СВЯТ
„Туитър“ започват войните за свободата на словото
В средата на седмицата премахнатият от „Фокс“ най-важен критик на властта в САЩ Тъкър Карлсън обяви, че ще продължи своето шоу в „единствената наистина голяма платформа, която позволява свобода на словото“ – „Туитър“ на Илон Мъск. Краткото видео на враг №1 на „либералната селищна система “ Тък отново унищожи и унижи всички мейнстрийм телевизии взети заедно. Десетки милиони гледания, реакции от цялото земно кълбо, истерия в прогресивните среди, еуфория сред свободомислещи хора.
Заговори се за неофициален тандем между Илон и Карлсън – двамата най-влиятелни критици на така наречената „woke“ лудост, пленила всички институции и превърнала Западната цивилизация в смехотворен, но тоталитарен апарат за манипулация, обладан от расови и джендър бесове. Карлсън отдавна разобличава „Империята на лъжата“, а Илон от известно време е бесен на властите в САЩ и Европа, и описа доминиращата „woke“ култура като „вирус на съзнанието“.
Ала в края на седмицата мега милиардерът Мъск, който върна различните мнения в купената от него социална мрежа и без да се замисля уволни предишните слугуващи на режима директори, внесе смут в средите на свободните съзнания. „Предприемачът от Претория“ съобщи, че ще се оттегли като изпълнителен директор на „Туитър“ и след броени седмици на позицията ще застане дама, която той не назова. Медии на режима като „Уолстрийт Джърнъл“ казаха, че вероятно новият шеф ще бъде Линда Якарино. За съжаление тя е висш, но на пръв поглед типичен представител на корпоративната фауна с опит като началник на рекламния бизнес на могъщи медийни мастодонти като NBCUniversal, и с топли връзки с организации като „Световния икономически форум“ на Клаус Шваб.
Ако тази жена действително стане директор на „Туитър“, това би било катастрофа за свободата на словото. Тя вероятно ще привлече обратно много от големите рекламодатели в платформата, но на каква цена? Пълноценното завръщане на Тъкър Карлсън вече е под въпрос. Десетки милиони хора по целия свят желаят да гледат неговото предаване, но не и няколко конгломерата. Те го искат със затворен цип на устата.
Уви, това са дилемите пред мащабни медийни собственици като Мъск. Сочни рекламни приходи или свобода на словото. Едрият бизнес отдавна се държи откровено враждебно с разнообразието от идеи извън строго форматирания и жестоко кастриран прогресистки светоглед.
Има ли шанс доказал се антисистемен мега играч като Мъск да задоволи и агнето, и вълците. Да реформира „Туитър“ едновременно като печеливша световна платформа, в която има и свободно изразяване. Задачата изглежда почти невъзможна, а евентуалното назначение на корпоративен комисар за директор няма как да разсее облаците на хоризонта. Тъкмо обратното.
От друга страна процесите на развала и разложение в режима на лабораторното либерално съгласие изглеждат необратими. Корпоративните медии са отчаяни и опасни. Захватът на властта се стяга, защото властта се усеща слаба. Раненото чудовище хапе най-силно, усетило, че му изтича кръвта. Никой нормален вече не вярва на западните мейнстрийм медии и техните политически господари. Или може би е обратното. Често критици на модерния обществен пейзаж посочват, че в момента обитаваме своеобразна медийна диктатура, в която корпоративните издания диктуват действията на управляващите администрации.
Едно е сигурно – това срастване на сурова власт и информация, и то името на пакет от безумни лъжи, разкрива модерна публична патология. Държавна цензура, маскирана като „грижа за права“. Репресия, превеждана в ефир като репрезентация. Запушени усти и отпушени корпоративни канали.
Следващите седмици ще демонстрират развоя на „Туитър“ войните за свободно слово. За броени месеци Мъск успя да преобрази най-гъстото либерално блато на планетата в площад за остра критика на режима. Тъкър в „Туитър“ изглеждаше като своеобразна кулминация на тези процеси. Новият модел на Мъск заплашва да доунищожи все по-мразените корпоративни медии. Междувременно, няколко големи пропаганди компании вече фалираха, а рейтингите и репутациите на приближените до американската власт журналисти и организации са на дъното, с много съкращения в редакциите и още на хоризонта.
„Корпоративните журналисти вече няма да могат да разчитат на специално отношение. “ Този „туит“ на Илон Мъск от 24 декември миналата година се превърна в нещо като коледен подарък за всички несъгласни с модерния медиен монопол върху информационния поток.
Възможно ли е непредвидим, но и неподражаем играч като Илон Мъск да хвърли всичките си усилия на вятъра с назначение на корпоративен слуга? Тъкър Карлсън, както и милионите негови зрители, със сигурност разчитат на това отговорът да е не просто „не“, а едно звучно „по дяволите, не и за нищо на света“.
Все пак Мъск направи нещо немислимо – купи, за 44 милиарда долара, централният инструмент на либералния режим и го насочи срещу него. Разкара ръководство и повечето паразитиращи „офицери по разнообразието, равнопоставеността и включването“. Изгони истеричните апаратчици по политическата и културна цензура, влезе в опасен публичен конфликт с властта в САЩ. Редно е битката да продължи.
Никой не е обешавал, че ще е лесно.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.







