Африка и се установяват в град Багарди, бивше пристанище за роби. След това отиват в Лагос, защото съпругът става член на парламента на колонията. Малко след сватбата Сара ражда момиче, което получава разрешение от кралицата да нарече Виктория, а самата кралица става нейна кръстница.
През целия си живот Сара кашля заради промените в климата между Африка и Великобритания. Умира от туберкулоза през 1880 г. на остров Мадейра.
Нейната дъщеря също е част от двора. “Видях горката Виктория Дейвис, моята тъмнокожа кръщелница, която разбра тази сутрин за смъртта на майка си”, пише кралицата в дневника си. Тя е толкова горда с дъщерята на Сара, че обявява еднодневен празник за учители и ученици, когато си взема изпита по музика.
ИСТОРИЯ
149 ГОДИНИ ОТ КЛАНЕТО В СТАРА ЗАГОРА
НЯМА ДА ЧУЕТЕ И ДУМА ПО ТЕЛЕВИЗОРА ЗА ТОВА
149 ГОДИНИ ОТ КЛАНЕТО В СТАРА ЗАГОРА
НА ДНЕШНИЯ ДЕН ПРЕДИ 149 ГОДИНИ НАСЕЛЕНИЕТО В ГРАДА Е НАД 25500.
САМО СЛЕД ПЕТ ДНИ ЩЕ ОСТАНАТ ПО-МАЛКО ОТ 1000 ЖИВИ БЪЛГАРИ.
ТОВА НЕ Е АНТИ-ТУРСКА ПРОПАГАНДА. ДНЕШНИТЕ ТУРЦИ НЯМАТ ВИНА ЗА ЗВЕРСТВАТА НА ТЕХНИТЕ ДЕДИ!
ТОВА Е САМО ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТ.
Турската армия и башибозука на Сюлейман паша (евреинът Соломон Леви) избиват 14 500 българи от града и селата, а други 10 000, млади момчета, девойки и жени са отвлечени живи в Турция (не се чудете от къде са русите и бели актьори из турските сериали). Значителен брой българи са избити и в селата по пътя към Стара Загора. Напълно е избито населението на Раднево (4000 души) и с. Любенова махала (1000 души). Подобна е съдбата на Нова Загора и други селища в района.
Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър, наред с турците участвали и кърджалии, които били подпомагани от евреите в града. Според записки на очевидци, хора са одирани живи, печени на кол, приковавани и разпъвани на кръст. На бременни са разпаряни коремите и са вадени неродените деца.
По заповед на Сюлейман паша бил образуван специален лагер на мястото на днешния паметник на Свети Георги, където войниците дни наред изнасилвали заловените жени, млади момичета и деца и измъчвали по най-дивашки начин. Карали ги да им играят голи хоро и садистично се гаврели и забавлявали с нещастните жени, загубили семействата си. След издевателствата тези жени и момичета били откарани като роби в Цариград и Одрин.
(Документите и разказите на очевидци са събрани в сборника „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане“, Донка Йотова.)
В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Третата българска държава.
Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Тогавашните съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град.
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛИТЕ!
ПРОСТЕНИ ДА СА УБИЙЦИТЕ!
СИЛНИЯТ НАРОД ПОМНИ И ПРОЩАВА!
Има и едно положително следствие от клането в Стара Загора.
Известно е, че Сюлейман паша имал за задача да прехвърли Балкана и да отиде на помощ на Осман паша, обкръжен от руската армия в Плевен. Това, ако е било осъществено, войната би свършила с тотално поражение за Русия, а Плевен и повечето български градове, щяха да последват съдбата на Стара Загора. Милиони българи щяха да бъдат изклани както бяха изклани арменците през 1915 г. и гърците в Мала Азия през 1922 г.
Но Сюлейман разбира, че малкия отряд от български опълченци се укрепва на Шипка. Той е можел спокойно да избере да мине през други два неохранявани прохода, като дори този към Троян е по-бърз нисък и по-удобен за преминаване с оръдия.
Обаче, той се подвел по лесната победа и пировото клане в Стара Загора, и нарочно тръгва към Шипка, за да изколи останалите разбунтували се неверници. Смятал го е за толкова лесно, че дори пише писмо до султана, че вече е прехвърлил Балкана. Но в Шипка удря на камък.
Може да се каже, че жертвите в Стара Загора спасяват жителите на Плевен от клане и нещо повече – със спирането на Сюлейман при Шипка се дава време на русите да превземат Плевен, и така се обръща хода на войната изцяло в полза на руската армия.
Българи
ИСТОРИЯ
Разстреляха мафиоза пред очите на сина му
Синът на сочения за екзекутор на Георги Илиев видя с очите как убиха баща му с 3 куршума в главата, а днес…
А помните ли че го охраняваше в момента на събитието ,действащ служител на МВР. Така поне пишеше във вестниците.
С 3 куршума в главата маскирани килъри ликвидираха страховития пернишки наркобос Васил Арарски – Райко Кръвта преди 13 години пред очите на сина му Марио, пише “Телеграф”. 17-годишният тогава младеж изпада в шок, след като баща му се строполясва безжизнен до него. Днес вече 30-годишният Марио Василев се е покрил в чужбина и няма намерения да се завръща в България, твърдят хора от пернишкия ъндърграунд.

Убийството на Райко Кръвта през 2005 година буквално обезглави криминалните среди в Перник. Сред местната престъпност цари хаос, появяват се и т.нар. шанаджии, които пласират наркотици безконтролно и не се отчитат на никого.
Още тогава се заговори, че убийството на Рако Кръвта е вендета заради ликвидирането на Главния Георги Илиев два месеца по-рано в курорта Слънчев бряг.

Според перничани отговорни за убийството са хора от групата на Федята. Други обаче твърдят, че висаджиите са изпратили директно килъри от София. Райко Кръвта е убит точно в 21:20 ч. пред хотел “Струма” в центъра на Перник. Както всяка вечер, 35-годишният престъпен бос седи на маса пред ирландския път Есмералд” до хотела. След като изпил питието си, Кръвта тръгнал към паркинга пред “Струма”, където била паркирана колата му. По средата на улицата обаче мъжът се свлича на земята целият в кръв. Никой не чул изстрели, в това число и собственият му син Марио, който е само на няколко метра от него. Няколко очевидци обаче видели пернишко “Ауди Б4”, което изчезнало в тъмнината с мръсна газ. Ужасени от покушението перничани веднага повикали полиция и “Бърза помощ”. След минути лекарите качили тялото на Райко в линейка и тръгнали към близката болница “Рахила Ангелова”, а след това го закарали в “Пирогов”. Той обаче издъхнал още по път.
“Синът на Райко – Марио, замръзна на място. Не можеше да повярва на очите си”, разказаха очевидци на разстрела. По думите им младото момче било в шок от неочакваната атака. Оказва се, че в суматохата е ранен и катаджията от София Николай Цветков. Полицаят също е откаран с линейка в “Пирогов” в критично състояние. За минути мястото поченява от полиция. От София се изтрелват тогавашните шефове – главният секретар на МВР Илия Илиев и директорът на СДВР Румен Стоянов, с тях е и полицейският началник от Перник Тодор Илиев.

На улицата, където е убит Арарски полицаите намират 10 гилзи. Стреляно е с автомат. Говори се, че Кръвта развалил рязко отношенията си с Главния Илиев, след като отклонил за себе си пратка с лодки кокаин от Латинска Америка. Според разследващите в покушението на 25 август 2005 година пред комплекс “Мултиплейс” в Слънчев бряг са замесени хора от т.нар 12-членна банда за мокри поръчки, наречена медийно “Килърите 3”, с лидер бащата на Райко Васил Василев – Бай Весо.
Оперативната информация обаче не стига за обвинение. Версията за мотивите за ликвидирането на Главния е свързана с конфликт след отклоняването на 50 кг. кокаин за над 6 млн. лева. Белият прах бил нещо като хонорар за Илиев от по-голяма пратка, която достигнала до Европа с лодки през Атлантическия океан по т.нар. Път на кокаина от Латинска Америка. Посредникът при сделката обаче предал коката на Кръвта.

Босът на ВИС 2 обаче разбрал, че са го изиграли и потърсил сметка от някогашният си авер – Кръвта. Двамата влезли в тежък конфликт. След молби Главния фал отсрочка, а това време било достатъчно на Кръвта да организира покушение.
ИСТОРИЯ
Виждали ли сте стената на язовир „Въча“?
Това построиха бащите и дядовците ни
Виждали ли сте стената на язовир „Въча“? Преди години, пътувайки за Девин, имах тази възможност и бях зашеметен. 144,5-метрова бетонна грамада, инженерно чудо, издигнато в снагата на Родопите, с дължина по короната от 420 метра. Знаещ местен човек с явни технически познания ми обясни, че преливникът се състоял от четири полета по 8 метра и можел да „пусне“ 2060 кубични метра вода в секунда.
Всъщност винаги когато съм се изправял пред подобни градежи – или дори пред някой от старите и ръждясали, а доста от тях вече и нарязани индустриални гиганти – съм изпитвал известно страхопочитание. Може би защото като дете доста време живеех в един военен завод (майка ми, баба ми и дядо ми работеха там и живеехме на квартира в завода) и все пак съм видял какъв труд кипеше там. И може би защото се опитвам да си давам сметка с какъв зор и пот са построени тези „неща“. Кървава пот и много мазоли. Но тук думата ми е за язовирите, защото много от заводите заминаха за скрап, а някои явно бяха построени на грешни места и с грешна стратегия – или поне такъв е днешният разказ. А виж, язовирите си стоят. И си представям какво още по-голямо безводие щеше да има, ако ги нямаше тях и построеното от нашите бащи и дядовци.

Само за десетилетието между 1960 и 1970 г. в България са построени 95 големи язовира. Въпросният „Въча“ е издигнат от 1968 до 1975 г. Световната статистика на ICOLD (International Commission on Large Dams, или Международната комисия по големите язовири) – една сериозна организация – казва нещо интересно: по темп и интензивност на строителство на язовирни стени спрямо територия и население България тогава се нарежда на трето място в света. След индустриални и технологични гиганти като САЩ и Япония.

Защо ви разказвам това? Не за да тъгуваме по миналото. А защото е любопитно как в онези времена за 40 години са построени 200 големи язовира, от които 52 носят определението „стратегически“, а за последните 37 години сме довършили едва… 11. И докато днес спорим за всеки ремонт, тези 52 „ветерана“ продължават да ни държат над водата. Буквално. Всъщност сравнението е далеч по-стряскащо, защото 8 от тези 11 „нови“ язовира са просто довършени в началото на 90-те, а реално изцяло построените след 1989 г. са само два – „Пловдивци“ и „Цанков камък“.

Но нека слезем от високите стени и погледнем към нещо, за което се говори по-рядко – цената на този бетон в човешка пот. Защото тези стени не са се появили с магическа пръчка.
Само за изграждането на язовир „Искър“ са мобилизирани хиляди строители и трудоваци. Те не са имали модерните лазерни нивелири или компютърно управлявани багери. Имали са лопати, кирки и една безкрайна упоритост. Работило се е на три смени, 365 дни в годината, при зимни температури от -20°C в планината. Знаете ли колко бетон е излят само в стената на „Искър“? Над 180 000 кубически метра. А сега си представете, че всяка количка от този бетон е минала през човешка ръка. Това е бил „трудов ентусиазъм“, често недоплатен или „безплатен“, но подплатен със здрава, сурова дисциплина. Младежи на по 18–20 години, които са прекарвали младостта си в тунели, пълни с прах и подпочвени води. Само при изграждането на каскадата „Белмекен-Сестримо“ са прокопани над 100 километра деривационни тунели високо в планината. България е била сред лидерите по прокопаване на хидротехнически тунели в тежки скални условия.

И тук става още по-интересно, защото българи строят сложни хидротехнически съоръжения не само у нас, но и по света. Да вземем за пример Мароко. Там българите изграждат язовира „Мансур Еддаби“ – ключов обект, който преобразява земеделието в региона. Или Сирия, където нашите специалисти проектират и изграждат доста малки и големи язовири, включително огромния хидровъзел „Растан“. Такива ми ти работи.
И когато днес минавате покрай някой от тези язовири в страната ни, спомнете си не само за милионите кубици вода, а за онези момчета, които ги построиха. И ако случайно докоснете студения бетон, можете да усетите в него и малко топлина – дали защото е нагрят от топлото слънце, или защото в него е застинала горещата кръв на едно цяло поколение. Нека помним.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







