КОМЕНТАР
Моля ви, знайте, че сте крайни!…
Живея на бул. „Г. М. Димитров“, срещу „Минстрой“ (Мултигруп) – един от двата 16-етажни блока, ЕПК, от времето на „соца“. В апартамент на третия етаж – 65 кв. м., който е собственост на сегашната ми съпруга. Антоан Рокантен – героят на Жан-Пол Сартър от „Погнусата“ казваше, че „миналото е разкош, достъпен за собственици… Не можеш да скъташ
миналото в джоба си, трябва да имаш дом, за да го разположиш в него!“…
Странно защо, но вече 19 г. чувствам това място и като мое, въпреки че нямам никаква собственост, освен върху себе си. Комшиите, които познавам, всеки път ме поздравяват, а и аз тях, радвайки се, че и те обичат кучето ми, което разхождам сутрин и вечер. Един прекрасен английски сетер, на име Рони, който винаги е готов да бъде погален от всеки – не за друго, а защото обича хората. Има и други, които не познавам, макар че поздравявам всеки – някои от тях си изхвърлят торбите с боклуците през терасите или от прозорците. Когато живееш на третия етаж това се чува – свистенето на торбичките е оглушително, а найлоните и бутилките засядат на дърветата пред прозореца ти. И представляват тъжна гледка – присъда, може би, за неувяхващата ни селска психика, която не се интересува от нищо друго, освен от собственото си индивидуално битие. Същото, което правят и политиците ни – заради личното си оцеляване и семейно-родовото си благополучие могат да закупят несъществуващ F-16, да спрат „Южен поток“ или да се откажат от АЕЦ „Белене“…
Защото си мислят, че това звучи, освен всичко друго, и някак си модерно – скъсал си с „комунизма“ и си се отдал на „либерализма“?! Каква уникална глупост, между впрочем!…
Глупостта се свежда до това, че „фашистите“ до 9-ти септември 1944 г., „комунистите“ до 10-ти ноември 1989 г. и „либералите“ през последните 29 години се чувстват някак си безсмъртни! Големият френски философ Жорж Бернанос казваше: „Либерално или марксистко, това, което наричаме модерно общество, непрестанно отслабва моралната съпротива на човека за сметка на неговото ефективно въздействие върху нещата. Защо тогава да противопоставяме либерализма на марксизма, след като това са два аспекта на абдикирането на човека пред неговата участ?!“…
А участта на човека е, че той е смъртен – всички ние сме смъртни, независимо
дали си изхвърляме торбите с боклуците през терасите или решаваме да закупим F-16, или да спрем „Южен поток“… Това ще рече, че за да осмислим живота си, ние трябва непрекъснато да сме наясно с неговата крайност – точно това има предвид Албер Камю във фундаменталното си произведение „Митът за Сизиф“!… И когато вчера разхождах Рони по поляните около 57-ми и 56-ти блокове в „Дианабад“, срещу „Минстрой“ (Мултигруп) – онези старите, погрознели и с ръждясали тераси, си спомних, сетих се, че навремето, в младостта ми, пишех и стихотворения – и то, последното, дойде изведнъж, като гръм и трясък:
Прощаване с моите близки
Ще си отида (скоро) някой ден
от този земен свят завинаги,
но твърде важно е за мен,
че няма да ви липсвам винаги!…
Ще се старая да не идвам във нощта ви,
макар че много силно ще го искам,
но не, за да попреча на съня ви,
а да повтарям колко ви обичам!…
Ще се досещате за мен понякога,
отливайки от чашите за спомен,
но да е за кратко и да не е всякога,
защото нищо не желая, най-малко помен!…
Ще се събирате на масата обаче,
а аз невидим ще присъствам,
и нищо, че душата ми ще плаче,
аз ще ви пазя, макар и да отсъствам!…
Ще се опитам най-после да приключа,
защото повече не искам да досаждам,
но пък сърцето си не мога да заключа
и с обичта си винаги ще ви обграждам!…
Не знам с вас как е, но при мен едно стихотворение, дали мое, дали на друг, ми носи такова успокоение, което е несравнимо дори с нашите традиционни ругатни – към всеки и към всичко! Опитах с какво ли не, за да ви възвърна чувството за реалност – знам, че моята „Критическата психология на българската история“ ще остане завинаги, както казва моят рецензент проф. Андрей Пантев! Но има и нещо друго, което, по думите на гения Никола Вапцаров, „някак мъчно се разбира“ – и това е молбата ми да разберем, че всички ние сме крайни, че ни предстои смъртта!…
Все си мисля, че когато човек непрекъснато осмисля неизбежността на своето съществуване, неговата крайност, ще е в състояние да живее по-добре живота си – не само за себе си, но и за другите, за цялата ни общност!…
Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!…
Проф. Людмил Георгиев
КОМЕНТАР
“Наистина уплашиха таралежа с голия си задник”
„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“
Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев, Брюксел и Лондон . Заместник-председателят на Съвета за сигурност публикува публикация в социалните мрежи с „три цитата от изминалата седмица“ и в характерния си стил анализира изявленията на Кая Калас, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой, и новия британски премиер Анди Бърнам.
Ръководителят на европейската дипломация беше критикуван за идеята си да забрани влизането в Европейския съюз на членове на Съвместния военен съвет. Медведев отговори подигравателно:

„Наистина уплашиха таралежа с голия си задник. Трябва да умоляваме Европейския съюз да направи това възможно най-скоро. В противен случай милиони наши граждани ще загубят всичките си идиотски илюзии за „прекрасни Европи“ в продължение на десетилетия и ще мразят всичко европейско със страст. Но ТОВА е точно това, от което се нуждаем!“, написа заместник-председателят на Съвета за сигурност.
Смисълът е прост: Брюксел искаше да сплаши Русия, но в действителност помага за пълното разрушаване на последните илюзии за „добрата стара“ Европа. Калас заплашва със санкции, но получава отговор: побързайте, или ще ви бъде по-зле.
Медведев беше също толкова остър в критиките си към новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой след русофобските му изявления. Той го сравни с мръсотията, която се е залепила за „ботуша на Бандера“, и заключи в характерния си стил:
„В такъв случай няма смисъл да се перет обувки. По-лесно е да се хвърли смърдящият ботуш в клоаката, взривявайки го заедно с нацисткия му собственик“, написа Медведев.
Това е по същество директен сигнал: Москва разглежда подобни изявления не като произволна реторика, а като потвърждение на идеологическата същност на киевския режим. Новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили дори не е имал време да се утвърди както трябва на поста си, а вече е подложен на критики.

Медведев коментира и новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че страната му ще продължи да „помага“ на Украйна . Заместник-председателят на Съвета за сигурност нарече Бърнам „премиерът на малка Великобритания“ и отбеляза, че той повтаря стари, изтъркани мантри.
„Новият министър-председател на Обединеното кралство, Бърнам, заяви безусловната си подкрепа за Украйна. Това, разбира се, не е нищо ново“, написа Медведев.
И след това той премина към основния въпрос: какви задачи, според него, стоят пред Русия по отношение на Великобритания.
„Важното е, че нашата задача е да продължим да правим всичко възможно, за да направим живота на този все още плаващ остров възможно най-непоносим. Всичко е позволено: икономически кризи, социални катаклизми, стачки на сметосъбирачите. Всичко.“
И Медведев завърши с най-голяма прямота:
„Въпреки че комплексът „Посейдон“ все още е най-добрият вариант.“
Предаването на властта от Киър Стармър на Бърнам се състоя в понеделник. Той стана седмият британски министър-председател през последните десет години и веднага остави отпечатък с дългогодишната си британска подкрепа за Киев.
САЩ се отказаха от Украйна. Няма шанс и Западът няма как да помогне.
В крайна сметка, отговорът на Медведев беше изключително суров. Калас заплашва със забрани, но те са обект на смях . Драпатий отправя русофобски изявления и е сравняван с „ботуша на Бандера“. Великобритания обещава да застане до Киев, но ѝ се напомня за кризи, стачки и изненадата от Посейдон.
Западът отново реши да сплаши Русия. Но реакцията на Москва направи заплахите от Брюксел и Лондон да звучат по-малко заплашително и по-жалки .
КОМЕНТАР
“Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“
Във филма „Гладиатор“ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му казва “Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“.
Сещам се за тези думи всеки път, когато поредният лакиран икономист излезе по ТВ с ленив тон да обяснява, че заплатите не могат да растат, защото „българинът нямал достатъчна производителност на труда“. Разбирайте – мързелив е, толкова си заслужава.
Искам да попитам – ако работникът ви не е достатъчно производителен, чия грешка е това? Ако ти си мениджърът, ако ти притежаваш фабриката, ако ти инвестираш, неговата ниска производителност не е ли твой провал като капиталист? Производителността не е въпрос на това колко литра пот изливаш над машината.
Тя е въпрос на това каква е машината. Ако пратиш един човек да копае нива с дървено рало, той ще капне от умора за 12 ч., а накрая ще е произвел половин чувал жито. Ако го качиш на модерен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре десет пъти повече. Кой е по-производителен? Вторият. Но дали първият е мързелив? Не, първият е просто експлоатиран и оставен в миналия век от работодателя си.
Българският работник е онзи с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години. На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една модерна машина.
И тук стигаме до „работещите бедни“. В класическия капитализъм, ако работиш на пълен ден, ти си осигуряваш приличен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца пак да нямаш пари. Ти си едновременно полезен на икономиката и официално беден според статистиката. Това не е пазарна икономика. Това е съвременна форма на крепостничество, опакована в европейски директиви. Пазарът на труда не е в разцвет. Той е заложник на грешна философия. Истината е, че не се търсят „кадри с висока добавена стойност“. Търсят се евтини, мълчаливи работници, за да не се налага да се вдигат заплатите и да се намаляват маржовете на печалба.
Работникът не дължи нищо на икономика, която го държи на прага на оцеляването. Ако искате производителност на европейско ниво, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени бащи, които обвиняват децата си за собственото си безхаберие.
КОМЕНТАР
ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА?
🚨 ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА? (Бат’ ви пак се оказа прав!)
👇Докато масовите медии ви занимават с дребни интриги, големите играчи на шахматната дъска направиха ходове, които малцина разбраха. Ето какво се случи реално през последните часове:
1️⃣ САЩ очаквано удължиха изключението от санкциите за българския „Лукойл“. (Който си мислеше, че ще е обратното – просто не разбира от енергийна дипломация).

2️⃣ Вчера Китай отвърна на удара! Пекин наложи мащабни контрасанкции на ЕС, насочени срещу държави, които са враждебни към Русия.
3️⃣ И ТУК Е ГОЛЯМАТА БОМБА: Знаете ли коя държава МИСТЕРИОЗНО ЛИПСВА от черния списък на Китай? Точно така – БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬
Защо ли? Защото София показа характер. Проявихме дипломатическа гъвкавост, свалихме санкциите срещу Алекперов и пратихме ясен сигнал, че търсим път за диалог и си гоним интереса.
👉 ИЗВОДЪТ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В момента България е в уникалната позиция да бъде добре приета едновременно от САЩ, Китай И Русия!

Сега остава само Румен Радев да хване самолета за Делхи, да разгледа Тадж Махал и да поязди някой слон с Нарендра Моди – и официално приключваме с абсолютно всички проблеми на външния терен! 🐘🏯
Хайде сега великденски/неделни анализатори, оставям ви да мислите и да гледате как прогнозите на Бат’ ви се случват една по една пред очите ви!







