ЗАКОН
Съдиите срещу обществото – епизод пореден
Няма как да не си зададем въпроса кога най-накрая съдиите ще започнат да работят за интересите на гражданите.
Системната несправедливост не просто руши основите на институциите, тя подкопава държавата.
На 5 октомври Върховният касационен съд обяви Борислав Сарафов за незаконен главен прокурор. В две разпореждания съдът постанови, че след 21 юли 2025 г. той изпълнява функцията, без да има право на това.

В разпространеното становище се казва, че единствената възможност пред обвинител номер едно в държавата, е да подаде незабавна оставка.
Не закъсняха и реакциите на политици и партии, които веднага яхнаха вълната за своите цели. „Продължаваме промяната“ изпратиха сигнал до институциите, настоявайки за проверка и задържане на Сарафов, който според тях, злоупотребявал с власт и със средствата на данъкоплатците.
Последва реакция на Прокуратурата, според която становището на ВКС е политическо и цели дестабилизиране на съдебната власт, припомняйки, че не е в техните компетенции да се произнасят по този въпрос. Кой е и. ф. главен прокурор може да реши Прокурорската колегия на ВСС, а нейните решения може да се оспорват единствено от Върховния административен съд, припомниха от обвинението.

Не закъсняха да се включат и от Съюза на съдиите, както и адвокатски колегии, които определиха като „опасна атака срещу независимостта на съдебната власт“ позицията на прокуратурата по повод становището на Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Последва ги, вече персонално, и председателката на ВКС Галина Захарова, която обвини Сарафов, че насъсква обществото срещу върховната инстанция.
Ако оставим настрана чисто правните термини и обосновки, с които се замерват двете страни; ако дори си затворим очите, че Захарова си позволява да изказва лична позиция, макар и прикривайки я зад решението на ВКС; ако оставим настрана, че всичко случващо се вреди на страната ни, особено в момент, в който страната ни е домакин на Балканския форум на главните прокурори, и в който ръководителят на Европейската служба за сътрудничество по наказателни дела Евроджъст е тук – все неща, от които редовият гражданин, може би, не се интересува и не може да вникне напълно, се появява един въпрос, който обаче би трябвало да вълнува всеки български гражданин – какво следва от решението на ВКС?

Въпреки че Висшият съдебен съвет е единственият легитимен орган да посочи кой следва да изпълнява функциите на главния прокурор до встъпването в длъжност на нов титуляр на поста, поради което решението на ВКС не поражда никакви последици, защото има нарочно решение на Прокурорска колегия на ВСС, а то може да се отмени само от Върховния административен съд (ВАС), не от Касационния съд, два състава на ВКС вече побързаха да откажат образуване на производства за възобновяване на наказателни дела, като по този начин пряко ощетяват засегнатите по тях страни, тоест – обикновените граждани.
По-конкретно, това касае два много тежки случая, за които Сарафов е поискал възобновяване на делата и възложил разследванията на НСлС – трагедията с убитата на пътя Сияна и прегазените от АТВ в „Слънчев бряг – Христина (която почина) и нейното детенце Мартин, което излезе от комата, но ще му трябват години, за да се възстанови, ако въобще някога успее напълно – тепърва ще се учи отново да говори, да се движи и да се храни самостоятелно, въпреки че допреди това е правил всичко това.

Съвсем простичко обяснено – действията на ВКС, насочени срещу прокуратурата, в частност – срещу Сарафов, директно ощетяват потърпевши по наказателни дела. Дали се касае за тежка некомпетентност и неосъзнаване до какво водят подобни действия, или говорим за лична вендета, който обаче удря най-уязвимите, или се изпълнява политическа поръчка, дори не е от толкова съществено значение. Потресаващото е, че Съдът, че лично председателката му, че всички членове, за пореден път не просто си затварят очите пред истинските трагедии, забравяйки защо заемат тези постове.
Съдилищата, в частност съдиите, от години са длъжници на хиляди потърпевши, като най-засегнати са близките на убити при катастрофи, които са поставени в ролята на просещи правосъдие, докато делата се бавят години, съдебните заседания се отлагат постоянно, а накрая престъпниците получават условни или гротескно ниски присъди за извършените от тях тежки деяния.

А персонално г-жа Захарова, ако вместо да отделя сили и време да громи политическите опоненти на тези партии, които очевидно подкрепя – дали по линия на общо финансиране, дали по линия на свързващи ги по един или друг начин НПО-та, за тези години беше работила в полза на гражданите, на истинските потърпевши, вероятно съдилищата и съдиите нямаше да имат толкова лоша репутация сред обикновените граждани.
Ако всички тези, които денонощно тръбят за съдебна реформа, която обаче се изчерпва единствено с премахване на неудобните им, за да поставят техните хора на тяхно място, ако въпросните, начело с изпълняващите поръчките им съдии, през последните години си бяха свършили работата, нямаше стотици, хиляди почернени семейства, немили-недраги, да молят за справедливост, докато тромавите съдебни процеси удължават до безкрай агонията им.

Дори да изключим факта, че подобни предизвикани противопоставяния допълнително дестабилизират и без това разклатеното правораздаване у нас, и съд, прокуратура и останалите органи губят доверие, дори да си затворим очите, че трябва да се изпълняват решенията на ВСС, поне до произнасяне на Конституционния съд по този казус, няма как – за пореден път, да не се запитаме чии интереси обслужват подобни действия като това на ВКС. Няма как да не си зададем въпроса кога най-накрая съдиите ще започнат да работят за интересите на гражданите, съблюдавайки обществения интерес – обществения, не личния, не партийния!
Системната несправедливост не просто руши основите на институциите, тя подкопава държавата, подменяйки смисъла на правото, криейки се зад процедурни хватки, зад параграфи, вратички в законите, зад протакане.

Говорим за тежък институционален проблем, за дълбока криза сред онези, които са призвани да служат на обществото. Същите отдавна са забравили, че справедливостта не се открива сред процедурите, а е въпрос на морал. И докато потърпевшите чакат справедливост с години, често и не я дочакват, магистратите често се държат като недосегаема каста, чийто ангажимент е към различни кръгове, не към справедливостта, не към обикновените хора. Правосъдие, лишено от почтеност, не е правосъдие, а формализъм.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ЗАКОН
Може ли бившият министър на вътрешните работи Емил Дечев да бъде следващият главен прокурор?
Може ли бившият министър на вътрешните работи в служебния кабинет на Андрей Гюров Емил Дечев да бъде следващия главен прокурор? Няма законови пречки той да бъде избран за обвинител номер едно. А такава агитация вече тече в социалните мрежи.
По професия Емил Дечев е дългогодишен съдия. Все пак българското законодателство не изисква кандидатът за главен прокурор задължително да е бил прокурор. Той трябва да има най-малко 12 години юридически стаж. Като съдия с богат опит и бивш заместник-министър на правосъдието, Емил Дечев покрива това изискване. Юридическият стаж може да бъде придобит и като съдия, следовател, адвокат или преподавател по право.
Законодателството ни изисква и високи морални качества на кандидатите за главен прокурор.
Всъщност процедурата по избор много зависи от Висшия съдебен съвет (ВСС). Ето защо следващият му състав ще е ключов именно за този избор. По право правосъдният министър може да номинира кандидат. Право да номинират имат минимум една пета от членовете на съответната колегия на ВСС. Изборът се осъществява чрез тайно гласуване. За избран се счита кандидатът, който е получил мнозинство от поне 13 гласа от членовете на ВСС.

Емил Дечев е роден на 5 май 1970 г. в Плевен. Завършва “Право” в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1996 г. Година по-късно започва работа като следовател в Столичната следствена служба. По-късно специализира “Право” на Европейския съюз в престижния университет в Нанси, Франция. Работил е дълги години като съдия в Софийски градски съд и Софийски районен съд.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ЗАКОН
Каназирева вчери ви се кълнеше днес ви яхна
Днес, вече съдия Дани Каназирева, бидейки част от тричленния състав по делото срещу референдума за завода за барут и боеприпаси в Карлово, спря “организираната престъпност” в лицето на сдружение Родолюбци за Карлово и близо 10000 жители на общината, отменяйки решението за неговото провеждане.
Но за гражданите на Карлово това решение звучи болезнено различно. Защото точно народът, в чието име се произнася съдът, беше лишен от възможността да каже своето мнение. Народът, който бе обявен за своеобразна “организирана престъпна група”, защото искаше да бъде питан иска ли завод на територия си, или не…
А същевременно истинската организирана престъпност бе оставена намира, за да не “настане хаос”.

Корумпираната Каназирева прие, че поставените въпроси излизат извън компетентността на местното самоуправление, че засягат националната сигурност, отбраната и специални държавни режими. С други думи, юридическият език превърна местния обществен страх в „недопустим предмет“. Гражданите искаха да бъдат чути, а получиха отговор, че темата вече е изнесена над тях. Че техните вече бивши управляващи знаят по-добре кое е в интерес на държавата и националната сигурност, и че от местно значение е само техният глас на местни избори.
Запомнете това, защото същите тези ще ви напомнят след година как вие сте “всичко за тях” и че биха направили и невъзможното, за да ви служат…
В името на народа не означава вместо народа. И народа рано или късно ще каже тежката си дума!
ЗАКОН
🇫🇷 Европрокуратура разследва фирма, свързана с партията на Жордан Бардела
🇫🇷 Европрокуратура разследва фирма, свързана с партията на Жордан Бардела
Европейската прокуратура (EPPO) е провела мащабни обиски във Франция, Белгия, Италия и Испания по разследване за предполагаема злоупотреба с 4,33 млн. евро от европейски фондове.
Според френското издание Le Monde основна мишена на разследването е ключов изпълнител, работил за партията „Национален сбор“ на Жордан Бардела и Марин Льо Пен.
На този етап не са повдигнати обвинения срещу самата партия или нейните лидери. Случаят обаче предизвика сериозен обществен интерес, тъй като разследването засяга структури, свързвани с една от водещите политически сили във Франция.
-
БЛОГ2 months agoДебилно поколение
-
ЗАКОН2 months agoПравосъдието ни е мафиотизирано
-
LITSA2 months agoСъвет към младите момичета, които разказват любовния живот с женени мъже на висок глас във фризьорския салон
-
ТЕХНОЛОГИИ2 months agoРаботеща майка започва да използва AI у дома и спестява 10 часа седмично







