БЛОГ
Само жълти звезди не се сетиха да им закачат на реверите на пенсионерите!
ЗАПОЧВА СЕ. ХОРА, БДЕТЕ!
Пиша това с риск да бъда изтрита, арестувана, линчувана. Но се чувствам длъжна да го кажа, даже – да го извикам. Защото във въздуха на извънредното положение усещам нещо нередно, нещо не каквото трябва. Пък който иска да ми вярва, който иска да ме плюе, но се надявам който трябва – да чуе и то както трябва. Бързам да говоря и пиша каквото мисля за справедливо, преди г-н Каракачанов да е прокарал мечтания от него нов закон срещу свободното слово. Ще говоря направо и без многоучени заобикалки. Но фона на масовата народна психоза и страхове за собственото здраве, картинката става все по-истерична, защото:
Нашият НОЩ / каква мрачна метафора!/ взе да прекалява. Тази абревиатура взе да посяга на конституционните права и свободи на гражданите. Общинските и областните началници започнаха да й подражават.
Карантина за Банско, обмисля се за София, при това по лекарско предложение!
Вечерен час за ученици, цигани и граждани!
Определени часове за пенсионерски пазар в ранни зори. „Забранява се на лицата до 60-годишна възраст да посещават хранителни магазини или аптеки всеки ден от 8.30 до 10.30 часа.“ /?!/. Само жълти звезди не се сетиха да им закачат на реверите на пенсионерите!
Затворени за посещения паркове, градинки и места за отдих на открито. Щастливци се оказаха стопаните на кучета. Зелените площи могат да посещават само хора с кучета, да са им живи и здрави животинките…
Сърце Каракачаново не изтрая и се включи в общия хор с предложение за закон срещу фалшивите новини и техните разпространители, но всъщност чиста проба закон срещу свободата на словото.
МВР пък ще организира КПП-та на входовете и изходите на областните центрове, за проверка на целта на пътуването на гражданите! – Минаваш само с “извинителна бележка” от кметство и работодател.
Вървим към пълна изолация между градове и паланки и възпрепятстване на работни и роднински връзки и ангажименти. След спрения междуградски транспорт между Сливен и Ямбол, мерките посягат въобще на междуселищния, и дори на пътуването с автомобили „без уважителна причина“. В Сливен останаха да работят само няколко градски линии, между които /забележете!/ и тази от ромския квартал Надежда към центъра…
На сливенско ниво мерките, по образ и подобие на централните, вървят към цялостна блокада – след парковете и въжената линия, затварят и кооперативния пазар – първо търговските обекти, после сергиите за плодове и зеленчуци в събота и неделя. По-после се не знае, който няма село, ще яде камъни.
Вървят и в Сливен велики идеи за пълна изолация на възрастните хора. На най-бедните вече спряха билетите за пътуване по градската мрежа с намаление, за да ги пазели от тях самите. Ами, здравето си е тяхно, предупредени са, оставете им свободата да си го пазят сами, в условията на спазване на правилата.
По всичко личи, че нашето извънредно положение е едно разтегливо понятие, което отваря врати и вратички за всякакъв произвол. И всичко се прави, каква ирония, за да се защитят българските граждани…
Има и мерки, с които се съгласявам и лично аз одобрявам, но какво ли значи за НОЩ, правителствените и местните кризисни щабове някаква си личност… И все пак, господа, аз мисля, следователно съществувам. Та, ето кое смятам за справедливо:
Ромските квартали да са под блокада, с пропускателен режим. Колкото и да е дискриминационно, там няма нито управия, нито оправия.
Затваряне на границите към рисковите държави – добре, но не безапелациоонно и без грижа за българите, останали блокирани навън.
Всички първоначално въведени мерки, на които ръкопляскахме с надежда. Но не и днешните, не и днес.
Да си признаем, далеч по-катастрофична от здравната пандемия е икономическият колапс, особено за бедна държава като нашата, с изявено социално неравенство на 5 процента богати срещу 95 процента бедни…
Спира всякаква работа, всякакъв бизнес. Той вече спря. Спира държавата!
И докато хората остават без заплати и препитание, без проекти и визия за бъдещето, управници и депутати си вземат хилядарките. Дори си ги увеличават. Това също е от грижа за хората. Сливенските общински съветници излязоха в едномесечна ваканция, но ще си ги вземат заплатите. Аз питам: равна тежест ли ще понесем?
В това тежко за хората време, властта застава зад Енергото, ТЕЦ-а и монопола. Няма пощада, разсрочването е 10 дни. Чий гръб ще яде сопата? Чий джоб ще се изпразни, без да може отникъде да се напълни? Равна тежест ли ще понесем?
Всички сме равни, но някои са по-равни от другите. Дали няма да стане така, и в не дай боже екстрени ситуации, при подбора на пациенти – онези, които ще бъдат взети за лечение от короната да са по-равни от другите, оставени на произвола на съдбата?
… Целият свят се побърка. Врагът е непознат и коварен. Хората в Италия мрат като мухи. Но и в пика на кървавата си битка с вируса, в Италия хората пеят от балконите. Играят тенис от прозорците си. В България виждам нервни хора, наредени през два метра по опашките, развилнели се униформени по магазините, озлобление и гняв в отношенията. Зомбирани от корона вирус новините по сайтове, радиа и телевизии, престанахме да чуваме музиката. Престанахме да се радваме, да обичаме, престанахме да живеем…
Какво още остана? Армията да излезе с оръжие срещу хората? Защото, парламентът вече реши армията да може да участва в противоепидемичните мерки, с полицейски функции.
Доскоро шумно одобрявахме генерал майор професор доктор Мутафчийски. Нека да има строги мерки. Но те да са със също така строга мярка. Докато не е станало късно, докато не сме му изпуснали края. Дано да греша, но все по силно замириса на онази, кафявата чума.
И ако попаднем в капана на доброволния отказ от граждански права, как тогава ще си върнем свободата? Както пророчески е казал Дон Кихот: „Свободата, Санчо, е на върха на копието!“
Аз исках да кажа само едно: Хора, бдете!
БЛОГ
Бях позабравил тази прочута българска злоба…
Ей, бях позабравил тази прочута българска злоба… или както модерно ѝ казват днес – хейт.
За десетте дни, които прекарах в България, си припомних колко настойчиво може да пробива мозъка. Цените в заведенията, цената на таратора, цената на цацата… Чак да ти се отядат тараторът и цацата, а бирата да ти се отпие.
Само че никой не ви е изпращал телеграма, че сте длъжни да ходите на ресторант. Истината е проста – имаш възможност, угаждаш си. Нямаш – отиваш до магазина, купуваш продуктите и си правиш таратора вкъщи. Само че, докато си на опашката, погледни колко струват продуктите. Виж и сметките за ток, вода, наеми. Провери си фиша за заплата – колко са се вдигнали осигуровките и разходите за труд.
Защо? Защото човекът, който ти сервира този таратор, плаща абсолютно същите разходи – плюс още десетки други, които ти дори не виждаш.
Превърнахте ресторантите и цените им в любимата тема на всяка неизмита уста. Да, неизмита. Качете се в градския транспорт и сами ще се уверите, че хигиената не ни е най-силната страна. Но никой не прави ежедневни анализи защо билетът е по-скъп, защо автомивката вече струва 25 евро, защо всичко поскъпва. Не – най-важното е колко струва тараторът в Слънчев бряг.
И знаете ли кое е най-тъжното?
Никой не е направил толкова силна антиреклама на българското Черноморие, колкото самите българи. Това го умеем без конкуренция. Пионер беше Waлери Симеонов с рупор онова подобие на репортер Лора Стаматис. От известно време ме гони усещането, че са се клонирали…
БЛОГ
Тогава, какъв съм аз?
Роден съм бял, което ме прави расист.
Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.
Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.
Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.
Аз съм християнин и не съм Атеист..
Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.
Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.
Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.
Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.
Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …
Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.
Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.
Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.
Пия значи съм Алкохолик.
Пуша цигари, което ме прави наркоман.
Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…
Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…
А наздраве!
😁😁😁😁😁
БЛОГ
Дебилно поколение
Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.
И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.
Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“
Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂
Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.
Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.
Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.
Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.
Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“
Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.
В България бях виждал само отвертка и чук.😳
Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.
Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇
💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.
-
БЛОГ2 months agoДебилно поколение
-
ЗАКОН2 months agoПравосъдието ни е мафиотизирано
-
LITSA2 months agoСъвет към младите момичета, които разказват любовния живот с женени мъже на висок глас във фризьорския салон
-
ТЕХНОЛОГИИ2 months agoРаботеща майка започва да използва AI у дома и спестява 10 часа седмично







