АНАЛИЗИ
Математика за концесионери и за крокодилските сълзи на меринджеите в туризма
На плажа
Уважаеми читатели, малко късно се намесвам в дебата за чадъри и шезлонги. Причината е, че последната седмица почивах на БГ черноморието. Така че съм свеж и актуален като метеоролог на смяна. Или като фотограф на плажа на Слънчака.
И така – къмпинг “Делфин” между Варвара и Ахтопол. Цена на голяма палатка 10 лева, на човек 4 лева, 2 лева за ток и 1 лев за колата – общо 21 лева на ден за мен и Дулцинея. В боровата гора е прохладно и е близо до плажа. Бирата в капанчето е 2.70, а 2 литра бира в пластмасова бутилка в магазинчето е 3.60 лева. Пак курортна цена, ама е ледена.
Сега да минем към математиката за концесионерите с чадърите и пластмасовите нарове с виниловите постелки, или т.нар. шезлонги. Цената на всяко едно от тия неща в Ахтопол е 5 лева. Значи ако аз и Дулцинея искаме сянка, на ден ще плащаме по 15 лева. За една седмица това са 105 лева. Тези пари са за удоволствието ми да ходя до плажа само с едно пешкирче или чаршафче, за да не лежа на винила. Много ли е или малко? Както е казал рошавият гений с мустаците, всичко е относително. Важно е да си отговорим на въпроса за какво плащаме. А ние плащаме за комфорта на сянката и за удобството да не се търкаляме в пясъка. Лично аз с удоволствие си лежа на пясъка на едно лично чаршафче, дето си го нося.
Сега да се пренесем на неохраняемата зона пред къмпинга. На пясъка има инсталирани всевъзможни фабрични изделия, които да ви направят сянка. Като се почне от китайски чадърчета за по 10 – 12 лева, до фабрични тенти с по 6 – 8 кв. метра сянка. Завръща се и старата тента с 4 колчета и домашен бял чаршаф, под която се криехме като деца преди 55 години. Има и всякакви плажни мебели – платнени столчета, цели плажни кресла с облегалка за главата, сгъваеми и надуваеми легла и каквото още се сетите. И всичко това сгъваемо, леко и удобно за носене. Един татко може спокойно да осигури сянка и комфортно седене на семейството, без да е шампион по щанги. Ако има разбрана съпруга, може да занесе на плажа и хладилна чанта с 2–3 студени бирички и 2-3 сокчета за децата плюс надуваем крокодил например или розово фламинго.
Сега да се запитаме дали искаме да оставим 105 лева за една седмица за услугите на концесионера в Ахтопол, или да си купим няколко плажни артикула, които ще ползваме още 4 – 5 – 6 години. Търговските вериги предлагат от пиле мляко в този сегмент. Моят избор е за второто и 105 лева са ми напълно достатъчни.
Сега си направете сами калкулацията
Ако цената не е 15 лева, а 40, 50 лева или повече, каквито касови бележки се търкалят из медиите.
Гледам по телевизора един особено трогателен млад човек. Сложил е шезлонги от тиково дърво (4 броя), огромен чадър над тях със специален италиански плат, който не пускал UV лъчите, и там можело да се съберат по 10 човека. Наистина съм впечатлен!
Има обаче малък проблем. На този плаж туристите, които различават тиково дърво от байцвани чамови летви, са колкото пръстите на ръката на разсеян дърводелец. Това с плата с UV защита е ОК, за който разбира. Само че, ако аз като плащам 70 лева за услугата, не искам 10 души на шезлонга си? Аз не съм дошъл на пионерски лагер. А клиентите за тези суперчадъри и шезлонги (за малко да кажа миндерчета), са в друг ценови сегмент.
Чува се вой на концесионери
Щели да намалят цените само ако държавата им свали концесионните такси. Така ли? А може ли държавата да вдигне концесионните такси и ако няма концесионери, да даде плажовете за управление на местните общини без право на концесиониране. Или и това вече е непосилно за кметовете?
Ясно е, че концесионерите имат разходи – спасителите искат заплати, искат вода и кафета, тракторът, който чисти плажа, иска нафта, ако има доктор, и той иска заплата. Но както казват самите концесионери, нали е пазарна икономика. Е, да, пазарна икономика е, само че политическите чадъри и лобисткото законодателство осигуряват ресурса, който вие, уважаеми, ползвате. И точно по пазарните закони аз си купувам плажния комфорт от спортния магазин и напускам услугите ви. Отивам на неохраняем плаж, на свободна зона или както там се казва.
Време е и да се разсее митът, че там е мръсно, не се чисти и т.н. Да, сигурно има и такива места. Но аз наблюдавам как става все по чисто, защото наоколо щъкат собствените ни деца.
Има ли риск? Да, има. Като няма спасител, има и риск. То има риск и ако има спасител. Само че по света има десетки хиляди километри плажове без спасители. Има ги в Европа, има ги в Азия, Африка и двете Америки. Но това е осъзнат избор на възрастни хора. Не искаме да сме стадото, което е навряно в кьошетата на плажовете. Така че хващайте калкулатора и си оправете математиката.
Или отивам в чужбина.
Струва си да кажем нещо и за различния тип отдих
При хотелите с ол инклузив всичко е ясно. Те ощетяват местните общности, защото концентрират паричния поток в едни ръце и той обикновено напуска региона. Квартирите са полупразни, ресторантчетата – също, никой не купува домати от бабите и ракия от местния магазин. Но това е цената, която местните хора по крайморските градчета платиха, за да си продадат набързо нивите. Сега вместо туристи имат съседи и конкуренти от апартхотелите и частните новопостроени къщи. Собственикът не е турист. Шестата му братовчедка спи безплатно.
Особена тема е бюджетният отдих. Струва да помислим за двете “К” – къмпинг или квартира. За къмпингите вече писахме в “Къмпингите – начин на употреба”. Квартирите в момента се конкурират с бюджетните хотелчета. В Ахтопол квартирите са 15 лева с климатик, самостоятелен санитарен възел и телевизорче. Значи 30 лева за двамата с Дулцинея. Супер!
Само че, скъпи читатели, квартирите не са това, което бяха преди 30 – 40 – 50 години. Тогава бабите даваха по една–две стаички и ги майтапехме, че ни настаняват в кокошарника. Тогава нямаше проблем да си сготвиш вечерята, да хапнете на масата под лозницата в Приморско с още едно семейство. Сега е друго. Бабите са мениджъри на по 5–7 стаи, че и повече. Къщата всъщност е едно малко хотелче и пърженето на цаца, барбекюто с вратни пържолки, яденето на тиквички с чесън и др. не е добре дошло – пушляви се, мирише, едни се мръщят, други протестират. За вечеря ставаш абонат на някое от ресторантчетата в градчето със съпътстващите проблеми – цени, обслужване, проблеми с храната и качеството на алкохола. Имам и личен опит от една мастика в Приморско.
И накрая в къмпинг. В къмпинга толерантността е много голяма. Никой не протестира, стига да няма турбо-чалга на макс. Предполагам и Вагнер или Шостакович на макс няма да са ОК. През седмицата около 23:00 става тихо. Бедняшки ли е този отдих? Ами не е. Около палатките и кемпърите има по 2–3 хамака, има газови барбекюта от 200 лева нагоре, по масите се виждат шотландски и ирландски напитки.
И тук опираме до по-големия въпрос.
Разбират ли меринджеите в туризма математиката на предлагането и търсенето?
От години всяко лято четем и слушаме безкрайни глупави обяснения за кризата с кадрите в туризма. Нямало квалифицирани, хора с езици и т. н., търсят ги от чужбина от Казахстан до Код д‘ Ивоар. Добавиха се и критики към медиите, че тиражирали слухове и снимки, ама те не били верни. Снимките не били верни! Медиите гонели туристите в Гърция и др. щуротии. Нямало проблем с туристите, щото сезонът сега започвал. Сега, сега – колко сега. Значи почва на 15 юли и ще свърши на 25 август. И кога ще се напълнят 500 000 легла от Обзор до Равда, както посочи някакъв фактор в някаква асоциация в туризма?
Това са крокодилските сълзи на туристическите меринджеи.
А какво се случва на практика с кадрите? Опитайте да си намерите сезонна работа, ако сте на средна възраст. Ей така, пуснете CV на няколко обяви за сезонен персонал.
Истински пример: – мъж на 60 години с перфектен руски и много добър английски, и много добър полски, бивш екскурзовод, живял и работил в чужбина, пуска 20-25 сивита за администратор на хотел по морето и на други места. Живее добре, не умира от глад, просто му е писнало да си стои у дома. Обаждат му се само от един хотел в Созопол. Кандидатът пита с мейл за следното: какъв е графикът на смените, каква е заплатата, през какъв период се плаща и как е решен въпросът с настаняването. Пита два пъти. Отговор от меринджеите на хотела няма. Няма нищо, нито отказ, нито благодаря за интереса. Нищо. “Да ви … на бизнес културата”, си казва човекът и отива на почивка в Корсика.
Вие, уважаеми меринджеи, администраторите и за консумация ли ги предлагате, че не вземате хора на средна възраст? Например учители за сезонна работа.
Изглежда, в този бизнес жените над 40-45 стават само за камериерки (да ги ритат пияни задници в главите), а мъжете за водопроводчици. Докато има такова мислене – такива ще са ви и кадрите.
И по-лошо – такива ще са ви и туристите.
И това е при застаряваща нация, която вдига пенсионната възраст, защото не може да изхрани старите си хора. Един огромен ресурс от хора над 45-55 години, в т. ч. и такива с висше образование, чужди езици и др. квалификации, е оставен извън трудовия пазар. Хора, които освен досегашната квалификация могат да усвоят и нещо ново. Да не говорим, че трудовият морал на по-възрастните работници не е за пренебрегване. Но не би – българските меринджеи в туризма искат млади, ако може леко глуповати служители, които да работят за трохи и да бъдат изхвърлени при първия каприз на меринджея. И такива ще получават, включително и от чужбина.
Има, разбира се, и умни и почтени хора, които се хващат да работят за малко пари. От зор. Само че те при първа възможност си бият камшика и се махат от пишман мениджърите в туризма.
Много от собствениците на бизнеси в туризма (хотели, ресторанти, дискотеки, концесионери) и мениджърите им искат с 20-30 стаи за месец или с едно-две заведения за месец и половина сезон да карат “Бентли” или “Майбах”. И то, ако може, още на втората година. Искат децата им да учат в частна детска градина, а после в Лондон или в Цюрих. Искат да имат и една интимна приятелка на 22-25 годинки и местенце, където да се срещат. Затова не плащат, а консумират или може би изнасят голяма част от печалбата за имоти в чужбина. Да питам само къде арестуваха наскоро едно–две семейства с инвестиции в туризма? Само питам бе. Докато е така, никакви чужди работници не трябва да има.
Немалка част от българските собственици и мениджърите трябва да сменят бентлитата и мерцедесите си с шкоди, дачии и фолксвагени, може и втора употреба, да пратят децата в кварталната детска градина, в местното квартално училище и после в местния университет. И със спестените пари да правят още инвестиции и да плащат по-високи заплати.
Иначе да затварят.
Качествените млади хора се изнасят да учат или да работят и после не се връщат до пенсия.
Ще видим кога последният ще затвори вратата.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).







