АНАЛИЗИ

Неизбежна ли е войната с Иран и къде грешим в оценките си?

Очакванията от Споразумението с Иран постигнато през юли през 2015 г. след над 2 годишни преговори, в които участваха 7 държави, така и днес, след оттеглянето на подписа на САЩ от него, бяха и са много по–широки и голями, а ограничаването на ядрената програма на Техеран за мирни цели беше само повод.

САЩ и днес не поставят на преразглеждане самите технически аспекти на ядрената програма. Както тогава, така и сега Вашингтон греши в илюзорното си очакване, че такова споразумение може да промени външнополитическия курс на Иран и да го откаже от изграждане на свои отбранителни способности и активно участие в международното икономическо сътрудничество. От своя страна Иран също се заблуждаваше, че с отпадането на санкциите през 2015 г. ще се решат автоматично всички икономически проблеми. Европейските участници в преговорите пък не отчитат подвеждащите американски аргументи и факта, че не Иран е в основата на дестабилизацията на Близкия Изток и ключа за неговото омиротворяване и споразумението с него не е достатъчно да промени средата за сигурност. САЩ, Иран и ЕС искаха постигане на бърз успех, но не техническите аспекти бяха в основата на интересите им, довели до Плана за действие /което е истинското име на споразумението с Иран/.

Интересът движи феса

Интересите на САЩ и Саудитска Арабия се свеждаха до контрола на световния пазар на нефт и газ. Инвестирани бяха огромни американски средства /четвърт билион долара/ във Фракинг, понасяйки първоначално загуби, в очакаване на тези финансови акули от Уол Стриит да излязат на печалба.

Вечният враг на Иран Саудитска Арабия има много повече икономически причини за използване на сегашния геополитически момент в света и в Близкия Изток, а не толкова сблъсъка на религиозна основа– сунити срещу шиити. Саудитска Арабия страда от голям бюджетен дефицит. Вдигането на санкциите от Иран му позволи да увеличи добива на нефт, който можеше да достигне 4 млн барела дневно.

СА искаше да съкрати износа на нефт за да повиши цената на барел. Необходима й е цена от 88 долара на барел. Затова обаче Иран трябва да съкрати обема на добив за да компенсира ръста на цената на барел. За СА ще е добре, ако Иран се върне на ниво под 3 млн барела дневно.

Основният въпрос се свеждаше до това, как да се попречи на Иран. Отговорът е много прост: чрез ревизиране на ядрената програма и налагане на санкции. Тоест да не се позволи на Иран да участва в световната икономика като независима страна.

Санкциите ще го лишат от финансов ресурс, отрязвайки го от глобалната банкова система.

Второто важно обяснение на ситуацията е, че Иран освен че се връща към нивото на производстнво от 2013 г. се отказва от доларав търговията с нефт. , което означава, че Китай има вече друг партньор. Същевременно китайската нефтена компания Sinopec ограничи вноса от Саудитска Арабия с още 40%, оправдавайки се с високите цени на саудитците. А Иран увеличи двойно доставките си в Индия до 400 000 барела дневно.
Очакваше се Тръмп да поиска от СА да вдигне цените за да застави и Китай да купува американски нефт. На 10 май излезе съобщение, че СА започва да повишаа цената.

Кой иска война?

За подготовката за днешните събития в Близкия Изток и причините за ставащото имаше отдавна индикации в няколко области– икономическата, геополитическата и в практическата политика. Формирането на оста Саудитска Арабия–Израаел срещу Иран започна с посещението на Тръмп в Рияд. А промените в новия екип на американския президент т.г. с назначаваенто на ястреби във военната и антииранска политика бяха само потвърждение за това, накъде вървят нещата.

Тези дни отново се подготвя обсъждане в американския конгрес на проекторезолюция относно вземането на решение за използване на военна сила. Промяната ще предостави правомощия на правителството за решение за война. Т.е. Конгресът няма да има решаващата дума.

Освен това, показателно е, че в Конгреса вече е внесено предложение за допълнителна годишна помощ за израелските въоръжени сили за 3,8 млрд долара, от които 500 млн за ракети и бомби. През 2019 г. трябва да бъдат произведени 48 000 високоточни ракети , докато през 2018 г. броят им бе 32 000. Общото финансиране за такива ракети и муниции е 30 млрд долара , докато през 2017 г. тази сума бе само 2,5 млрд долара. Красноречив признак за подготовка за война!

Защо е необходима обаче на САЩ война и то точно в този момент?

Икономическите паказатели на САЩ и прогнозите, както и невъзможността Тръмп да изпълни обещанията си са една от причините за курс към военни решения. Задлъжняването на хора, фирми и държава е по–голямо отколкото когато и да е било. Все по–ясни са знаците за настъпваща инфлация. Контрамерките ще увеличат проблемите на Федералния резерв: по–трудно обслужване на огромните дългове, лишаване на инвеститорите от средства и т.н.

Една война би предизвикала скок на задълженията на САЩ в дългосрочен план, но ще даде силен тласък на оръжейната промишленост и с това на пазара на акции и кредити, отлагайки срива, ще създаде работни места и ще поднесе на избирателите външна изкупителна жертва. Т.е. една война временно ще доведе до стабилизиране на балансите в САЩ.

Факторите, които издигнаха Тръмп, отдавна планират военни действия. На първо място това е Уол Стриит с очакванията му за компенсиране на огромните разходи със скорошни печалби. Предпоставка за това обаче са по–високи цени на петрола , каквито една война неизбежно ще предизвика.

Една война, която преднамерено няма да бъде спечелена, защото целта й ще бъде да дестабилизира Близкия Изток за години напред, ще позволи да се поддържа висока цената на нефта дори при очертаващата се рецесия, което ще е от полза за определени инвеститори, които стоят зад фракинга и американското правителство и САЩ ще се превърне от вностиел в износител на нефт, гарантиращ печалба дори при скъп добив. Тоест за американската икономика такава война би била „добре дошла”. Печеливши ще са както отбранителната индустрия така и Фракинг–индустрията. Същевременно инфлацията силно ще се увеличи, което ще маргинализира американската задлъжнялост.

Близкоизточната война обаче лесно би се превърнала в световна. Защото ако огромните запаси на САЩ от нефт потекат в много по–големи обеми към Западна Европа, те ще оспорят най–важните пазари на Русия. От друга страна Китай, който изкупуваше и държи финансови инструменти, които може по всяко време да изкара на пазара или ако покрие валутата си със златни резерви, то доларът ще се озове в максимално неблагоприятно положение.

Израел и Саудитска Арабия като прокси–сили в първия етап на войната

Израел има за цел да увеличи напрежението н конфликта за да предизвика верига от събития, които да провокират конфликт с Иран под политическата закрила на САЩ за да бъде нанесен в края на краищата удар по иранските ядрени съоръжения.

Презентацията на премира Нетаняху преди обявяввването на решението на Тръмп бе част от натиска за вземане именно на решение за излизане от споразумението.

Удари по ирански обекти на сирийска територия Израеал предприе много преди обявяване решението на Тръмп, например това на 09 април т.г.

Всички досегаши агресивни дсействия бяха обосновани върху фалшиви данни, а ракетните удари целяха да тестват реакцията на сирийска и иранска страна и предизвикат ответна реакция, която да послужи като повод за широки военни действия.

МО на Израел Либерман заяви още през април: „При нападениe срещу Тел Авив ще нападнем Техеран!”

На 07 май Иран предупреди чрез началника на ГЩ М. Багхери, че „Никой не може да заплашва или напада Иран и само при една лека агресия ще отговорят с военен удар”.

Показателно е, че Израелският съвет по сигурността заседава в неделя 06 май, т.е. преди обявяване решението на Тръмп и същия ден израелските медии разпространиха фалшиви новини за иранска подготовка за нападение срещу Израел.

Западни експерти са единодушни, че много трудно би могло да се приеме, че Иран би желал открит военен сблъсък с Израел, който би бил подкрепен от САЩ и държави от Залива.

Израел целенасочено създаде един заплашителен фон, добави дори и възможни кибератаки, само атака от Космоса не бе обявена.

Илюзорни са очакванията, че при такъв подход на Израел по обекти в Сирия, иранската армия не би била замесена директно. Нещо повече, предизвиква се и Сирийската армия, защото се атакуват нейни военни обекти. Формирането на 40 000 армия от Саудитска Арабия и други арабски страни свидетелства, че се цели след военновъздушни атаки на Израел да се развие успеха и с наземни сили, което е основен принцип във военната тактика.

Война на сирийска територия по повод на „Иранска заплаха” преследва три цели:

1. Натиск върху Иран да се подчини на искането за много по–широообхватно споразумение

2. Да не се позвали на Сирийската армия да овладее цялата територия на Сирия и да разгроми докрай терористичните групировки, които бяха съсредоточени единствено в провинция Идлиб. /Проправителствените сили владеят над 75% от територията, а Ислямска държава – не повече от 5%.

3. Да се ерозира коалицията Русия–Иран–Турция и се изземе инициативата й за решаване на сирийските проблеми.

Израел си дава сметка, че сегашният момент е най–подходящ за да реши за десетилетия напред основния си проблем с Иран и позициите му съвпадат с тези на Саудитска Арабия и с определени сили в САЩ, взели надмощие в новия кабинет на Тръмп.

Премиерът Нетаняху открито обяви на 06 05 т.г. , че „военният конфликт с Иран е по–добре да бъде сега, отколкото по–късно” за да се предотврати и трайното присъствие на Иран в Сирия. Опитът на Нетаняху да се договори с руския президент Путин очевидсно бе неуспешен, защото само часове след завършване на посещението му в Москва, последва израелски военновъздушен удар по военни облекти в Сирия.

Не проличава при тази стратегия да се държи сметка, че освен Иран, реакции може да се очакват и от големите шиитски малцинства, а в някои държави и мнозинства, като например в Бахрейн, макар там управляващите въпреки това да са сунитите.

Китай, който зависи от доставките на нефт и газ, също би се намесил в стремеж да предотврати конфликта или го реши съвместно с Русия и Иран в обща полза.

В тази ситуация ЕС може да има изключително важна роля. Първата положителна крачка е самото разбиране, че Вашингтон доказа по грубия начин, че водещ е само неговият интерес. И ако реакцията на европесйката индустрия се основава на очертаващите се загуби на стотици милиарди долара от санкциите срещу Иран, то политическият отговор на европейските лидери е следствие и на унизителното положение, в което Доналд Тръмп се опита да ги постави и в очевидното разграждане на международния правов ред. Предложенията на европейският бизнес за гаранции за сделките с Иран и търсене на алтернатива на американския долар, както и обсъждането на законодателни мерки, които да блокират въздействието на американските санкции и съвместни действия с Русия и Китай, биха могли да поставят началото на обрат в световната финансова система. Но това едва ли ще се случи поради все още силната американска зависимост на Европа и липсата на воля и смелост да реализират декларирания стремеж към геополитическа автономност. Отчитайки тромавата и бавна реакция на Европа, САЩ и Израел вероятно ще проведат първата фаза на войната срещу Иран на сирийска територия преди Брюксел да реализира предложенията си за разширяване на споразумението с Иран и гаранциите по него.

България може да се озове в центъра на вземане на важни решения за бъдещето на региона. Предстоящото обсъждане на конфликта с Иран на срещата на ЕС в София би могло да измести донякъде темата за Западните Балкани. По–тревожното обаче е друго. Липсата на собствена и дълбоко обоснована екпертна позиция, както и податливостта на българските управляващи на влиянието на задоеканския ни съюзник, намерили израз в досегашни коментари и изявления, например на бившата ни посланичка в САЩ по БНТ или на министъра на външните работи, не дават основание за очакване на проевропейски и пробългарски инициативи в защита на интереси против евентуални военни действия в Близки Изток.

Post Views: 33

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 16

АНАЛИЗИ

Сега какво е по-различното?

Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен

Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.

За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.

Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.

Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.

Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.

В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.

Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.

Post Views: 15

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Post Views: 14