За правото на точната диагноза – една друга гледна точка

Поводът беше омаскаряването на паметника на Съветската армия в София.
Какво имаше нарисувано на този паметник (което не е за първи и втори път)…имаше антисемитски лозунги.

Какво каза Мария Захарова в цялото си (както сме го учили едно време в училище, че изводът с еправи на базата на ЦЕЛИЯТ текст! Че текстът си има вътрешна структура, че има връзки между тях, и т.н. Има теза, антитеза, синтеза…)

Тя каза 3 неща:

Първото нещо, което каза, е, че ако не беше съветската армия…че системно се обругват паметниците на Съветската армия в България. За разлика от Германия, Австрия, и останалата Европа).

Второ – тя заяви, че на паметника има антисемитски лозунги.

И трето – че ако не беше Съветската армия, 50,000 български евреи щяха да бъдат депортирани.

Някой съмнява ли се, че щеше да стане така?

___

Край на цитата.

Какво стана?

Според мен – очакваното. От цялото това изказване на частно събиране по друга тема: за реакцията на говорителката на Руското външно министерство по повод (поредното) оскверняване на паметника на Съветската армия се извади един фрагмент:

«…Като отчетеш, че 80% от населението е дебилни, и не могат вече да се подписват…».

След което започна бурно лепене и размножаване на прясно съшити с бели конци етикети, «мемове», и опорки:

«червеният професор Иво Христов показа истинското си лице – нарече 80% от българите дебили!»

По-комбинативните служебни русофоби веднага направиха и други връзки: «70-80% от българите били русофили? Ами ето ги – лъснаха, в качеството им на дебили, по признание на техния си професор!»

Което просто трябваше да подчертае фалшивата претенция за елитарност на «умните и красивите», един също вече изтъркан и изтъкан от фалш «мем», или «опорка».

Всъщност, от гледна точка на здравия разум, и на познаване на политическия процес, нещата са очевидни, но явно не за всички. Целта е очевидна – оставка!

Защо?

Ами ясно защо – когато по един войник на фронта стрелят, значи, е заел правилна, нужна, стратегически полезна за неговата армия позиция. Това е знак за качество.

В политиката е същото – лошо е, когато кириякстефчовци тръгнат да хвалят бойчо-огняновци. Това би означавало, че с бойчо-огняновците нещо не е наред. Когато обаче кирияк-стефчовците, верни на предателската си природа, ковладят, клеветят, плюят, предават, и продават бойчо-огняновците, това е естественото положение в тези битки. Точно както чакалът Табаки в «Книга за джунглата» на Ръдиард Киплинг (има ли чели поне това?) крещеше «Позор за джунглата!» в опита си да очерни стария водач на глутницата Акела, когато Маугли защитаваше стария водач, и глутницата, по същия начин политическите чакали (има ли разпознали се? Могат да почват да плюят и по мен) надигнаха управляем и режисиран вой вече колко дни. Има и спонтанни политически чакали – къде натегачи, къде идейно-убедени, които им пригласят, разбира се.

Казано е от древни времена: Не убивайте вестоносеца! (на лошите новини).

Населението не обича да му казват лоши новини. Иска да го лъжат. Затова е казано, че истината е винаги горчива, докато всички лъжи са сладки, подсладени, и красиво опаковани.

Населението не обичат истината. И населението от българите (за съжаление) не е изключение. Особено се дразнят, когато чуят истина, която на всичкото отгоре не разбират, или я разбират превратно.

Точно като в случая – не знаят точното значение на думата «дебилни», и веднага скочиха, защото си мислят, че ще да е нещо много лошо, и оскърбително.

Да, със сигурност не е комплимент, но пак със сигурност не е това, което хората са свикнали да си мислят, че е. Масовият отказ от мислене и четене, който наистина е с характера не на епидемия, а на пандемия (отваряйте гугъл да намерите значението и на тази медицинска дума), е пряк и неизбежен резултат от цяла една система, която е с вековен стаж, и с отработени техники. А именно – колониалната система.

Напмням задължителните 5 характеристики (5-те «де») на всяка една колонизация:

– депопулация (обезлюдяване, съкращаване на населението на колонията);

– деиндустриализация (унищожаване на индустрията и поминъка на колонизираните територии);

– денационализация (както на бизнеса, като юридическа регистрация, така и на съзнанието на туземците)

– дехуманизация (разчовечването – пропаганда на ЛГБТИ, гей-паради, трансджендъри, на 37 пола, и на други античовешки сатанизми)

– и дерационализация. Дерационализация означава обезумяване, неразбиране на произтичащото. Дебилност.

Скочихте ли отново?

Добре, да видим – какво точно означава тази дума.

Деби́лность или дебили́зъм (от лат. debilis — «слаб», «немощен») — най-слабата степен на умствена изостаналост, обусловена от задръжки в развитието, или от органични поражения на мозъка на плода. За първи път е въведена в систематиката от Валантен Манян през 1890 год[1].

Дебилен всъщност е обратното на habilis, на умеещ, на способен. Затова се казва «хабилитиран» – знак за способности, умения, и знания в областта.

Дали професор Иво Христов заслужава да подаде оставка, да бъде подложен на обществено порицание, наказание, поругаване? Защо не и разчекнат, обесен, че и застрелян, за по-сигурно?

Според някои «умни, красиви, и интелигентни» този сценарий е най-добрият. В режим на реално време, пред камерите, по възможност. Точно както техният идол Килъри Клинтън се подмокряше от удоволствие, наблюдавайки как изтезават, и убиват Муамар Кадафи в Либия.

Да видим обаче, дали профеорът, направил тази вметка по съвсем друг повод, обяснявайки съвсем друга теза, е бил прав.

Първо, той каза думата «население». Не е споменал българския народ.

Ако за някой думите народ и население са едно и също, да ви кажа – не са. Проверете, четете, иначе има опасност да заслужите и други определения, по-тежки от разглежданото.

Второ, той каза «дебилни» (определение, прилагателно), а не дебили (съществително). Ако за някой тези разлики в частите и формите на речта също са без значение, значи, има голяма вероятност да са, пак цитирам «безпросветници 2-3 поколение», наречени от народа «калинки» (запазена марка за кадровата (не)способност на тия с «видимите резултати»).

Трето, той каза «80%». Съдейки по мощната и гръмка, почти истерична и съгласувана реакция аз лично се опасявам, че професор Христов е в грешка, и е занижил цифрата. Разпознаха се твърде много хора, за да са само 80%.

Най-важното, дали е прав по смисъл обаче? Имам предвид тази вметка, която възпали «умните, красивите, интелигентните», и «грантомотивираната будна гражданска съвест» от «видимите резултати», и други «полезни идиоти» (това е израз на Ленин, за идейни безплатни революционери, да не се впрегнете и за това сега?)

Ами да видим, какви са фактите:

Населението (но не и народът) масово търка талончета.

Населението (но не и народът) масово, особено в пенсионна възраст хвърлят десетки хиляди лева на телефонни измамници. Постоянно, системно, напук на отчаяните призиви на изтъняващия и заглъхващ призив за здрав разум от роднини и приятели.

Населението (но не и народът) трикратно (едни 16% от имащите право на глас) и едни 26-27% «гъбари» си избират тези, заради които през 2013 година се самозапалиха и умряха в адски мъки минимум 7-8 човека.

Същите, които им казаха, че са «материал», и то – без знак за високо качество;

същите, които им казаха, че са прости, затова се разбират;

същите, които са наистина «безпросветници 2-3 поколение», но за сметка на това са с накупени фалшиви дипломи, които бъркат Пекин с Виетнам, изкараха Индира Ганди мъж, и прочее…не-дебилщини, разбира се. Умности, и премъдрости.

Населението си ги харесва, обича, избира, и дружно върви с лъвски скокове към своята погибел. Въпреки отчаяните опити на народа да съхрани настоящето за всички, и бъдещето за децата ни.

Населението си избират съвсем съзнателно кирияк-стефчовците, и си плюят, предават, продават бойчо-огняновците. Отказват даже да разберат, и да осъзнаят – какъв е техният личен интерес, и интереса на децата им. Гласуват, въпреки, че е ясно, документирано, доказано, включително и от изтеклите грами на посолството на САЩ, че ГЕРБ е организирана престъпна група, шайка, че шефът им е мутра. Че (външно)управляваните «управляващи» са си обикновени крадливи, лъжливи, полуграмотни бандити и престъпници. Но населението си ги избира, въпреки напъните на малцинството «народ» да извади всички от блатото. «Свиня от кладенчова вода не разбира». Това народът български го е казал, не населението. То наистина няма толкова ум и разум за такъв извод.

Същото това население (но не и народът) масово отказва да проумее, че щастието не е индивидуално. Ако си нормален човек, а не изрод. «Изрод» идва от ИЗлезнал от РОДа си, ако не знаете.

Нормален човек, колкото и да е имотен, не можеш да бъде щастлив в общество от толкова много нещастни хора.  Населението хем се възхищава на Бойко Борисов, хем псува ГЕРБ, и същия този Бойко. Сигурно защото не е дебилно, разбира се. Но не защото иска правдини, социална справедливост, а защото крадат и дерибействат ГЕРБ и слугинажа им, а не всеки един от завиждащото им население.

Това, че щастието няма как да е отделно само за безогледно забогатели хора, го разбра даже и авторът и изпълнителят на «1 милион със цвят зелен, и едно ферари с цвят червен».

Не само го разбра – референдум оганизира за народа, гласуваха над 2.5 млн «за», но на защитата на резултатите от това «всенародно допитване» от 1.5 млн София излязоха в априлския дъжд 300-400 човека. Явно толкова е народът от 1.5 млн население в столицата.

Същият този идол иначе пълни стадиони (но с население), за него са милиони (но пак население), но когато опре до защита на кауза, пак начело на същия този идол и вече за сериозни неща, населението го няма (понеже не е дебилно, разбира се), а идва народът в количество 300-400 човека, нали така?

Населението (но не и народът) масово си слуша чалга. Високо-интелектуална музика, спор няма. Прекият антидот, противоотровата срещу дебилизъм, разбира се.

Населението (но не и народът) масово, с наслаждение си гледа С.М.Р.А.Д.. Поема си я с широко-отворени очи, уши, уста, и други отверстия, попива я. Свято вярва, че поглъща двойно-дестилирана елейна чиста истина. Лапа си бигбрадърите, гълта си турско-индийските сапунки, искрено преживява (и сочно преживя) жълто-омацаните пошлятини за содомо-гоморианските интриги, митарства и забежки на този или онзи футболист, на тази или онази силиконено-ботоксово перхидролена кифла. Прави заучени гримаси с джуките, цъкли си очите като в американските филми, и гледа да е по-така, «cool», като се изразяват «умните, красивите, и интелигентните» отцеругатели и майцепродавци. Зер, така им казват и подсказват водещите от «зомбивизора» от повече от четвърт век.
Не сте/сме [само] дебили, разбира се, и не сте/сме само 80%.

Между другото, същите тия от мнозинството в Парлама-Ментата, с «видимите резултати», които сега реват гороломно и истерично «Разпни го!» за Иво Христов, са тези, които подписват, гласуват, прокарват, прекарват, и изобщо пробутват закони и програми, които постепенно, стъпка по стъпка, систематично, постъпателно изхвърлят и изтриват от учебните програми български автори, български значими исторически събития, героите и мъчениците на България.

Убиват, сменят, подменят, и фалшифицират паметта на народа български. Работят за дерационализацията, която, както се разбрахме, си е дебилизация на населението.

Те се стелят, втечняват, разливат при вида на всеки бял англосаксонски сахиб. Като чуят англосаксонска реч, «спич», talk, conversation, опъват врат заслушано, сякаш Господ Бог току-що им е прошепнал откровение на ухото. Зер, говорят на езика на полу-боговете. Тяхното лакейство се точи като смрадлива лошо миришеща слуз, но това вече е не само норма, това е «цивилизационен избор»!

Същите тия се опитват, доста успешно, да изтрият и Ботев. Подозирам, че заради твърде натрапчивата му не-политкоректност. Да не говорим, че доста по-смело от проф. Христов е съобщил на преките предци на днешните криворазбрани цили-вили-затори «А вий…вий сте идиоти!». «В механата», почти като проф. Христов – на сбирка на хора в Раднево.

Разпознали са се. Жегнало ги е. Като не могат да му поискат оставката, присъдата, разстрела, обесването, и поругаването, поне да му гътнем паметниците (неинтегрируемите индо-европейци имат грижата и сръчността за това) и да му изтрием произведенията. Като за начало – от учебните програми.

Не сте/сме [само] дебили, разбира се, и не сте/сме само 80%.

Пази боже, сляпо да прогледа! Още ли се изучава? Мнозинството с «видимите резултати»! Какво чакате?! Специална покана ли? Гумичката!

По същия начин постъпват и с такива като Петко Рачов Славейков, [вероятно] един явен «христовист» от недалечното ни минало. Зер, и той нещо червенее, колко му е. Той също е установил в рими очевидното: Не сме народ. Да се разбира – и тогава населението е било мнозинството, не народът.

„Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика „Яман ни е нам хала!“ –
а всякому мерамът е развала…
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.“

Не знам, защо пословицата е «Всеки народ си заслужава управлението/господаря».
Мисля, че е грешка в превода и ще да иде реч за населението.

Аз се познавам лично с проф. Иво Христов. Смятам го за една от крайно необходимите бели врани в ятото проскубани грачещи чернилки. Също като тия, които така грозно според същия поет Христо Ботев са грачили при обесването на друга «контрастна фигура»: Апостола на Свободата Васил Левски.

Той също накрая в тефтерчето си е търсил народа, с няколко въпросителни, помните ли? Защото е имало предостатъчно население (в това число и предатели), и твърде малко народ.

Ако това ви утешава, това не е само българска орисия. Още от времето на древна Елада Диоген посред бял ден в тълпата на слънчева Атина е ходил с лампата да търси хора, народ, а не тълпа. Доколкото знам, не е намерил – прибрал си се е в бъчвата, която е изпълнявала функцията на дом за него.

Аз не съм чул и чел нито един български будител, възрожденец, от старо време, от днешните, да каже лоша дума за българския народ.

Ще питате (а не би трябвало) – какво е народ?

Веднага отговарям.

Народ е тази група от хора, която, като разбере, че е роб, почва да мисли – как да вдигне въстание, за да се освободи. И започва да обяснява на населението, ако трябва – насила да ги направи народ, за да отстоим правото си на живот, на по-добър живот, на настояще за нас, и на бъдеще за децата ни.

Българският народ, а не населението се е жертвало и погивало с песен на уста през пролетта на 1876 година.

Българският народ, а не населението се е записвало опълченци през 1877-1878, и са отстоявали Шипка до последно, хвърляйки трупове вместо снаряди по ордите на Соломон Леви (Сюлейман паша).

Българският народ, а не населението през ноември 1885 години извърши невъзможното – измина 350 км от границата с Турция до Сливница, за да защити крехката току-що родена българска държава, и държавност.

Българският народ, а не населението прие белогвардейците на Пьотр Врангел, и те станаха неотменна част от българския народ. Точно след Ньойския договор, когато на нашия народ му е било най-тежко. Точно тогава е проявил сила, мъжество, човещина, и състрадание.

Българският народ, а не населението прие и арменските бежанци.

Българският народ, а не населението спаси българските евреи 1 месец след края на Сталинградската битка. Заслугата е единственно и само на българския народ. Съветската армия по това време е била все още твърде далече, а изходът от войната – все още неясен.

Българският народ, а не населението победи в съотношение 7:1 в полза на противника при Дойран, Каймакчалан, Булаир, Лозенград, Малък Самоков, Одрин.

Българският народ, а не населението отхвърли руските, сръбски, и румънски нашественици при Кочмар, Карапелит, Добрич, Кубадин, и на Македонския фронт през есента на 1916 година.

Българският народ, а не населението построи тази последна България през периода 1944-1989, която 27 години «красиви и умни, интелигентни» демонократи и неолиберали глозгат, ръфат, рушат, не могат да боядисат, но все още я крадат.

Българският народ, а не населението се е самооблагоало напук на тежките и убийствени данъци през османското иго, за да си изучат децата. Последната крава си е продавал бай Пенчо от село, което го няма на картата вече, за да си изучи чедото! Защото в поемата на Стоян Михайловски, в песента, в химна на Просветата на 24 май се пее

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

Виждате ли?
За народността, за народа, и за знанието става дума!
Не за населението, и за дебилизираната част от него!

Народ е титла, звание, което трябва да се заслужи, отстоява, и защитава!

Населението не е така. Би трябвало да ви е ясно вече. И да сте се самоопределили – народ ли сте, или население. Всеки един от вас!

Аз познавам Иво Христов. И знам – какво е да се срещаш с хора, които гледат на тебе като на «голям човек», изливат си болките, мъките, страданията, надеждите, мечтите, а ти стискаш зъбите, до напукване, защото си безсилен да облекчиш болките и страданията им.

Страшно е да си лекар, който вижда симптомите, знае диагнозата, а няма нищо, с което да помогне на болния. А когато си народен избраник, а не дупедат (това също са различни неща, но разликата е невидима за населението), и изпълняваш задълженията си да се срещаш с избирателите си ежеседмично, да поемаш болката им, без да можеш да решиш бедите им.

Защото тези беди са системни, не са на парче. Говориш с тях, слушаш ги, опитваш се да им обясниш – как работи системата на Злото в България, да разкъсаш пелената на лъжата, да прогониш мрака от главите и душите им.

Лесно е да си дупедатин. Лесно, безплатно, и безнаказано е да заобикаляш, забравяш, и да пренебрегваш служебните си задължения към избирателите си. Защо да се товариш, когато нито искаш, нито знаеш, нито можеш да решиш мъките и тегобите на хората, произведени от колониалната система. Същата, на която твоят шеф – главният (пореден) Кирияк Стефчов на колонията, служи всеотдайно, коленопреклонно. Ползваш си благата, привилегиите, нагъваш си депутатските кюфтета в стола на Парламента, и си оправяш битовите въпроси. Имаш само една идеология: политическия келепирджилък. Готов си на всичко за нея. А всъщност се иска толкова малко – безусловно, безогледно лакейство. Бездуховност, безнравственост, безпринципност. Идеалният слугинаж. Какво толкова.

Иска се и дебелокожие, когато те псуват по улиците, когато гледаш намръщените и полудели очи на съгражданите си, смачкани от безизходица и безнадеждност. Когато целият интернет показва, доказва лъжите, измамите, кражбите, и пълната негодност, некадърност на съпартийците ти от ОПГ да решите елементарни въпроси – на 2 магарета сламата не могат да разделят. На кой му пука?

Иво обаче не е такъв. Знам го със сигурност. Колкото и да му е накипяло, той владее значението и отговорността на думите, които използва дори и като вметка, дори и когато претрупва като за обикновените хора с т.н. «лингва франка» (академичен изказ с твърде много специализирани термини-чуждици, приет в образователните среди).

Той между другото е офицер от запаса. От танковите войски. Командир на танков взвод. При война може и да е на повече от взвод. През първата година в армията служих с мото-стрелковаци. Признавам, че нашата ПВО служба беше тежка, но тяхната беше много по-тежка. През втората година, 1984, служих в танков полк. Там видях, убедих се, че няма по-тежка, по-мъжка служба от тази на танкистите.

Иво е българин, мъж, воин, танкист, и командир. Образован човек. Няма да се уплаши от саморазпозналите се, колкото и кресливи да са, колкото и децибели да добавят в истерията си. И съм сигурен, че ще продължава да стреля с право мерене, и да не взема пленници. Без лицемерни политкоректни дипломатични упойки.

Нямаме друг народ. Само той ни остана. И става все по-малко. И именно затова, когато трябва да събудиш заспали, зомбирани, подлъгани хора от населението трябва нещо силно: камбанен звън, вик, шамар, ритник, кофа ледено студена вода. Каквото трябва, колкото трябва, за да спасим народа, и да си върнем обратно народа от населението.

Това със сладки лъжи и дитирамби не става. Става с ясна, болезнено звънлива, зашеметяващо точна диагноза: 80% дебилни, дето вече не могат да се подписват.

Не мрънкайте, не вряскайте, не кряскайте! Докажете, че не сте от 80%-те процента, и че не сте дебилни!

Започнете от себе си, от децата си.

Няма кой друг. Сами сме.