ПАРИ
Компанията, за която списание Inc. разказва, е GitLab. При нея никога не е имало идея да работи само със служители от разстояние, но с течение на обстоятелствата се случва точно това.
Когато стартира през 2012 г., технологичният бизнес включва само изпълнителния директор Сид Сиджбранди, който работи от дома си в Холандия. Първото му наемане на служител се случва в Сърбия, а сътрудникът му – инженера Дмитрий Запорожец, който работи в Украйна и който по-късно се присъединява като съосновател. Скоро всички осъзнават ефикасността на избягването на централизираната работна сила. “Наех няколко души в Холандия и те идваха у нас, за да работим”, казва Сид. “Но след това спряха, защото просто няма нужда от това пътуване”.
Сега GitLab е добре известен със своята политика за работа от разстояние. Въпреки че официално е базирана в Сан Франциско, компанията има 850 души персонал в повече от 55 държави и всички работят от вкъщи. GitLab плаща на служителите си да посещават свои колеги в различни части на света. През 2017 г. двама души от eĸипa им ca били дoбpoвoлци дa пpeĸapaт шecт paбoтни мeceцa c 49 paзлични cвoи ĸoлeги на 14 различни места.
Сид споделя, че да има такъв огромен екип от таланти е от съществено значение за драстичния растеж на бизнеса. Компанията, която предлага инструменти за софтуерни разработчици, обявява финансиране в размер на 268 милиона долара през септември като увеличава стойността си до 2,75 милиарда долара. Сид посочва, че техният модел за безплатен ограничен достъп за отделните разработчици и платен пълен достъп за бизнеса е довел до приходи, които са над два пъти повече спрямо миналата година.
Фирмената култура, разбира се, може да бъде трудна за поддържане, когато хората не са на едно място. Служителите на GitLab остават свързани чрез ежедневни разговори в екипа и платформи за работа и комуникация като Zoom и Slack. Сид споделя, че политиката на компанията, която са измислили е много успешна като колегите му също споделят това мнение. В подкрепа на това, през юни компанията за първи участва в списъка на сп. Inc. за най-добри работни места, който се прави чрез проучвания на служители.
Домашните офиси на хората от компанията са добре оборудвани – от поставяне на уеб камери до специални ергономични столове. Работното пространство на самия Сид разполага с висококачествен подкаст микрофон и фон, който може да бъде евентуално сменян по средата на срещите.
Преди 4 години е имало промяна в политиката на компанията, защото инвеститорите са настоявали, че отделите дейности като маркетинг и финанси изискват офис. Така през април 2015 г. GitLab създава свое физическo място в Сан Франциско, но се установява, че няма смисъл от него и не се подновява.
Ето и трите най-добри съвета на Сид за това как да изградите правилната работна култура за такъв тип компания:
1. Приоритизирайте резултатите, а не часовете
Често срещан аргумент срещу отдалечената работа е: “Как можете да гарантирате, че служителите ви работят?” Сид отговаря с една от основните ценности на компанията: “Измервайте резултатите, не часовете.” “Не можем да измерим колко дълго работите”, казва той. “Не искаме да го правим. Не искаме вашият мениджър дори да говори за това с вас, освен ако не сметне, че работите твърде много.”
Служители са насърчавани да правят предложения и критики към отделите чрез онлайн заявки. Те бързо се приемат или отхвърлят от останалите и се решава дали да бъдат приложени. Това може да се случва и без обяснения. Тези решения са публично видими, благодарение на желанието на GitLab за прозрачност. Всеки служител има страница с потребителски профил на уебсайта на компанията, която съдържа списък с всяко нещо, с което е допринесъл за нея.
“Много от фирмите се опасяват, че прозрачността ще създаде пълен хаос”, споделя Дарън Мърф старши мениджър в GitLab. “Истината е, че с многото власт идват и много отговорности. Но хората тук признават, че това е привилегия.”
2. Документирайте всичко
Друг класически аргумент срещу отдалечената работа е: “Как се координирате и общувате ефективно в различните времевите зони?”” Отговорът на GitLab е, че трябва да се документира всичко.
Всички срещи и презентации се качват в YouTube. Когато служителите имат въпроси, те се насърчават да търсят в огромния онлайн наръчник на компанията – дълъг над 1000 страници, преди да събудят колегите си в други часови зони.
Мърф споделя, че събирането на много документация е дейност отнемаща време и която предприемачите често избягват, особено в началото на развитието на компанията, което е проблем, защото ако мине повече време, шансът да се пропусне нещо е голям. Всеки път, когато компанията срещне ново предизвикателство, някой го документира и то бързо става видимо онлайн.
3. Използвайте предизвикателствата като възможности за обучение
Наемането само на отдалечени служители носи неочаквани предизвикателства. Някои нови служители, например, се присъединяват към компанията, въпреки тази политика, а не заради нея. Мърф споделя, че един от последните наети кадри говорила за това колко ѝ липсва социализирането в офисите и различните активности на работното място, докато не осъзнала колко пари е успяла да спести от това, че не трябва да си купува нови дрехи, благодарение на несъществуващия дрескод на GitLab.
Има и друго. Няма смисъл да инвестирате време и ресурси, за да създавате компания в страна, в която имате само един служител. В момента фирмата е в такава ситуация в 20 различни държави, според уебсайта ѝ. Вместо да се запознава с отделните закони и ограничения във всяко отделно място, GitLab работи с местни фирми, които наемат служители от нейно име. Естествено, това струва пари и цените варират в зависимост от различните места, но според Мърф този метод е добър и усилията си заслужават.
ПАРИ
Ще удвои ли златото цената си?
В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.
Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.
Новият играч: криптовалутите
Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.
Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.
Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”
Дали пристанището още е сигурно?
Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?
Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.
Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.
Поглед към кристалната топка
Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.
Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.
Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”
Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”
Автор: Дирк Кауфман
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?
Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?
Истината е, че разликата рядко е в доходите.
Разликата е в навиците.
Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft
— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026
Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.
Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.
Богатството не се създава с един голям ход.
То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.
Започни с едно малко действие още днес.
Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…
А от това как управляваш парите, които вече имаш.
Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?
ПАРИ
Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират
Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.
По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.
Доходността увеличава натрупванията по личните партиди
Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.
Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.
От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда
Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.
Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.
Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.
Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.
По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.
Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.
Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените
Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.
Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.
Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.
Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.
Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.
От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил
В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.
Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.
Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.
До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.
След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.
Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания
Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.
Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.
Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.
Повече възможности, но и по-голяма отговорност
Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.
По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.







