БЪЛГАРИЯ
Боковирусът се развилня
Светът си има COVID-19″ ние си имаме “BOKOVID-10”!
Кратък портрет на BOCOVID-BG
Колко трябва да си проклет, за да злобееш срещу човек, който току-що е загубил баща си?
Колко трябва да си нагъл и безскрупулен, за да злоупотребяваш пропагандно нечия смърт?
Колко трябва да си низък и примитивен, за да издевателстваш, да се гавриш в такъв момент за лична изгода, самореклама, себеизтъкване и пъчене пред камерите?
Колко трябва да си самовлюбен, опиянен от своето измамно величие, за да мародерстваш като най-презрян булеварден драскач от помиен вестник?
Колко трябва да си лишен от елементарен морал, от нормална почтеност и човешка порядъчност, за да интригантстваш, та да блеснеш в цялата си садистична гнусота?
Колко трябва да си подъл и низък, за да инсинуираш и спекулираш тъй брутално?
Колко трябва да си отмъстителен и уплашен за собствената си власт, за да лъжеш и мамиш тъй безогледно?
Отговорът е известен: колкото боковируса.
С най-дълбока погнуса цитирам думите на тази долна твар:
“Сутринта се обадих на президента Радев да изкажа съболезнования в чисто човешки план, просто се учудвам как в деня, в който баща ти е починал, може да говориш нелепици…
Можем много да му отговаряме, но в такъв тежък за него ден аз не бих си го позволил. Нямам такъв морал.
Ако президентът счита, че извънредното положение е нещо различно от това в цял свят, нека наложи вето на закона. Аз ще извадя ГЕРБ от залата, да оставим народа без извънредно положение и да го уморим. Буквално това е предложил днес той.
Като някоя дърта свекърва, ама от тея, злобните, се държи Радев. Ние обикаляме България и се опитваме да възстановим бизнеса… И някой излезе – дали му листчето, каже пет приказки, и се прибере. Защо не му зададохте въпрос дали е против извънредното положение. Нямаше въпроси! Ето това е цензура. Аз от сутринта съм подложен на всякакви въпроси на живо. Ударете ме с микрофона, ако искате!”.
Никой не го удари с микрофона.
Жалко.
Тая злостна тирада ми напомни отвратителните времена, когато тъмносините нацистчета крещяха на Президента Желев “Да ти умре и другото дете!”. От цялото словоизвержение на боковируса е вярно само едно – че е починал бащата на Президента Радев. Всичко останало е поредният логореен монолог, поредният поток на съзнанието, макар че долната твар съзнание няма. Но пък има апологети и апологетки, мисирки от двата пола, кучета-пазачи, лакеи, слугини, куртизанки, държанки, клакьори, каскети, момчета за мръсни и мокри поръчки, мажоретки, салфетки, флигорни, метрески, мутрески, мадам до мадам, челобитници, беквокали, мракобеси и прочее наемници. Днес те свенливо мълчат. Онемяха. Няма радостно бълбукане “гулю-гулю-гулю”. Няма угодническо подхилкване. Не смеят да шукнат. Не се хвърлят да го бранят с обнажена гръд. Чакам да видя кой ще дръзне да го оправдава, кой ще му сплете сонетен венец, кой ще му дръпне една ода или барем – една чалга.
Не знам откъде дойде COVID-19.
Но от 10 години в България вилнее BOKOVID-BG.
10 години боковирусът дръсти напоителни лъжи, съчинява си биографии – различни за различните времена, толкова различни, че вече и той не знае колко дядовци има, защото не различава истина от лъжа. Ако нещо е истина, това е откровението, че за него 24 май е агнешка плешка, нищо повече.
Боковирусът е символ на овластената простащина, на овластения подземен свят, на овластената безграмотност. Овластен от същия този народ, който боковирусът ласкае и презира, и държи като куче на къса каишка, и го заглавичква с измишльотини за своето нещастно детство, с приказки за филията с мас и помията за прасетата, с желанието да изтръгне съчувствие – “На мен, сирака, кой ми е помогнал или толерирал” (прочее, загубил е майка си, когато е бил на 39 г., а баща си – на 45 г., и няма нормален човек, който злоупотребява паметта на покойните си родители).
Царството на BOCOVID-BG е диктатура на надменното невежество, на интригата и лицемерието, на ехидството и подгаврянето; диктатура на страха, тирания на един параноичен и самовлюбен субект, маниакален и мнителен; на един митоман, убеден в своето мнимо величие, обсебен от собствената си персона като единствена вселенска самоценност; на един нарцис, на един социопат, воден от похотлива жестокост и сладострастна отмъстителност към всеки умен, почтен, просветен, културен, достоен човек.
Боковирусът лъже, както диша. Инсинуира, за да властва. Манипулира, за да експлоатира и подчинява. Разбира политиката като мъст, бой, пребиване, размазване и сексуално насилие като върховна демонстрация на всевластие. Той е вулгарен и примитивен. Той е винаги невинен, виновен е някой друг. Приписва своите грешки и грехове на другите или на обстоятелства, провокирани или съчинени от самия него. Няма чувство за срам, вина или съжаление. Не се интересува от нищо и от никого, освен от себе си, от своите амбиции, от своята власт. Днес говори и върши едно, утре – обратното; днес защитава една кауза, утре – противоположната, защото неговата кауза е той самият.
Вярва в своята изключителност. Самолюбува се. Изисква възхищение и състрадание. Той е високомерен и надменен. Живее в своя измислен свят. Изопачава всяка история, сюжет и факт според личния си моментен интерес. Съпричастието е показност, а хората – инструменти. Експлоатира и най-близките си, и ги предава, щом се почувства застрашен. Иска да владее всяка ситуация и цялата власт да произтича от него. Обича слабохарактерни, но амбициозни хора, лесни за подчинение и контрол. Вярва, че светът му е длъжен. Той е вечният хищник и вечната жертва. Не понася забележки, критика – съвсем. Не търпи чуждо мнение, независимо и въпреки фактите и аргументите. Всяка критика е лъжа, всеки критик – враг, който трябва да бъде унизен и унищожен.
Той е патологичен завистник и мисли, че всички му завиждат. Изпитва удоволствие да обезценява и унижава другите. Не умее да губи. Има крехко самочувствие. Той е несигурен и страхлив – знае, че във всеки момент може да бъде разобличен. Най-големият му страх е да се сблъска със своята незначителност, непотребност и нищожност. Най-големият му ужас е да не изпадне от властта.
Това е краткият портрет на BOCOVID-BG. Това обяснява цялата му истерика и нетърпимост към Президента. Цялата му война. От първата секунда.
В тази война боковирусът си има верни преторианци, маскирани като политици, журналисти, експерти, общественици, политолози – една орда тролове, мазнюги и сутеньори на лъжата, които ката ден произвеждат публични доноси в мръснишкия стил на жълтите медии. И току облайват и съветват Президента да не им образува нерви, да стъпва по терлици, да си затваря устата, да не предизвиква Каскета, да поддаква на боковируса, да хихика сервилно на неговите простащини, да си подаде оставката, да се самозарази с COVID-19, а най-добре да се гръмне в слепоочието, щото инак ще го обвинят в национално предателство, държавна измяна, шпионлук и к’вот им хрумне, и ще го импийчнат за кефа на шефа.
Ако нещо вбесява боковируса, то е, че не може да вчисли Президента в преторианската си орда.
Гангренният дъх на BOCOVID-BG овонява общественото пространство, трови и развращава народ и държава. И после се чудим защо продажници съдят неподкупните, нищожества преследват доблестните, подлеци назидават достойните, глупци наставляват умните, безпросветни обругават мъдрите; защо обществено известни блудници и хамелеони учат почтените на морал, а овластени безличия издевателстват над личностите. Ами затова!
Искрено и с уважение предупреждавам хората от Националния оперативен щаб (НОЩ): боковирусът ще ви употреби, ще ви наплюе и похули. Казвам ви го сега. Овреме. Утре ще бъде късно.
БЪЛГАРИЯ
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.
Бул. „Черни връх“.
Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.
Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.
В града.
При ограничение 50 км/ч.
Минава на червен светофар.
Кара без необходимата правоспособност.
След употреба на наркотични вещества.
С фалшиви регистрационни табели.
С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.
На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.
И двете загиват на място.
Не са били в друга кола.
Не са участвали в гонка.
Не са направили нарушение.
Просто са били на тротоара.
И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.
След катастрофата Семерджиев не остава на място.
Бяга.
И точно тук започва втората част от историята.
Историята, която вече не е само за един човек зад волана.
А за системата около него.
По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.
След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.
Според установеното по делото той се свързва с Радева.
Тя му носи метална стълба.
С тази стълба той успява да влезе в дома си.
И да се укрие.
На следващия ден е задържан там.
И тук ми идва първият въпрос.
Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?
Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?
После започват да излизат и още данни.
Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.
Напротив.
Имал е история.
Нарушения.
Проблеми с книжката.
Фалшиви документи.
Наркотици.
Фалшиви номера.
Полицейска лампа.
И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.
И този път цената е два човешки живота.
След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.
И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.
Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?
Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?
Трябва ли винаги да чакаме трупове?
Следват делата.
Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.
За катастрофата.
За управление след употреба на наркотични вещества.
За използване на фалшива шофьорска книжка.
За фалшивите регистрационни табели.
За държането на наркотични вещества.
За бягството след катастрофата.
На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.
20 години затвор.
Решението е окончателно.
Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.
И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.
Този път делото не се влачи десетилетие.
От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.
Това е важно.
Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.
Но остава въпросът:
Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?
А какво стана със Симона Радева?
И тук историята вече също има окончателен край.
През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.
Присъдата е обжалвана.
На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:
3 години и 6 месеца затвор.
Ефективно.
При първоначален общ режим.
Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.
Решението не подлежи на обжалване.
На 26 юни 2026 година тя е задържана.
След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.
Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.
Георги Семерджиев – 20 години затвор.
Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.
И двамата с окончателни присъди.
Но за мен това не е история само за две присъди.
Това е история за предупрежденията преди тях.
За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:
„Дотук.“
За всички нарушения, които са били известни.
За всички проверки.
За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.
За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.
Защото правосъдието след смъртта е необходимо.
Но превенцията преди смъртта е още по-важна.
Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.
Никакви 20 години.
Никакви 3 години и 6 месеца.
Никакви обезщетения.
Никакви дисциплинарни проверки.
Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.
И точно затова този случай трябва да се помни.
Не само като „делото Семерджиев“.
А като въпрос към държавата:
Колко сигнала са достатъчни?
Колко нарушения?
Колко фалшиви документи?
Колко полицейски услуги?
Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?
Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.
В този случай цената има две имена.
Хариет.
И Христина.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Мамините синчета – част 3
Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.
Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.
„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.
„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.
За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.
На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“
За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“
Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.
„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.
„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.
„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







