ПАРИ
ФИНАНСОВА КАТАСТРОФА ЗА БЪЛГАРИЯ ПРИ РЕЖИМА НА БОРИСОВ!
Почти половин милиард лева по-малко ще бъдат платени по европроекти през 2019 г. в сравнение с планираното година по-рано. Приземяването в средносрочната бюджетна прогноза на Министерството на финансите идва на фона на поредното изоставане в темпа, с който се усвояват средствата по европейските фондове. В края на петата година от втория програмен период са разплатени под 25% от средствата за България по европейските фондове. Останалите 75% трябва да бъдат усвоени за пет години, най-късно до края на 2023 г.
От общо 17 млрд. лв. по оперативните програми в края на октомври са разплатени скромните 4,45 млрд., показват данните в Интегрираната система за управление и наблюдение на еврофондовете (ИСУН). Най-слабо се представят програмите “Околна среда”, “Добро управление” (насочена към реформиране на администрацията) и “Наука и образование”. Още по-тревожна е ситуацията при малката програма „Рибарство“, където за 5 години са изплатени само 1,7% от планираните 222 млн. лв. По най-голямата европейска програма – за развитие на селските райони, са усвоени 21% от средствата или 1,2 млрд. лв. от планираните 5,9 млрд.
Заложен проблем
“Усвояване под 30 % в средата на периода е ниско. Повтаря се картината от първият програмен период на членството на България в ЕС (2007-2013). Затова очакваме отново да има струпване на разплащания на евросредства в края на сегашния период, както беше при предходния”, коментира пред “Икономист” Десислава Николова, главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ).
На практика българската администрация се оказва в капана на собственото си изоставане от предходния програмен период. “Надеждата беше вторият да тръгне по-бързо, но не стана. Получи се едно застъпване, което всъщност попречи на усвояването в настоящия период. Съгласно европравилата парите, договорени до 2013 г., можеха да се разплащат до края на 2015 г. Затова първите две години на настоящия програмен период бяха загубени, като фокусът бе в усвояването на средствата от бюджета 2007-2013”, мотивира се Николова.
За първи път изоставането в усвояването на еврофондовете бе признато официално от председателя на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова(ГЕРБ). „За съжаление, трябва да признаем, че почти по всички оперативни програми има изоставане вече за трета година“, заяви преди дни Стоянова. Пред БНР тя заяви, че това е и една от причините за формирането на бюджетен излишък, защото предвидените за европейско финансиране средства (които българският бюджет първо плаща, а след това Брюксел ги възстановява) не могат да бъдат похарчени. Стоянова прогнозира, че „икономиите“, направени през 2017 и 2018 г., ще бъдат „похарчени вероятно през следващите две години, в края на програмния период“.
ПРИЗНАНИЕ: Шефът на бюджетната комисия Менда Стоянова призна, че в последните 3 години изоставаме с усвояването на европарите
От кабинета на ресорния вицепремиер по еврофондовете Томислав Дончев посочиха, че към момента няма опасност от финансови санкции или загуба на средства по нито една европейска програма. Като проблемни оттам посочват ос „Биоразнообразие“ на „Околна среда“, перото за научни изследвания за „Наука и образование“, оста за съдебната система от „Добро управление“ и част от схемите по рибарската програма. За тях има опасност да не се постигнат т. нар. междинни цели (виж текста по-долу). По другите 5 програми обаче – транспортната, регионалната, селската, развитие на човешките ресурси и тази за конкурентоспособност, са постигнати повечето междинни цели и няма риск за общите бюджети на програмите.
Слабаци…
Най-слабо от големите оперативни програми се представя “Околна среда”. При нея са разплатени 9,52% от общо над 3,4 млрд. лв. Според консултанти, които работят точно по тази програма, основната причина е изоставането при големите проекти във водния сектор. “Над 50% от средствата по “Околна среда” са заложени за големи проекти във водния сектор на населени места. На практика те все още не са стартирали, въпреки че преди две години регионалното министерство обяви обществени поръчки за регионални прединвестиционни проучвания. Но и до днес не са обявени обществени поръчки за строителни дейности, а и част от проучванията се бавят”, коментира Веселина Георгиева, експерт към Българската асоциация на консултантите по европейските фондове. А водните проекти са големи и тежки и традиционно поръчките по тях са свързани с обжалвания от фирми, което допълнително ги забавя.
Георгиева припомни, че в края на 2018 г. България трябва да покрие т.нар. “междинни цели” при усвояването на европейските средства, които се отчитат по индикатори и приоритети. Според нея липсата на започнати проекти крие риск “Околна среда” да не се справи с приоритета за инвестиции във водния сектор. При този сценарий проектите по това направление няма да получат средства от 6-процентния резерв към еврофондовете, който Брюксел създаде през този програмен период с цел да стимулира по-равномерното им усвояване. Замразените в резерва средства ще се отпуснат след отчитането на междинните цели, като при драстично неизпълнение на индикаторите могат да последват и финансови санкции. В най-добрия случай парите от резерва ще се пренасочат за приоритети, по които съответната страна покрива целите си.
Рискове крие и програма “Наука и образование”. “Факт е, че по някои от програмите има забавяне, макар сега усвояването да се движи по-добре в сравнение със средата на предходния програмен период (тогава бяха разплатени общо под 10% от средствата по структурните и кохезионните фондове, бел.ред.). Рискова е “Наука и образование”. Там има проблем с утвърждаването на процедурите, по които да бъдат изразходвани средствата”, смята Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България. По данни на ИСУН до момента е разплатен 20,66% от ресурса на програмата. Всъщност реално усвоените средства са далеч по-малко, защото преди месец 102 млн. лв. от тази програма бяха прехвърлени към “Иновации и конкурентоспособност”. Средствата бяха предвидени за създаване на регионални научни центрове към БАН, Селскостопанската академия и университети извън София. Схемата се прехвърли към администрацията на Министерството на икономиката, защото беше решено водещи за проектите да са фирмите, от които ще се изисква да привлекат като партньори научните институции.
Европрограмата за образование е проблемна още от втория мандат на премиера Борисов, като Европейската комисия веднъж вече замрази средства по нея, за повече от година, при управлението на образователния министър Меглена Кунева. При размразяването на парите през май т.г. стана ясно, че Брюксел изисква тези 102 млн. лв. да се пренасочат, за да се ползват и от бизнеса, така че научните постижения да стигат до практическа реализация.
Създадена беше нова агенция, която да управлява програмата, освен това България сама се отказа от 5 млн. лв. по спорни проекти, за да не рискува целия бюджет на „Наука и образование“.
Инфраструктурни проекти за пътища и канализация в селските общини спъват и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), по която в края на 5-ата година от програмния период са разплатени 21% от средствата. Експерти от дирекция “Развитие на селските райони” към Министерството на земеделието посочиха пред “Икономист”, че тези проекти ще са проблем и за междинната оценка на програмата и вероятно за инфраструктура няма да се ползват бонус средства от резерва, а може да има и други санкции. От Националното сдружение на общините в България коментираха, че кметствата работят активно, за да минимизират рисковете от непокриване на междинните цели. Шефът на сдружението Силвия Георгиева каза, че до крайния срок за покриване на целите има още два месеца.
„До края на 2018 г. трябва да бъдат покрити общо 6 индикатора по ПРСР. Всички са изпълнени без един – заложеното задължително извършване на междинни или окончателни плащания по общинските проекти за пътища, ВиК и др. За да ги ускорим, организирахме кръгли маси с общините в 6 града на страната, на които се обясняваше как да възлагат по-бързо обществени поръчки, за да може поне да се направи междинно плащане. Но засега плащания няма”, посочи експерт от звеното.
По селската програма са покрити индикаторите за конкурентоспособност на сектора (с плащания по проекти за инвестиции в земеделски стопанства, за преработвателната индустрия и за млади фермери), за сдружаване на фермерите (тази година бе отворен прием за проекти за групи на организации на производители и до края на 2018-а ще бъдат направени плащания), за щадене на околната среда (тук се отчитат извършени разплащания по НАТУРА, биологично земеделие и други).
… и отличници
Над 35% от общия ресурс на програма “Региони в растеж” вече са разплатени. Но и там препъникамък се явяват общински проекти за градските центрове и улици. В началото на лятото вече бившият министър Николай Нанков обяви, че само шест общини са постигнали заложените междинни индикатори по програмата, а други 13 имат възможност да ги постигнат. Сред отличниците са Бургас, Хасково, Казанлък, Кюстендил, Димитровград, Свищов, Габрово, Панагюрище и други. Той обаче предупреди, че 20 общини се бавят и могат да загубят средствата от резерва, като парите бъдат пренасочени към справящите се кметства.
Бизнесът открои и програмите отличници. “Човешки ресурси” се справя традиционно добре. Там процедурите и схемите вървят по график. При “Иновации и конкурентоспособност”, след смяната на ръководството на управляващия орган, има известно забавяне, но то ще се превъзмогне”, казва Добрин Иванов от АИКБ.
Приземяване
Министерството на финансите също взема мерки заради по-слабото усвояване на еврофондовете. В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2019 – 2021 г. ведомството е заложило 2,547 млрд. лв. разходи за изплащане на средства по европроекти за догодина. Сумата е с 444 млн. лв. по-малко от прогнозите за същия период, направени в края на 2017 г. (виж графиките). Намалено е очакваното разплащане на евросредствата и за 2020 г. В аргументацията на средносрочната прогноза от финансовото министерство уточняват, че е направена на база “етапът на изпълнение на оперативните програми, постигнати резултати по оперативните програми до края на първото полугодие на 2018 г. и прогнозите на управляващите органи за усвояването през периода 2019 – 2021”.
Икономисти коментираха накратко ревизираната прогноза на МФ като “приземяване”. “За 2019-а имаме ревизия към по-реалистични нива на капиталовите разходи, но според нас пак са надценени. Едно от обясненията е, че нарочно се прави така, за да останат пари в излишък, които да се разпределят по усмотрение на правителството, без парламентарна санкция”, коментира Десислава Николова от ИПИ.
Без съмнение ревизираната прогноза означава по-малко средства, които догодина ще стигнат до българския бизнес, но пък той ще навакса под някаква форма през 2021 и 2022 г., когато ударно ще се разплащат еврофондовете, за да не загубим пари. По-важният въпрос от темпото обаче е за какво се усвояват средствата и какъв е ефектът им. Инвестициите в инфраструктура вдигат потенциала за растеж на икономиката, а влагането на средства в спортни зали – с които през миналия програмен период се чистеха пари по селската програма, например, са без добавена стойност, напомня Николова. И това е основната опасност от изоставането.
ПАРИ
Ще удвои ли златото цената си?
В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.
Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.
Новият играч: криптовалутите
Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.
Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.
Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”
Дали пристанището още е сигурно?
Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?
Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.
Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.
Поглед към кристалната топка
Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.
Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.
Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”
Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”
Автор: Дирк Кауфман
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?
Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?
Истината е, че разликата рядко е в доходите.
Разликата е в навиците.
Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft
— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026
Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.
Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.
Богатството не се създава с един голям ход.
То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.
Започни с едно малко действие още днес.
Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…
А от това как управляваш парите, които вече имаш.
Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?
ПАРИ
Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират
Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.
По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.
Доходността увеличава натрупванията по личните партиди
Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.
Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.
От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда
Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.
Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.
Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.
Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.
По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.
Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.
Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените
Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.
Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.
Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.
Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.
Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.
От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил
В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.
Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.
Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.
До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.
След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.
Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания
Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.
Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.
Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.
Повече възможности, но и по-голяма отговорност
Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.
По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.







