АНАЛИЗИ

САЩ приближават мащабна криза

Доналд Тръмп успя да постигне най-големи успехи именно в икономиката. Той беше избран с голяма и широкомащабна програма за реформи. Някои от тях Тръмп успя да приложи, други не. Но като цяло той има нещо, което да покаже като резултат от работата си. Но, въпреки добрите показатели, ръстът на фондовите индекси на акциите почти спря. И октомври ще бъде запомнен като Shocktober – акциите на най-големите компании се сринаха, до началото на ноември ключовите американски индекси загубиха всички постижения от есента на 2017 г. Много икономисти възлагат цялата вина върху политиката на Федералния резерв. Малек Дудаков разказва в какво се заключава тя и може ли да предизвика каскада от фалити и дефолти по целия свят.

Реформи, опити

Много хора помнят различните обещания на Тръмп в контекста на имиграцията. Той възнамеряваше и окончателно да реши проблема с нелегалната миграция, и съществено да намали потока от легални мигранти в Америка. Засега той успя да подпише само няколко президентски указа в тази посока – като например забрана за влизането в САЩ на жители на редица страни от Близкия изток, Венецуела и КНДР. Прословутата стена на границата с Мексико едва сега започва да се изгражда. Досега около 15-20 километра са издигнати близо до Сан Диего – не особено значим резултат след две години на поста.

Администрацията на Тръмп, въпреки няколкото опита, така и не успя да извърши пълноценна реформа на здравното осигуряване. Тръмп постепенно отменя със своите постановления различни точки от действащата система за здравно осигуряване, утвърдена от Обама (ObamaCare). Това обаче едва ли може да се нарече успешно разрешаване на ситуацията на пазара на застрахователните услуги.

Разбира се, далеч не всички действия на Тръмп зависят единствено от него самия. В много отношения те са свързани с разположението на силите в Конгреса, който именно трябва да гласува новите закони и да одобрява реформите. През първите две години на президентството на Тръмп, републиканците имаха мнозинство в двете палати. На теория това им позволяваше да гласуват всякакви законодателни норми. Но на практика нещата бяха различни.

Да кажем, в Палатата на представителите, различните фракции вътре в Републиканската партия често не успяваха да намерят общ език помежду си. Така беше, например по въпроса за медицинското осигуряване. Консервативната част от републиканците настояваше просто да се премахне държавната регулация в тази сфера и да се даде на откуп на свободния пазар. По-умерените представители на мнозинството искаха само малко да реформират съществуващата система на ObamaCare, но не и да засегнат нейната основа.

Тръмп се опита да заеме място някъде по средата между тези две позиции. В резултат от това четири или пет гласувания за отмяната на ObamaCare просто се провалиха и въпросът беше оставен на случайността.

В Сената опозицията в лицето на демократите по всякакъв начин блокираше всякакви инициативи на мнозинството от републиканците. За да се премине от обсъждането на проектозакона до гласуването, е необходимо да се привлече подкрепата на най-малко шестдесет сенатори. Републиканците имаха само 51 или 52 места, така че многобройните им законопроекти така и оставаха на стадия на обсъждането.

По принцип всички законодателни успехи на републиканците се основаваха на приемането на нови бюджети. Те се одобряват с обикновено мнозинство от гласовете, така че демократите не са имали възможност да ги блокират. Най-логично е да се включат икономическите иновации в бюджета, което правителството на Тръмп правеше успешно.

Подарък за бизнеса и разцвет на икономиката

В края на миналата година Белият дом, с подкрепата на републиканците, извърши най-голямата данъчна реформа за последните 35 години. Тя включва намаление с 3-5% на данъка върху доходите на американски граждани. Например, максималният процент спадна от 39% на 35%. Но най-много преференции получиха бизнесмените. Максималният данък върху приходите на бизнеса спадна от 35% на 21% – почти с една трета. Тръмп имаше намерение преди всичко да намали данъчната тежест върху предприемачите. В крайна сметка, преди тази реформа, данъкът върху печалбите на компаниите в САЩ беше най-високият от всички икономики на развитите страни (включително Европа, Израел, Япония и Южна Корея).

Такова стремително съкращаване на данъците, съчетано с процеса на дерегулация на икономиката, стартиран от Тръмп, доведе до бърз икономически растеж. През 2017 г. икономиката на САЩ е нараснала с 2,3%, с една трета по-висока от предходната година (1,5%).

През 2018 г. в продължение на няколко последователни тримесечия брутният вътрешен продукт (БВП) расте с темпове над 4% – американската икономика не е виждала такива показатели от времето на благополучните за САЩ 90-ти години. Нивото на увереност в утрешния ден сред американците се е повишило до максимума от 1997 г. Нивото на безработица спадна до минимума от 1969 г. на 3,5-3,7%. При това за първи път в цялата история на изчисленията, безработицата сред малцинствата падна на същото ниво, като безработицата сред белите американци. Въпреки че обикновено афро-американците и испанците имат повече трудности при намирането на работа от белите американци.

Ускореният растеж на американската икономика започна да се наблюдава още през първите месеци на 2017 г. Тогава реформите на Тръмп все още не бяха реализирани. Въпреки това оптимизмът сред бизнесмените и потребителите за бъдещите данъчни облекчения и премахването на излишните разпоредби вече започна да помага на икономиката. Предприемачите започнаха да инвестират повече в разширяването на бизнеса, а потребителите по-активно харчат пари, уверени, че ще с работата всичко при тях ще бъде на ред.

Неудържимото покачване на индексите

Оптимистичните настроения най-ясно се отразиха на фондовите пазари, които през цялата 2017 биеха рекордите един след друг. Индексът Dow Jones, който е индикатор за движението на курса на акциите на тридесетте най-големи корпорации в САЩ, достигна рекордно ниво 31 пъти през годината. Още в самото начало на 2017 г. той за пръв път надмина нивото от 20 000 пункта, като през последната година се увеличи с около хиляда. И след 12 месеца, Dow Jones надхвърли 26 000 пункта, като разби всички предишни рекорди за годишния темп на растеж.

Сходна динамика показа и индекса S&P 500, който следи акциите на 500-те най-големи американски публични компании. През 2017 г. той се увеличи от 2 200 пункта до 2 700, което показва увеличение с повече от 22%. И Nasdaq Composite, индекс на IT корпорациите, миналата година за пръв път надхвърли нивото на предишния връх от началото на 2000 г. Тогава, след спукването на балона dot-com, Nasdaq загуби две трети от стойността си за няколко години. Той успя да се върне на това ниво едва през 2017 г.

През изминалата година Тръмп често посочваше динамиката на растежа на пазарите като знак за успеха на неговата политика. Въпреки че тя често не съвпадаше с президентските рейтинги. Например, през есента на 2017 г., на фона на спада на доверието в Тръмп до ниски нива от 35-37%, пазарите, напротив, нарастваха все по-бързо и по-бързо. Икономистите от Белия дом очакват тази тенденция да продължи и през новата година. Та нали, през 2018 г. икономиката ще почувства всички последици от реформите на Тръмп. Компаниите ще спестят данъци, които могат да инвестират в разширяване на производството. Безработицата, както и преди, ще спада и потребителските разходи на населението само ще се увеличават.

Шоковият октомври

От самото начало обаче нещата тръгнаха по непланиран курс. Въпреки че всички основни икономически показатели бяха нормални (а някои дори се подобриха), растежът на индексите на фондовете почти спря. Това бе последвано от срив на цените на акциите, който се проточи през февруари и март. Към лятото редица пазарни показатели се върнаха към нормалното русло, но през есента стремителната продажба на акции продължи отново.

Тазгодишният октомври със сигурност ще бъде включен в учебниците по икономическа история като “Shocktober” (или „Шоковият октомври“). Само за един месец Dow Jones загуби повече от 2000 точки (въпреки че успя да възстанови част от загубите). Nasdaq Composite рухна с почти 12%. Лидери на падането бяха акциите на т. нар. FAANG – Facebook, Amazon, Apple, Netflix и Google. Преди година инвеститорите ги смятаха за най-надеждни за инвестиции на пазара – те почти винаги растат и доста рядко падат.

Но през октомври само Facebook, например, се срина с 22%, а Netflix – с почти 30%. General Electric, една от най-големите компании в Америка, управляваща повечето от енергийните мрежи на страната, загуби 45% от пазарната си капитализация през октомври. Волатилният пазар за криптовалути се срина след фондовия пазар, като загуби 32-34% от септемврийската капитализацията. Списъкът на загубите може да продължаваме още дълго.

Може би основният шок през октомври не беше толкова колапсът на ценните книжа на всички ключови пазари, колкото това колко бърз и неочакван се оказа. Повечето инвеститори, завръщайки се от лятната ваканция, се надяват да видят ръста на фондовите пазари през есента, който може да компенсира пролетните загуби. Обаче в действителност всичко се оказа съвсем различно. До началото на ноември ключовите американски индекси загубиха всичките си постижения от миналата есен. Същевременно китайският Hang Seng и японският Nikkei паднаха до нивото на пролетта на 2017 г., докато европейските ценни книжа бяха в най-лошо състояние за последните 2,5 години. Международните инвеститори, по традиция, още по-болезнено почувстваха върху себе си всичките проблеми с американските фондови пазари.

Федералният резерв срещу растежа

Но каква е причината за падането на пазарите? Както обикновено мненията на икономистите се разминават. Някой вижда това като естествен етап на коригиране на цените, който ще бъде последван от нов дълъг период на растеж. Но има съвсем различна гледна точка. Тя възлага цялата вина на политиката на Федералния резерв, който от миналата година се опитва с всички сили да ограничи растежа на фондовите показатели.

В началото на тази година новия ръководител на Федералния резерв стана консервативният икономист от Принстънския университет Джером Пауъл. Той е привърженик на твърдата парична политика. Това означава бързо увеличаване на лихвите на Федералния резерв от тези околонулеви позиции, на които те се намираха дълго време след кризата от 2008 г.

По принцип такава политика започна да провежда напусналата вече поста ръководител на Федералния резерв Джанет Йеллен. Пауъл обаче възнамерява да ускори този процес. През последните две години лихвата се е увеличила почти 10 пъти. През лятото на 2016 г. тя е била само 0.15%, а сега достига до 2.25%. Очаква се до края на 2019 г. Пауъл да проведе още 3 или 4 кръга от увеличението й – до 3.5-4%.

Осем години след началото на финансовата криза през 2008 г. Федералният резерв продължи да прилага политика на ниски лихвени проценти. Нейният пример беше последван от централните банки на други водещи страни по света – Европейския съюз, Япония, Великобритания и Китай. Те координирано “заливаха” фондовите пазари с евтини пари, които предоставяха на банките практически безплатно (в крайна сметка е малко вероятно 0.1-0.2% да се смятат за съществени суми за банкерите).

Шоковата терапия срещу балоните

Политиката на евтините пари спомогна за смекчаване на последиците от кризата и доведе до безпрецедентен ръст на фондовите пазари. Борсовите индекси на акциите нарастваха почти непрекъснато от 2009 г., ако не вземем предвид кратките периоди на рецесия през 2013 и 2015 г. Но сега централните банки се опасяват, че тези политики са допринесли за формирането на масивни балони на всички големи пазари. Ако тези балони започнат да се пукат един след друг, тогава светът ще се окаже в дълбините на много по-лоша криза, отколкото през 2008 г.

Сам по себе си, постоянният растеж на ключовите фондови пазари може да се счита за нови балончета. Пазарът на ипотечното кредитиране в Америка отново набира обороти, точно както преди кризата през 2008 г. Пазарът на дългове на университетските студенти в САЩ непрекъснато нараства и се увеличава по обем. Големите мегаполиси на света (Лондон, Хонг Конг, Ню Йорк) са изправени пред рязко увеличение на стойността на недвижимите имоти. В случай на нова глобална рецесия, всички тези балони ще започнат да се изпаряват един след друг, предизвиквайки верижна реакция. Последствията могат да бъдат изключително плачевни.

Ето защо ръководителят на Федералния резерв Пауъл реши да работи на изпреварване. Чрез бързо повишаване на лихвения процент той възнамерява да постигне един вид “шокова терапия” за пазарите. Това ще им позволи да се сринат за известно време, но няма да доведе до мащабна рецесия. Никой не е доволен от действията му: нито институционални играчи като банки и хедж фондове, свикнали с времето на евтини пари, нито политиците, начело на САЩ. Тръмп, който по-рано подкрепяше политиката на Пауъл, изправен пред последствията от нея, започна все повече да го проклина. Той вероятно не очакваше действията на Федералния резерв да доведат до такива бързи и резки последици.

Миризмата на криза

В американската история не винаги разпадането на фондовите пазари е водило до мащабна икономическа криза. Например, през октомври 1987 г. внезапният спад на Dow Jones с 23% почти никак на повлия върху реалния сектор на икономиката. Октомврийският колапс тази година напълно може да завърши с подобен резултат. Всъщност, въпреки цялата паника на пазарите, повечето от индексите се върнаха само до нивото от миналата година. Повлия бързия растеж на фондовите пазари през 2017 г. Докато, например, през октомври-ноември 2008 г., на върха на финансовата криза, индексите загубиха целия си успех за 4-5 години.

Въпреки това, сходствата с големи кризи от миналото могат да бъдат проследени в друго. Голямата депресия започна с големия срив на цените на акциите на Нюйоркската фондова борса през октомври 1929 г. Основната причина бе завършването политиката на евтини пари по време на “ревящите 20-те години”. А задействащ механизъм на колапса беше решението да се повиши лихвата на Федералния резерв в Ню Йорк.

Ипотечният балон в средата на 2000-те години също до голяма степен се дължи главно на политиката на евтиния долар, която провежда Федералния резерв, за бързо излизане от рецесията през 2002 година. И вече през 2005 г. Федералният резерв започна постепенно да повишава лихвения процент от 0,5% до 5%, което в крайна сметка доведе до ипотечната криза, която предизвика финансов крах.

Дали тази история ще се повтори днес? В крайна сметка сега сме свидетели на завършването на поредния деветгодишен експеримент по “заливане” на пазарите с евтини пари. Но сега, към всичко това, се добавя сериозният проблем на дълговото натоварване на държавите и големите корпорации. И с нарастването на лихвените проценти се увеличават и разходите за обслужване на заемите. Ако Федералният резерв и централните банки на другите държави се заиграят твърде много, те могат да причинят каскада от фалити и дефолтове по целия свят. В този случай, текущата пазарна волатилност (нестабилност-бел.пр.) ще изглежда само цветенца на фона на плод четата – дълга и болезнена икономическа криза.

Post Views: 28

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 28

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 35

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 38