ПАРИ
МОТИВА ЗАД ВИРУСА! Финансовата изгода на елита от COVID-19
“Най-сигурният начин да разберете логиката на случващото се е – да проследите пътя на парите!
До няколко месеца всички държави ще бъдат принудени от обстоятелствата да изтеглят милиарди заеми. Общият дълг вероятно ще бъде няколко трилиона!
Следващият въпрос е – от къде ще дойдат тези няколко трилиона и кой ще ги отпусне? Международен Валутен Фонд (МВФ) и Световната Банка (СБ)
А от къде ще ги вземат МВФ и СБ – от Федералния резерв (Фед)
Фед печата зелени хартийки без покритие, и ги дава с лихва на САЩ, МВФ, СБ и всички васални конформистки правителства по света.
Отделно от това САЩ обмисля да съди Китай за 6 трлн. долара, заради “китайския” вирус.
Фед е 100% частна собственост, акционери са частни банки.
Фед функционира без одобрение от Конгреса, като участва в „операции на открития пазар“.
Ето как работи: Когато правителството не разполага със средства, Министерството на финансите издава облигации и ги предоставя на дилъри на облигации, които ги продават на търг. Когато Фед иска да “разшири паричното предлагане” (да създаде пари), той влиза и купува облигации от тези дилъри с новоиздадени долари. Тези маневри се наричат „операции на открития пазар“, защото Фед купува облигациите на „отворения пазар“ от търговците на облигации. След това облигациите се превръщат в „резервите“, които банковата институция използва за възстановяване на заемите си. Същите резерви се отпускат многократно, разширявайки допълнително паричното предлагане, генерирайки лихви за банките с всеки заем.
80% от акциите на Фед са собственост на Нюйоркската банка за федерални резерви – най-мощният клон на Фед – акционерите са само осем семейства, четири от които пребивават в САЩ. Това са Goldman Sachs, Rockefellers, Lehmans и Kuhn Loebs от Ню Йорк; Ротшилдовете от Париж и Лондон; Warburgs of Hamburg; Лазардите от Париж; и Израелската Moses Seif Bank of Italy.
Десет банки контролират всички дванадесет клона на Федералния резерв. Това са: Н. М. Ротшилд от Лондон, Ротшилдската банка от Берлин, Банката на Варбург от Хамбург, Варбургската банка на Амстердам, Братя Леман от Ню Йорк, Братя Лазар от Париж, Банката Кун Льоб в Ню Йорк, Израел Моисей Сейф, Италия, Голдман Сакс от Ню Йорк и JP Morgan Chase Bank от Ню Йорк.
Уилям Рокфелер, Пол Уорбърг, Джейкъб Шиф и Джеймс Стилман притежават големи обеми акции на ФЕД, като физически лица .
Контролът, който тези банкови семейства упражняват над световната икономика, не може да бъде завишен и е умишлено обвит в тайна. Те притежават и повечето на най-влиятелните медии, чиято роля е бързо да дискредитират всяка информация, излагаща този частен картел за централно банкиране като „теория на конспирацията“. И все пак фактите остават.
Последният американски президент, който се опита да национализира Федералния резерв, беше Кенеди! Няколко дни след това той беше убит! Първото нещо, което направи следващият президент, беше да отмени национализацията на ФЕД.
Собствениците на Фед са господарите на всичко – правителства, медии, пандемии и т.н.”
Николай Райчев, Фейсбук
…
„Господарите на света“ Голдман Сакс криза не ги лови – ето как се измъкват от няколко тежки депресии
Ню Йорк, САЩ
Осемте най-богати семейства в света – Ротшилд, Морган, Рокфелер, Варбург, Кун-Льоб, Лазард, Голдман Сакс и Леман контролират всичко. Те притежават всичко. Това смятат мнозина хора по света – от средите на най-бедните до богатите и известните. Що се отнася до името, в случая с “Голдман Сакс” наистина става въпрос за господари на света. И истинско олицетворение на израза “твърде голям, за да се провали”, пише „Труд“. Арогантното мото на големите инвестиционни банки от „Уолстрийт”, които с „Леман Брадърс” начело повлякоха през 2008 г. световната финансова криза. За разлика от жертвеният агнец „Леман” обаче, с които ще закрием поредицата следващата седмица, „Голдман Сакс” не само не фалира, но и не пострада – излезе от големия срив и продължаващата криза с печалби от десетки милиарди долари. Навремето едновременно възползвайки се от различните програми за спасяване от правителството на САЩ и практикувайки успоредно манипулации на ипотечния пазар, които допълнително ощетиха милиони обикновени американци. Разкриването на тези практики през 2010 г. накърниха не малко имиджа на банката, но не и колкото да притеснят ръководството й. Глобата от американските власти тогава беше “само” някакви си 550 милиона долара, което за финансова институция със средна годишна печалба от около 32 милиарда, си е буквално еквивалента на ухапването от бълха. Сравнени с еквивалентите си на „Уолстрийт” и основните им конкуренти от „Морган Стенли”, освен твърде големи, „Голдман Сакс” са и твърде безскрупулни, за да се провалят. Самото олицетворение на банковата акула. Навързани като… Иначе има нещо много вярно в наблюдението, че „Голдман Сакс” са сред тези, които „контролират всичко”. Да го кажем така – за последните три десетилетия трима бивши високопоставени директори в банката са били назначавани за министри на финансите на САЩ – Робърт „Боб” Рубин при президента Бил Клинтън, Хенри Полсън при Джордж Буш-младши и настоящият Стивън Мнучин. Знаете при кой американски държавен глава. И ако за Мнучин все още не сме сигурни какво ще остави след себе си като наследство, в качеството си на бивш изпълнителен директор на „Голдман Сакс” и последният финансов министър във втория мандат на Буш-младши, Хенри Полсън беше архитектът на плана на американското правителство за спасяването на банките от „Уолстрийт” през 2008 г. с трилиони долари от държавния бюджет. А Боб Рубин, бившият финансов министър на Клинтън, след общо 26 години прекарани в „Голдман Сакс”, бе в ръководството на „Ситигруп”, когато банката получи от Полсън едни 300 млрд. долара от парите на американците данъкоплатци, за да не потъне като „Леман” онзи пагубен септември. Как беше онази народна приказка за свинските черва?! Във вихъра на скандала с разкритите практики на „Голдмън Сакс” през 2010 г., редакторът и политически наблюдател на списание „Ролинг Стоун” Мат Тайби написа: „Първото нещо, което трябва да знаеш за “Голдман Сакс” е, че са навсякъде”. И че „от стойността на акциите на технологичните компании до високите цени на горивата, „Голдмън Сакс” стоят зад всяка пазарна манипулация от Великата депресия насам”. Пакостите на “Голдман Сакс” продължават и до днес със замесването по-рано този месец на името на банката в огромен международен скандал за пране на пари през държавния инвестиционен фонд на Малайзия между 2009 и 2012 г.. Става въпрос за измама в размер на десетки милиарди долара. В началото на ноември т.г. американското правосъдие повдигна обвинения за съучастие в международна мрежа за пране на пари срещу двама бивши ръководни кадри в „Голдман Сакс”, тихомълком оттеглили се от банката след първоначалното избухване на скандала в Малайзия през 2015 г. Предвид че е отнело три години за да стигнат до тях, вероятно разследването тепърва ще се задълбочава. Но да започнем отначало. Първо отпада Голдман. Както с “Кун, Льоб” и “Лазард”, и в управлението на “Голдман Сакс” в наши дни не участва никой представител на оригиналната фамилия, основала бизнеса и дала името на банката. И е така от близо век. Всичко обаче започва с Маркус (роден Марк) Голдман, който идва на бял свят на 9 декември 1821 г. в Трапщад, Бавария. В ранните си години получава образованието си в синагогата във Вюрцбург, където се запознава с бъдещия си дългогодишен приятел Йозеф Сакс. Маркус Голдман имигрира в САЩ през 1848 г. с началото на Пролетта на народите, която разтърсва из основи Стария континент. Първоначално работи като амбулантен търговец във Филаделфия, преди да понатрупа състояние и през 1869 г. да се премести в Ню Йорк, където открива скромен лихварски бизнес под името „Маркус Голдман и ко.” От петте деца които има, най-младата му дъщеря Луиза се омъжва за сина на добрия му приятел Йозеф, Самуел Сакс (роден на 28 юли 1851 г.), който през 1882 г. е привлечен да работи за компанията. Три години по-късно за младши партньори в „М. Голдман и ко.” са взети синът на Маркус, Хенри и друг негов зет, Лудвиг Драйфус и фирмата приема името „Голдман Сакс и ко.”. През 1894 г. братът на Самуел, Хенри Сакс също става равноправен партньор, а през 1896 г. банката излиза на Нюйоркската борса. С идването на новия век Маркус Голдман решава да се оттегли от вече успешния бизнес на банката през 1904 г. малко преди смъртта му, управлението е прехвърлено в ръцете на сина му Хенри и Самуел Сакс. По този повод от името на фирмата отпада “ко”-то. Същата година Самуел вкарва двама от синовете си в управлението на банката – Артур и Пол, току-що завършили Харвардския университет, на който баща им е един от най-големите благодетели за времето си. Пол Сакс се оттегля от семейният бизнес няколко години по-късно, за да се отдаде на страстта си – музейното изкуство и се смята за автор на една от първите студии по въпроса в САЩ. Но така или иначе банката е в сигурните ръце на баща му Самуел и брат му. В началото на века “Голдман Сакс” започва да се специализира изключително в гарантирането на първичното публичното предлагане (ППП) на акции на компании, излизащи на фондовата борса и прави няколко успешни удари, като с веригата „Уулуърт” (днес “Венатор Груп”), смятани за пионери на съвременните магазини за търговия на дребно, и с „Континенталната консервна компания”, която ще се превърне във важен компонент в американските военни усилия през Втората световна война. Но преди това е Първата. През 1917 г. Хенри Голдман е подложен на натиск от партньорите да се оттегли от управлението на банката, според някои източници заради откритите му позиции в подкрепа на Германия и Централните сили, които вредяли на публичния й имидж. Какъвто и да е поводът, той се съгласява и контролът преминава изцяло в ръцете на фамилията Сакс. Самуел ръководи банката като неин директор до оттеглянето си през 1928 г., когато щафетата поема най-младият му син Уолтър Сакс, който я превежда през трусовете на Голямата депресия, последвала срива на Нюйоркската борса на следващата година. Оттогава са датирани и първите големи обвинения срещу “Голдман Сакс”, че с манипулации на цени на акции и търговия с вътрешна информация е създала балон, спукването на който е повлякло след себе си лавина от фалити. За да излезе цял от кризата само един. “Голдман Сакс”. Господин “Уолстрийт” С накърнен имидж, но с човек, който да го изчисти. Буквално. Назначеният за директор на “Голдман Сакс” през 1930 г. Сидни Вайнберг започва кариерата си в банката като помощник-чистач с позиция ваксане на обувки и изтупване на шапки. Бъдещият “Господин Уолстрийт” е роден през 1891 г. и едва може да чете и пише, когато попада в полезрението на Пол Сакс, който го взема под крилото си и плаща за образованието му. През 1925 г. “Голдман Сакс” купува за Вайнберг място като брокер на Нюйоркската борса, а две години по-късно го приема за равноправен партньор. Като директор на банката, застъпил в смутни времена, Сидни Вайнберг се ангажира с политиката. През 1932 г. се сприятелява с бъдещия президент Фраклин Д. Рузвелт, като набралият най-много средства в неговата подкрепа спонсор на Демократическата партия. Разбираемо на следваща година Рузвелт избира Вайнберг за посредник между него и “Уолстрийт” в прокарването на идеите на Новия курс, с който между 1933 г. и 35 г. да извадят САЩ от дълбоката икономическа криза. Идентична роля изиграва старшият партньор в “Голдман Сакс” и по време на Втората световна война, когато спомага за организирането на различните индустриални отрасли в частния сектор в съвет за координирано подпомагане на военните усилия на САЩ. По това време Вайнберг завързва и много близки приятелски отношения с Хенри Форд-ІІ, най-големият правнук на едноименния изобретател, който поема контрола на компанията през 1943 г. След края на войната, изправена пред сериозни проблеми с преориентирането си от военния към цивилния сектор, “Форд” започва да изпада във все по-дълбоки финансови затруднения. С помощта на Вайнберг Хенри Форд реорганизира ръководството на компанията и участва в подготовката на публичното й предлагане на борсата през 1956 г. Набраните средства в първия ден възлизат на близо 700 милиона долара – около пет милиарда в днешни пари. Член на борда на директорите на компании от типа на “Форд Мотор Ко.”, “Дженерал Електрик”, “Би Еф Гуудридж”, “Дженерал Фууд” и др. Стенли Вайнберг управлява “Голдман Сакс” до смъртта си през 1969 г. Под вещото ръководство на различни старши партньори в следващите десетилетия банката продължава да се разраства в трайна тенденция, трупайки активи и влияние, за да се издигне до позицията на най-влиятелната американска банка в навечерието на ипотечната криза в САЩ от 2007 г., повлякла след себе си големия трус от 2008 г.
ПАРИ
Ще удвои ли златото цената си?
В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.
Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.
Новият играч: криптовалутите
Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.
Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.
Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”
Дали пристанището още е сигурно?
Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?
Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.
Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.
Поглед към кристалната топка
Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.
Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.
Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”
Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”
Автор: Дирк Кауфман
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?
Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?
Истината е, че разликата рядко е в доходите.
Разликата е в навиците.
Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft
— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026
Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.
Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.
Богатството не се създава с един голям ход.
То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.
Започни с едно малко действие още днес.
Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…
А от това как управляваш парите, които вече имаш.
Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?
ПАРИ
Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират
Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.
По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.
Доходността увеличава натрупванията по личните партиди
Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.
Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.
От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда
Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.
Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.
Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.
Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.
По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.
Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.
Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените
Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.
Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.
Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.
Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.
Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.
От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил
В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.
Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.
Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.
До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.
След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.
Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания
Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.
Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.
Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.
Повече възможности, но и по-голяма отговорност
Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.
По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.







