БЪЛГАРИЯ
На НСИ ли да вярвам или на очите си, като сиренето от 9 евро стана 12?
Анализ на икономиста Адриан Николов хвърля светлина върху истерията с цените.
Надали има индикатор от официална статистика, по-често подлаган на съмнение от ценовите индекси. Аргументът против тях обикновено е нещо от типа на „НСИ лъже – твърди че инфлацията е 5%, пък сиренето в моя магазин миналата година беше 9 евро килото, днес е 12“. С други думи има силно разминаване между отчетената динамика на цените от официалната статистика и възприятието за инфлация, която всеки един потребител си създава въз основа на стоките и услугите, които купува ежедневно. Анализът е на икономиста Адриан Николов.
И двете наблюдения могат да са верни – и сиренето да скача с една трета за година, и общото ценово равнище да нараства с 5, а не с 30%. Причините за това са няколко, като тук ще се спрем на основната: цените в икономиката не нарастват с един и същи темп, но когато се съсредоточаваме само върху стойността на общия инфлационен индекс това остава скрито.

В известен смисъл, индексите на потре бителски цени са прекалено абстрактни – доколкото се основават на среднопретеглената динамика на голяма кошница от стоки и услуги, те не отговарят точно на нито една от тях. По тази причина разглеждаме дългосрочния тренд на ключови компоненти на Хармонизирания индекс на потребителски цени (ХИПЦ).
Към края на 2025 г. стойността на общия инфлационен индекс при начална база 2015 г. е 144% – с други думи, натрупаното общо увеличение на цените в рамките на десет години е 44%. Възходящата динамика е почти изцяло съсредоточена в периода след пандемията – между 2015 и 2020 г. увеличението е едва 5%, от тогава насам – почти 40%. Силно неравномерния тренд, впрочем, също има своето влияние върху по-острото възприятие за инфлация, което не отговаря на реалността: липсата на промяна в цените на фона на растящи доходи (2015-2020 г.) се възприема като нормалност, което усилва психологическия ефект на последвалия ценови шок (2022-2023 г.).
Инфлацията при храните, обаче – именно това, което купуваме най-често и гледаме ежедневно в магазина, въпреки че съставлява под 1/3 от цялата потребителска кошница – е почти два пъти по-висока, като натрупаното увеличение спрямо равнището от 2015 г. е 82%.

Още по-видим е ръстът в хотелите и ресторантите, друг сегмент от потреблението, чиито цени са чест пред очите ни (но едва около 5% от кошницата), до 95% в пика на туристическия сезон миналото лято. Не липсват обаче и стоки и услуги с почти пълна липса поскъпване през същия период – десетгодишният ръст при облеклата и обувките е едва 10%, при здравето 17%. При информацията и комуникациите пък има отчетлив тренд към спад на цените, като натрупаната дефлация за 10 години надхвърля 20%.
Хранителните стоки – най-големият сегмент на инфлационния индекс – заслужават отделно внимание. При тях тенденциите са по-равномерни, което потвърждава анекдотичното наблюдение за „поскъпване на всичко в магазина“. Изключение правят рибата и морските храни, където десетгодишният ръст е 50%.
Лек спад на цените в последно време има при маслата и мазнините, от пика си от почти 100% натрупан ръст от средата на 2022 г. С най-висок ръст на цените пък, въпреки всички правителствени мерки и ограничения, са зърнените храни, към които спада и хлябът – 103% за десетилетието.

Редно е да напомним също, че има и няколко групи стоки – маслата, мазнините, млякото и млечните продукти, яйцата – чиито цени са трайно над средноевропейското ниво; това обяснява често срещаните в социалните мрежи сравнения на цените на сирена в български и западноевропейски супермаркети.
Динамиката в основните компоненти на туризма от своя страна разкрива значителни разлики. Докато при услугите за настаняване повишението на цените в сравнение с 2015 г. достига 75% в летата на 2024 и 2025 г. (тук има и много силен сезонен елемент и промени в рамките на 25-30 пр. п. между активния сезон и останалата част от годината), то при ресторантите и кафенетата ръстът е постоянен от пандемията насам, като натрупаното поскъпване вече надхвърля 105%. Тук, впрочем, особено липсва регионален компонент, тъй като за разлика от стоките при услугите има големи отклонения в цените според местните заплати и покупателната способност на домакинствата.

Не по-малко значение за възприятието за инфлация има и личното потребление. Инфлационните индекси ползват средностатистическа кошница, но различията в разходите на конкретното домакинство означават и отлики във влиянието на динамиката на отделните цени върху личния бюджет. В заключение – напълно е възможно личното ни преживяване на цените и статическият индекс да се разминават; това не означава непременно, че едно от двете е грешно, но със сигурност могат да се обяснят от множество съвсем реално действащи фактори.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТО ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Държавата вpu и Kuпu, масови Apecmu, разkpuxa схема за мuлuoнu ⬇️
Институции извършиха мащабна проверка в здравния сектор.
Компетентните институции проведоха мащабна проверка в Пловдив и региона във връзка с установяване на съответствието на отчетни дейности в здравния сектор с действащите нормативни изисквания.
По предварителна информация действията са насочени към анализ на медицинска документация, отчетни процедури и административни практики, свързани с предоставянето и отчитането на здравни услуги.

Проверяват се данни и документи, които са от значение за установяване на фактическата обстановка по случая.
В рамките на проверката са посетени различни адреси и лечебни заведения, като са изискани документи и информация, необходими за извършването на детайлен анализ от компетентните органи.
Според наличните данни проверката обхваща период от време, през който са били отчитани медицински дейности и услуги.

От институциите посочват, че към момента се извършва обработка и преглед на събраната информация.
При необходимост ще бъдат възложени допълнителни експертни оценки и административни проверки.
Представители на здравния сектор заявиха готовност за съдействие на компетентните органи с цел изясняване на всички факти и обстоятелства.

Очаква се след приключване на анализа институциите да предоставят допълнителна информация за резултатите от проверката.
Проверката е част от дейностите по контрол и наблюдение на процесите в системата на здравеопазването, насочени към поддържане на прозрачност, отчетност и ефективно управление на публичните ресурси.
БЪЛГАРИЯ
Извънредна новина от мутрата Пеевски. Вижте повече..👇👇
Изявление на мутрата на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски след падането на правителството.
Той говори пред журналисти в кулоарите на Народното събрание.
„Ние сме подкрепяли коалицията заради бюджета, който беше много социален и ние го защитавахме.
Нашето мнение е, че България трябва да бъде социална държава и да помага на хората, затова в момента цялата отговорност е на коалицията „Сорос“ – ПП-ДБ имам предвид“, каза той.
И се обърна към тях: „Само да и кажа нещо, печелившият е друг и да идва още днес“.
Денят беше изключително турбулентен. Още от началото стана ясно, че опозицията не се отказва и всички опозиционни партии за пореден път настояха за оставката на правителството и казаха, че след мащаба на протеста вчера властта няма право да запази позицията си.
Последва леко затишие, в рамките на което беше приет на първо гласуване Бюджета на Държавното обществено осигуряване.
През цялото време в зала липсваше лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, а в дебатите почти не се включи нито един от управляващите, освен ресорните министри.
БЪЛГАРИЯ
“Всеки един човек,… трябва да има по един декар нива!”
„Всеки един човек,… трябва да има по един декар нива, до селото или до града, за да я чувствува своя и да я обича. Да се храни от нея.
Със закон, публикуван в печата за сведение на народа, и то със златни букви, бих обявил, че се дава по един декар орна земя – край селото и край града на всеки българин, на всяка българка от рождението им.
И всеки да си знае своята нива.
При тежки години, при глад, при криза, при бедствие тази земя ще го изхрани. Защото един декар земя може да се раздели на десетина парцела.

За чушки, за домати, за дини, за пъпеши, за грозде, за тикви, за ягоди, за малини, за зеле, за моркови, за кервиз, за подправки, за пет кошера пчели.
Къща без пчелин не бих оставил на мира. И бих давал премия – държавна премия на всеки пчелар и лозар. Бих направил около оградата на тази нива асми – лози, за грозде. Бих направил една беседка в края – да трупам зелето, морковите, картофите, всичко.
Един декар нива може да даде: 1500 кила ягоди, 3000 кила картофи, 2000 кила моркови, 6000 кила тикви, бели – за печене, на четирите ъгъла на нивата бих насадил орехи, череши, ябълки, круши, сливи. Да има плодове… Ако не можеш да обработваш земята, поне плодове да има.

Един декар – това е много нещо. И е по силите на един човек – банков чиновник или писар, пенсионер или домакиня, да ги обработва.
Това са хиляда квадратни метра. На ден по 5 метра да прекопаеш – а то е удоволствие и здраве – ще я прекопаеш за 20 дни. За една отпуска в годината. И ще имаш всичко. Но вие не го съзнавате и не го разбирате, ами искате да правите кепезета – нà ви акъл, нà ви учения, нà ви теории.
Вие не разбирате нищо от сметка и от калем.”
~ Атанас Буров ~







