АНАЛИЗИ
Латинска Америка арена за сблъсък на САЩ с Китай и Русия
Превръща ли се регионът в нова арена за сблъсък на САЩ с Китай и Русия?
„Латинска Америка няма нужда от нови имперски сили, които търсят само своето обогатяване. Китайският държавен модел е остатък от миналото и не трябва да бъде част от бъдещето на това полукълбо”, заяви преди началото на обиколката си в региона американският държавен секретар Рекс Тилърсън. В речта му особено място бе отделено и на Русия, като той я свърза с продажби на оръжие за „режими, които не уважават демократичните ценности”. Това изказване е пряко изражение на политиката на Доналд Тръмп, който в речта „За състоянието на Съюза” определи точно Русия и Китай като стратегически противници на САЩ. Въпросът е защо този сблъсък се пренася на територията на Латинска Америка. Какво толкова притеснява политиците от Вашингтон, че да заговорят за колониализъм? Още повече, че не друг, а тъкмо САЩ в продължение на столетия източват икономически континента и мачкат демокрацията там. Заявленията на Вашингтон за друг империализъм в Латинска Америка са, меко казано, нелепи.
До момента основните пресечни точки в интересите на Русия, Китай и САЩ изглеждаха съвсем други. Москва постепенно успяваше да наложи своите виждания за развитието на конфликта в Близкия изток. Споровете на съюзниците на Съединените щати с Китай, относно териториите в Южнокитайско море, също се очертаваха като ясен ареал на противопоставяне. На пръв поглед неочаквано, сега се появи и темата за Латинска Америка.
В интерес на истината политиката на администрацията на Доналд Тръмп е доста тясно свързана с начина на действие в региона от страна на Хилъри Клинтън. Единствената сериозна промяна дойде по отношение на подобряването на връзките с Куба, a причините за нея са силният натиск върху президента от страна на сенаторите републиканци с кубински корени като Марко Рубио и Тед Круз. Във всяко друго отношение заявката на САЩ за връщане на позициите в Латинска Америка започна още по времето на управлението на Барак Обама.
Проблемите пред американската политика в момента са няколко. На първо място е икономическото навлизане на Китай. Процесът започна незабележимо преди около 20 години. В началото се търсеха традиционни партньори като Куба. Днес картината е различна. Както самият Рекс Тилърсън заяви в Тексас, азиатската държава е основен търговски партньор на Аржентина, Бразилия, Перу, Чили, Венецуела и Куба. Още много от латиноамериканските държави предпочитат Пекин като инвеститор. Причината е в различния начин на функциониране на капиталовложенията. Докато американските компании, с които в Латинска Америка имат почти стогодишен опит, се опитват да извлекат максимални печалби и да ги изнесат към САЩ, китайците в много случаи развиват социална политика и вложения там, където работят. Другата основна причина са по-добрите икономически условия, които предлага азиатският бизнес, за да може да измести традиционните партньори на латиноамериканските страни. Профилите на икономиките им също се допълват. Енергийните ресурси, които се добиват в Бразилия, Боливия и Венецуела са нужни на Китай, оттам пък доставят евтини индустриални и потребителски стоки. В момента са налице три големи проекта, към които се стремят китайците. Първите два са свързани с енергийния сектор. Във Венецуела в областта около река Ориноко се развива т.нар. минен пояс, който се свързва и с нужната транспортна инфраструктура по реката. Още от 2012 г. в шелфа около Куба китайски компании провеждат проучвания за добив на нефт, а първоначалните оценки са за изключително богати находища. Третият проект е свързан с транспорта. През 2013 г. в Никарагуа беше отдадена концесия за строеж на канал между Карибско море и Тихия океан на една от големите китайски фирми. За момента строежът още не е започнал, но страните не са се отказали.
Контактите на Русия в Латинска Америка са доста по-ограничени. Те се придържат към традиционния си партньор – Куба, който не носи сериозни политически или икономически дивиденти. Близките доскоро отношения с правителствата на Аржентина и Бразилия днес вече не съществуват. През 2015 г. под американски натиск левицата загуби властта в Буенос Айрес, а през април 2016 г., след спорен процес по импийчмънт, беше отстранена и Дилма Русеф в Бразилия. Днес другият важен контрагент на Москва е Венецуела. Правителството на Николас Мадуро купува преди всичко руско оръжие след отказ от предишния традиционен доставчик – САЩ. Военното министерство на Русия предложи още и обучение на армията на страната. Освен това Кремъл е инвеститор и в проекта за добив в басейна на река Ориноко, също както Пекин.
Доскоро основната структура, която даваше възможност за политическо и икономическо влияние в региона от страна на Русия и Китай, беше организацията БРИКС. След промените в Бразилия, латиноамериканската страна практически спря участието си в общите инициативи и стои по-скоро като наблюдател. Освен това Пекин пренасочи средствата, които бяха отделени за обща банка на общността към проекта „Един пояс, един път”, който трябва да му даде връзка с Европа. По този начин БРИКС престана да е привлекателен за латиноамериканските страни, въпреки че през 2014 г. и Аржентина изявяваше желание да се включи.
Латинска Америка остава проблемен регион за външната политика на Съединените щати. Ако до 1989 г. страните там бяха смятани за „задния двор на Америка”, днес те все по-често търсят самостоятелност. Не е случаен и подборът на държавите, които посети Рекс Тилърсън – Мексико, Аржентина, Перу, Колумбия и Ямайка. Там са правителствата, които могат да бъдат разглеждани като категорично приятелски настроени към Вашингтон. Демонстрираната подкрепа от САЩ може да ги задържи в тяхната орбита. Всъщност Русия и Китай се оказват привлекателни с възможността за диверсификация както в икономическо, така и в политическо отношение. Целият ХХ в. на южния континент и Карибите е белязан от намесата на американските интереси. Дори когато те не са подкрепяни официално от Белия дом, икономическото или разузнавателното присъствие винаги прозират. Латинска Америка е големия донор на САЩ, както с природни ресурси, така и с работна ръка и пазари за евтините стоки, които произвежда американската икономика. Неслучайно те винаги са разглеждали целия регион като своя колония. През 1823 г. президентът Джеймс Монро обявява доктрина, с която страната му се противопоставя на европейския колониализъм в западното полукълбо. Тази визия обаче носи и началото на американския колониализъм, който в началото на ХХ в. се налага от Теодор Рузвелт с „моркова и тоягата”. Заради това днес латиноамериканците не харесват САЩ, обществата там са силно разделени. За съжаление, след падането на диктатурите и демократичните промени, които бавно навлязоха в Латинска Америка през 80-те и 90-те години, Вашингтон не промени отношението си към държавите от региона. Дори напротив днес виждаме стремеж към пряка намеса във вътрешните им работи.
„Ще накараме режима на Мадуро да се върне към свободните и открити избори”, заяви Рекс Тилърсън от Мексико. Подобно отношение звучи странно след като вотът в тази държава от двадесет години е наблюдаван от специалисти от Организацията на американските държави, базирана във Вашингтон, както и от бившия американски президент Джими Картър. За момента няма данни за нарушения или за потискане на опозицията. В случая дипломацията на Белия дом, за първи път от много време, открито призовава за свалянето на едно демократично избрано правителство в региона. Доскоро тази политика се провеждаше по-рафинирано. През 2015 г. и 2016 г. американските медии и дипломати се намесиха активно и при прокарването на импийчмънта в Бразилия. Днес е забравен и скандалът със следенето на електронната поща и подслушването на телефона на Дилма Русеф от ЦРУ. Първата стъпка на новия президент Мишел Темер беше да промени нивото на контактите с Вашингтон и да оттегли страната от инициативите на БРИКС. Сценарият в Аржентина през 2015 г. беше малко по-различен. Тогава правителството на Кристина Киршнер беше принудено да обяви дефолт под натиск от финансови фондове „лешояди”, базирани в САЩ. Икономическата несигурност донесе победата на сегашния държавен глава Маурисио Макри, който веднага проведе чистка в дипломатическия апарат и смени курса на страната към подобряване на връзките с Вашингтон.
Така, за съжаление, Латинска Америка се оказва не толкова колония, колкото бойно поле на развиващия се глобален конфликт. От една страна, Белият дом използва съюзниците си в Европа и Близкия изток, за да оказва натиск върху Русия в нейните области на интереси, а Москва се опитва да намери пролуките в близките до САЩ страни. От своя страна, Китай гради своята икономическа и политическа хегемония като лавира между другите играчи.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
-
БЛОГ2 months agoДебилно поколение
-
ЗАКОН2 months agoПравосъдието ни е мафиотизирано
-
LITSA2 months agoСъвет към младите момичета, които разказват любовния живот с женени мъже на висок глас във фризьорския салон
-
ТЕХНОЛОГИИ2 months agoРаботеща майка започва да използва AI у дома и спестява 10 часа седмично







