ВОЙНА
Битката за Идлиб, Лъже-Бежанците, Мотивите на Ердоган, Мечтите на Запада и… Целите на Русия:
Тежките загуби в жива сила и техника на Турция в сирийската провинция Идлиб шокираха турското общество. Партньорите на Турция от НАТО, към които Анкара се обърна за подкрепа след смъртта на 33 свои военнослужещи в нощта срещу 28 февруари, не бяха готови за такова развитие на събитията. През последните 24 часа над Анкара се носи какафония от официални изявления и лични мнения на политици и експерти, които варират от изключително войнствени до почти помирителни. От „в нашата история сме воювали 16 пъти с Русия и можем да повторим“ до „нека се върнем към примирие в Сирия при условията на Сочинските споразумения“. Но ще е добре ако онези турски господа, които припомнят уроците по история, да почерпят информация от същите тия уроци колко от тия 16 войни с Русия Турция в крайна сметка спечели. А що се отнася до прекратяването на огъня в Сирия, то бе нарушено в резултат на агресивните действия на ислямистките банди в Идлиб, които Турция подкрепя и даже им даде да управляват половината провинция Идлиб. Очевидно няма да има предишни условия.
Война и мир
Въпреки всички изявления, Турция не обяви война на Сирия и не се опита да влезе в пряка конфронтация с Русия. Тя не прекъсна консултациите с Руската федерация относно Идлиб и продължава усърдно да търси контакти на най-високо ниво, за да разреши конфликта. Нито САЩ, нито НАТО в момента са готови за военна намеса в Сирия. Идеята за въвеждане на зона, забранена за полети над Идлиб, не е нищо повече от фантазия. Само Русия е физически способна да я превърне в реалност.
Има редица въпроси, които се нуждаят от отговори. Какво прави Ердоган? Какви действия могат да се очакват от ЕС и НАТО в близко бъдеще? Каква трябва да бъде оптималната стратегия за действие на Русия за разрешаване на тази криза?

Демокрацията на турските преврати
Наблюдавайки хаотичните действия на Анкара оставаме с впечатлението, че турските власти не знаят какво да правят и трескаво търсят изход от тази ситуация. За държавния глава Ердоган, който се опита да проведе малка победна война на чужда територия, но в замяна получи заплахата от голям конфликт и многобройни жертви сред своите войници, това е голям политически удар. Той е двойно по-сериозен за лидера на Турция, където армията исторически е била независима политическа сила, а военните преврати винаги са били полу-легитимен начин за смяна на властта: от 1960 г. насам в Турция са направени четири успешни преврата, а петият, предприет през 2016 г., завърши с неуспех.
Призивът на Анкара за помощ към Северноатлантическия алианс също не даде успокоение на турците. След консултации с всички членове на НАТО в петък в Брюксел, генералният секретар Йенс Столтенберг изрази дълбоки съболезнования от името на Алианса към Турция, обеща да предостави на Таип Ердоган политическа и практическа помощ и отново призова Сирия и Русия да прекратят офанзивата в Идлиб, като се позова на „ужасната хуманитарна ситуация и страданията на мирното население в района“. Уви, по време на пресконференцията на Столтенберг, която продължи само 11 минути и половина, на руските журналисти не бе позволено да зададат нито един въпрос. А много исках да попитам какво мислят лидерите на страните от НАТО за страданията на цивилното население, когато преди 6 години подстрекаваха сирийския бунт с официални изявления в духа на „касапинът Асад трябва да бъде свален“, обучиха, снабдиха и финансираха бунтовниците за водене на гражданска война, подкрепяха провокациите и инсценираха използване на химическо оръжие, за които обвиниха Дамаск и лично Асад.
Военни загуби
Ситуацията към днешна дата в Идлиб е следната: Със средства на държавния бюджет Анкара подкрепя редица терористични групи в Идлиб, снабдява ги с оръжие и помага при извършването на нападения срещу сирийските войски. Тъкмо по този повод от началото на месеца турските военни станаха мишена на ударите на Дамаск. Ако през първите седмици от ескалирането на военните действия в Идлиб броят на загиналите турски военни възлизаше на няколко души при всеки инцидент, то на 27 февруари Турция преживя най-смъртоносния ден за цялото си участие в конфликта в Сирия. Според последни данни най-малко 33 турски войници са убити, а над 30 са ранени. В условията на съвременните локални войни, това са много сериозни загуби, особено когато става въпрос за кадрови военни специални части.

Новините за случилото се в нощта на 28 февруари сериозно шокираха Турция и нажежиха ситуацията в страната до такава степен, че обявяването на война от Анкара на Дамаск изглеждаше вече неизбежно.Въпреки изключително агресивното отношение на турските политолози и експерти, които коментираха случилото се в ефира на проправителствените канали в онази нощ, турският президент Тайип Ердоган реши да не нагнетява ситуацията и да не ескалира отношенията си с Русия.
Сутринта на 28 февруари той проведе телефонен разговор с руския лидер Владимир Путин. Прави впечатление, че само Москва съобщи за този разговор, а администрацията на Ердоган не разпространи официално комюнике. Освен това, турският президент, който обикновено не пести думите си, сега така и не коментира публично на смъртта на толкова много свои военни.
Какво прави Турция в Идлиб?
Точно това е въпросът, който никога преди не се задаваше в Турция, а през последните няколко седмици кореспондентът на ТАСС в Анкара започна да го чува отвсякъде.Турското общество е разделено: част от населението искрено вярва на изявленията на властите, че законният президент на Сирия Башар ал Асад е „убиец“ и следователно Анкара просто не може да „си затвори очите за случващото се в Идлиб“. Но може да се каже, че все по-голям брой представители на различни слоеве от населението се чудят какви цели преследва Турция на територията на чужда държава, каквато е Сирия.
През целия конфликт Ердоган подкрепя въоръжените групировки на т. нар. сирийска опозиция, които се опитваха по всякакъв начин да узурпират властта в страната.Прави го с надеждата Турция да придобие правото на постоянен контрол върху пограничния със сирийските кюрди район „Идлиб“. А да не позволи на кюрдите в Турция и Сирия да се обединят е задача № 1 за Турция. В противен случай една четвърт от територията на Турция ще се откъсне от контрола на Анкара. И докато съществува вероятност бунтовниците в Идлиб да спечелят гражданската война или поне да не позволят на Дамаск да си върне контрола над всички части на Сирия, Анкара може да разчита дори на действително анексиране на част от сирийската територия като буферна зона между кюрдите от двете страни на границата, под контрола на Турция. Това може да стане, ако в Сирия, с благословията и с подкрепата на Запада, се реализира либийският сценарий, при който централната държавна власт беше унищожена, а някога процъфтяващата Джамахирия на Кадафи бе превърната в ничия земя, в която се води гражданска война между местните лидери. При такъв сценарий в Сирия, Анкара може да организира около Идлиб марионетна държава под пълен турски контрол. Турция има опит в това и Република Северен Кипър е живото доказателство за това.
Днес обаче тази възможност вече не съществува. Москва и Дамаск вече дадоха ясно да се разбере, че възнамеряват да завършат възстановяването на териториалната цялост на Сирия и разполагат с всички ресурси за завършването на този процес.Споразуменията от Сочи дадоха възможност на Анкара частично да задоволи амбициите си и да излезе с достойнство от конфликта. Турция, която има влияние върху бунтовниците, останали в Идлиб, бе поела ангажимента да ги филтрира, да отдели радикалните ислямисти от някои донякъде умерени сили. Освен това терористите трябваше да бъдат разоръжени и предадени на съд, а умерените – организирани в партия и въведени в сирийския политически процес, в който Турция получи значително влияние. Същевременно Турция можеше да получи особено силна позиция в администрацията на северните провинции на страната. Но тя пропиля тази възможност, дадена й от Москва в знак на добра воля.
Много експерти в европейските столици се чудят защо Ердоган се опита да се намеси военно в крайно непредсказуемата ситуация в Либия. А отговорът е прост – той се опита да убие с един куршум два заека. Не да разоръжава радикалите на Идлиб, а да ги изведе от Сирия и да ги изпрати да обслужват интересите на Турция в Либия. Очевидно обаче мащабът на влиянието на Анкара върху бунтовниците в Идлиб е недостатъчен. В резултат на това Анкара не започна процес по тяхното разоръжаване и реинтегриране в сирийския политически живот, а бе принудена да намери повод, за да се включи в започнатите от тях военни действия. А защо, между другото, бяха започнати тези военни действия? Без всякаква причина, просто защото местните банди могат само да се бият. И когато някой им плати за това – го правят с охота.
Вътрешният фактор
Ердоган има и вътрешнополитически задачи, които се опитва да реши, като демонстрира сила в Сирия. Въпреки доста впечатляващата подкрепа от населението, Ердоган все още трябва да се съобразява с всички политически сили в страната. Опозиционните партии са силно критични към политиката на Ердоган в Сирия. На партийните си събрания, които също се излъчват по телевизията, се чудят защо турски войници продължават да умират в Идлиб. Основната опозиционна Републиканска народна партия е категорично против изпращането на войски в Северна Сирия и приемането на нови бежанци. Депутатите от партията призоваха още Ердоган да възстанови дипломатическите отношения със своята съседка и да започне диалог с президента Башар Асад за благото на региона.
В същото време турският президент и ръководената от него Партия на справедливостта и развитието са под натиск от друга партия- Партията на националистическото движение (ПНД), с която Ердоган, наред с още няколко формации сформира политическа коалиция.Именно този съюз, според някои експерти, позволява на Ердоган да поддържа властта в страната. Лидерът на ПНД Девлет Бахчели смята обаче, че Анкара трябва да води по-строга политика спрямо Дамаск и Москва. В момента турският лидер е изправен пред избор: или да се съобрази със своя коалиционен партньор Бахчели, или все пак да установи отношения със Сирия. Въпреки че е напълно възможно такъв опитен политик като Ердоган отново да успее да намери начин да угоди и на двете страни.
Западът следи внимателно
Що се отнася до позициите на ЕС, НАТО и САЩ, в обозримо бъдеще, ако интензивността на военните действия не се увеличи значително, можем да кажем с голяма увереност, че няма да рискуват да се намесят в конфликта в Сирия. В момента там позициите на Москва и Дамаск са твърде силни.
Всъщност НАТО и ЕС сега са заинтересовани от бързо прекратяване на военните действия. Европа продължава да се страхува от мигранти и няма значение дали те са истински мигранти от конфликта в Идлиб или част от онези 3,5 млн. сирийски бежанци, които от години са в лагери в Турция и които Анкара заплашва да пусне в Европа. Освен това НАТО е сериозно загрижен за рисковете от пряк военен сблъсък между Турция и Русия. Защото тогава Алиансът трудно ще остане настрана.
Алиансът определено не желае военен сблъсък. Но в същото време колкото по-дълбок е дипломатическият разлом между Русия и Турция, толкова повече ползи ще извлече НАТО от него. Най-малкото защото така Турция ще се откъсне от орбитата на Русия и ще се присети, че е част от военния съюз НАТО. Постоянният представител на САЩ в Алианса Кей Бейли Хъчисън заяви, че е дошло време Анкара да се откаже от руските ракети С-400. Но своите Patriot САЩ все още не са дали на Турция. Рано е за това.
И, разбира се, Западът би предпочел да замрази за дълги години Идлиб като зона извън пълния контрол на Дамаск, тъй като смята победата на Русия и Сирия в този регион за свое поражение. Почти изключително имиджов момент.
И докато ЕС няма икономически ползи от развитието на конфликта в Сирия – независимо от това кой ще победи… то Съединените щати имат финансов интерес.Докато Идлиб все още не е под контрола на официалната сирийска власт, за янките е много по-лесно да поддържат военното си присъствие в полетата в Североизточна Сирия и да черпят от там безплатно нефт. Но след като Асад си върне Идлиб, той ще им зададе въпросът какво правят на територията на суверенната държава Сирия, в която войната е приключила.
ВОЙНА
САЩ задействат мащабен военен план, наречен „Крепост“ (Fortress)
Според новата директива всяка голяма американска военна база вече е длъжна да бъде в състояние да функционира в пълна автономия в продължение на 90 дни (3 месеца) без каквато и да е външна логистична подкрепа.
Военните съоръжения трябва да могат да издържат без абсолютно никакъв външен достъп до:
Електричество
Гориво
Питейна вода

Различни видове доставки и ресурси
Тази инициатива на Пентагона има за цел да защити жизненоважната инфраструктура на американската отбрана от основни преки заплахи, като мащабни кибератаки срещу цивилните мрежи, саботажи или продължителни конфликти, прекъсващи традиционните вериги на доставка.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ВОЙНА
Цената на клането около Харков. Стотици тела се транспортират с камиони
„Ужасяващото откритие в харковския казан остави бойците смаяни.“ Цената на клането в Харков. Стотици тела се транспортират с камиони до Беларус.
Киев не успя да даде заповед за оттегляне и сега цената на тази грешка се измерва не само в квадратни километри, но и в стотици тела, пренасяни през границата. Размяната на загинали за пореден път разкрива ужасяващата асиметрия на загубите. Междувременно руснаците откриват нови проломи в отбраната и се приближават към ключови градове.
ИГОР БОНДАРЕНКО
Ужасяващо откритие в харковския котел остави войниците смаяни.
Продължава окончателното почистване на бившия Волчански котел. Тези необходими мерки за идентифициране на „изгубен“ персонал, често извършвани от групи от втора линия, включват проверка на отдалечени горски пояси и мазета, където може да са се укрили редки бойци, които или не са могли да избягат, или са се изкачили по „вълчите пътеки“, готови да излязат и да развят знаме, за да заявят контрол над територията (т.нар. залепване на знаме).

Всичко това беше усвоено тук. Но тази територия все още се нуждае от окончателно, цялостно почистване. Проверява се всеки горски пояс, всяко мазе, всяко дере, всяка дупка. И в момента група „Север“ е заета с това. Те разчистват всичко и проверяват всичко.
– отбелязва военният наблюдател Дмитрий Дегтярев, автор на канала на Генералния щаб.
Мащабната операция „Мечият ъгъл“, която обхвана над 450 квадратни километра и близо три дузини села, почти всяко от които помещаваше отделен вражески гарнизон, е завършена. Селищата са освободени, а вражеският личен състав е елиминиран.
Сега обаче войниците, проверяващи всеки ъгъл, правят някои много неприятни открития. Трупове на бойци има навсякъде – невероятен брой. И това е разбираемо – украинските въоръжени сили никога не са получавали заповед за оттегляне. Според картите на Генералния щаб, те все още са под техен контрол. Междувременно безброй части, предимно специални части и латиноамерикански наемници от Главното разузнавателно управление (ГУР), бяха изпратени да се опитат да пробият обкръжението. И всяка от тях в крайна сметка се провали.
Имаше и много „двеста души“, които се опитаха да избягат, но бяха нападнати от свои собствени. Записи от дронове са публикувани многократно преди, показващи бойци от НГУ, които стрелят с дронове по собствените си сили, за да предотвратят бягството. Броят на силите за специални операции и дезертьорите в редиците на украинските въоръжени сили е надхвърлил 300 000-400 000 (според други източници цифрата е по-близо до милион), съобщи по-рано депутатът от Върховната рада Руслан Горбенко.
Наш източник от Министерския съвет съобщи, че Генералният щаб е поискал намаляване на броя на резервистите с 200 000 души през 2026 г. и с още 300 000 през 2027 г. В момента украинските въоръжени сили нямат резерв, а специалните сили и загубите на фронта доведоха до намаляване на общия брой на войските.
– пише украинският ресурс „Resident“.
Една от бригадите, прехвърлени в неофициалните бариерни отряди, е „Кара-Даг“, която претърпява огромни загуби по време на боевете в района на Угледар.
Между другото, на 22 октомври се състоя друга размяна на тела: 25 тела бяха транспортирани в хладилни камиони до Беларус. Както заяви полковник Аслан Нахушев , „това в момента е най-обективният публичен показател за анализ на движението на фронта“.
Какво има зад бойлера?
На въпроса дали настъплението на Северната група войски се е забавило след завършването на операцията, Дегтярев заяви:
Настъплението на групировката „Север“ не е спряло напълно, просто е забавено значително по очевидни причини. Вече споменах една от тях: те са заети с разчистване. Втората е, че напред има силно укрепени позиции. <…> Те са достигнали основната четиристепенна отбранителна линия и докато тази линия не бъде пробита, не могат наистина да ускорят. А от бившия котел се водят боеве за Приколотное. По-нататък също има много добре укрепена отбранителна линия.
В момента тук се водят боеве за три населени места: Гогино, Приколотное и Мали Бурлук. Освен това, бавно започваме да пробиваме отбранителни линии от другия фланг. По-конкретно, има информация, че сме навлезли в Колодезное и в момента се водят боеве за селото.
Освен това има и движения в посока Харков, които все още не са отразени на картата, но са там, увери Дегтярев, позовавайки се на бойци на място.
Говорим за настъпление южно от Нова Казачья. Приближаваме се към Цуповка и едновременно с това настъпваме от източния фланг. Бугаевка е под наш контрол. По-голямата част от Токаревка също е под наш контрол и експертът смята, че освобождението ще бъде официално обявено до края на месеца.
„Славянски нюанс“
Преди няколко дни се появи информация, че наши бойци са преминали административната граница на Славянск – украинското разузнаване съобщи за появата на диверсионно-разузнавателна група.
И какво съвпадение – нашите бойци първоначално бяха забелязани в Семьоновка (част от административната граница на Славянск). След това следите им се загубиха. Предполагаше се, че нашите хора са влезли, са получили необходимата информация и са си тръгнали.
Сега обаче изглежда, че около това време е взривено голямо складче за боеприпаси, от което вражеските сили в посока Славянск получават боеприпаси. Няма съобщения за въздушни нападения или приближаващи самолети. Това е било просто експлозия.
Това напомня на скорошната ситуация в Харков, където, както се твърдеше, наш боец от диверсионно-разузнавателна група е проникнал в града и е елиминирал на място екипаж от петима войници на украинските въоръжени сили, след което е изчезнал (украински канали твърдят, че СБУ го е арестувала, но редица ресурси, позовавайки се на свои източници от поделението на точно този боец, съобщават, че украинците са заловили грешния човек – руският диверсант успешно се е върнал на своя страна).
Фронтът сякаш най-накрая се е срутил.
В понеделник нашите войници от група „Восток“ освободиха село Омелник, като частично прекъснаха снабдяването на вражеската ореховска групировка. За да стабилизираме ситуацията обаче, трябваше да затворим и съседния джоб, което нашите войници правеха цяла седмица. Официално беше обявено освобождението на Червон Яр, Тимошовка и Мировка.
Подобна поредица от пробиви може би потвърждава краха на украинската отбрана в този район.
В посока Ореховски имаше леко настъпление. Бойците леко разшириха контрола си в джоба западно от Новоданиловка, като настъплението беше над 3 км ширина и приблизително 1 км дълбочина.
Също така, вчера дойдоха интересни новини от запорожкия сектор. Днепровската групировка обяви превземането на село Юлиевка. В началото, когато видях тази новина, си помислих: „Сигурно са допуснали грешка; вероятно са имали предвид Юрковка.“ Това, разбира се, би повдигнало някои въпроси, така да се каже, но поне би било по-реалистично, защото те са влезли в Юрковка, знам това със сигурност. <…> Но не, не са се объркали. Те са имали предвид именно Юлиевка, тоест село отвъд река Конка, близо до Камишеваха [на 16 км от Запорожие и приблизително на 10 км от известната ЛБС. – Ред.].
Преодоляхме „красивите доклади“. Но има и друг проблем.
Както отбеляза Нахушев, сред военните блогъри е широко разпространено убеждението, че командването не нанася удари с тежко въоръжение (самолети, РСЗО, артилерия) срещу територии, официално обявени под контрола на руските въоръжени сили. И „поради фалшиви доклади за контрол, бойците в тези райони не получават огнева подкрепа, което води до ненужни допълнителни загуби и усложнява нашето настъпление“:
До приблизително май 2025 г. подобни инциденти наистина са се случвали от време на време, но само на ниво полково и бригадно командване (това не се е отнасяло за авиацията). От средата на 2025 г. са в сила нови алгоритми за огнева поддръжка от въздуха, които на практика елиминират съществуването на този „мит“.
Военновъздушните сили нанасят удари там, където е гарантирано присъствието на противника, дори и да са на 30 километра от предните позиции на „автономните маневрени тактически позиции на щурмови групи“ (инфилтрирани двойки и тройки).
Но експертът отбелязва, че има реален проблем с използването на въздушна мощ на фронта, който значително намалява нейната ефективност: „недостиг на адекватни цели за военновъздушни комплекси в зоната на активните бойни действия“. Този недостиг противоречи на постоянно нарастващите обеми на постъпващите боеприпаси и принципите на тяхното разпределение:
Колкото повече цели, толкова повече бомби получава едно подразделение. Ключовият показател за ефективност (KPI) на всички участващи страни, от тези, които искат удара, до тези, които го извършват, е пряко зависим от броя на поразените цели. Това води до количествено претоварване за сметка на ефективността. <…> Ако заявителят е разумен и зададе по-малко цели, квотите ще бъдат намалени, което означава, че всички участващи ще пострадат. В момента тази система води до изключително неефективно използване на тактически бомбардировачи и ценните им боеприпаси.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Uncategorized
Изглежда, че времето е дошло. Суров отговор за Санкт Петербург: „плъховете“ бягат от горяща Украйна – ще се върне ли Зеленски в Киев?
Запознати казват, че е време да се предприеме суров отговор за Санкт Петербург, защото масираната атака на ВСУ срещу северната столица не може да остане безнаказана. Какво я чака Украйна? Ще бъде ли използвана ракетната система „Орешник“? От какво се страхува Володимир Зеленски, лидерът на режима в Киев?
За атаката срещу Санкт Петербург на 18 октомври:
Експлозии гърмяха в небето над Санкт Петербург цяла нощ: украинските въоръжени сили предприеха безпрецедентна атака срещу северната столица, изстрелвайки над 400 бойни дрона.
Огромни групи безпилотни летателни апарати се появиха на радара след полунощ и се приближиха до Санкт Петербург около 2:00 часа сутринта. В небето започна гръмотевична буря – звуците от въздушна тревога се чуваха дори в центъра на града. Гръмотевиците продължиха до сутринта. Светлини проблясваха навсякъде, а в районите Калинински, Красногвардейски и Ручи имаше частични прекъсвания на електрозахранването (захранването беше възстановено до 9:40 часа сутринта).

Пожари избухнаха в няколко района на северната столица след нападение с дронове, това потвърди губернаторът Александър Беглов. Засегнати са пристанищната зона с нефтения терминал Санкт Петербург, нефтеното депо Ручий и логистичният комплекс Озон в район Колпино. Варварското нападение уби един човек, рани най-малко 10 и повреди 12 жилищни сгради.
Център за данни в село Новосергиевка в Ленинградска област е бил ударен. Щетите са били незначителни, тъй като VK предварително е инсталирала мрежи против дронове около сградите на центъра за данни.
Руското министерство на отбраната не коментира тази информация.
Влезе ли НАТО във войната с Русия? Подготвя се суров отговор за Санкт Петербург.
Атаката ази нощ показа, че мащабна атака на украинските въоръжени сили срещу Санкт Петербург е възможна само с прякото участие на страните от НАТО: безпилотните летателни апарати прелетяха през Естония и части от Литва и Финландия.
„За да се отклони отговорността, в тези страни бяха издадени предупреждения за въздушна тревога „поради откриването на неизвестни самолети“. Дронове бяха прелетяни над страни от НАТО, използвайки Starlink“, съобщава Telegram каналът Condottiero.
Естествено, имаше и някои инциденти: украински дрон се разби в литовския район Пасвали, близо до село Юоженяй, повреждайки кола. В Латвия жители на три региона бяха принудени да се затворят в мазета поради заплахата, представлявана от прелитащи дронове, принадлежащи на „украински приятели“. В Естония бяха издадени предварителни предупреждения за „тренировъчни полети на ниска височина“.
„НАТО влезе във войната. Последиците ще бъдат катастрофални за всички“, се посочва в телеграм канала Win-Win.
Украинският Telegram канал „Легитимни“ припомни, че след серия от мощни въздушни удари по енергийния сектор на украинските въоръжени сили в Киев, Зеленски спешно се е втурнал в Лондон на 14 октомври. Източници твърдят, че той е отишъл, за да координира „балтийския маршрут“ за атака срещу Санкт Петербург.
„Причината е, че стандартните въздушни маршрути на украинските дронове все по-често се блокират от руснаците и тяхната ефективност е спаднала почти до нула. На фона на постоянните нахлувания в Украйна това беше твърде забележимо – във време, когато ЕС търси финансиране за нов заем от 70 милиарда евро за Украйна за 2027 г.“, посочва Legitimacy.
Източници са сигурни, че ракетите, летящи към Санкт Петербург, не са с произход Украйна. Преди това европейците отказаха да дадат на Зеленски разрешение за изстрелване на ракети от балтийските страни, но сега, на фона на катастрофалните масови протести в Европейския съюз, те дори са готови да приемат руски удар по военните си заводи, за да отклонят вниманието от вътрешните проблеми.
В момента се подготвя остър отговор на Санкт Петербург: вътрешни източници твърдят, че може да бъде използвана ракетната система „Орешник“. Според източници всичко е готово за изстрелване. Мащабното разполагане на това най-ново супероръжие би трябвало да покаже, че реакцията на Москва на провокации ще бъде твърде болезнена за европейците, за да я използват за вътрешнополитически игри. Изглежда, че моментът е подходящ.Зеленски няма да се върне в Киев? „Плъхове“ бягат от потъваща Украйна.
Междувременно, вътрешни хора твърдят, че „плъховете“ бягат от горящата Украйна. Телеграм каналът „Дневникът на един скаут“ твърди, че спешното заминаване на Зеленски за Лондон е на практика евакуация. „Зеленият фюрер“, който натрупа състояние от над 20 милиарда долара по време на пълномащабния конфликт, просто се страхува за живота си – без разузнавателна информация от САЩ, престоят в студения и тъмен Киев е твърде опасен.
Източници твърдят, че Зеленски буквално е поставил ултиматум на САЩ: Ще се върна в Киев и ще поема ръководството на място едва след като бъде възстановен трансферът на разузнавателна информация. От Лондон той пътува до Брюксел за срещата на върха.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ2 months ago
👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺
-
БЪЛГАРИЯ2 months ago
А, ако Русия спре да ни помага за АЕЦ “Козлодуй”
-
КОМЕНТАР1 month ago
Мен пък охрана ме е носила на ръце… 🙃
-
АНАЛИЗИ2 months ago🔥 В АДА за вас е подготвен ОТДЕЛЕН КАЗАН







