БЪЛГАРИЯ

Новата година започва с още по-жесток удар по джоба ни

Какво влиза в сила от 1 януари този година? Ето пълният списък на новите неща – цени, заплати, бюджет, правила.
Увеличава се цената на водата и природния газ от 1 януари 2019 г. Природният газ поскъпва с 3,51%, като не се очаква това да се отрази на крайната цена на топлата вода и парното. В 26 населени места цената на водата ще поскъпне с до 10 на сто. Предварителните разчети сочат, че най-голямо ще е поскъпването на ВиК услугите в Бургас – с 27 стотинки, и в София – с около 20 стотинки. Най-скъпа ще е водата в Шумен, където от новата година един кубик ще струва 3.40 лева. Над 3 лева ще е водата и в Добрич, Силистра, Варна и Враца. Единствено в Кърджали ще се отчете промяна в цената на услугата с около 1,5%.
В сила влиза Бюджетът за 2019 г. Планираните приходи са в размер на 25.6 млрд. лв., а 23.1 млрд. от тях трябва да са от данъци. Разходите са в размер на 13.3 млрд. лв., като най-много от тях ще отидат за заплати – 5.1 млрд. лв. 80 млн. лв. са предвидени за предотвратяване и преодоляване на последиците от бедствия. Общините ще могат да разчитат на трансфери в размер на 3.7 млрд. лв. Приоритетите на Бюджет 2019 са социалната политика, образованието, отбраната и политиката по доходите. В сферата на социалната политика са предвидени 40.4 млн. лв. допълнително. Увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал ще е средно с 20%.
Увеличават се изискванията за възраст и осигурителен стаж при пенсиониране. През 2019 г. жените ще се пенсионират на навършени 61 г. 4 м. и осигурителен стаж от 35 г. 8 м. Увеличението е с по два месеца. Мъжете ще се пенсионират при навършени 64 г. 2 м., като увеличението е с 1 месец. Осигурителният им стаж ще трябва да бъде 38 г. 8 м., което е с 2 месеца повече в сравнение с 2018 г. Стойността на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите се увеличава от 1.169 на 1.2. Този коефициент ще се прилага при изчисляването на размерите на новите пенсии, които ще се отпускат.
Заплатите на педагогическите специалисти се увеличават с не по-малко от 20% от 1 януари 2019 година. Минималната основна работна заплата за директор на училище, детска градина и обслужващо звено става 1140 лв., на заместник-директор – 1065 лв., на педагогически специалисти – учител, ръководител ИКТ, логопед, психолог, педагогически съветник, корепетитор, хореограф, ресурсен учител, педагог, възпитател, рехабилитатор на слуха и говора, треньор по вид спорт – 920 лв., на старши учител и старши възпитател – 955 лв. И на главен учител и главен възпитател – 1005 лв. Предвидени са 39 млн. лева за увеличение на индивидуалните основни работни заплати на непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
От 1 януари 2019 г. месечните възнаграждения на военнослужещите ще се определят от длъжността и присвоеното военно звание. Промяната се налага, за да има справедливо определяне на заплащането за различните длъжности в обхвата на едно и също военно звание. С промяната в заплащането се цели оптимизиране на възможностите за попълване на длъжности, за които се изисква допълнителен образователен ценз, квалификация, професионален опит. Според Министерството на отбраната това е стъпка към преодоляване на некомплекта във въоръжените сили. С промените ще има по-големи разлики във възнагражденията на отделните категории военнослужещи, като стимул за по-качествено изпълнение на функционалните задължения и за повишаване на квалификацията.
Електронните винетки влизат в сила окончателно от 1 януари 2019 г., като с това се отменят и разпоредбите за издаване на хартиени винетки. Също от 1 януари се активира и смесената електронна система за различните категории автомобили на база време и на база изминато разстояние. Винетна такса за ползване на платената републиканска пътна мрежа ще заплащат собствениците или ползвателите на автомобилите с обща технически допустима максимална маса до 3,5 тона и над 3,5 тона. Това е такса за изминато разстояние.
От 1 януари 2019 г. водачите на моторни превозни средства до 3.5 т. ще могат да ползват и уикенд винетка. Тя ще струва 10 лв. и ще важи от 12.00 ч. в петък до 23.59 ч. в неделя
Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) излиза от Българската академия на науките с цялото си имущество и в пълен състав. След 57 г. в Академията на 1 януари 2019 г. НИМХ става самостоятелно юридическо лице с бюджет в рамките на бюджета на Министерството на образованието и науката. НИМХ ще продължи да бъде националната хидрометеорологична служба на Република България.
От 1 януари 2019 г. всички хора с трайни увреждания, които са над 18 години, ще имат право на нов вид месечна финансова подкрепа. Размерът на финансовата подкрепа ще зависи от степента на увреждане и ще се определя и актуализира спрямо линията на бедност в България, определена с Постановление на Министерския съвет за съответната година. За 2019 г. линията на бедност в България е 348 лв.
Очакванията са, че такава финансова подкрепа ще се получава от над 600 000 души – с около 100 000 повече в сравнение с тези, които до 2018 г. са получавали добавки за социална интеграция. За хората със степен на увреждане от 50 до 70,99% месечната финансова подкрепа ще е 7% от линията на бедност или 24,36 лв. За хората със степен на увреждане от 71 до 90% нейният размер ще е 15% от линията на бедност или 52,20 лв. За хората със степен на увреждане над 90% финансовата подкрепа ще е 25% от линията на бедност или 87 лв.
За хората с над 90% степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, новата помощ, ще е равна на 30% от линията на бедност или 104,40 лв. Най-висок размер на финансова подкрепа ще получават хората с над 90% степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност. За тази група новият вид месечна помощ през 2019 г. ще е 57% от линията на бедност, което прави 198,36 лв.
От 1 януари 2019 г. държавата отпуска семейна помощ на децата без право на наследствена пенсия, с един или двама починали родители. Тя ще се предоставя на другия родител или на настойника/попечителя, който отглежда детето. Родителят или настойникът трябва да живеят постоянно в страната. За да получават новата семейна помощ, децата трябва да посещават редовно детска градина или училище. Те ще я получават до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.
Според разчетите 5600 деца ще могат да се възползват от новата социална помощ. 2900 от тях ще получават помощта със сигурност. Останалите 2700 ще могат да изберат дали да им се отпуска наследствена пенсия, или новата социална помощ. 4 млн. лева допълнително ще са необходими в бюджета за следващата година за изплащане на предлаганата помощ. Отпуснатите до края на 2018 г. персонални пенсии ще продължават да се изплащат.
От 1 януари 2019 г. собствениците на стари автомобили ще плащат по-висок данък. Данъкът върху леките и товарните автомобили с маса не повече от 3,5 тона ще се определя по нова формула, която включва два компонента – имуществен и екологичен. Имущественият компонент включва мощността на двигателя и годината на производство, а екологичният определя в каква степен автомобилът замърсява околната среда. Това ще увеличи данъците на по-старите коли с около 30%. За товарните автомобили с маса от 3,5 до 12 тона данъкът ще се определя в размер от 10 до 30 лева за всеки започнати 750 кг. товароносимост.
От 1 януари 2019 г. Изпълнителната агенция по трансплантации и Изпълнителна агенция „Медицински одит“ се сливат в нова Агенция „Медицински надзор“. Тя ще бъде второстепенен разпоредител с бюджет към Министерството на здравеопазването, който ще осъществява регулиране и контрол на медицинските дейности. Агенцията ще осъществява функциите по контрол на трансплантациите на органи, тъкани и клетки, както и качеството на медицинското обслужване в лечебните заведения. Спазването на правата на пациентите също ще бъде обект на проверка от новата структура, а в правомощията ѝ влизат и дейности по откриване и предотвратяване на корупционни прояви и практики в болниците. Като функции на Агенцията ще преминат и осъществяваните до момента от отделните регионални здравни инспекции административни производства по регистрация на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите.
Минималната работна заплата от 510 лв. става 560 лв. Размерът ѝ ще се повиши с 9,8% в сравнение с изминалата година, като за целта са отпуснати 1 млрд. лв. Минималната работна часова заплата ще бъде 3,37 лв. Предвидено е минималната заплата да продължи да се увеличава административно – на 610 лв. от 2020 г. и на 650 лв. от 2021 г. Максималният осигурителен доход се вдига от 2600 на 3000 лв. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се за 2019 г. ще бъде 560 лв. при 510 лв. през 2018 г.
От 1 януари влиза в сила новият Национален рамков договор и правилото камери да снимат пациенти и лекари на входа на инвазивните кардиологии. Идеята е да се следи дали в операционната влизат лекар и пациент за съответната процедура.
Ще се следи и за броя на заетите легла в клиниките, с което се очаква да се подобри контрола, като няма да може за едно легло да са записани повече от един пациенти.
От новата година личните лекари ще издават само талон за хоспитализация, а всички необходими изследвания на пациентите ще се извършват след приема му за сметка на лечебното заведение.
Очаква се от началото на годината таксите за банков превод в евро в ЕС да поевтинеят драстично.
В момента българските банки събират 10 пъти по-високи такси за такива преводи в сравнение с тези в останалите държави от ЕС. Очакванията са, че от сегашните 30-60 лв. за превод, ще паднат на 3-6 лева. Очакванията са да бъдат спестени близо 4 млрд. лв. годишно.
Европейски регламент въвежда и ясни правила за информиране на потребителите за обменните курсови при превалутиране, както и предлагане на най-благоприятната възможност за тях. Регламентът не трябва да се въвежда в националното законодателство, а влиза в сила веднага.

Post Views: 30

Related Topics:българия финанси

Up Next

Избрани мутри на мафията, елитни к@рви, целият мръсен и тинест боклук на прехода – това е ЕЛИТЪТ на България!

Don't Miss

ООН: В България се живее най-лошо от целия ЕС

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 13

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.