БЪЛГАРИЯ
Парите за епидемията от короначумата – йок!
Парите за спасяването от фалит на България – ?! България е във фалит! Не слушай думите им, а следвай пътя на парите!
Не слушай думите им, а следвай пътя на парите!
Това е стара максима, за да се разбере къде е истината.
Да я видим чрез парите в актуализирания онзи ден държавен бюджет, пометен в извънредния брой на „Държавен вестник”.
Почти всички приходи са орязани средно с 8.3% до 10%. Това подсказва икономическите очаквания след епидемията – свиване на икономиката с една десета част. На този фон обаче сумата на акцизите е паднала едва с 5%.
Изводът може да е само един – след епидемията горивата, алкохолът и цигарите ще струват по-скъпо заради облагането им с по-високи ставки. Казвам далеч по-скъпо, защото и тяхното потребление ще падне с около 10%. В резултат – очаквайте нови техни по-високи цени средно с 5,5-6%., както негласно се вижда в бюджетните разчети.
Като цяло намаляването на парите в държавната каса е с 2 милиарда лева.
Очаквах и разходите на държавата да се посвият навсякъде, където не са крайно необходими. Да, ама не. Харчовете за държавния персонал си остават същите – 5 милиарда и 783 милиона лева.
Капиталовите разходи и придобиването на дълготрайни активи и тези за ремонти също са си останали същите. Имах си хас – та нали в обществените поръчки е големият келепир и големият комисион за властниците. (както посочих в др. постове, със Закона за извъденото положение отпадна изискването за декларации за конфликт на интересите и др. мерки, които поне малко поозаптяваха грабежът).
Единствените пари, които са с по-голям разход в актуализирания онзи ден вариант, са парите за лихви. Логично е – България ще взима нови дългове.
Обаче е нелогично и неестествено да няма нито лев повече отделен за здравеопазването. Все едно, че епидемия няма, все едно, че не се води борба с нея!
При по-внимателно вглеждане се вижда, че има преструктуриране на здравните разходи. Вече и вие го виждате – обикновените болници и лекари, които не се занимават с короначумата, ще получат 80% от заплащането, което им се дължи, понеже заради епидемията ей на, пациентите им били намалели.
Кой знае защо, в тази равносметка няма и помен от европейската безвъзмездна помощ за справяне с Короначумата..
ДЪЛГОВЕТЕ
Господи, като не харчат повече за здравето на нацията и борбата срещу Короначумата, тогава за какво ще се взимат тези нови огромни дългове?!
Малко над 1 милиард и 400 милиона лева отиват допълнително за Общественото осигуряване. Нормално е – това са пари за схемата 60/40 и помощите за безработните от една страна, а от друга – за компенсиране на по-малко постъпващите осигурителни вноски заради многото освободени служители и работници на фирмите.
С други думи равносметката, която преди беше на плюс с 62 милиона лева, сега излиза на минус с 3 милиарда и 450 милиона (2 млрд. по-малко приходи в бюджета и 1.45 млрд. повече разходи – субсидии за осигуряването.)
Но вместо таванът за дълга да се увеличи с тази сума – 3.45 млрд., той расте с 10 милиарда. С 10 милиарда бюджетът ще се крепи от външни заеми. Въпреки че дефицитът му е 3,45 млрд. , се взимат едни 6 милиарда и 550 милиона отгоре. Към м тази сума трябва да се прибавят и държавни гаранции за милиард по заеми, дадени на Българската банка за развитие.
Защо така ще расте дългът?
Защото ако не вземем този дълг, ще трябва да обявим фалит!
БЪЛГАРИЯ Е ВЪВ ФАЛИТ
Ще ви кажа защо!
Защото в началото на миналата година държавата за пореден път свърши парите. През 2015 г., както знаете , отново свършиха парите. И тогава се взе заем от 8 милиарда евро (15.7 милиарда лева равностойност) от големи международни банки. За тези години – 2015, 2016, 2017, 2018 парите бяха изхарчени. Касовата сметка на бюджета за посочените четири години формира дефицит от 15.7 милиарда лева – т.е. толкова, колкото взехме назаем.
(Виж мой пост от 7 януари 2019): БЮДЖЕТНА РАВНОСМЕТКА: МИНУС 2.176 МИЛИАРДА. И ЕДИН БОЙКОВ БРАТОВЧЕД С ЕДНА ОФШОРКА
Затова през 2019 отново се посегна към заемите.
За да не се стряскат хората и да изглежда България благоприлично, всички тези пари се оформяха през Българската банка за развитие (онази със скандала за 75 млн. и шефа й Стоян Маврудиев, който продължава заедно с Борда на банката да си стоят в креслата и да я управляват, въпреки уволнението им от Бойко Борисов).
В тази банка става дума за наистина много пари – например половин милиард евро са средствата на различни чуждестранни банки и фондове, 1.5 милиарда евро са парите, които са дадени от Китай и т.н.
Но дойде Кораначумата и изведнъж по света затегнаха рязко финансовите правила. Парите започнаха да стават кът и да не достигат на всички.
И България се изправи на нокти.
Короначумата започна да променя и правилата на голямата геополитическа игра.
Концерните и банките, които диктуваха световната политика, отстъпиха на заден план пред обществените интереси. На фона на рухването на световната икономика вече никой не желае да дава пари ей така – само заради едните печалби и заради едните голи декларации във вярност до гроб и спазена проформа проевропейска и проатлантическа политическа линия.
Световната криза се оказа и криза на родния геополитически модел на елита ни – стъпил едновременно на два стола – западния и източния.
Пред България изведнъж наред с образа на Чумата с косата се изправи и озъбения призрак на държавния фалит. .
ТРЕСКАВА СУЕТНЯ
Премиерът се разтича, за да осигури спешно пари за аферите и за да не влезе страната във финансово-икономическа катастрофа, която ще ги погребе.
Ето какво направи той:
18 март разговор с китайския премиер Ли Къцян за нов заем, освен онзи дадените от 1.5 милиарда. Учтив отказ.
27 март разговор с немския канцлер Ангела Меркел и с австрийския канцлер Себастиан Курц. Пореден учтив отказ.
28 март Разговор с „нашия човек” – Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ. Фондът задели 1 трилион долара за борба с епидемията. Но както тя обясни на Борисов, дори и тя като шеф не може да наруши заради България правилата за отпускане на пари. Т.е. някои разходи за големите строителни афери, чиновническите заплати и др. ще трябва да се отрежат, за да получи страната ни финансиране. Рязък отказ от премиера от този вариант.
30 март от немай-къде вече се предлага актуализация на бюджета, за да се вземе нов държавен дълг – вече официално и покрит с държавните активи, за да се спаси ситуацията.
31 март: разговор с петролните шейхове от Абу-Даби. Учтив отказ от тях – те нямат доверие в платежоспособността на България.
31 март Борисов разговаря по телефона с президента на Южна Корея Мун Дже-ин. Пари няма, но Южна Корея щедро ни отпуска тестове и маски, макар че тя самата се нуждае от тях.
1 април: разговор с държавния секретар на САЩ Майк Помпео. Отговор – да ви видим какви ги вършите, защото засега не сте нито западни, нито демократи (цитат от съобщението за казаното от Помпео)„Като мине времето на пандемията, България, Европа и САЩ, които споделят еднакви демократични ценности и свободи на гражданите, заедно като стратегически партньори ще измъкнат държавите си от икономическата криза в следствия на коронавируса“.
4 април: разговор с израелския премиер Нетаняху, за да убеди еврейското финансово лоби по света да даде някое евро и някой долар на България. Безуспешен.
6 април: вижда се, че няма изход и затова временно отложеният покрай тези разговори за актуализация бюджет се вкарва в парламента, записват новия държавен дълг в него като гаранция за бъдещите ни кредитори. Записват, макар и със скърцане на зъби и по липса на др. възможност онези, които наистина могат да дадат пари – международните финансови институции (чл. 68, ал. 2).
Междувременно ЕЦБ (Европейска централна банка) и Еврозоната отпускат на държавите-членки трилиони евро за стабилизиране на икономиките и борбата с короначумата.
10 април: понеже се размириса на много пари, Бойко Борисов се разкая, че България е отложила кандидатстването си за чакалнята на Еврозоната поради съображения за „обществен консенсус” (така нарекоха мафиотския и чуждестранния натиск отвън) и обеща светкавично бързо да го направим до края на този месец. Проблем се оказват двете банки, не издържали тестовете на ЕЦБ: Фибанк (Първа инвестиционна) и Инвестбанк, а за капак и трета с аферите й – Българската банка за развитие.
ПРЕМЕНИЛ СЕ ИЛИЯ – ВСЕ В ТИЯ
Равносметката на актуализирания бюджет категорично чертае, че България се управлява от корупционен и мафиотизиран елит, който дори заплахата от национална драма не го стряска, само и само да си прибере печалбите от аферите, а държавните висши служители – комисиона за тях.
Фактът, че не са дадени пари допълнително за здравеопазването въпреки новите 10 млрд. заеми, е показателен: на политическия елит и олигархията не й пука за живота и здравето на българите.
Ако след свършека на епидемията ситуацията у нас не започне да се променя, това еднозначно ще означава – страхът на българите да се борят за по-добра собствена участ е несравним, щом е надвил дори страха им от смъртта.
Такава държава и нация нямат бъдеще! Съвсем скоро, в обозримо от поколенията ни време.
Каквито и лидери и генерали да се лансират.
Само управление отвън – пряко чрез международните институции както по времето на Иван Костов или чрез външен елит може да е спасението ни.
Григор Лилов
БЪЛГАРИЯ
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.
Бул. „Черни връх“.
Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.
Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.
В града.
При ограничение 50 км/ч.
Минава на червен светофар.
Кара без необходимата правоспособност.
След употреба на наркотични вещества.
С фалшиви регистрационни табели.
С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.
На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.
И двете загиват на място.
Не са били в друга кола.
Не са участвали в гонка.
Не са направили нарушение.
Просто са били на тротоара.
И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.
След катастрофата Семерджиев не остава на място.
Бяга.
И точно тук започва втората част от историята.
Историята, която вече не е само за един човек зад волана.
А за системата около него.
По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.
След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.
Според установеното по делото той се свързва с Радева.
Тя му носи метална стълба.
С тази стълба той успява да влезе в дома си.
И да се укрие.
На следващия ден е задържан там.
И тук ми идва първият въпрос.
Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?
Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?
После започват да излизат и още данни.
Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.
Напротив.
Имал е история.
Нарушения.
Проблеми с книжката.
Фалшиви документи.
Наркотици.
Фалшиви номера.
Полицейска лампа.
И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.
И този път цената е два човешки живота.
След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.
И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.
Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?
Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?
Трябва ли винаги да чакаме трупове?
Следват делата.
Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.
За катастрофата.
За управление след употреба на наркотични вещества.
За използване на фалшива шофьорска книжка.
За фалшивите регистрационни табели.
За държането на наркотични вещества.
За бягството след катастрофата.
На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.
20 години затвор.
Решението е окончателно.
Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.
И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.
Този път делото не се влачи десетилетие.
От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.
Това е важно.
Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.
Но остава въпросът:
Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?
А какво стана със Симона Радева?
И тук историята вече също има окончателен край.
През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.
Присъдата е обжалвана.
На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:
3 години и 6 месеца затвор.
Ефективно.
При първоначален общ режим.
Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.
Решението не подлежи на обжалване.
На 26 юни 2026 година тя е задържана.
След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.
Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.
Георги Семерджиев – 20 години затвор.
Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.
И двамата с окончателни присъди.
Но за мен това не е история само за две присъди.
Това е история за предупрежденията преди тях.
За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:
„Дотук.“
За всички нарушения, които са били известни.
За всички проверки.
За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.
За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.
Защото правосъдието след смъртта е необходимо.
Но превенцията преди смъртта е още по-важна.
Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.
Никакви 20 години.
Никакви 3 години и 6 месеца.
Никакви обезщетения.
Никакви дисциплинарни проверки.
Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.
И точно затова този случай трябва да се помни.
Не само като „делото Семерджиев“.
А като въпрос към държавата:
Колко сигнала са достатъчни?
Колко нарушения?
Колко фалшиви документи?
Колко полицейски услуги?
Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?
Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.
В този случай цената има две имена.
Хариет.
И Христина.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Мамините синчета – част 3
Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.
Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.
„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.
„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.
За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.
На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“
За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“
Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.
„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.
„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.
„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







