КОМЕНТАР
Мата Му Хари
Баце и неговите аморозни приключения. Шпионките Маша, Даша, Дуся, Маруся, Валюша, Катюша, Шура, Мура и ген. Мурка в кожена тужурка. “Made in Bavaria” или (не)порочното зачатие на ГЕРБ.
,,Идваш ли? Чакам те!“, казвала тя. Гласът бил прелъстителен, настоятелен и приятно порочен. Както винаги.
„Изчакай, все още съм на интервю, идвам след 15 минути“, отговарял той делово. Както винаги, прекрасната госпожа се обаждала посред някакво интервю.
Прекрасната госпожа влизала в правителствената резиденция без проверка. Както винаги. Охраната била надлежно инструктирана и не проявявала излишно любопитство към дамите, които го навестявали. А те често го навестявали. Често и различни.
Мата Хари, защото това била самата тя, разполагала с 15 минути. Както винаги. Отишла направо в спалнята. Измъкнала от дамската чанта пачки от 500 евро и златни кюлчета, подредила ги в чекмедженцето на нощното шкафченце, леко открехнатко, аранжирала пистолета „Глок-17 С“, щракнала няколко кадъра и прибрала реквизита в чантата, щото трябвало да се отчита. Цялата процедура отнела 7 минути и 13 секунди.
„Точно по учебника на КГБ!“, казала си Мата Хари от КГБ, защото в този ден това била именно Мата Хари от КГБ, а не от ГРУ. Мата Хари от ГРУ вече била заснела едно смотано видео от спалнята и банята, на което някаква сянка витае насам-натам. А другата Мата Хари, от президентската шпионска квота, успяла да хване как Баце нанка сладко.
Операцията, започнала през 2017-а, отивала към своя успешен финал. Скоро щял да се появи онзи кадър, на който Баце нанка с пищов, пари и злато. В тази тъмна завера участвали Мата Хари от КГБ, Мата Хари от ГРУ, президентската Мата Хари, Мата Хари от Дубай, Мата Хари на озверели банкери, Мата Хари на отмъстителни контрабандисти, Мата Хари на анти-Ф-16, Цецоцветановата Мата Хари и още неизвестен брой съблазнителки, които срещали радушен прием във вила „Секвоя“.
Тия Мати Хари били все тайни агенти на ДС, деца на големи шпиони (на Баце всичко му е голямо, няма как нещо да му е малко!), офицери от руските служби (генерали, к’ви други!). Всъщност изкусителните Мати Хари били Машенка Харитоновна, Маруся Христофоровна, главната шефка – генерал Мурка в кожена тужурка, плюс Дуся, Даша, Варя, Грушенка, Прасковья и – разбира се – Анушка, която вече била разляла олиото, ама Баце не знае коя е тази Анушка…
Щирлицът на операцията бил президентът – лично! – който със своя дрон прави „Кобрата на Пугачов“ и тая кобра – клъц! – Баце по хълбока, неразумно оголен! Пак добре, че във висшия пилотаж няма фигура „Питонът на Путин“, щото отиде Баце, та се не видя!
Тъй ще да е било. Баце никога не лъже. Баце винаги говори истината, само истината и нищо, освен истината. Особено пред най-авторитетния германски вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ). Според абсолютно сигурни източници колегите от FAZ се натъркаляли от смях под бюрата.
2.
Фотосесията произведе гръмовен ефект. Повехнали чалга-икони, силиконови примадони, разни дръжки на микрофони, съдържателки на медийни бардаци и прочее похотливи флигорни изпоприпадаха изнемощели поради супер свръх емоции, връхлетели ги ненадейно. Сбъднаха се техните сластни сънища: „Пак сънувах в луда страст Бате Бойко между нас! Ле-ле, знаеш ли, Никол, как си го представям гол!“… Какво си е представяла горкинката блондинка не знаем. Ширналата се фотореалност, пищно разстлана, е умилителна – Баце спинка, полузавит, полуотвит, безпомощно дебело бебе. Едно морно, беззащитно, импозантно тяло.
После дойде покрусата. Едно изречение промълви Баце и попари всички надежди и мечти – „Сега дори не искам да видя жени“! Ужас! Това е то. Сам е той. Сам. Като куче в резиденция. В златното минало изтляха песньовките „Огнеборецо мой, маркуча си към мен насочи“, „Всяко копче мечтае да се разкопчае“ и други чалга-шедьоври. Остана отколешното прозрение „мериш километри, ала нямаш сантиметри“ (пардон).
Неописуема драма!
Ситуацията на положението се наматахари яко.
Изобщо – на Мата Му Хари стана работата!
Едни запресмятаха колко милиона побира едно чекмедже; други – колко трябва да е голяма една дамска чанта, за да вмести пачки, кюлчета и пищов; трети идентифицираха кюлчетата; четвърти тръгнаха да търсят посред кое точно интервю Мата Хари е звъняла и не го намериха; пети се запитаха дали пачките и кюлчетата са реквизит – ако да, Мата Хари прибрала ли си ги е или ги е оставила на Баце да се почерпи; според шести не са реквизит, а хонорар за Мата Хари; седми изразиха съмнение, че Баце е „сготвен“, пък той си каза пред FAZ, че добре познава „пазара на компромати“. Ами как няма да го познава тоя пазар! Що народ е „сготвил“ и „зашил“! Междувременно Баце свика авариен брифинг в стил „Нощна стража“ на Рембрандт. Всуе!
От цялата афера стана ясно, че меракът на Баце е безграничен, а враговете – безброй. Че в строго охраняваните покои на Баце влизат-излизат като в някакъв хан мацки разни, кавалкада шпионки, мурки в тужурки, мъкнат и влачат големи чанти с дебели пачки и златни кюлчета, снимат, отиват си, връщат се, пак снимат, пак се връщат… Че Баце води титанични битки с всякаква долнопробна гмеж. Сам-самин! Сам юнак на джипа! И главно – че Баце е жертва на мрачни, коварни, могъщи сили, на шпионски заговори, завери и афери. Жертва! Това поредно превъплъщение ще да са го измислили вечните социолози и политолози, които 10-15 години, най-безкористно, зографисват и ваят неговия дивен образ – герой, отмъстител, закрилник, благодетел, строител, обединител… И – тряссс! – жертва! Героят предизвиква възхита и завист. Жертвата – жал и състрадание. „Милост! Милост!“, вика всеки пиксел от злощастните фотоси.
Юнакът чутовен абдикира.
Рухнаха вкупом всички грижливо градени роли.
Харизмата клюмна и повехна.
Пред очите на целокупната общественост – българска, европейска и всякаква.
А тия от FAZ се търкалят от смях, моля ви!
3.
„Трябва да придърпаме Борисов!“, казал още в 2001 г. Волфганг Глексер, шеф на софийското бюро на фондация „Ханс Зайдел“, която е международният отдел на ХСС, която е съюзник на ХДС, на която танте Меркел беше шеф 18 години. Глексер Зоркото око провидял голямо бъдеще на един мутрафон, преобразен на воин срещу мафията. Репликата на Глексер може да се преведе по много начини – да го вземем, да го хванем, да го привлечем, да го отмъкнем, да го примъкнем, да го вербуваме.
Придърпването започнало тутакси. Поканили Баце в Бавария, направили му перфектна програма според неговия вкус и предпочитания: тренировчица във фитнеса на полицейските спецчасти, аудиенция при полицейските кучета, вихрена разходка с ново БМВ по аутобана. Баце бил възхитен, трогнат, очарован.
„Борисов е як като дънер, но с плитки корени“; „умее гениално да се самоинсценира“; „нехае за образованието, държи на правото на по-силния“; „не е препоръчително да дължиш пари на този човек или на неговите клиенти“; „Ипон“ поддържа отлични контакти с корумпираното МВР и получава министерски поръчки“; „при всяко поръчково убийство той се появява незабавно на местопрестъплението, съпровождан от десетки ТВ камери“, пишел все същият FAZ.
После ХСС и фондацията ще го обзаведат с партия, името на партията ще измислят, ще му напишат програма и устав (е, няма да се озорват чак толкоз – ще преведат документите на ХСС, а преводачката Антоанета Байчева ще стане генерален консул първо в Мюнхен, сега във Франкфурт на Майн). И до момента всеки месец фондация „Ханс Зайдел“ ще изсипва приятна сума в касата на ГЕРБ.
Това е то, (не)порочното зачатие на ГЕРБ, „made in Bavaria“. Мотив: „Западът търсеше алтернатива на Станишев и БСП“. Рeзултaт: „ГEРБ e нa влacт пoчти нeпрeкъcнaтo oт 2009 г. Кoрупциятa прoцъфтявa c пocтoяннo нoви мeтoди зa приcвoявaнe дoри нa пaритe нa EC“, каза наскоро бивш германски дипломат в България.
Знаеше ли танте Меркел с кого си има работа? Знаеше.
4.
„Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа“, написа през 2006 г. в една грама Джон Байърли, посланик на САЩ. И описа точно с кого си имат работа:
„Той се катапултира към славата, придоби почти героичен статус в медиите като най-големия борец с престъпността“; „описа себе си като „най-голямата придобивка на България“; „има улично образование“; „поддържа постоянен рейтинг от над 60% за последните 5 години“; „безсрамно си правеше реклама като главен секретар, умело комбинирайки влиятелни контакти със собствениците на медии и по холивудски перфектните си медийни инстинкти“; „изгради PR машина, която му спечели подкрепа във всички възрастови и социални групи“; „плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи“… И още: „превърна се в „националния шериф“, въпреки 123-те показни убийства и липсата на арести на главните лидери на организираната престъпност“; „има кратък диапазон на внимание“; „изключително чувствителен за публична или частна критика“; „непредсказуема личност с необуздана политическа амбиция и очевидно блестящо бъдеще в българската политика“; „жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ“; „видимо проамерикански политик, който вероятно ще бъде следващият български лидер“; „егото на Борисов може да е най-силният ни лост за влияние върху него“…
Из грамата на Нанси Макълдауни, посланик на САЩ, 2008 г.:
„Борисов е недодялана и изменчива фигура“, „експлоатира копнежа на избирателите за силен лидер“; „демонстрира липсата си на изтънченост и простотата си като свои отличителни достойнства“; „най-хитрият и харизматичен играч на деня“; „майстор на подвеждането и преструвките“; „груба политическа сила с акцент върху всяка от трите думи“; „взима решенията си инстинктивно“; „той е напълно наясно с властта – реална и символична – и как трябва да я удържи и упражнява“; „подценяването на неговия политически талант е грешка, която би струвала скъпо на съперниците му“; „ние можем да го насочваме, както и неговата партия ГЕРБ, към по-благонадеждни позиции“…
5.
„Идваш ли? Чакам те!“, каза прекрасната госпожа с глас прелъстителен, настоятелен и приятно порочен.
„Изчакай, давам интервю на „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, идвам след 15 минути“, отговори той, като си преплете езика пет пъти, докато произнесе името на вестника.
Прекрасната госпожа влезе в правителствената резиденция без проверка.
Мата Хари, защото това беше самата тя, разполагаше с 15 минути…
Велислава Дърева
Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!
КОМЕНТАР
“Наистина уплашиха таралежа с голия си задник”
„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“
Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев, Брюксел и Лондон . Заместник-председателят на Съвета за сигурност публикува публикация в социалните мрежи с „три цитата от изминалата седмица“ и в характерния си стил анализира изявленията на Кая Калас, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой, и новия британски премиер Анди Бърнам.
Ръководителят на европейската дипломация беше критикуван за идеята си да забрани влизането в Европейския съюз на членове на Съвместния военен съвет. Медведев отговори подигравателно:

„Наистина уплашиха таралежа с голия си задник. Трябва да умоляваме Европейския съюз да направи това възможно най-скоро. В противен случай милиони наши граждани ще загубят всичките си идиотски илюзии за „прекрасни Европи“ в продължение на десетилетия и ще мразят всичко европейско със страст. Но ТОВА е точно това, от което се нуждаем!“, написа заместник-председателят на Съвета за сигурност.
Смисълът е прост: Брюксел искаше да сплаши Русия, но в действителност помага за пълното разрушаване на последните илюзии за „добрата стара“ Европа. Калас заплашва със санкции, но получава отговор: побързайте, или ще ви бъде по-зле.
Медведев беше също толкова остър в критиките си към новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой след русофобските му изявления. Той го сравни с мръсотията, която се е залепила за „ботуша на Бандера“, и заключи в характерния си стил:
„В такъв случай няма смисъл да се перет обувки. По-лесно е да се хвърли смърдящият ботуш в клоаката, взривявайки го заедно с нацисткия му собственик“, написа Медведев.
Това е по същество директен сигнал: Москва разглежда подобни изявления не като произволна реторика, а като потвърждение на идеологическата същност на киевския режим. Новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили дори не е имал време да се утвърди както трябва на поста си, а вече е подложен на критики.

Медведев коментира и новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че страната му ще продължи да „помага“ на Украйна . Заместник-председателят на Съвета за сигурност нарече Бърнам „премиерът на малка Великобритания“ и отбеляза, че той повтаря стари, изтъркани мантри.
„Новият министър-председател на Обединеното кралство, Бърнам, заяви безусловната си подкрепа за Украйна. Това, разбира се, не е нищо ново“, написа Медведев.
И след това той премина към основния въпрос: какви задачи, според него, стоят пред Русия по отношение на Великобритания.
„Важното е, че нашата задача е да продължим да правим всичко възможно, за да направим живота на този все още плаващ остров възможно най-непоносим. Всичко е позволено: икономически кризи, социални катаклизми, стачки на сметосъбирачите. Всичко.“
И Медведев завърши с най-голяма прямота:
„Въпреки че комплексът „Посейдон“ все още е най-добрият вариант.“
Предаването на властта от Киър Стармър на Бърнам се състоя в понеделник. Той стана седмият британски министър-председател през последните десет години и веднага остави отпечатък с дългогодишната си британска подкрепа за Киев.
САЩ се отказаха от Украйна. Няма шанс и Западът няма как да помогне.
В крайна сметка, отговорът на Медведев беше изключително суров. Калас заплашва със забрани, но те са обект на смях . Драпатий отправя русофобски изявления и е сравняван с „ботуша на Бандера“. Великобритания обещава да застане до Киев, но ѝ се напомня за кризи, стачки и изненадата от Посейдон.
Западът отново реши да сплаши Русия. Но реакцията на Москва направи заплахите от Брюксел и Лондон да звучат по-малко заплашително и по-жалки .
КОМЕНТАР
“Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“
Във филма „Гладиатор“ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му казва “Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“.
Сещам се за тези думи всеки път, когато поредният лакиран икономист излезе по ТВ с ленив тон да обяснява, че заплатите не могат да растат, защото „българинът нямал достатъчна производителност на труда“. Разбирайте – мързелив е, толкова си заслужава.
Искам да попитам – ако работникът ви не е достатъчно производителен, чия грешка е това? Ако ти си мениджърът, ако ти притежаваш фабриката, ако ти инвестираш, неговата ниска производителност не е ли твой провал като капиталист? Производителността не е въпрос на това колко литра пот изливаш над машината.
Тя е въпрос на това каква е машината. Ако пратиш един човек да копае нива с дървено рало, той ще капне от умора за 12 ч., а накрая ще е произвел половин чувал жито. Ако го качиш на модерен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре десет пъти повече. Кой е по-производителен? Вторият. Но дали първият е мързелив? Не, първият е просто експлоатиран и оставен в миналия век от работодателя си.
Българският работник е онзи с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години. На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една модерна машина.
И тук стигаме до „работещите бедни“. В класическия капитализъм, ако работиш на пълен ден, ти си осигуряваш приличен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца пак да нямаш пари. Ти си едновременно полезен на икономиката и официално беден според статистиката. Това не е пазарна икономика. Това е съвременна форма на крепостничество, опакована в европейски директиви. Пазарът на труда не е в разцвет. Той е заложник на грешна философия. Истината е, че не се търсят „кадри с висока добавена стойност“. Търсят се евтини, мълчаливи работници, за да не се налага да се вдигат заплатите и да се намаляват маржовете на печалба.
Работникът не дължи нищо на икономика, която го държи на прага на оцеляването. Ако искате производителност на европейско ниво, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени бащи, които обвиняват децата си за собственото си безхаберие.
КОМЕНТАР
ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА?
🚨 ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА? (Бат’ ви пак се оказа прав!)
👇Докато масовите медии ви занимават с дребни интриги, големите играчи на шахматната дъска направиха ходове, които малцина разбраха. Ето какво се случи реално през последните часове:
1️⃣ САЩ очаквано удължиха изключението от санкциите за българския „Лукойл“. (Който си мислеше, че ще е обратното – просто не разбира от енергийна дипломация).

2️⃣ Вчера Китай отвърна на удара! Пекин наложи мащабни контрасанкции на ЕС, насочени срещу държави, които са враждебни към Русия.
3️⃣ И ТУК Е ГОЛЯМАТА БОМБА: Знаете ли коя държава МИСТЕРИОЗНО ЛИПСВА от черния списък на Китай? Точно така – БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬
Защо ли? Защото София показа характер. Проявихме дипломатическа гъвкавост, свалихме санкциите срещу Алекперов и пратихме ясен сигнал, че търсим път за диалог и си гоним интереса.
👉 ИЗВОДЪТ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В момента България е в уникалната позиция да бъде добре приета едновременно от САЩ, Китай И Русия!

Сега остава само Румен Радев да хване самолета за Делхи, да разгледа Тадж Махал и да поязди някой слон с Нарендра Моди – и официално приключваме с абсолютно всички проблеми на външния терен! 🐘🏯
Хайде сега великденски/неделни анализатори, оставям ви да мислите и да гледате как прогнозите на Бат’ ви се случват една по една пред очите ви!







