АНАЛИЗИ

Хибридната война е не по малко унищожителна от истинската

Когато се броят участниците в синдикални протести, най-често може да се прочете: „според организаторите е имало 400 000 манифестиращи, според полицията – 80 000“. У нас участващите в протестни манифестации „нарастват“ в новинарските емисии главоломно и безсрамно, ако са организирани от грантови НПО-та. По подобен начин се постъпва, когато с идеологически мотиви историята се превръща в пропаганда. Според победителите във Втората световна война по време на бомбардировките над Дрезден в периода между 13 и 15 февруари 1945 г. са загинали 25 000 човека. Но редица историци, които са категоризирани като „ревизионисти“, твърдят за 100 000 убити.

Нещо подобно се получава и при коментарите и анализите на събитията от 7 февруари 2018 г. в сирийската провинция Дейр ез-Зор. На тази дата американските ВВС (USAF) под етикета „сили на коалицията“ бомбардираха проправителствени сирийски сили. Драмата се разиграва около газовите и нефтените находища, които са 1/3 от нефтогазовите находища в Сирия. Според различните информационни източници жертвите от бомбардировките варират от 10 убити до 600 убити. Различните анализатори изготвиха своите коментари в зависимост от цифрата, която „удовлетворява“ техните нагласи или е в унисон с финансовите им зависимости. Затова панорамата от анализи и коментари на събитията от 7 февруари в Дейр ез-Зор варира обикновено от Fake news чак до Crazy news. Амплитудата на това, което се е случило е невероятна. Най-много жертви са „отчетени“ във варианта, при който участват и са убити „руски наемници“ от руската ЧВК (частна военна компания) Wagner Group, която е аналог на американската ЧВК Blackwater преименувана в Academi. Този факт показва, че въпросната новина има релефен политически акцент. Американските официални лица се изявиха изключително дискретно. Още от първия ден след събитията на 7 февруари, когато бе съобщено за атаката на USAF, американците обявиха, че руската страна е била предупредена предварително за бомбардировките. По този начин Москва бе обвинена, че не се е погрижила и не е предупредила руските граждани, които са се намирали в региона.

Версията с най-много жертви бе подета от определен брой алтернативни сайтове. Между тях е сериозният троцкистки информационен ресурс WSWS. На 14 февруари той огласи версията с многото убити руснаци, използвайки различни източници, които я разпространяват. Важно е да се отбележи, че WSWS използва в своя коментар основно руски източници на информация. Версията на троцкисткия сайт бе, че е възможен пряк сблъсък между САЩ и Русия на сирийска територия. Беше подчертано, че това вероятно може да се случи в резултат на незаконните действия на американските въоръжени сили в Сирия.

Интерес представлява коментарът на информационния ресурс SouthFront. В него е застъпена версията за леки загуби на руснаците. SouthFront е известен с качеството и прецизността на своите източници. И не само това. SouthFront разполага със собствена мрежа в Сирия. Има изключителен източник на информация в лицето на полковник Пат Ланг, бивш офицер от DIA (американско военно разузнаване). Офицерът не се приема еднозначно от американската бюрокрация. Пат Ланг е умерен противник на водената от Вашингтон политика. SouthFront се позовава често на негови коментари и забележки. Пат Ланг следи отблизо развитието на събитията в Сирия. Версията на SouthFront бе подета от информационните ресурси Saker-US и Veterans-Today, което показва, че те са склонни да приемат представената теза.

Традиционните глобални медии и социалните мрежи най-често коментират версията, че на 7 февруари стотици руски военни наемници от ЧВК са загинали от ударите на американската авиация в провинция Дейр ез-Зор. Загинали са и много сирийски военни от армията на Башар Асад. Числото на убитите варира в голям диапазон. От 100 до 600 военни от състава на руската ЧВК. Все пак какво точно се е случило?

На 8 февруари бе публикувана декларация на коалицията предвождана от САЩ, в която се казва, че тя е нанесла удар на „проправителствените сили“, които са атакували „генералния щаб на демократичните сирийски сили“ в долината на река Ефрат. Според локални източници, американските удари са засегнали позиции на атакуващите проправителствени сили около селището Кашам. Счита се, че заводът за газ CONICO и нефтеното поле „Джафар“ са били цели на военните на Башар Асад. Американската армия квалифицира своите действия като „отбранителни“. Министърът на отбраната Джим Матис даже изяви претенции, че инцидентът не представлява „ангажиране на Вашингтон в сирийската гражданска война“. Пентагонът също декларира, че е информирал руснаците преди атаката по специалния канал за комуникация, и че на мястото не е имало никакъв руски персонал.

От своя страна, руското Министерство на отбраната заяви, че коалицията, ръководена от САЩ, е нанесла удар върху местна милиция, която е провеждала военна операция срещу звена на ДАЕШ в зоната на петролната рафинерия „Ал Исба“. В инцидента са били убити 25 милиционери. Освен това проправителственото племе Ал Бакара съобщи в свое комюнике, че десетки негови синове са убити от американските удари. Но не са дадени точни цифри.

По-късно, на 11 февруари, сирийските войници от 5-ти корпус на Арабската сирийска армия, наричан още „Ловците на ДАЕШ“, съобщиха, че на 7 февруари са отблъснали съвместно нападение на ДАЕШ и кюрдите срещу селището Кашам. Това е предизвикало американската въздушна атака. Съобщава се, че военното подразделение е загубило 20 бойци в резултат на бомбардировките. „Ловците на ДАЕШ“ са известни със своите връзки с руските ЧВК.

Има и друга версия на инцидента

На 7 и 8 февруари основните англоговорящи медии като Politico, Reuters, CNN, разпространиха новините, че над 100 военни от армията на Башар Асад са убити от американците. Всички информации бяха на базата на анонимни източници и бяха професионално смесени с декларации на Пентагона и американския министър на отбраната, за да изглеждат по-достоверни. Според цитираните по-горе медии, около 300-500 сирийски правителствени военни, подкрепени от танкове и артилерия са нападнали кюрдските сили.

На 8 февруари анализатори със съмнително доверие и сайтове в рускоезичната част на глобалната мрежа започнаха да пускат анализи и информации, според които руските ЧВК са претърпели на 7 февруари тежки загуби. Допълнително медийната картина бе усложнена с противоречиви данни от анонимни източници, които твърдяха за „два камиона трупове“, 10-20 убити, 100, 200, 300, 600 убити.

На 10 февруари руският канал WarGonzo публикува 5 аудиозаписи на разговори между предполагаеми 3-ма бойци от руска ЧВК. Един от гласовете посочва 177 убити. Тези аудиозаписи бяха изпратени и на определен брой руски журналисти след 7 февруари. Най-вероятно разговорите между тримата бойци от руската ЧВК са монтирани и са фалшиви. На 14 февруари, множество различни доклади и анализи посочваха от 10 убити до 600 убити! По същото време от открити източници и информации на родители и приятели на бойци от руската ЧВК, които са били участници в операцията се установи, че петима руснаци са убити в този период в Сирия. Но липсват всякакви подробности.

Независими журналисти съобщават, че няма излетял нито един руски самолет, който да се е вдигнал от военновъздушната база „Хмеймим” с трупове и ранени служители на руската ЧВК. Кореспондентите на SouthFront, както и източници от Дамаск и Дейр ез-Зор, не потвърдиха информацията за стотици убити бойци на руска ЧВК.

Военни експерти на SouthFront, които наблюдават непрекъснато обстановката в Сирия, считат, че възможният брой на жертвите е по-голям от 5, но не надхвърля 15-20. Версията за големи загуби на руската ЧВК е базирана върху непотвърдени и фалшиви данни, които включват реални факти като американската бомбардировка, някои загуби на руската ЧВК и участието на „Ловците на ДАЕШ“ в инцидента. Всичко останало е в стила на най-добрите пропагандни традиции. Целите на пропагандната кампания са:

– САЩ са способни да отговорят военно на руснаците в Сирия.

– Русия не е в състояние да защити своите интереси.

– Кремъл не показва никакъв интерес към убитите руски граждани и не прави усилия да окаже помощ или да предостави компенсации.

В по-задълбочения анализ на събитията на 7 февруари и последвалата пропагандна кампания в медиите се налага и един специфичен извод. Медийното отразяване не може да се вмести в класическата хибридна схватка между Русия и САЩ. Срещу Кремъл се включиха и редица руски медии, които в никакъв случай не могат да бъдат причислени към прозападните руски медии, обикновено финансирани от чужбина. Появиха се доказателства за наличието на дясна, националистическа, антипутинска опозиция. Именно тази опозиция се оценява като опасна за Владимир Путин тъй като тя включва бивши и настоящи кадри на руската система за национална сигурност. Това са тези среди в Русия, които считат, че руският президент е прекалено „мек“ към Запада и най-вече към САЩ в Сирия. Това е тази руска опозиция, която се солидаризира с критиката и логиката на Пол Крейг Робертс, бивш министър на финансите на САЩ. Той от доста време напористо критикува Владимир Путин, че проявява нерешителност и едва ли не страх по отношения на ставащата все по-агресивна Америка. При създалата се ситуация, ако не се разобличи тотално медийната „дезинформация“ за събитията от 7 февруари… губи кандидат-президентът Владимир Путин. Но дори и когато бъде преизбран, ще му се наложи „да направи нещо“. В противен случай ще загуби важна част от своята легитимност и популярност сред обикновените руснаци.

Извод

Още от самото начало на появата на руски войски на сирийска територия Москва периодично заявяваше, че е за съхраняване на териториалната цялост на страната. Американците публично не възразяват. Още през април на 2016 г. янките директно предложиха на руснаците да си поделят Сирия, като се договорят за някаква „абсолютна линия“, която да ги разделя. И американците постигнаха своето. След две години като такава линия се оформи руслото на река Ефрат. Кюрдските отряди подкрепяни от САЩ взеха под свой контрол практически целия ляв (източен) бряг на реката. Изключение правят само два района, които остават владение на ДАЕШ.

На десния (западен) бряг нещата стоят по-сложно. По-голямата част от територията се контролира от Башар Асад. Но на север са кюрдите в Африн и Манбидж. Турците са на север в Халеб (Алепо). Ал-Кайда е в мухафаза Идлиб. На юг е „умерената опозиция“. И даже „разбитият“ ДАЕШ контролира два региона в Идлиб и в Сирийската пустиня.

На 7 февруари американците и техните проксита – кюрдите, откровено и силово показаха на Башар Асад и неговите съюзници, че за тях „земя на левия бряг няма“. Сирийците и руснаците много трудно могат да си върнат по военен път левия бряг на река Ефрат. На контролираната от американците и кюрдите територия се намира язовирът „Табка“, който има вместимост 12 кубически километра вода. На 6 януари 2018 г. шлюзите бяха открити и водата унищожи плаващия понтонен пост, построен от руснаците през септември 2017 г. Да се форсира Ефрат под ударите на USAF е самоубийство.

Събитията на 7 февруари могат да се разглеждат като граничен инцидент. Да не забравяме! Под Дейр ез-Зор е разположен най-големия нефтен клъстер на Сирия – „Меядин-Абу-Кемал“. Той включва 18 нефтени находища. Сред тях са най-големите в страната нефтени платформи Ел-Омар и Ат-Тенек. От тях 11 са на източния бряг на реката. Очевидно е, че кюрдите и американците се опитват да унищожат плацдарма на правителствените войски на левия бряг на реката. След 7 февруари стана ясно, че поне към този момент се разделяме с вероятността за „единна Сирия“. Навлизаме в първата сирийско-кюрдска война. Продължават боевете за нефтогазовите находища.

Post Views: 33

Related Topics:война новини свят

Up Next

Корумпирани министри рекетират държавни служители!

Don't Miss

Вие какво? Искате да повторим 1945та, ли?

АНАЛИЗИ

Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили

🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.

Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.

В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.

Post Views: 1