АНАЛИЗИ
Сирийската главоблъсканица
След края на срещата в Сочи между Путин, Ердоган и Рохани редица турски медии написаха, че “световните медии посочиха, че Путин раздава картите в Сирия” и определиха изказване на Песков, че “не е постигнато споразумение за поканване на PYD за участие в договорения конгрес за национален диалог за Сирия” като ключово за Турция. Става дума за говорителя на Кремъл, който владее отлично турски език. Друг е въпросът, че няма яснота как точно ще се организира този конгрес за национален диалог за Сирия, който като идея Путин лансира още на срещите на Валдайския клуб. Вече е известно, че преговорите в Женева за изход от сирийския конфликт, 7-и поред, започват на 28 ноември, а следващата среща в Сочи е отложена за януари. Явно предстоят още доста консултации между основните играчи в сирийската главоблъсканица и стремеж преговорите в Женева (под егидата на ООН) да не се сблъскват с договорките от Сочи. Но не може да не се отбележи, че с разговорите в Сочи Москва направи наистина изпреварващ ход преди Женева и така застана поне крачка преди Вашингтон по отношение решение на сирийския конфликт.
Всъщност ехото от Сочи не е заглъхнало. Напротив, изненадващото появяване на сирийския президент Асад за разговор с Путин в навечерието на срещата на тримата президенти така подгря атмосферата, че наблюдателите не успяват навреме да анализират становища, споразумения, задкулисни действия и противоречиви интереси. Но всички са убедени, че е подаден сигнал за край на войната в Сирия. Което не означава, че е постигнат мир. Просто много са играчите, противоречиви са интересите, радикалните ислямистки групировки все още имат терени за действия в Сирия, макар и силно ограничени, а Москва и Вашингтон имат още път до окончателни споразумения.
Известно е, че Путин, Ердоган и Рохани приеха в Сочи обща декларация за приоритетните сфери за възстановяване на Сирия. Разрухата в Сирия налага многостранна и поне 10-годишна програма за възстановяване. Необходими са усилия да се даде шанс за започване на процес за реформи. Да, “срещата е от изключителна важност за прекратяване трагедията на Сирия”, казва Ердоган. Да, Путин обявява края на мащабните военни операции в Сирия и заявява, че “разпадът на Сирия, превземането й от международни терористи и катастрофата й са преодолени”. Да, Рохани говори за конгрес, който ще постави основите на нова конституция, ще начертае път за свободни, законосъобразни избори, което ще донесе мир за целия регион. Да, тримата декларират, че са за запазване териториалната цялост на Сирия и правото на сирийците да решават бъдещето си.
Но и в Сочи Ердоган не пропуска да заяви, че “никой да не чака от нас да бъдем под един покрив с тази терористична организация и ако декларираме привързаността ни към териториалната цялост на Сирия, не можем да включим един актьор от чета с окървавени ръце”. Става въпрос за организациите на сирийските кюрди, които участваха в битките срещу ИД като съюзници на САЩ, но някои от тях воюваха и срещу сирийската армия. Още повече, че Анкара е наясно как преди време Башар Асад предложи на YPG, военното крило на PYD (организация на сирийските кюрди), да се оттегли от заетите от тях територии срещу бъдеща автономия в следвоенна Сирия. Условията на кюрдите са били за федерация, а това е повече от болезнена тема за Турция. Тя си има кюрди и то 15-20 млн. на собствена територия, които от десетилетия лелеят мечти за независимост. Ердоган и на азиатския форум във Виетнам не забрави да балансира между Русия и САЩ, като ги призова и двете страни да напуснат територията на Сирия, но неудовлетворението му от решения по отношение на Сирия се изразява в продължаващи операции на турски военни в територии, които са завзети от сирийските кюрди. Сигурно затова Путин в Сочи отправя призиви, включително и към Дамаск, за компромиси и отстъпки по отношение на Сирия, за да може да спре 6-годишната война и да се даде път за реформи, трудни, продължителни, с участие на всички етноси, различни по религия граждани, представлявани от различни партии, управляващи и опозиция, вътрешна и външна. Само че подкрепяната от Турция опозиция в Сирия на практика бе победена.
А Асад, който Турция от години не приема да остане на власт в Дамаск, не само остава, той се чувства победител. Както казват, той вече “не е проблем на деня” и не е условие за започване на преговори. Тези лидери, които твърдо са срещу Асад, се оттеглят и например в женевския диалог ще участва обединена опозиция, която не настоява за неговото незабавно отстраняване. Констатациите са, че вече има среда за политическо решение на сирийския конфликт. Още повече, че не се скрива умората и изтощението на всички участници в тази 6-годишна война. На дневен ред излизат стремежите всеки да осигури добри позиции на онези сили, които са били подкрепяни и на които ще се разчита в бъдеще за отстояване на влияние и интереси не само в Сирия, но и в Близкия изток като цяло.
САНА, официалната агенция на Дамаск, излезе със съобщение на сирийското министерство на външните работи, в което се казва, че “Сирия запазва своята независимост, териториална цялост, подкрепя всички политически усилия за окончателно прекратяване на войната и че се посрещат със задоволство резултатите от преговорите в Сочи, които са продължение на срещата Путин/Асад, проведена на 20 ноември”. Според тази информация на срещата е бил даден сигнал, че борбата с терористичните организации продължава, но е започнал период на политически преговори, формиране на комитет за конституционна реформа и за организация на избори за парламент.
Оценка на срещата в Сочи преди дни направи и основната опозиционна партия в Турция, НРП (народно-републиканска), която в лицето на своя зам.-председател Йозтюрк Йолмаз заяви, че “тя е проведена с цел да подготви възможността за съвместни действия и уеднаквяване на позициите на Русия, Иран и Турция преди Женева”. Според изявлението на НРП “3-те държави ще се изправят в Женева срещу САЩ, които в последно време се сближават със Саудитска Арабия и Израел, а това са действия със сунитския свят извън Турция”.
Каквито и оценки да се дават за Сочи, фактите доказват, че Москва, Техеран и Анкара запазват тактическото си партньорство, но не дават ясен отговор на въпрос дали ще станат стратегически съюзници. Едва ли имат такава цел, защото в Сирия например, както и в региона, те преследват различни интереси. Това няма как да не е пречка за единомислие в стратегически измерения. За Русия безспорно Сирия е част от глобалната игра на Кремъл. Смята се, че така Москва не само противостои и противодейства на Запада в неговия стремеж да я изолира, но и я връща в позиция на геополитически играч от висшата лига. Не бива да се забравя и че съществува заплаха за сигурността на Русия, особено във връзка с действия на ИД в районите на Кавказ, в населените с мюсюлмани руски територии, сред населението на постсъветското пространство.
От своя страна Иран търси влияние в Близкия изток и цели съхраняване на организации като “Хизбула”, воювала на страната на Дамаск и с политически позиции в Ливан. А Турция търси и в Сирия решение на кюрдския въпрос. В свой интерес, разбира се.
Кой спечели от намесата си в Сирия? За Русия е ясно. Ако не бяха руските въздушни операции, руските бази на сирийска територия, Асад не би издържал и Сирия едва ли щеше да запази териториалната си цялост. Той оцеля, въпреки жестокия натиск, а това наистина е равносилно на победа. Следствие на което арабският свят припозна стария съюзник Русия и погледите все по-често се насочват към Москва. Да не говорим за пътеките, които някои направиха до Москва, включително Нетаняху.
Иран получи това, което искаше в Сирия, като укрепи влиянието си. Но в политическата фаза на решенията за изход от сирийския конфликт позициите на Техеран не са толкова силни, защото съпротивата от страна на САЩ, Саудитска Арабия и Израел никак не е за пренебрегване. Студената война между Рияд и Техеран е налице и се определя като битка между сунити и шиити за влияние в арабския свят.
Сложен възел, който Русия се опита да развърже, като преди Сочи Путин разговаря 1,5 ч. по телефон с Тръмп, с престолонаследника на Саудитска Арабия, с египетския президент ген. Сиси, с емира на Катар, а за връзка с Тел Авив няма съмнение. Имало е разговор и с Нетаняху. Всъщност за трайни стратегически съюзи в Близкия изток не може да се говори. Съвпадат краткотрайни интереси и се създават условия за изолация от страна на Запада ту на Русия, ту на Иран, а те от своя страна печелят привърженици там, където се появява вакуум в отношения със САЩ. Ако има нещо, което е различно в този военен конфликт от предходни, това е, че геополитическите играчи са станали толкова прагматични, че не искат сами да участват в пряк сблъсък, а тласкат други играчи да действат по суша т.е. на терен. За тях остава само въздухът, както и задкулисни игри, и договорки “зад кадър”.
А що се отнася до Сирия след Сочи, предстои Женева, после отново Сочи, но същественото е, че се обяви официално приключване на военните действия, изтегляне до края на годината на руските военни оттам. Но сигурен ли е мирът? Асад остава, но дали е гарантирано дългосрочно мястото му? Ще издържи ли той да не се получи ливанизация на страната му? Надцакването между геополитическите играчи ще продължи ли? Битките с радикалния ислям как ще продължат, защото едва ли някой вярва, че е предал Богу дух?
Живеем в свят на въпроси, които по-често остават без отговори. Няма отговор и на питането къде е Брюксел, когато се решава съдбата на региона, от който тръгна онзи мигрантски поток, причинил поредната криза в ЕС. Но ако Русия бележи точка със Сочи, то САЩ изобщо нямат намерение да губят присъствие в Сирия. Напротив, техните 13 бази там действат, защото “ИД не е обявила край на войната”, което е основание за оставане. Вашингтон не е във възторг от идеята Асад да запази властта си, иранските милиции да имат пълен контрол в Сирия, което допълнително ще гарантира политическо оцеляване на сирийския президент, а Русия да бъде геополитически лидер с неоспоримо влияние в Близкия изток. Путин постигна възможното в такава ситуация, а Ердоган би трябвало да е удовлетворен, че поне няма независим Кюрдистан и че ще може да си внася нефт и газ легално, а не чрез ИД. Що се отнася до траен мир в Сирия, не бива да се бърза с категорични изводи и твърдения. Предстои още дълъг път и нови Сочи, Женева, Астана и т.н. Но началото е поставено.
За нас остава да гадаем как “да си опазим къщичката” в това “време разделно”, където всеки се грижи за собствени интереси, независимо какво друго се внушава за съюзнически отговорности в подписани договори? И независимо дали е геополитически играч или от страната на малките и зависимите. Кой да ти каже! Само да не се окажем отново от страната на потърпевшите. Случвало се е в историята ни.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
-
БЛОГ2 months agoДебилно поколение
-
ЗАКОН2 months agoПравосъдието ни е мафиотизирано
-
LITSA2 months agoСъвет към младите момичета, които разказват любовния живот с женени мъже на висок глас във фризьорския салон
-
ТЕХНОЛОГИИ2 months agoРаботеща майка започва да използва AI у дома и спестява 10 часа седмично







