АНАЛИЗИ
Немският Verfassungsblog: Закоността в България е форма без съдържание
България е белязана от тревожни събития, които показват нейния демократичен упадък, пише Блага Тавар, член на Софийската адвокатска колегия и арбитър в Международния арбитражен съд към Алианса за правно взаимодействие, за немския Verfassungsblog.
След като Софийският апелативен съд потвърди ареста на кмета на Варна Благомир Коцев, Висшият съдебен съвет (ВСС) отказа да приложи шестмесечното ограничение на мандата на Борислав Сарафов като изпълняващ длъжността главен прокурор. В първия случай съдът трансформира превантивната мярка за предварително задържане в де факто санкция, като по този начин ефективно пренебрегна презумпцията за невинност.
Кризата с върховенството на закона в България може да се окаже следващото главоболие на Европа
Във втория случай изменение, предназначено да предотврати безсрочни временни назначения на лица без редовен мандат, беше ефективно обезсилено чрез ограничително и правно несъстоятелно тълкуване. Взети заедно, тези епизоди сочат към системна патология: институциите формално се позовават на закона, но го тълкуват по начин, който го лишава от нормативния му смисъл.
Законността е сведена до форма без съдържание и вече не защитава правата, а вместо това служи като инструмент за институционално самосъхранение и контрол.

Подкопаване на презумпцията за невинност
Случаят с кмета на Варна от опозицията Благомир Коцев илюстрира как законността може да бъде обезсмислена по време на съдебните производства. Коцев, избран през 2023 г., беше задържан през юли 2025 г. по обвинения в корупция. Задържането е резултат от наказателно производство, образувано от Софийска градска прокуратура, след препращане от Комисията за противодействие на корупцията (КПК), и се основава предимно на свидетелски показания, включително тези на заместник-кмета Диан Иванов.
По-късно Иванов се отрече от показанията си, заявявайки, че ги е дал под натиск от (КПК). Въпреки това прокуратурата отказа да го изслуша отново. Както Софийски градски съд, така и Софийски апелативен съд последователно отказват да освободят Коцев. Позовавайки се на член 63 от българския Наказателен кодекс, съдилищата отбелязват абстрактно, че ако бъде освободен, той би могъл да възпрепятства разследването на предполагаемите обвинения в подкуп и организирана престъпност.
Въпреки това мотивите им остават на много общо ниво: съдилищата не обосновават какви конкретни престъпления биха могли реално да се случат, нито обясняват защо по-малко натрапчивите мерки не биха могли да смекчат подобни рискове. Този подход не отговаря на стандартите, разработени в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека. Той последователно изисква от националните съдилища да идентифицират конкретни и индивидуализирани обстоятелства, оправдаващи продължаващото задържане, вместо да се позовават на общи или спекулативни твърдения.

По този начин, това което би трябвало да остане тясно ограничена превантивна мярка, придобива характера на политическа санкция. Това поражда сериозни опасения, както относно независимостта на съдебната власт, тъй като съдът сякаш се придържа към наратива на прокуратурата, вместо да упражнява независим съдебен контрол, така и относно спазването от страна на България на задълженията ѝ по ЕКПЧ.
Производството по делото срещу Коцев също показва как съдебната практика може да подкопае презумпцията за невиновност. На заседание пред Софийския апелативен съд през септември 2025 г. прокуратурата твърди, че „няма убедителни доказателства, които биха оневинили обвиняемия“ и следователно той трябва да остане под стража. Подобен подход е несъвместим както с член 31(3) от българската Конституция, така и с член 6(2) от ЕКПЧ, които поставят цялата доказателствена тежест върху прокуратурата.
Вместо самостоятелно да провери дали са налице законовите основания за задържане, съдът само потвърди твърдението на прокуратурата. Като третира липсата на оневиняващи доказателства като достатъчни, за да оправдаят задържането, съдът на практика обръща презумпцията за невиновност.
Това е още по-тревожно в правна система като българската, която функционира по силно централизиран прокурорски модел.
Прокуратурата се радва на квазимонопол върху наказателните производства и се ръководи от главен прокурор, който се назначава за седемгодишен мандат и упражнява широк йерархичен контрол над всички прокурори. В продължение на години докладите на Европейската комисия за върховенството на закона отбелязват, че тази структура създава значителни предизвикателства по отношение на отчетността и контрола, и призовават за реформи за повишаване на прозрачността и надзора.
Европейският съд по правата на човека също е обвинявал България за липсата на ефективен съдебен контрол върху решенията на прокуратурата в няколко дела, включително „Илийков срещу България“ и „Колеви срещу България“.

Случаят с Борислав Сарафов
Неправилното тълкуване и прилагане на закона не се ограничава само до отделни случаи на задържане. То се появява и в институциите, които контролират и управляват съдебната система. Органи като Висшия съдебен съвет (ВСС), който би трябвало да определя стандарта за правно тълкуване, тълкуват законодателните изменения по начини, които лишават реформите от същността им. Спорът около продължителния статут на Борислав Сарафов като изпълняващ длъжността главен прокурор от юни 2023 г. илюстрира добре тази динамика.
На 16 юни 2023 г. Прокурорската колегия на ВСС го определя за изпълняващ длъжността след уволнението на Иван Гешев. През януари 2025 г. депутатите изменят Закона за съдебната власт, за да въведат член 173(15), който ограничава продължителността на временно изпълняващите длъжности до шест месеца. Изменението, в сила от 21 януари 2025 г., има за цел да сложи край на практиката на безсрочни временни назначения и да възстанови редовността в заемането на ключови съдебни длъжности.
Въпреки това Прокурорската колегия на ВСС заключава, че шестмесечното ограничение не се отнася до Сарафов. На 24 септември 2025 г. Колегията официално потвърди първоначалното си решение от 16 юни 2023 г. и обяви член 173(15) за „неприложим“ към неговата ситуация. Мотивацията е, че назначаването му е създало „окончателна правна ситуация“ и че подлагането му на новото правило би се равнявало на ретроактивност. На това основание Колегията отказва да открие нова процедура за номиниране на друг временен главен прокурор.

Това тълкуване е правно несъстоятелно
Забраната за обратна сила по чл. 14(1) от българския Закон за нормативните актове е тясно дефинирана: тя защитава придобитите права и завършените мандати от промяна от ново законодателство. Временното назначение обаче не попада в нито една от категориите. То по своята същност е временно, не предоставя фиксиран мандат и не създава субективно право за оставане на длъжност. Следователно няма нищо, което да „защитава“ срещу последващи законови промени.
Шестмесечното ограничение, въведено с чл. 173(15) от Закона за съдебната власт, не действа ex tunc (с обратна сила), а ex nunc (с непосредствено действие). От момента, в който разпоредбата влезе в сила на 21 януари 2025 г., всички текущи назначения на изпълняващи длъжността длъжностни лица – включително това на Сарафов – стават негов предмет. Следователно правилното тълкуване е, че временният му мандат е изтекъл на 21 юли 2025 г.
Като тълкува назначението му като „окончателно правно положение“, Висшият съдебен съвет ефективно трансформира това, което по дефиниция е временно назначение, в постоянно назначение. По този начин ВСС неутрализира реформа, специално предназначена да възстанови редовността и отчетността в ръководството на прокуратурата.

Фасадата на правосъдието
Задържането на кмета на Варна и отказът да се приложи законов срок към изпълняващия длъжността главен прокурор резонират толкова силно, защото въплъщават двата полюса на кризата на законността в България – използването на наказателното производство като инструмент за репресия и институционалното укрепване на властта чрез уклончиво тълкуване.
свидетелски показания и съдът просто повтаря логиката на прокуратурата, това подхранва усещането, че прокурорската власт се използва без адекватен съдебен контрол. По подобен начин, когато Висшият съдебен съвет откаже да приложи шестмесечен срок към изпълняващ длъжността главен прокурор, това се възприема като защита на интересите на влиятелна институция, а не като налагане на законодателни реформи.
Въпреки че тези практики оспорват напредъка на България по демократичния път и по-нататъшната европейска интеграция, това има значение и извън България. Правният ред на Европейския съюз се основава на взаимното доверие, че националните органи прилагат закона вярно, както по същество, така и по форма. Когато законността се превърне във фасада – когато словото на закона оцелява, но духът му систематично се отрича – това доверие ерозира.
В такива случаи законността вече не функционира като гаранция за права, а като параван за постигане на целите на властимащите. Рискът е не само вътрешна несправедливост, но и ерозия на общата правна архитектура на Европа, която зависи от взаимното доверие, че националните съдилища действат като верни пазители на законността.
Кметът на Плевен е с полицейска охрана “след отправена заплаха за живота му”.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
-
БЛОГ2 months agoДебилно поколение
-
ЗАКОН2 months agoПравосъдието ни е мафиотизирано
-
LITSA2 months agoСъвет към младите момичета, които разказват любовния живот с женени мъже на висок глас във фризьорския салон
-
ТЕХНОЛОГИИ2 months agoРаботеща майка започва да използва AI у дома и спестява 10 часа седмично







