Очакванията от Споразумението с Иран постигнато през юли през 2015 г. след над 2 годишни преговори, в които участваха 7 държави, така и днес, след оттеглянето на подписа на САЩ от него, бяха и са много по–широки и голями, а ограничаването на ядрената програма на Техеран за мирни цели беше само повод.

САЩ и днес не поставят на преразглеждане самите технически аспекти на ядрената програма. Както тогава, така и сега Вашингтон греши в илюзорното си очакване, че такова споразумение може да промени външнополитическия курс на Иран и да го откаже от изграждане на свои отбранителни способности и активно участие в международното икономическо сътрудничество. От своя страна Иран също се заблуждаваше, че с отпадането на санкциите през 2015 г. ще се решат автоматично всички икономически проблеми. Европейските участници в преговорите пък не отчитат подвеждащите американски аргументи и факта, че не Иран е в основата на дестабилизацията на Близкия Изток и ключа за неговото омиротворяване и споразумението с него не е достатъчно да промени средата за сигурност. САЩ, Иран и ЕС искаха постигане на бърз успех, но не техническите аспекти бяха в основата на интересите им, довели до Плана за действие /което е истинското име на споразумението с Иран/.

Интересът движи феса

Интересите на САЩ и Саудитска Арабия се свеждаха до контрола на световния пазар на нефт и газ. Инвестирани бяха огромни американски средства /четвърт билион долара/ във Фракинг, понасяйки първоначално загуби, в очакаване на тези финансови акули от Уол Стриит да излязат на печалба.

Вечният враг на Иран Саудитска Арабия има много повече икономически причини за използване на сегашния геополитически момент в света и в Близкия Изток, а не толкова сблъсъка на религиозна основа– сунити срещу шиити. Саудитска Арабия страда от голям бюджетен дефицит. Вдигането на санкциите от Иран му позволи да увеличи добива на нефт, който можеше да достигне 4 млн барела дневно.

СА искаше да съкрати износа на нефт за да повиши цената на барел. Необходима й е цена от 88 долара на барел. Затова обаче Иран трябва да съкрати обема на добив за да компенсира ръста на цената на барел. За СА ще е добре, ако Иран се върне на ниво под 3 млн барела дневно.

Основният въпрос се свеждаше до това, как да се попречи на Иран. Отговорът е много прост: чрез ревизиране на ядрената програма и налагане на санкции. Тоест да не се позволи на Иран да участва в световната икономика като независима страна.

Санкциите ще го лишат от финансов ресурс, отрязвайки го от глобалната банкова система.

Второто важно обяснение на ситуацията е, че Иран освен че се връща към нивото на производстнво от 2013 г. се отказва от доларав търговията с нефт. , което означава, че Китай има вече друг партньор. Същевременно китайската нефтена компания Sinopec ограничи вноса от Саудитска Арабия с още 40%, оправдавайки се с високите цени на саудитците. А Иран увеличи двойно доставките си в Индия до 400 000 барела дневно.
Очакваше се Тръмп да поиска от СА да вдигне цените за да застави и Китай да купува американски нефт. На 10 май излезе съобщение, че СА започва да повишаа цената.

Кой иска война?

За подготовката за днешните събития в Близкия Изток и причините за ставащото имаше отдавна индикации в няколко области– икономическата, геополитическата и в практическата политика. Формирането на оста Саудитска Арабия–Израаел срещу Иран започна с посещението на Тръмп в Рияд. А промените в новия екип на американския президент т.г. с назначаваенто на ястреби във военната и антииранска политика бяха само потвърждение за това, накъде вървят нещата.

Тези дни отново се подготвя обсъждане в американския конгрес на проекторезолюция относно вземането на решение за използване на военна сила. Промяната ще предостави правомощия на правителството за решение за война. Т.е. Конгресът няма да има решаващата дума.

Освен това, показателно е, че в Конгреса вече е внесено предложение за допълнителна годишна помощ за израелските въоръжени сили за 3,8 млрд долара, от които 500 млн за ракети и бомби. През 2019 г. трябва да бъдат произведени 48 000 високоточни ракети , докато през 2018 г. броят им бе 32 000. Общото финансиране за такива ракети и муниции е 30 млрд долара , докато през 2017 г. тази сума бе само 2,5 млрд долара. Красноречив признак за подготовка за война!

Защо е необходима обаче на САЩ война и то точно в този момент?

Икономическите паказатели на САЩ и прогнозите, както и невъзможността Тръмп да изпълни обещанията си са една от причините за курс към военни решения. Задлъжняването на хора, фирми и държава е по–голямо отколкото когато и да е било. Все по–ясни са знаците за настъпваща инфлация. Контрамерките ще увеличат проблемите на Федералния резерв: по–трудно обслужване на огромните дългове, лишаване на инвеститорите от средства и т.н.

Една война би предизвикала скок на задълженията на САЩ в дългосрочен план, но ще даде силен тласък на оръжейната промишленост и с това на пазара на акции и кредити, отлагайки срива, ще създаде работни места и ще поднесе на избирателите външна изкупителна жертва. Т.е. една война временно ще доведе до стабилизиране на балансите в САЩ.

Факторите, които издигнаха Тръмп, отдавна планират военни действия. На първо място това е Уол Стриит с очакванията му за компенсиране на огромните разходи със скорошни печалби. Предпоставка за това обаче са по–високи цени на петрола , каквито една война неизбежно ще предизвика.

Една война, която преднамерено няма да бъде спечелена, защото целта й ще бъде да дестабилизира Близкия Изток за години напред, ще позволи да се поддържа висока цената на нефта дори при очертаващата се рецесия, което ще е от полза за определени инвеститори, които стоят зад фракинга и американското правителство и САЩ ще се превърне от вностиел в износител на нефт, гарантиращ печалба дори при скъп добив. Тоест за американската икономика такава война би била „добре дошла”. Печеливши ще са както отбранителната индустрия така и Фракинг–индустрията. Същевременно инфлацията силно ще се увеличи, което ще маргинализира американската задлъжнялост.

Близкоизточната война обаче лесно би се превърнала в световна. Защото ако огромните запаси на САЩ от нефт потекат в много по–големи обеми към Западна Европа, те ще оспорят най–важните пазари на Русия. От друга страна Китай, който изкупуваше и държи финансови инструменти, които може по всяко време да изкара на пазара или ако покрие валутата си със златни резерви, то доларът ще се озове в максимално неблагоприятно положение.

Израел и Саудитска Арабия като прокси–сили в първия етап на войната

Израел има за цел да увеличи напрежението н конфликта за да предизвика верига от събития, които да провокират конфликт с Иран под политическата закрила на САЩ за да бъде нанесен в края на краищата удар по иранските ядрени съоръжения.

Презентацията на премира Нетаняху преди обявяввването на решението на Тръмп бе част от натиска за вземане именно на решение за излизане от споразумението.

Удари по ирански обекти на сирийска територия Израеал предприе много преди обявяване решението на Тръмп, например това на 09 април т.г.

Всички досегаши агресивни дсействия бяха обосновани върху фалшиви данни, а ракетните удари целяха да тестват реакцията на сирийска и иранска страна и предизвикат ответна реакция, която да послужи като повод за широки военни действия.

МО на Израел Либерман заяви още през април: „При нападениe срещу Тел Авив ще нападнем Техеран!”

На 07 май Иран предупреди чрез началника на ГЩ М. Багхери, че „Никой не може да заплашва или напада Иран и само при една лека агресия ще отговорят с военен удар”.

Показателно е, че Израелският съвет по сигурността заседава в неделя 06 май, т.е. преди обявяване решението на Тръмп и същия ден израелските медии разпространиха фалшиви новини за иранска подготовка за нападение срещу Израел.

Западни експерти са единодушни, че много трудно би могло да се приеме, че Иран би желал открит военен сблъсък с Израел, който би бил подкрепен от САЩ и държави от Залива.

Израел целенасочено създаде един заплашителен фон, добави дори и възможни кибератаки, само атака от Космоса не бе обявена.

Илюзорни са очакванията, че при такъв подход на Израел по обекти в Сирия, иранската армия не би била замесена директно. Нещо повече, предизвиква се и Сирийската армия, защото се атакуват нейни военни обекти. Формирането на 40 000 армия от Саудитска Арабия и други арабски страни свидетелства, че се цели след военновъздушни атаки на Израел да се развие успеха и с наземни сили, което е основен принцип във военната тактика.

Война на сирийска територия по повод на „Иранска заплаха” преследва три цели:

1. Натиск върху Иран да се подчини на искането за много по–широообхватно споразумение

2. Да не се позвали на Сирийската армия да овладее цялата територия на Сирия и да разгроми докрай терористичните групировки, които бяха съсредоточени единствено в провинция Идлиб. /Проправителствените сили владеят над 75% от територията, а Ислямска държава – не повече от 5%.

3. Да се ерозира коалицията Русия–Иран–Турция и се изземе инициативата й за решаване на сирийските проблеми.

Израел си дава сметка, че сегашният момент е най–подходящ за да реши за десетилетия напред основния си проблем с Иран и позициите му съвпадат с тези на Саудитска Арабия и с определени сили в САЩ, взели надмощие в новия кабинет на Тръмп.

Премиерът Нетаняху открито обяви на 06 05 т.г. , че „военният конфликт с Иран е по–добре да бъде сега, отколкото по–късно” за да се предотврати и трайното присъствие на Иран в Сирия. Опитът на Нетаняху да се договори с руския президент Путин очевидсно бе неуспешен, защото само часове след завършване на посещението му в Москва, последва израелски военновъздушен удар по военни облекти в Сирия.

Не проличава при тази стратегия да се държи сметка, че освен Иран, реакции може да се очакват и от големите шиитски малцинства, а в някои държави и мнозинства, като например в Бахрейн, макар там управляващите въпреки това да са сунитите.

Китай, който зависи от доставките на нефт и газ, също би се намесил в стремеж да предотврати конфликта или го реши съвместно с Русия и Иран в обща полза.

В тази ситуация ЕС може да има изключително важна роля. Първата положителна крачка е самото разбиране, че Вашингтон доказа по грубия начин, че водещ е само неговият интерес. И ако реакцията на европесйката индустрия се основава на очертаващите се загуби на стотици милиарди долара от санкциите срещу Иран, то политическият отговор на европейските лидери е следствие и на унизителното положение, в което Доналд Тръмп се опита да ги постави и в очевидното разграждане на международния правов ред. Предложенията на европейският бизнес за гаранции за сделките с Иран и търсене на алтернатива на американския долар, както и обсъждането на законодателни мерки, които да блокират въздействието на американските санкции и съвместни действия с Русия и Китай, биха могли да поставят началото на обрат в световната финансова система. Но това едва ли ще се случи поради все още силната американска зависимост на Европа и липсата на воля и смелост да реализират декларирания стремеж към геополитическа автономност. Отчитайки тромавата и бавна реакция на Европа, САЩ и Израел вероятно ще проведат първата фаза на войната срещу Иран на сирийска територия преди Брюксел да реализира предложенията си за разширяване на споразумението с Иран и гаранциите по него.

България може да се озове в центъра на вземане на важни решения за бъдещето на региона. Предстоящото обсъждане на конфликта с Иран на срещата на ЕС в София би могло да измести донякъде темата за Западните Балкани. По–тревожното обаче е друго. Липсата на собствена и дълбоко обоснована екпертна позиция, както и податливостта на българските управляващи на влиянието на задоеканския ни съюзник, намерили израз в досегашни коментари и изявления, например на бившата ни посланичка в САЩ по БНТ или на министъра на външните работи, не дават основание за очакване на проевропейски и пробългарски инициативи в защита на интереси против евентуални военни действия в Близки Изток.