БЪЛГАРИЯ
Съюз на родни мерзавци носи смърт на хиляди хора!
Ако някой се съмнява, че прекрасната ни Татковина не бележи успехи в своето развитие, то той дълбоко греши. Ние продължаваме уверено да държим първото място по мизерия в Евросъюза! Днес над 75 на сто от българите трудно оцеляват – много меко казано. Техните доходи на практика се оказват замразени, въпреки формалното увеличение на пенсиите и минималната заплата. Само 4 на от сто от населението на страната ни нямат никакви финансови проблеми и много от нас знаят, кои точно са те.
Стремително задълбочаващото се влошаване на начина ни на живот съвсем естествено води и до неговото преждевременно прекратяване. Днес България е лидер в Европа и по най-висока смъртност, сочат данни на Евростат.
Всеки нормално мислещ човек, прочел тези цифри би стигнал неизбежно до извода, че управниците в подобна ситуация спешно трябва да изведат социалната политика като свой приоритет. Та нали създаването на среда, в която пълноценно да се реализира всеки граждани на страната, е тяхна основна задача. Заради нейното решаване те са изпратени и в коридорите на властта от избирателите им.
Да ама не: добри и наивни хора са били прекалено доверчиви, когато са гласували по време на предишни избори. Защото на власт са изпратили закоравели мошеници, нагли тарикати, корумпирани лицемери. Истински бандити, чиято единствена цел е не да осигуряват просперитет на държавата и нейните граждани, а да плячкосват де що могат. Доказателствата за тотална управленческа некомпетенност и неудържима алчност, генерираща всевъзможни корупционни практики на родни вождове, са наистина безброй!
А най-опасното е, че вместо за съзидание обществени ресурси в последните месеци агресивно се прахосват за производство на средства за разрушение.
Тук ще направя едно отклонение и ще ви припомня знаменитата реч на 34-ят американски президент Дуайт Айзенхауер (1890-1969). Произнася я на 17 януари 1961 г. С нея той предупреждава за една огромна опасност, която заплашва САЩ: раждането на военнопромишлен комплекс. За Айзенхауер ново явление за историята на Америка е засилващата се връзка между военните и оръжейната индустрия и останалите обществени области. Става дума за тотално влияние – икономическо, политическо, информационно, духовно и др., навсякъде в страната, във всеки дом и правителствен офис. Резултатът е, че публичната политика е завладяна от измислен „елит“, който въобще не се интересува от обществените проблеми и национални интереси на САЩ.
Днес и България вече има свой военнопромишлен комплекс. Основни участници в него са производители и търговци на оръжия, военни и най-агресивните партии на войната у нас: ГЕРБ – СДС, „Продължаваме Промяната” и „Демократична България“. За да работи безупречно и ефективно, този комплекс си е създал мощен корпус от свои хрантутници – журналисти, различни „експерти“, учени, преподаватели в университети, неправителствени организации… Всички те са мотивирани с много пари, щедро предоставяни им от производители и търговци на оръжия. За самите тях раздаваните милиони са дребни суми, защото благодарение на украинската месомелачка те днес печелят милиарди. Отлично смазваната с много пари манипулативна машина осигурява на търговците на смъртта обществено мнение, което да ги подкрепя. Както и все по-оглупяващо и инфантилно население, лишено дори от наченки на мислене. А това на практика води до ново максимализиране на доходите им.
Разследване на EURACTIV показа, че български производители и търговци на оръжия за миналата година са натрупали колосални печалби, като са произвели и изпратили чрез посредници в Украйна хиляди тона въоръжения и боеприпаси. За тази смъртоносна стока те са получили над един милиард долара. Управниците, поставени от военнопромишления комплекс на власт, са издали разрешителни за износ на оръжия през 2022 г. за над 1.3 милиарда евро. Оръжейните заводи в Сопот, Карлово и Казанлък са отчели над 100 процента ръст на продажбите.
Разследване на германският всекидневник WELT – дъщерно издание на американската медия POLITICO в Axel Springer Group, също стига до извода за огромни продажби на произведени в България въоръжения, боеприпаси и дизелово гориво за военната техника на Украйна. Медията цитира любимият на народа „Киро простото“, който признава: „Смятаме, че около една трета от боеприпасите, необходими на украинската армия в ранната фаза на войната, идват от България“. Товарни самолети, натъпкани догоре с български оръжия са летели непрекъснато между България и Полша. По сухопътният коридор през Румъния и Унгария те са били превозвани с огромни тирове. За това са били ангажирани и влакови композиции, теглени от по няколко локомотива. WELT цитира и Александър Михайлов – шеф на държавната компания за военен износ „Кинтекс“, който говори за износ на боеприпаси за около два милиарда евро.
А The New York Times в своя публикация разказа за пускането отново в действие на производството на 122-мм снаряди във военния завод „Терем“ в град Костенец, което е било спряно през 1988 г. Според медията представители на американското посолство в България са присъствали на прерязването на лентата за новата производствена линия в завода. Това се е случило през януари т.г. Според The New York Times реалните продажби на български въоръжения и боеприпаси през 2022 г. са за над 3 милиарда долара!
Медии цитират министърът на отбраната Димитър Стоянов, който изразява радостта си от откриването на „цех за военна продукция, която е особено търсена“. На събитието министърът заявява: „Надявам се това производство да бъде доразвито до нови стандарти, каквито има в натовските армии”.
Българският военнопромишлен комплекс заповяда на контролираните от него продажни политици в последния ни парламент да вземат решение за официално участие на България в опосредствената (прокси) война на Запада срещу Русия на украинска територия. Той е съпричастен и в несекващото нито за миг чудовищно демонизиране на Русия и идеализирането на един – по същество неонацистки украински режим, в родното публично пространство. Неговите пипала могат да бъдат открити и зад развихрянето на безумната истерия за премахване на паметника на Съветската армия.
Вероятно има хора в страната ни, на които всичко това им е дълбоко безразлично. Но на нас, обикновените българи, случващото се ще ни струва страшно скъпо. Контролирането на държавата ни от нашия военнопромишлен комплекс, я обрича неизбежно на поредна национална катастрофа. В отговор на натрапваната от него русофобска политика великата славянска държава вече закри своя огромен вътрешен пазар за български стоки. Спря и достъпа ни до нейните евтини природни ресурси. Последиците от това ще усетим много скоро – когато цените на горивата у нас например, литнат до небесата заради необходимостта да ги купуваме от посредници. Блокирането на доставките на руско ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“ от политици-паразити, ще ни създаде проблеми не само с тока, но и със сигурността – руските реактори не са предназначени за ядрени горива от други държави…
Свой интересен коментар за участието на България в прокси-войната на Запада руската информационна агенция „РИА Новости“ озаглави така: „Най-проруският народ на Евросъюза го управляват русофобстващи подлеци“. Пределно ясно, точно и вярно. Неоспорим факт е, че българите най-много от всички други европейски граждани са на страната на Русия. Това го показа и последното проучване на Евробарометър. Преобладаващата част от нашето население (истински ужас за политиците от партиите на войната!) са против санкциите срещу Русия, забраната на руски медии и оказването на военна помощ на свръхкорумпираният, диктаторски украински режим.
Наивно е да вярваме, че формираният у нас военнопромишлен комплекс ще се откаже от тлъстите си печалби и ще се съобрази с нагласите на огромната част от нашите сънародници. Единственото, което него го вълнува, е количеството на парите към банковите му сметки да не престава да расте.
Сега имаме шанс да се опитаме да ограничим влиянието на родния военнопромишлен комплекс. Това би могло да се случи, ако на изборите на 2 април не подкрепим тотално некомпетентните, напълно отчуждени от националните ни интереси, но невероятно нагли, алчни и корумпирани подлеци от „партиите на войната“.
Добре е да помислим върху това. И да си спомним приказката, че каквото сами си направим, никой друг не може да ни го стори…
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.
Бул. „Черни връх“.
Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.
Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.
В града.
При ограничение 50 км/ч.
Минава на червен светофар.
Кара без необходимата правоспособност.
След употреба на наркотични вещества.
С фалшиви регистрационни табели.
С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.
На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.
И двете загиват на място.
Не са били в друга кола.
Не са участвали в гонка.
Не са направили нарушение.
Просто са били на тротоара.
И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.
След катастрофата Семерджиев не остава на място.
Бяга.
И точно тук започва втората част от историята.
Историята, която вече не е само за един човек зад волана.
А за системата около него.
По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.
След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.
Според установеното по делото той се свързва с Радева.
Тя му носи метална стълба.
С тази стълба той успява да влезе в дома си.
И да се укрие.
На следващия ден е задържан там.
И тук ми идва първият въпрос.
Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?
Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?
После започват да излизат и още данни.
Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.
Напротив.
Имал е история.
Нарушения.
Проблеми с книжката.
Фалшиви документи.
Наркотици.
Фалшиви номера.
Полицейска лампа.
И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.
И този път цената е два човешки живота.
След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.
И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.
Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?
Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?
Трябва ли винаги да чакаме трупове?
Следват делата.
Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.
За катастрофата.
За управление след употреба на наркотични вещества.
За използване на фалшива шофьорска книжка.
За фалшивите регистрационни табели.
За държането на наркотични вещества.
За бягството след катастрофата.
На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.
20 години затвор.
Решението е окончателно.
Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.
И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.
Този път делото не се влачи десетилетие.
От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.
Това е важно.
Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.
Но остава въпросът:
Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?
А какво стана със Симона Радева?
И тук историята вече също има окончателен край.
През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.
Присъдата е обжалвана.
На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:
3 години и 6 месеца затвор.
Ефективно.
При първоначален общ режим.
Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.
Решението не подлежи на обжалване.
На 26 юни 2026 година тя е задържана.
След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.
Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.
Георги Семерджиев – 20 години затвор.
Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.
И двамата с окончателни присъди.
Но за мен това не е история само за две присъди.
Това е история за предупрежденията преди тях.
За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:
„Дотук.“
За всички нарушения, които са били известни.
За всички проверки.
За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.
За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.
Защото правосъдието след смъртта е необходимо.
Но превенцията преди смъртта е още по-важна.
Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.
Никакви 20 години.
Никакви 3 години и 6 месеца.
Никакви обезщетения.
Никакви дисциплинарни проверки.
Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.
И точно затова този случай трябва да се помни.
Не само като „делото Семерджиев“.
А като въпрос към държавата:
Колко сигнала са достатъчни?
Колко нарушения?
Колко фалшиви документи?
Колко полицейски услуги?
Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?
Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.
В този случай цената има две имена.
Хариет.
И Христина.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Мамините синчета – част 3
Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.
Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.
„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.
„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.
За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.
На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“
За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“
Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.
„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.
„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.
„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







