БЪЛГАРИЯ

Радев готви да налива наши пари в мултинационалните компании

В последните дни на служебния кабинет е изготвен законопроект за депозитната система, облагодетелстващ мултинационалните компании.

Радев готви законопроект за депозитната система, облагодетелстващ мултинационалните компании.

Настоящите законови предложения за въвеждането на депозитната система в България ще облагодетелстват големите мултинационални компании и търговски вериги за сметка на българския бизнес и българските граждани. Това заяви изпълнителният директор на „Екобулпак“ Видьо Видев на пресконференция с представители на браншови организации на българския бизнес.

126 млн. евро годишно от депозитите ни за бутилки и кенчета искат да печелят чуждите компании и търговски вериги, разкри разследване.

До 2028 г. България и всички държави от ЕС трябва да въведат т.нар. депозитна система, ако не успят да рециклират поне 80% от пластмасовите бутилки и метални кенчета. Това предвижда Регламент 2025/40 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС относно опаковките и отпадъците от опаковки.

Когато купуваме минерална вода или друга напитка в пластмасова бутилка до 3 л. или бира и безалкохолна напитка в метално кенче, в цената ще ни се начислява възстановим депозит. Ние ще заплащаме този депозит. След това ще можем да си получим обратно платената такса, като върнем празната бутилка или кенче. Целта е по този начин да се насърчат потребителите да връщат празните ПЕТ-бутилки и метални кенчета, които след това да се рециклират и използват отново.

Не всеки потребител обаче ще върне празната опаковка, следователно няма да си потърси депозита. Тези невърнати опаковки ще генерират огромни суми, възлизащи на милиони евро годишно.

Зад привидно благородната екологична инициатива обаче се крият бизнес интереси и огромни печалби.

Изненадващо в последните дни на служебното правителство министерството на околната среда е внесло в парламента промени в Закона за управление на отпадъци за създаването на частна депозитна система, която да събира парите на българските граждани. Те предстоят да бъдат гласувани от новия парламент.

Срещу готвените промени в Закона за управление на отпадъци, с които ще се създаде частна депозитна система в България, се обявиха и Ричард Алибегов, председател на

„Българската асоциация на заведенията“, Стоян Китанов, изпълнителен директор на „Асоциация на българските търговци на храни“, Йоана Йончева-Фильова, председател на

„Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация“ (БОРА) и Стефан Стефанов, изпълнителен директор на БОРА. Те настояват депозитната система да бъде държавна, а не в ръцете на частни компании.

Видьо Видев, изпълнителен директор на „Екобукпак“ посочи, че този спор се води вече четвърта година, като от едната страна е българският бизнес, а от другата големите мултинационални компании в областта на производство на безалкохолни напитки, бира, както и големите търговски вериги.

„Истината е че става въпрос за една голяма кражба от парите на българските граждани, която иска да се узакони с така предложения закон“, каза той, посочвайки, че българският бизнес не е против депозитната система, но няма да допусне ограбването на българските граждани.

Видев разясни, че концепцията на депозитната система предвижда всяка закупена бутилка на дребно да включва депозит от около 0,10 евро към цената.

По думите му, на практика това означава че при 3 млрд. бутилки у нас около 300 млн. евро ще бъдат вземани предварително от българските граждани, които евентуално могат да си върнат депозита от 0,10 евро при връщането на бутилката чрез депозитната система.

то желание на тези международни компании. Това нещо вече го направиха в Румъния. Те искат те да ги управляват и да ги усвояват. За нас това е кражба“, каза Видев, добавяйки, че е пуснато искане за становище от Комисията за защита на конкуренцията, тъй като държавата не може да дава такива предимства на големите международни компании, които на практика да плащат сами на себе си.

Той уточни, че обикновено в първата година не всички опаковки биват връщани, давайки пример с Румъния, където 45 на сто са останали извън депозитната система, изчислявайки, че с оглед настоящите предложения големите компании у нас ще разполагат с поне 120 млн. евро, ако текстовете бъдат приети без редакция.

Видьо Видев заяви, че предлагат Националния депозитен оператор да бъде публично държавно дружество с дял на държавата в него от 52 на сто, а останалите 48 процента да бъдат разпределени по равно сред трите бранша, участващи в депозитната система, а именно производителите на безалкохолни напитки и бира, търговците и рециклиращата индустрия, като всеки от тях да има дял от 16 на сто.

Видев заяви, че първоначално е било предложено трите бранша да имат еднакви дялове, но организациите на големите мултинационални компании са отказали категорично, а по времето на служебното правителство в резултат на натиск от чужди посланици и бизнес организации при разпусната работна група е бил вкаран законопроект за обществено обсъждане, чийто срок изтича утре.

По думите му, появата на този законопроект е в основаната на желанието на големите мултинационални компании и вериги да инвестират в дейности като събиране, транспортиране, сортиране и рециклиране на отпадъци, тъй като по този начин ще влагат реално парите на гражданите в самите себе си, а преди е трябвало да заделят собствени средства.

Видев даде примери с депозитната система в Румъния, в която делът на управление е разделен между асоциации на форми за безалкохолни напитки и бира (по 30 на сто), асоциация на големите търговски вериги (20 на сто) и държавата (20 на сто). По думите му, в северната ни съседка е прието че в бутилките в малките магазини ще се връщат ръчно, а в големите вериги това ще става машинно, поради което се заплаща респективно по 0,02 евро и 0,04 евро за услугата на депозитния оператор.

По този начин се пренасочва потокът на клиентите, тъй като в Румъния 90 на сто то върнатите опаковки са в големите обекти с вендинг машини.

„По-големите последици са от това, че се насочва търговският поток към големите вериги. Какво значи увеличаване на пазарния дял на една голяма верига – фалит на малките магазини. Това е истината. Фалит на малки магазини, следва фалит на малки производители. Това ни чака нас в България“, каза Видев, посочвайки, че този законопроект се одобрява само от големите компании, докато българският бизнес е против така предложените текстове.

„Ние не искаме да управляваме, да се разпореждаме с парите. Искаме да участваме, да имаме информация и държавата да бъде арбитъра, защото ако не се направи това нещо, парите ще изтичат извън България“, каза Видев.

Видев заяви още, че предлагат хибриден модел за връщане на бутилки в полза на малки магазини, които нямат площ да съхраняват върнатата суровина, като това може да стане чрез предоставяне на площадки от общините където да бъдат инсталирани вендинг машини, които всеки ден да бъде обслужвани от фирмата, която оперира в съответната община.

Според Йоана Йончева-Фильова от БОРА, предложенте текстове в закона не предвиждат задължението на депозитния оператор да рециклира материала, които събира, което му дава свобода да разполага със събрания материал и да го изнесе, ако реши на цена, определена от него.

„Съответно печелят и от невърнатите опаковки и от продажбата на тези опаковки постафактум“, каза тя.

Стоян Китанов от „Асоциация на българските търговци на храни“ заяви, че за българските малки търговци е притеснителен факта, виден от данните в Румъния, че 90 на сто от върнатите количества депозитни опаковки минава през големите вериги.

„Цялото това нещо ще рефлектира върху малките търговци и съответно и върху малките български производители, защото те са основен доставчик на стоки за малките вериги“, каза той, добавяйки, че асоциацията подкрепя въвеждането на депозитна система у нас, но е против текстовете в предложения законопроект.

Ричард Алибегов, председател на „Българската асоциация на заведенията“, посочи че ресторантьорският бизнес подкрепя изразената позиция и счита, че държавата би била най-добрия регулатор.

„Абсолютно сме „за“ да има такава система, но нека тя да бъде прозрачна и да бъде видно за всички къде отиват парите, защото за пореден път се оказва, че на прицел е малкия и микробизнес“, каза той, добавяйки, че малкия и среден бизнес съставят 85 на сто от българската икономика.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 10

Up Next

“Евроатлантически” агитатори направиха живота ни непосилен

Don't Miss

Радев звънна на Тръмп, поиска спешно отпадане на визите

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 16

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 12

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.