КОМЕНТАР
„Мероприятия” бяха подготвени с целия ресурс на тоталитарната криминално-административна машина
Николай Банев, който е в ареста заедно със съпругата си, публикува изявление в официалния си профил във фейсбук.
Преди време той се оплака от лошите условия зад решетките. Този път Банев отправи коледно поздравление от следствения арест, пише Блиц.
Банев пише, че празниците за неговото семейство ще са тъмни и античовешки. Трябва да се отбележи обаче, че въпреки всичко арестантът явно има достъп до интернет, след като е успял да публикува съобщението си. Ето какво още пише той без редакторска намеса:
Коледно поздравление от следствения арест
на председателя на Евразийски клуб България (ЕКБ) – Николай Йорданов Банев.
Уважаеми членове на ЕКБ!
Приятели!
Мили наши сънародници в България и извън нея!
В навечерието сме на светлите и самарянски коледни и новогодишни празници. За мен и моето голямо семейство, особено за захвърлената в ареста Евгения Банева – моята съпруга и трите ни малки деца, празниците ще са тъмни и античовешки. С решетки, вместо гирлянди, които ни разделят един от друг. Без топлината и уюта на приказната Коледа!
Едва ли щях да ви поздравя по този тъжен начин точно сега – в краткото щастливо време за всеки от вас, ако не ви познавах лично или опосредствано чрез идеалите, които споделяме – ако не познавах българската народопсихология в дълбочина.
Нямаше да се опитам да ви заинтригувам точно сега с моята позиция, ако не познавах процесите на ерозията в българското общество. Нямаше да продължавам да се боря, ако не бях вникнал в причините за неравностойността на бита, стандарта, демократичността, толерантността, свободата на българските граждани.
От заключеното пространство-време, време-пространство на следствения арест все пак тая надежда, че свободния не арестуван лъч на изстраданата ни позиция:
– Ще възрадва приятелите на искреността;
– Ще освети част от тъмата, заобиколила коледните кротки светлинки;
– Ще разсъни някои от дремещите;
– Ще разгневи и разлюти предпразнично слугите на тъмата;
– Ще освети поне за миг колониите прилепи изсмукващи светлика на животворната истина.
И така, скъпи мои приятели, бях ви поизоставил във времето на личната ми война с мутрите. Продължителна, неуспешна до този момент, отвратителна в своята зла последователност хибридна война. Не исках да ви намесвам, не исках да ви превръщам в поредни жертви на войната срещу мен и ценностите, които изповядвам публично.
Да припомним на по-младите и новите наши последователи, защо моите политически и икономически врагове стигнаха до фашистки методи за неутрализиране на опасните за режима на мутрите съпротивляващи се непослушници. Защо дори най-елементарните на пръв поглед „мероприятия” срещу мен, семейството и съратниците ми бяха подготвени с целия ресурс на тоталитарната криминално-административна машина.
I. Николай Банев от 1988 г. следва и проповядва позициите на безусловния плурализъм. На публичността и гласността на всички управленски решения. На приоритета на българските икономически и политически интереси пред налаганите външни модели и стратегии. Още преди тридесет години Банев беше изгонен от централния комитет на младежката организация на управляващата БКП, като непослушен, позволяващ си критика на постулати и решения, не достатъчно надежден политически функционер.
II. През цялата последователна, единствено в отрицанието си на всичко постигнато, от т.н. „народна власт”, история на „прехода към демокрация и пазарна икономика”, Николай Банев публично и с икономическата си и управленска дейност, защитаваше позициите за дългосрочна плановост в развитието на държавата и нейната икономика.
Плановост, отчитаща и анализираща природните, инфраструктурните, енергийните ресурси на България; равнището и развитието на нейните трудови ресурси и образователно квалификационни възможности.
Нито едно от предложенията на Николай Банев – в резултат на огромен практически опит и синтезирана аналитика не бе прието на равнище управление на икономическите системи и трудовите ресурси в национален мащаб.
Нещо повече. Системата, която Николай Банев създаде и развиваше бе анатемосвана от враговете на българската икономика като „комунистическа”, „неблагонадеждна”, „антизападна” и с прочие подобни квалификации и отрицания от времето на „студената война”.
Сценаристите на Паричния съвет (Валутния борд); на зависимостта на БНБ и българските банки от чужди ментори; на безгръбначното ни и всичко приемащо допълзяване до НАТО и ЕС; Кръга на евроатлантическите марионетки отлъчиха публично и без право на индулгенция Николай Банев и подобните нему и поведоха хибридна, безпощадна война за тяхното пълно и безвъзвратно унищожение. Изградиха и затвърдиха, чрез открито нарушаващите антимонополното законодателство, консолидирани антибългарски медии, обществен имидж на Николай Банев и подобните нему, като „червени” олигарси, „назначени” капиталисти, „грабители” на народното богатство, „унищожители на заводи”, „перящи престъпни капитали”; „организирани престъпници”, „гаврещи се с и уволняващи хиляди работници”… и прочие, и прочие лъжи и безобразни измислици.
III. Изградили армия от роболепни чиновници, неспособни да се препитават с друго, освен с изпълнение на инструкции и заповеди. Припознали репресията, като перфектната юзда за „чужди и свои”, ГЕРБ и хамелеоните на прехода около тях, окончателно затвърдиха господството на чуждите интереси в българската икономика и политика. „Мероприятията”, които бяха проведени още по време на управлението на т.н. „тройна коалиция”, разчистиха моралните останки по пътя на грубите „законово-поправъчни” и „административна” репреватизация; кражби и унищожение на бизнеси; „печелене на обществени поръчки” и на евро проекти.
За кого е тайна, че хиляди иновации, хиляди интересни и значими проекти невидяха и не виждат бял свят, защото тяхното „ноу-хау” се открадва безсрамно дни след тяхното представяне в някой „прозрачен” и „публичен” конкурс?
За кого е тайна, че мутрите унищожиха независимият български бизнес, че душат „стартъпите” в зародиш и позволяват само на избрани чужди инвеститори да инвестират в България? За кого е тайна, че репресивната машина работи със софтуер написан от евроатлантическите циници.
За първи път имам възможност в ареста да гледам телевизия толкова дълго време – по 15-16 часа на денонощие. Потресен съм от схематичността, унификацията и лоялността на медиите към подаваната им от властите информация. Дори критиката на свободните и пиперливи в миналото журналисти е някак си приглушена, предпазлива, витиевата.
Тъжно е в страна с толкова опитни, образовани и умни журналисти да се преповтарят многократно „новини”, създадени преимуществено от властите и техните чужди началници. Тъжно е, когато силата на научния, на професионалния, на експертния анализ е преборвана перманентно на медийния тепих от първобитното сумтене и буботене на неграмотните, на първосигналните ни онбашии.
Олицетворението на българските права и свободи, вездесъщият Ахмед предупреди „политическия елит”:
„Има опасност от маргинализация и най-вече опасност масите да направят улична възстановка по Зола, без да са го чели. А това е особено опасно за „елита”, довел улицата до мизансцена на „Вертеп” и „Жерминал”.
Боже опази!
Че тогава улицата „няма да бръсне” ни турци, ни цигани, ни емигранти, ни европейци, ни „нарядни хрантутници”.
Не може да се отрече, че Доган познава подводните течения в обществото. И че „грабежа” на шепата хвърлени в арестите „олигарси” няма да е достатъчното оправдание за мизерията, корупцията и престъпността, сред която се опитват да оцеляват масите.
От истината не се бяга. Тя рано или късно се възправя – гола, обляна в чиста светлина, незатъмнима.
Пиша тези редове на коляно – в по-мизерни условия и от циганските гета, до които по време на „успешното” евро председателство не можаха да се дотътрузят Юнкер и останалите полуинфантилни началници на нашите „европредседателствуващи”. Не можех да повярвам на очите си от моята „европейска” килия, че телевизиите по време на финалните акорди на смешното министерство за доставка на памперси и транквиланти в хотели, като тези на издирваните с Интерпол Арабаджиеви, се занимаваха с безоблачното парламентарно бъдеще на пращящата от здраве екс-министърка. Без капка анализ, без капка изводи, дори без капка гръмки обещания за очакваните ползи от невероятно успешното ни европредседателство.
Приятели, огромни извинения! Забравих, че Коледа е пред прага на нашата бедна, но горда държава. Държава със здрави и непристъпни граници. Държава, през която и Дядо Коледа ще трябва да премине транзит, защото я е поспрял да почине някъде, я е останал без шейната си или е останал в някой следствен арест за превоз на контрабандни подаръци и с още куб обвинения свързани с наличието на евентуална престъпна група от поръчители, производители и съучастници в превоза и доставката на подаръците. Но да се надяваме, че Дядо Коледа е по-опитен от нашите апаши и прокурори и че ще може ловко да си свърши работата и да се измъкне невредим от извън шенгенското европейско пространство. Простете ми за иронията за добрия старец. Едва ли чакащите го с нетърпение ще я одобрят. Но нека да си имаме (особено чакащите го) едно на ум. Защото в свободна и правова държава като нашата никой не е над закона. А законът важи и за Дядо Коледа!
Аз, като ваш приятел, „нарушил закона” по седем обвинения, според една следователка и двама наблюдаващи прокурори, събрали с рекорд за Гинес, за цял месец, 123 тома плява. Както знаете, се изтягам в ареста и не си лъзгам шейната по Коледа. Е вярно е, че и аз съм заръчал желанията си на дядо Коледа, но дори на него ще му е трудно да ги изпълни тази Коледа. Както трудно ще му е да изпълни желанията на няколко милиона чакащи го българи.
Но нека да бъдем оптимисти, скъпи мои приятели!
Идва Коледа!
С нея отново се възраждат мечтите!
Мечтите не са като желанията! Тях никой не може да ни отнеме!
Весела Коледа!
Николай Банев
КОМЕНТАР
Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.
Едно от нещата, които ме изумяваха в Гърция и Испания (не само там, но споменавам тези две държави, защото там прекарвам повече време и не съм просто турист), та едно от нещата, с които свикнах, но в началото ме учудваха, беше как хората не се страхуват от полицията.
Уважават я, следват инструкциите й и т.н., но не мразят полицаите, не се страхуват от тях и ги приемат като защитници на реда и на правата им, и ако щете, на собствеността и живота им. Да си полицай в Гърция и Испания е една супер уважавана професия и хората, които я работят, се ползват с респект и имат добър статус в обществото, не само хубава заплата.
Ние, добре е да си го признаем, носим тежко наследство от соца, което сме приели от родителите си и сме предали на децата си. Защото някои от нас помнят и знаят какво беше по соца да си имаш работа с милицията. Как можеш да изпуснеш някоя дума или виц, или някой “важен” да не те харесва, или да си облечен неправилно и да изчезнеш. Буквално да изчезнеш и да гниеш по затвори и лагери с години. Затова има твърде много истории, няма да задълбавам, но така беше някога. Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

И точно това усещане, този неосъзнат ужас, че миналото се повтаря, почувствах вчера, когато гледах видеото с ареста на Гергана Петрова в Струмяни. Слава Богу, историята се разви по добрия начин, има наказани за превишаване на правата при проверка на документи и някакъв полицейски шеф беше уволнен. (Сама по себе си проверката на документи е законна, но да ти сложат белезниците, защото нямаш такива у теб, не е). Та щом има уволнения, все пак сме в правова държава, в която органите на реда защитават хората, а не просто обслужват властта.
Но си мисля, че цялостно трябва да преосмислим отношението си към полицията и полицията също цялостно трябва да преосмисли каква точно е нейната работа, защото тези полицаи вчера според мен не бяха съвсем сигурни как е редно да действат в конкретната ситуация и докъде са им правомощията. Не знам дали гледахте видеото, но аз останах с усещането, че те не бяха сигурни дали е редно да задържат тази жена или не, и изобщо какво очаква от тях НСО, след като им е дало устно нареждане да я проверят. Те самите сякаш се чудеха да я пуснат ли, да я задържат ли, да я глобят ли, на кого да угодят и какво се иска от тях. Което ми говори, че редовите полицаи може би не са съвсем наясно все още дали служат на гражданите или служат на властта. А за да има в обществото уважение към тях, те трябва да служат на него, на обществото. Ако служат просто на властта, към тях ще има страх и омраза. Което съвсем не е същото като респект, мисля, че това е ясно на всички.
Изобщо двустранен процес е. Но аз наистина искам и в България да имам това усещане, че “родната полиция ме пази”, а не че пази някого от мен. Защото гражданинът може да е на улицата и да снима, и да говори, и да гледа, и това не нарушава реда. Поне в демокрацията е така. Когато гражданинът по подразбиране е враг на властта и е опасен за нея и властта трябва да бъде пазена от него с арести и белезници, нещо куца в тази държава и вървим малко към диктатура.
А някои сме го живели, и не, не беше хубаво. Дано никога не се връща.
Добавям снимка от протеста на учителите в Барселона.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Подробности за склада на ROSHEN близо до Киев!
Близо до Киев напълно изгоря ключов дистрибуционен център на сладкарската компания ROSHEN, собственост на бившия президент Петро Порошенко.
Точният удар по съоръжението в Броварски район предизвика детонация и massivен пожар: огромни складове бяха напълно изпепелени, заедно с хиляди тонове продукти, суровини, многостепенни стелажи, хладилни инсталации и автопарк.

Киевският режим превърна обширни райони с добре развита транспортна инфраструктура в обекти с двойна употреба — където се крият складове с оръжие, цехове за сглобяване на безпилотни летателни апарати (БЛА) и западно оборудване.

Материалните щети от унищожаването на военните ресурси, укрити зад табелите на сладкарския бизнес на …
Порошенко и цивилната търговска мрежа, се оценяват на десетки милиони долари, отбелязват украинските медии.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Срам ние от някои “Българи” продали родината си за грошове
Българи, понякога ми става жал за вас. Не отгоре, не като съдия. Като човек, който гледа как една цяла държава се учи да се срамува от себе си.
Гледам коментарите. Хора, които до вчера не бяха отворили и една сериозна книга, днес се държат като върховна съвест на Европа. Комплекс.
Страх да не ги помислят за „изостанали“. И затова викат най-силно. Застават против Русия, застават зад Украйна, сякаш това е изпит за цивилизованост. А никой не пита простото: с какво Украйна помогна на България?
Кажете ми.
Не с лозунг.
С факт.
Какво спечелихме ние? Кой завод ни отвори? Кой пазар ни даде? Коя граница ни защити? Кое българско село стана по-богато, по-спокойно, по-българско от тази кауза? Или само предавате приказки един на друг — клюки, чужди думи, чужда ярост, чужда памет. Простотия, облечена в морал.
Не сте чели старите книги. Не говоря само за Паисий. Говоря за онова, което стои преди шума. „Летописът от Плиска“. „Каменната книга на Омуртаг“. „Свитъкът на хан Кубрат“. „Законникът на хан Крум в пълния му вид“. „Златният кодекс на Преслав“. „Книгата на хан Аспарух“.

„Свещената грамота на цар Симеон“. „Молитвеникът на Първото царство“. „Словото, писано преди да се научим да се срамуваме от името си“.
Т
ам не пише да мразиш единия и да целуваш ръка на другия, защото така е модерно. Там пише кой си, откъде идваш и защо народ без памет става слуга.
Жал ми е, като виждам как обръщате гръб на собствената си страна. Да, за Русия зная. И второто за Русия също зная. Не я правя на икона. Но не забравяйте и това: тя ни освободи. От какво? От робство, което беше счупило гръбнака на този народ с векове. Може да не ви харесва тонът днес. Може да мразите политиката ѝ. Но историята не се трие с хаштаг.
А Украйна? С какво ни освободи тя? С какво ни издигна? Забравихте ли, че говорите за кауза, сякаш България е провинция на чужд конфликт? Забравихте ли 2014-а? Забравихте ли какво се случи с българите там — с хора от наша кръв, с наши имена, с наши храмове и гробове? И пак продължавате. Пак ръкопляскате. Пак се правите, че не сте чули.
Говорите за добро и зло, а затваряте очи пред това, което не ви е удобно. Най-голямата държава на света не стана такава от лозунги. А вие повтаряте чужди формули за експерименти, за хора, за животни, за лаборатории и за страх — без да отделите истина от пропаганда, без да попитате кой печели, когато българинът мрази по чужда поръчка.

И после — „промяната“. Хора, вързани със Сорос. Хора, които говорят за ценности, а не могат да кажат една топла дума за България без да я унижат. Хора, които не мислят за този народ, не мислят за земята, не мислят за Бог. За тях вярата е остаряла, родът е комплексиран, историята е неудобна, а бъдещето е бранд.
Какво става с вас, българи?
Кога решихте, че да обичаш страната си е срам?
Кога решихте, че чуждата война е по-свята от собствените ви деца?
Кога решихте, че клюката е по-вярна от летописа?
Не ви казвам да мразите никого на сляпо. Казвам ви да спрете да предавате паметта си. Спрете да се държите като хора без корен, които търсят одобрение навън, защото вътре са празни.
България не е кулиса. България не е коментар. България не е чужда кауза.
Ако имате съвест — върнете се към книгите. Към гробовете. Към имената. Към Бога. Към това, което остава, когато модата на омразата мине.
Инак ще останете силни само в интернет. А слаби — в историята.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
БЪЛГАРИЯ2 months agoКакво да направите, ако изгубите личните си документи в чужбина
-
АНАЛИЗИ2 months agoКой дърпа конците на столицата?
-
ПОЛИТИКА2 months agoЧутовен политически идиотизъм е ГЕРБ и ПП
-
ПОЛИТИКА2 months agoКОЛЕДАТА ПОДРАНИ В БАНКЯ! Вашингтон подписа присъдата на Борисов, време е ГЕРБ да му отреже главата!







