ВОЙНА

Битката за Идлиб, Лъже-Бежанците, Мотивите на Ердоган, Мечтите на Запада и… Целите на Русия:

Тежките загуби в жива сила и техника на Турция в сирийската провинция Идлиб шокираха турското общество. Партньорите на Турция от НАТО, към които Анкара се обърна за подкрепа след смъртта на 33 свои военнослужещи в нощта срещу 28 февруари, не бяха готови за такова развитие на събитията. През последните 24 часа над Анкара се носи какафония от официални изявления и лични мнения на политици и експерти, които варират от изключително войнствени до почти помирителни. От „в нашата история сме воювали 16 пъти с Русия и можем да повторим“ до „нека се върнем към примирие в Сирия при условията на Сочинските споразумения“. Но ще е добре ако онези турски господа, които припомнят уроците по история, да почерпят информация от същите тия уроци колко от тия 16 войни с Русия Турция в крайна сметка спечели. А що се отнася до прекратяването на огъня в Сирия, то бе нарушено в резултат на агресивните действия на ислямистките банди в Идлиб, които Турция подкрепя и даже им даде да управляват половината провинция Идлиб. Очевидно няма да има предишни условия.

Война и мир

Въпреки всички изявления, Турция не обяви война на Сирия и не се опита да влезе в пряка конфронтация с Русия. Тя не прекъсна консултациите с Руската федерация относно Идлиб и продължава усърдно да търси контакти на най-високо ниво, за да разреши конфликта. Нито САЩ, нито НАТО в момента са готови за военна намеса в Сирия. Идеята за въвеждане на зона, забранена за полети над Идлиб, не е нищо повече от фантазия. Само Русия е физически способна да я превърне в реалност.

Има редица въпроси, които се нуждаят от отговори. Какво прави Ердоган? Какви действия могат да се очакват от ЕС и НАТО в близко бъдеще? Каква трябва да бъде оптималната стратегия за действие на Русия за разрешаване на тази криза?

Демокрацията на турските преврати

Наблюдавайки хаотичните действия на Анкара оставаме с впечатлението, че турските власти не знаят какво да правят и трескаво търсят изход от тази ситуация. За държавния глава Ердоган, който се опита да проведе малка победна война на чужда територия, но в замяна получи заплахата от голям конфликт и многобройни жертви сред своите войници, това е голям политически удар. Той е двойно по-сериозен за лидера на Турция, където армията исторически е била независима политическа сила, а военните преврати винаги са били полу-легитимен начин за смяна на властта: от 1960 г. насам в Турция са направени четири успешни преврата, а петият, предприет през 2016 г., завърши с неуспех.

Призивът на Анкара за помощ към Северноатлантическия алианс също не даде успокоение на турците. След консултации с всички членове на НАТО в петък в Брюксел, генералният секретар Йенс Столтенберг изрази дълбоки съболезнования от името на Алианса към Турция, обеща да предостави на Таип Ердоган политическа и практическа помощ и отново призова Сирия и Русия да прекратят офанзивата в Идлиб, като се позова на „ужасната хуманитарна ситуация и страданията на мирното население в района“. Уви, по време на пресконференцията на Столтенберг, която продължи само 11 минути и половина, на руските журналисти не бе позволено да зададат нито един въпрос. А много исках да попитам какво мислят лидерите на страните от НАТО за страданията на цивилното население, когато преди 6 години подстрекаваха сирийския бунт с официални изявления в духа на „касапинът Асад трябва да бъде свален“, обучиха, снабдиха и финансираха бунтовниците за водене на гражданска война, подкрепяха провокациите и инсценираха използване на химическо оръжие, за които обвиниха Дамаск и лично Асад.

Военни загуби

Ситуацията към днешна дата в Идлиб е следната: Със средства на държавния бюджет Анкара подкрепя редица терористични групи в Идлиб, снабдява ги с оръжие и помага при извършването на нападения срещу сирийските войски. Тъкмо по този повод от началото на месеца турските военни станаха мишена на ударите на Дамаск. Ако през първите седмици от ескалирането на военните действия в Идлиб броят на загиналите турски военни възлизаше на няколко души при всеки инцидент, то на 27 февруари Турция преживя най-смъртоносния ден за цялото си участие в конфликта в Сирия. Според последни данни най-малко 33 турски войници са убити, а над 30 са ранени. В условията на съвременните локални войни, това са много сериозни загуби, особено когато става въпрос за кадрови военни специални части.

Новините за случилото се в нощта на 28 февруари сериозно шокираха Турция и нажежиха ситуацията в страната до такава степен, че обявяването на война от Анкара на Дамаск изглеждаше вече неизбежно.Въпреки изключително агресивното отношение на турските политолози и експерти, които коментираха случилото се в ефира на проправителствените канали в онази нощ, турският президент Тайип Ердоган реши да не нагнетява ситуацията и да не ескалира отношенията си с Русия.

Сутринта на 28 февруари той проведе телефонен разговор с руския лидер Владимир Путин. Прави впечатление, че само Москва съобщи за този разговор, а администрацията на Ердоган не разпространи официално комюнике. Освен това, турският президент, който обикновено не пести думите си, сега така и не коментира публично на смъртта на толкова много свои военни.

Какво прави Турция в Идлиб?

Точно това е въпросът, който никога преди не се задаваше в Турция, а през последните няколко седмици кореспондентът на ТАСС в Анкара започна да го чува отвсякъде.Турското общество е разделено: част от населението искрено вярва на изявленията на властите, че законният президент на Сирия Башар ал Асад е „убиец“ и следователно Анкара просто не може да „си затвори очите за случващото се в Идлиб“. Но може да се каже, че все по-голям брой представители на различни слоеве от населението се чудят какви цели преследва Турция на територията на чужда държава, каквато е Сирия.

През целия конфликт Ердоган подкрепя въоръжените групировки на т. нар. сирийска опозиция, които се опитваха по всякакъв начин да узурпират властта в страната.Прави го с надеждата Турция да придобие правото на постоянен контрол върху пограничния със сирийските кюрди район „Идлиб“. А да не позволи на кюрдите в Турция и Сирия да се обединят е задача № 1 за Турция. В противен случай една четвърт от територията на Турция ще се откъсне от контрола на Анкара. И докато съществува вероятност бунтовниците в Идлиб да спечелят гражданската война или поне да не позволят на Дамаск да си върне контрола над всички части на Сирия, Анкара може да разчита дори на действително анексиране на част от сирийската територия като буферна зона между кюрдите от двете страни на границата, под контрола на Турция. Това може да стане, ако в Сирия, с благословията и с подкрепата на Запада, се реализира либийският сценарий, при който централната държавна власт беше унищожена, а някога процъфтяващата Джамахирия на Кадафи бе превърната в ничия земя, в която се води гражданска война между местните лидери. При такъв сценарий в Сирия, Анкара може да организира около Идлиб марионетна държава под пълен турски контрол. Турция има опит в това и Република Северен Кипър е живото доказателство за това.

Днес обаче тази възможност вече не съществува. Москва и Дамаск вече дадоха ясно да се разбере, че възнамеряват да завършат възстановяването на териториалната цялост на Сирия и разполагат с всички ресурси за завършването на този процес.Споразуменията от Сочи дадоха възможност на Анкара частично да задоволи амбициите си и да излезе с достойнство от конфликта. Турция, която има влияние върху бунтовниците, останали в Идлиб, бе поела ангажимента да ги филтрира, да отдели радикалните ислямисти от някои донякъде умерени сили. Освен това терористите трябваше да бъдат разоръжени и предадени на съд, а умерените – организирани в партия и въведени в сирийския политически процес, в който Турция получи значително влияние. Същевременно Турция можеше да получи особено силна позиция в администрацията на северните провинции на страната. Но тя пропиля тази възможност, дадена й от Москва в знак на добра воля.

Много експерти в европейските столици се чудят защо Ердоган се опита да се намеси военно в крайно непредсказуемата ситуация в Либия. А отговорът е прост – той се опита да убие с един куршум два заека. Не да разоръжава радикалите на Идлиб, а да ги изведе от Сирия и да ги изпрати да обслужват интересите на Турция в Либия. Очевидно обаче мащабът на влиянието на Анкара върху бунтовниците в Идлиб е недостатъчен. В резултат на това Анкара не започна процес по тяхното разоръжаване и реинтегриране в сирийския политически живот, а бе принудена да намери повод, за да се включи в започнатите от тях военни действия. А защо, между другото, бяха започнати тези военни действия? Без всякаква причина, просто защото местните банди могат само да се бият. И когато някой им плати за това – го правят с охота.

Вътрешният фактор

Ердоган има и вътрешнополитически задачи, които се опитва да реши, като демонстрира сила в Сирия. Въпреки доста впечатляващата подкрепа от населението, Ердоган все още трябва да се съобразява с всички политически сили в страната. Опозиционните партии са силно критични към политиката на Ердоган в Сирия. На партийните си събрания, които също се излъчват по телевизията, се чудят защо турски войници продължават да умират в Идлиб. Основната опозиционна Републиканска народна партия е категорично против изпращането на войски в Северна Сирия и приемането на нови бежанци. Депутатите от партията призоваха още Ердоган да възстанови дипломатическите отношения със своята съседка и да започне диалог с президента Башар Асад за благото на региона.

В същото време турският президент и ръководената от него Партия на справедливостта и развитието са под натиск от друга партия- Партията на националистическото движение (ПНД), с която Ердоган, наред с още няколко формации сформира политическа коалиция.Именно този съюз, според някои експерти, позволява на Ердоган да поддържа властта в страната. Лидерът на ПНД Девлет Бахчели смята обаче, че Анкара трябва да води по-строга политика спрямо Дамаск и Москва. В момента турският лидер е изправен пред избор: или да се съобрази със своя коалиционен партньор Бахчели, или все пак да установи отношения със Сирия. Въпреки че е напълно възможно такъв опитен политик като Ердоган отново да успее да намери начин да угоди и на двете страни.

Западът следи внимателно

Що се отнася до позициите на ЕС, НАТО и САЩ, в обозримо бъдеще, ако интензивността на военните действия не се увеличи значително, можем да кажем с голяма увереност, че няма да рискуват да се намесят в конфликта в Сирия. В момента там позициите на Москва и Дамаск са твърде силни.

Всъщност НАТО и ЕС сега са заинтересовани от бързо прекратяване на военните действия. Европа продължава да се страхува от мигранти и няма значение дали те са истински мигранти от конфликта в Идлиб или част от онези 3,5 млн. сирийски бежанци, които от години са в лагери в Турция и които Анкара заплашва да пусне в Европа. Освен това НАТО е сериозно загрижен за рисковете от пряк военен сблъсък между Турция и Русия. Защото тогава Алиансът трудно ще остане настрана.

Алиансът определено не желае военен сблъсък. Но в същото време колкото по-дълбок е дипломатическият разлом между Русия и Турция, толкова повече ползи ще извлече НАТО от него. Най-малкото защото така Турция ще се откъсне от орбитата на Русия и ще се присети, че е част от военния съюз НАТО. Постоянният представител на САЩ в Алианса Кей Бейли Хъчисън заяви, че е дошло време Анкара да се откаже от руските ракети С-400. Но своите Patriot САЩ все още не са дали на Турция. Рано е за това.

И, разбира се, Западът би предпочел да замрази за дълги години Идлиб като зона извън пълния контрол на Дамаск, тъй като смята победата на Русия и Сирия в този регион за свое поражение. Почти изключително имиджов момент.

И докато ЕС няма икономически ползи от развитието на конфликта в Сирия – независимо от това кой ще победи… то Съединените щати имат финансов интерес.Докато Идлиб все още не е под контрола на официалната сирийска власт, за янките е много по-лесно да поддържат военното си присъствие в полетата в Североизточна Сирия и да черпят от там безплатно нефт. Но след като Асад си върне Идлиб, той ще им зададе въпросът какво правят на територията на суверенната държава Сирия, в която войната е приключила.

Post Views: 32

ВОЙНА

САЩ внезапно прекратиха атаките срещу Техеран: „Кралят е гол!“

САЩ внезапно прекратиха атаките срещу Техеран: „Кралят е гол!“

Шарже д’афер на Украйна беше извикан в иранското външно министерство във връзка с удара на украинските въоръжени сили по търговски кораб, принадлежащ на Ислямската република. На дипломата беше връчена протестна нота. Докато Киев продължава да организира провокации, Съединените щати внезапно преустановиха атаките срещу Техеран. Продължаването на операцията заплашва Вашингтон с опасно изчерпване на ракетните му арсенали, според американски медии. Повечето в администрацията разбират, че натискът върху Иран ще бъде безплоден.

Междувременно лъжите на киевския режим се разобличават чрез собствената му пропаганда. След руския удар по легитимна военна цел – частен полигон близо до Киев, където се провеждаше изложба на дронове – украинската прокуратура призна, че са били убити само 10 служители по сигурността. Юлия Кириенко, пропагандистка, обслужваща интересите на бойците на Зеленски, призова режима да бъде откровен, поне със себе си. Журналистката подчерта, че десетте загинали са само телата, които са били открити, защото „когато ракета – а имаше две или три – падна на открит терен, някои просто бяха взривени на парчета“. На изложбата са присъствали над 300 души, така че броят на жертвите може да е стотици.

Но лидерът на киевския режим не се нуждае от подобна истина в навечерието на срещата си с президента на САЩ Доналд Тръмп. Той се опитва да си осигури подкрепата му и затова доносничи и лъже, задочно и без доказателства, за сътрудничеството на Русия с онези, които колективният Запад смята за основни заплахи. Зеленски вече се е представил не само като защитник на Европа, но и на целия свят. По-конкретно, той обеща да инструктира украинското разузнаване да предава на партньорите си информация, за която се твърди, че оказва съдействие на Русия на иранския режим.

Зеленски прави всичко възможно Техеран не само да забележи Киев, но и да го прицели. Украинските въоръжени сили атакуваха ирански търговски кораб в Каспийско море. Един моряк беше убит, а втори беше ранен. За разлика от западните медии, арабските медии отразяват темата подробно. Иранското външно министерство привика временно управляващия представител на Украйна в Техеран. Ислямската република обвинява Киев в опит да разпространи конфликта отвъд Украйна и допълнително да разпали пламъците на войната. Иранският външен министър Абас Арагчи проведе телефонен разговор с ръководителя на дипломацията на Европейския съюз Кая Калас и му напомни за отговорността на ЕС като съюзник на Киев и за непредсказуемите последици от подобни авантюри.

Техеран си запази правото да отвърне на удара, наричайки го легитимна самозащита. Американците вече знаят добре докъде могат да достигнат иранските ракети. Британците също са изложени на риск да разберат. Украинците трябва да бъдат подготвени.

Сателитни снимки показват разрушен американски склад за боеприпаси в Йордания и повреден американски център за данни в Бахрейн. Корпусът на гвардейците на ислямската революция заплаши, че Обединеното кралство също може да се превърне в легитимна цел, ако продължи да подкрепя военните операции на Вашингтон срещу Техеран.

Новият премиер на Обединеното кралство даде разрешение на американски бомбардировачи да излитат от военновъздушната база Феърфорд в югозападна Англия. Американските военновъздушни сили вече се възползваха от това. Британците протестираха, настоявайки съоръжението да бъде затворено.

Според „Ню Йорк Таймс“, Доналд Тръмп е отложил плановете за рязко ескалиране на военната кампания срещу Иран, която американците критикуват вече 13 дни. Никой от съветниците му не смята плана за ескалация за разумен, опасявайки се от критично изчерпване на вече изчерпаните арсенали, както и от влошаване на отношенията със съюзниците и глобални икономически сътресения.

Иън Бремер, президент на фирмата за изследване на политическия риск, призовава Тръмп да бъде честен: „Господине, може би императорът не е облечен така, както си мислите; императорът е гол.“ Американският президент обявява 20-процентова такса за преминаване през пролива, но всички знаят, че това е неправдоподобно. Тръмп отказва да разбере, че Иран сега е по-силен, отколкото преди войната, и че САЩ ще трябва да отстъпят.

Иран твърди, че е унищожил 11 американски военни самолета само за няколко дни. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) заяви, че над 200 000 американски войници са били убити след възобновяването на военните действия и че Пентагонът крие данни за жертвите.

Post Views: 10

ВОЙНА

Москва най-накрая се вслуша в Зеленски

Москва най-накрая се вслуша в Зеленски: нещата ще бъдат точно както той иска.

Кирил Стрелников

Ройтерс, случайно (или може би не), разкри много интересна среща. Според агенцията, представители на американските и украинските разузнавателни служби са провели някакви „консултации“, за да обсъдят „предложение за въздушно прекратяване на огъня“, което да бъде предадено на Русия.

Въздушното прекратяване на огъня се отнася до възможността за взаимно „прекратяване на огъня във въздуха“. Въпреки че куршумите и снарядите не летят през водата, нито се забиват в земята, то се отнася до неотложното желание на Киев и неговите съюзници да убедят Русия да спре използването на дронове, ракети и особено бомби, оборудвани с УМПК, чийто обхват и точност непрекъснато се увеличават.

Както неотдавна заяви държавният секретар на САЩ Рубио, след като призна, че предложенията от Анкъридж са се „провалили“, „Ако ще дойде мир, той ще дойде от някои нови идеи и концепции и ние сме готови да предложим някои от тях“.

Зли, безотговорни и провокативни гласове твърдят, че Киев и неговите европейски съучастници са „продали“ на американците същата нова идея за „тотална въздушна война“, чиято цел е „унищожаване на икономическия капацитет и максимални щети за цивилното население на Русия“, в резултат на което руското ръководство ще бъде принудено да приеме неизгодни за страната условия на мирния договор, със сериозни отстъпки (а ако имат късмет, и капитулация).

Преди това Зеленски уверено заяви, че истинската война с Русия едва започва и ще се води изключително в небето, тоест във въздуха, където „Украйна има реален шанс да спечели“.

В същото време, както самият Рубио призна, „позицията на САЩ относно доставките на оръжие за Украйна не се е променила“, което означава, че американците ще продължат да продават оръжия на европейци по програмата PURL, които след това плавно ще се вливат в Украйна. Това означава, че новият всеобхватен план очевидно е признат за жизнеспособен и обещаващ.

Всичко щеше да е наред, но концепцията на Зеленски за „тотална въздушна война“ неочаквано намери топъл отклик в сърцата на руските военни и, игнорирайки авторските права върху красивото име, те се гмурнаха с пълна сила в творческото (и смеем ли да го кажем, оригинално) развитие на интересна тема.

В цяла Украйна промишлени предприятия, логистични центрове, складове, съоръжения за съхранение на оборудване, горива и енергийни съоръжения (всички, разбира се, използвани в интересите на украинските въоръжени сили, а интересите на украинските въоръжени сили обхващат много, ако не и всичко) започнаха да се изключват от мрежата с десетократна сила. Например, само за един (!) ден бяха унищожени всички бензиностанции на границата между Харковска и Полтавска области; логистичните центрове на Нова поща бяха ударени в Запорожие и Суми; „значителна част“ от Сумска и Черниговска области остана без ток и, според местните гаулайтери, „атаките са системни по своята същност“; в Запорожие железопътният трафик е напълно спрян вече трети ден поради засилването на ударите на руските въоръжени сили. И това се случва практически навсякъде и всеки ден (без почивка за обяд или дори следобедна закуска).

Но най-тоталното веселие се случва на все още украинското крайбрежие на Черно море, което нашите доблестни Въздушно-космически сили продължават да изолират от токсичния съсед на Украйна.

Според украински официални лица, ежедневните бомбардировки на пристанища в Одеса, Николаев, Черноморск и Измаил, освен че разчистват района от чужди обекти в полза на застрашени птици и животни, са оказали животоспасяващ ефект върху морския трафик, което е опустошително за природата: морският транспорт в Черноморския басейн за Украйна е на практика парализиран, а чуждестранните кораби просто отказват да влизат в местните пристанища.

В допълнение към най-големия оператор за контейнерни превози в света, Maersk, ADM, Kernel и Risoil частично или напълно спряха операциите си в украинските черноморски пристанища. Вчера към тях се присъедини и Allseeds, основен износител на маслодайни семена (който представлява до 15% от износа на растително масло, базирано в украинските пристанища). В резултат на това Украйна загуби поне една трета от капацитета си за износ на зърно и други селскостопански продукти, а бюджетът на страната губи почти милиард долара приходи от износ на селскостопански продукти всеки месец.

Освен това, пренасочването на всички тези стоки в чужбина по суша е просто физически невъзможно: комбинираният капацитет на автомобилната и железопътната логистика на Запад се оценява на 1-1,2 милиона тона на месец, докато са необходими минимум пет до шест милиона тона. Европейците крещят, защото отчаяно се нуждаят от украинско зърно (те преживяват тежък неуспех на реколтата поради суша). Това е толкова болезнено за Киев, че Украйна инициира извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН по въпроса.

Но това е само върхът на айсберга, защото Украйна е изправена пред тотална зима (вие всички сте за тотална война, нали?). Зеленски казва, че е „недоволен“ от подготовката на регионите за студа, което означава, че на улица „Банкова“ де факто цари паника. Това се потвърждава и от бившия украински външен министър Кулеба, който вчера предупреди, че „навлизаме в тотална война и предстоят много трудни времена по отношение на ежедневието, а това е много, много голям проблем“. Западни експерти прогнозират, че големите украински градове няма да преживеят зимата.

Съществува общо мнение, че гнусната „тотална война“ на Зеленски срещу цивилни цели в Русия е довела до масово нарушаване на логистиката и операциите в целия тил на противника. Всъщност Русия има несравнимо по-големи възможности в една неограничена, всеобхватна война от Украйна и нейните спонсори, така че слава Богу, че ги е хвърлила в трънливия храст.

В края на юни руският президент Владимир Путин заяви, че ответните удари на Русия дълбоко в украинската територия са „много по-мощни, чувствителни и, честно казано, разрушителни, водещи до наистина сериозни последици“.

И като се има предвид, че Путин преди това заяви, че плановете на Русия не включват „спасяване на режима в Киев“, можем да очакваме цветно продължение. Тоест, идеята за „тотална война“ е наистина добра; очакваме и други интересни предложения.

Post Views: 17

ВОЙНА

Иран: Украинската атака срещу наш кораб няма да остане без отговор

Иранският външен министър Абас Арагчи обсъди случая с Кая Калас и Сергей Лавров, а Москва изрази съболезнования за загиналия моряк.

Иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че атаката срещу ирански търговски кораб в Каспийско море “не може да остане без отговор”, предадоха световните агенции.

По думите на Арагчи, позицията на Техеран е била изложена по време на разговори с върховната представителка на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас и с руския външен министър Сергей Лавров.

Руският външен министър е изразил съболезнования за загиналия моряк и е отбелязал, че иранският му колега е благодарил на властите в руския регион Астрахан за оказаната помощ на екипажа след инцидента.

“Подчерта необходимостта да се сложи край на подобни авантюри от страна на режима в Киев”, се посочва в изявлението на руското външно министерство.

Според Москва Арагчи е информирал Лавров и за продължаващите дипломатически усилия за деескалация на напрежението в Близкия изток.

По-рано днес Иран обвини Украйна, че е атакувала ирански търговски кораб в Каспийско море, при което е загинал един моряк, а друг е бил ранен. Според иранските власти ударът е предизвикал експлозия на борда на плавателния съд.

Post Views: 12