БЛОГ

Поразяващата уста и венцеславещите лакеи!

Устатата депутатка от Деси Атанасова и бивша здравна министърка се славела като модната икона в парламента, даже в цялата българска политика!

Тази суперважна новина кацна на челно място в сектор „Политика“ в сайта ПИК. Точно когато България се тресе от напрежение, бюджетът отива на съд, араби продават лекарствата ни в чужбина, хората се давят в наводнения и умират в свлачища, медията на най-мастития депутат от ДПС реши да ни захрани с „топла“ новина от житието на уж протвиничката си от ГЕРБ.

Фината дама е разкривала неведнъж, че тайната й да е най-стилната от всички не се крие в скъпите тоалети, а в добре подбраните цветове и кройки на дрехите й, които отлично пасват на фигурата и излъчването й, пише вдъхновено неизвестен журналист. И издава, че точно заради добрия си вкус Атанасова неусетно се превърнала в моден гуру за колежките нямала време дъх да си поеме заради таланта си да се облича като изящна французойка. /Е, чак пък толкова…Дали писачът не се е изчервил от неудобство при тези редове? Едва ли, защото продължава:

„Деси е прекалено възпитана и съвестна и затова дамите й се качват на главата. Вече всички в парламента и даже извън него я преследват и й искат модни съвети. Питат я откъде си купува дрехите, искат да ги свърже с шивача си и да ги препоръча. Атанасова замисляла засега на шега да издаде моден бюлетин за правилата за обличане, който щял да се харчи като топъл хляб и щял да й спести време да обяснява поотделно на всяка своя фенка тънкостите на модата”, пише още изданието, позовавайки се на източници от Народното събрание в стил „Иди ги търси“.

За съвети я търсели не само колежките й от ГЕРБ, а и от останалите парламентарни групи, та даже журналистки. /А, стига бе!/ „Една щеше да жени сина си и над половин час обсъждаше с Деси как да се облекат тя и дъщеря й за тържеството, като дори я помолила да я придружи до шивачката”, завършва пасквилът.

Първо: Не можем да разберем какво търси подобна новина в сектор политика, когато тя е по-скоро за раздел жълтурчета.

Второ: От цялата словесна мазна хвалба се натрапва един единствен логичен извод – ДеситУ само си губи времето в парламента, вместо да отвори модна къща, да направи собствена дизайнерска марка и да гребе пари с шепи, конкурирайки „Шанел“, „Пако Рабан“, „Долче и Габана“ и всичките останали заедно.

Трето: Някой е взел доста парички да напише всичките тези глупости.

Но понеже и нас ни обхвана полета на фантазията, вдъхновени от писанията за Деса, решихме да дадем още свежи предложения. Половината ни политици просто погубват таланта си в парламента. Лилито Павлова например може да дава съвети за чанти – кой откъде да си купи и за колко пари. Цецка Цачева може да издаде наръчник „Как да обядваме за 1700 лева“, или песнопойка с „Цъфнал ГЕРБ“. Цвета Караянчева е напълно способна да се изхранва с уроци по ораторско майсторство и най-вече епитети, като средство за изискан израз.

Валери Симеонов пък цял университет може да отвори за строеж на мотели и хотели, за откриване на тоалетни и лекции по курортна тишина.

А Бойко Борисов? О! Не можем да изброим всичко. Спортна академия – /нали е професор/ с дисциплини футбол, тенис и художествена гимнастика раздел „бухалки“ и „танц със саби“, училище за саниране и строеж на магистрали с пренасочване на средства към офшорки, уроци по дълго говорене, без да кажеш нищо, книга „Как да задминем Тато“ и още и още…

Да ги пита човек с такива таланти защо са тръгнали да се главоболят с оправянето на България, вместо да оправят себе си.

Впрочем второто те много добре го могат.

Уви!…

Post Views: 95

Related Topics:българия новини

Up Next

Мега-скандал: В простотията си Борисов харизал конфискуваните “биткойни” на американците… 5 млрд.лв.

Don't Miss

Скандал на делото Йончева-Борисов! Банкялията нямал достъп до фейсбука си, други пишели вместо него

БЛОГ

Върнахме се в България след 20 години в Холандия – вече съжалявам, хорската злоба и алчност ни отблъснаха

Здравейте.

Името ми е Красимира и съм от град Ловеч. Искам да споделя с Вас колко съм разочарована от решението, което взех. Мъжът ми просто се съгласи с мен, а не трябваше.

Цялото семейство заминахме за Холандия преди 20 години. Тогава синът ни беше на 3 годинки. Сравнително лесно се адаптирахме към новата среда, свикнахме бързичко. Помогна ни и това, че имахме спестени пари и в началото не се притеснявахме за нищо. Ние имахме хубава работа, а детето скоро си намери приятели.

Честно да ви кажа, не разбрах кога се изнизаха 20 години.

Ние сме работливо семейство, не сме спирали да се трудим. През годините сме си позволявали почивки до близки и далечни места. Може да се кажа, че бяхме доволни от живота си.

Преди около 2 години обаче, не знам какво ми стана и започнах да тъгувам за България. Убедих мъжа си да се приберем. Синът завърши в Холандия и реши да остане там. Той вече е голям мъж и нямаме право да му се бъркаме. Уважихме решението му. Със съпруга ми събрахме багажа и се прибрахме в родния Ловеч.

Първият месец мина доста бързо и приятно – видяхме се с всички близки, роднини, приятели… Проблемите започнаха след това. Започнаха да ме дразнят всякакви неуредици, хорската злоба и алчност.

Чашата преля, когато една сутрин се събудих и видях как са ми изкоренили всички цветя! Бях решила да създам красива цветна градинка пред нас и наистина успях. Не знам кой е решил, че коренчетата му принадлежат и беше изкоренил всичко.

Казвам ви – побеснях! Започнах да викам, а мъжът ми не знаеше как да ме успокои…

След тази случка имаше и други. Тук всеки бърза за някъде, бута се, вика и дори не ти се извинява. Понякога има проблем с интернета, звъня на оператор, все обещават, че проблемът скоро ще се разреши и нищо. Едно и също се повтаря постоянно.

Сигурно повечето от вас ще ми кажат, че това са битовизми и се сблъскват с подобни неща всеки ден, но аз не съм свикнала. По-скоро бях отвикнала!

Както исках да сме на родна земя, вече се замислям дали да не се върнем в Холандия.

Не знам дали аз съм станала прекалено чувствителна, или средата не е такава, каквато беше преди години.

Разочарована съм.

Красимира

Post Views: 6

LIFE

💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“

❗️Все по-често забелязваме едно болезнено изместване на ценностите.

Младите момичета не мечтаят за любов, приятелство и вярност.

Те мечтаят за стоки.

💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“ pic.twitter.com/HvbJpcsjTR

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 10, 2026

За лайфстайл.

За одобрение в социалните мрежи, което да ги валидира като „успешни“.

❗️Суетата се е превърнала в новата религия, а финансовият параметър – в моралната координатна система.„Кой е той?“ – не се пита с интерес дали е добър, умен или честен. Пита се: „Колко има? Какво кара? Къде ходи?“

❗️Любовта вече не е чувство, а стратегия. Приятелството не е подкрепа, а временен алианс. Вярността – остарял аксесоар, заменен от „опции“.

❗️Причината? Възпитаваме поколение в култ към външното. Учи се, че стойността идва отвън – от телефони, от дрехи, от „неговата карта“. Никой не казва на едно момиче, че тя е достатъчна такава, каквато е.

💔Не казваме, че да обичаш истински, да бъдеш себе си и да търсиш смисъл – е по-силно от това да търсиш „спонсор“.Но… дали вече не е късно да върнем истинските ценности?

Post Views: 14

БЛОГ

Дърво без корен

Беше пролет на 1987 година, но пролетта не се усещаше в сърцето на баба Станка.

Тя седеше на старата пейка пред блока — същата пейка, на която беше седяла почти всяка сутрин през последните двадесет години. Бетонният блок се издигаше над нея като огромен шкаф с чекмеджета, във всяко от които живееше нечий живот. Прането по балконите се полюшваше леко от вятъра, сякаш поздравяваше деня.

Станка гледаше нагоре.

На третия етаж някога беше нейният дом.

Там, зад стъклата, преди много години се чуваха смях, детски стъпки и мирис на топъл хляб. Синът ѝ тичаше по коридора, удряше топката в стената и тя винаги му се караше, без всъщност да е ядосана.

Снимки: Росен Коларов

После времената се промениха.

Синът замина. Първо в София, после някъде далеч. Писмата станаха по-редки, а накрая останаха само спомените. Апартаментът продадоха, за да започне нов живот някъде другаде.

Но Станка остана.

Всеки ден идваше на тази пейка и гледаше нагоре към балкона, на който вече се сушеше чуждо пране. Чужди цветя растяха в саксиите. Чужди хора минаваха зад пердетата.

Тя се чувстваше като дърво без корен — изтръгнато от собствената си земя, но все още стоящо.

Един малък вятър премина по двора и разлюля тревата. Станка се усмихна леко.

Не защото беше щастлива.

А защото знаеше нещо, което новите хора в блока не знаеха.

Този двор помнеше.

Пейката помнеше.

И дори бетонът на стария блок помнеше всички животи, които някога са били тук.

Станка погледна още веднъж към третия етаж, после бавно се изправи, подпирайки се на бастуна.

И тръгна.

Но сянката ѝ остана за миг върху пейката — като последен корен, който все още държи земята.

Снимки: Росен Коларов

Разказ и редакция: Иван Велинов