СВЯТ
Със светкавична бързина си отива един свят
《COVID-19 окончателно разби либералното статукво》
Със светкавична бързина си отива един свят, който смятахме за вечен. Светът, в който властваха пазарният фундаментализъм, мултикултурализмът, разколебаните сексуални идентичности, една-единствена суперсила и прислужващата й брюкселска еврокаста, вече е в миналото. Почитателите на либералното статукво и глобализацията са в шок и “тичат с изменени лица” без дори да знаят къде точно отиват. Връща се уважението към националната държава. Нарастват симпатиите към държави, които се противопоставят на глобалната американска хегемония и които доскоро биваха наричани “авторитарни” и “недемократични”.
COVID-19 е катализаторът на всичките тези процеси. Той оголи до краен предел несъстоятелността на либералния световен ред. Но не вирусът е основната причина за краха на този свят. Той само забърза процесите. Много преди появата на тази епидемия беше ясно, че светът на ненормално високите печалби, на несмущавания от никакви държавни регулации капитализъм, на арогантността на глобалния полицай, няма как да просъществува прекалено дълго. Защото е крайно неестествен. Трябваше обаче да дойде коронавирусът, за да се отворят очите и на най-заслепените, на тези, които безкритично приемаха дитирамбите на глобализацията, звучащи по официозните медии. В продължение на десетилетия ни убеждаваха, че глобализацията е нещо прекрасно, защото ни позволявала да пътуваме, да учим и да работим, където си искаме. И премълчаваха негативните страни на същата тази глобализация. Това, че от нейните предимства се ползват почти само привилегированите елити. Че благодарение на нея транснационалните корпорации унищожават местното производство, опоскват като хищни скакалци ресурсите на отделните държави, експлоатират безжалостно работниците, след което безнаказано се местят другаде. Вече виждаме, че тези прехвалени отворени общества, които облагодетелстваха най-вече богатите, са идеалната среда за разпространението на епидемии. А от тези епидемии вече страдат всички.
Още един, дълго насаждан мит, се срутва през последните дни. Този за прословутата “евроатлантическа солидарност”. За “вечната дружба” между Съединените щати и държавите от Европейския съюз. Това е прекрасен словесен локум, предназначен за дъвчене по време на безкрайните конференции, обеди и вечери в Брюксел и Вашингтон. Но коронавирусната епидемия показа, че практическата полза от тази “дружба” е равна на нула. Кой се притече пръв на помощ на съсипаната от COVID-19 Италия? Брюкселската еврокаста? Международният валутен фонд? Световната банка? Нищо подобно. “Вечната европейска дружба” се свря в миша дупка. В най-тежкия момент на помощ на Италия дойдоха Китай, Русия, Куба. Разбира се, обичайните критици на тези държави моментално ревнаха, че това не било безкористна помощ, а въпросните страни гонели свои интереси. Може и така да е. Само че изпадналите в беда хора едва ли се вълнуват с какъв точно мотив ги спасяват. Те искат само едно. Да оживеят. И ще бъдат благодарни на тези, които са ги изтръгнали от лапите на смъртта. Нищо, че са дошли от Москва, Пекин и Хавана, а не от Брюксел.
А липсата на европейска солидарност се разкри най-добре от един, на пръв поглед маловажен, но всъщност дълбоко символен епизод. Помощ от Китай за Италия беше буквално открадната от Чехия. Чешките митничари се оправдаха с безумното обяснение, че според тях, ставало въпрос за контрабанда. Естествено, не върнаха помощта, защото вече я бяха разпределили в чешките болници. А Китай просто изпрати още самолети с маски и респиратори за Италия.
Да, либералите по цял свят обичат да ругаят Поднебесната империя. Защото китайските практики не се връзват с учебникарските им клишета. Именно тези практики обаче позволиха на Китай да се справи с последствията от COVID-19. Първоначално големите “разбирачи” осъждаха Пекин, заради “неспазването на човешките прави” и “строгата карантина”. Твърде скоро и останалите държави видяха, че либералните лиготии няма да спрат епидемията. И че е задължително да приложат същите тези мерки, които смятаха за антилиберални.
COVID-19 ни показа от какъв свят имаме нужда. От свят, в който наднационалните институции отстъпват място на националните държави. Свят, в който либералната слободия е заменена от усещането за общност. Свят, в който доминацията на една суперсила изчезва и на нейно място идва многополюсният модел. Този свят е за предпочитане пред отиващия си.
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.
-
БЛОГ2 months agoДебилно поколение
-
ЗАКОН2 months agoПравосъдието ни е мафиотизирано
-
LITSA2 months agoСъвет към младите момичета, които разказват любовния живот с женени мъже на висок глас във фризьорския салон
-
ТЕХНОЛОГИИ2 months agoРаботеща майка започва да използва AI у дома и спестява 10 часа седмично







