АНАЛИЗИ

Какви успехи, когато правим политическите прогнози като индианци – лято ли е или зима

България 10 години не се управлява, властва се над България, анализира той. Според него през 2018 г. окончателно е унищожена надеждата за разбирателство между САЩ и Русия, твърди социологът

Кънчо Стойчев, социолог, в интервю.

– Каква политическа година изпращаме? Коя беше открояващата полемика през 2018-а година? Кои трябва да бъдат приоритетните сфери през следващата 2019-а година? Въпросите задаваме на социолога Кънчо Стойчев. Господин Стойчев, каква беше годината от политическа гледна точка според вас?
– Не можем да започнем какъвто и да било анализ каква e била годината в България, без да погледнем голямата част, от която сме ние – Европа, какво се случва в Европа и каква беше годината в Европа. И от друга страна без да погледнем и това какво се случва в света, в който се намира Европа, тоест глобалната картина.

И ако започнем от нашия любим континент и съюз, ние виждаме, че това беше една, изпълнена със сблъсъци и проблеми година, която най-точно може да бъде характеризирана със задълбочаваща се криза на представителната демокрация. Не казвам на демокрацията, а именно на този тип представителна демокрация, която откъсва избрания от хората да ги представлява елит, завърта го този елит в олигархични кръгове, съвсем се прекъсва връзката с управляваните, със суверена, който би следвало да задава посоката на развитие, откъдето следват огромни равнища на недоволство и на недоверие. Демокрацията е система, която изцяло се основава върху доверие. Ударът в доверието за демокрацията е удар във фундамента.

Може би е излишно да изброявам за нашите слушатели – и Франция, и Италия, и положението в Германия, та стигаме чак до проблеми, които никога на нашия континент не е имало, да спомена Швеция например. Там се изостря социалното напрежение.

Глобално погледнато отминалата година окончателно унищожи надеждата и знаците преди 12 месеца, че е възможно разбирателство между САЩ и Русия.

Всъщност основният глобален конфликт в момента не е между Щатите и Русия, а между Щатите и Китай. Това са двете истински икономически суперсили, които се съревновават за икономическа доминация.

Знаем – това е свързано и с властовата политическа доминация. Но Русия, бидейки, както често се определя – военен гигант и икономическо джудже именно във военните си измерения взема второто място и се явява изключително важна част от пъзела за пренареждане на глобалния ред.

Да, в криза е не просто и само представителната демокрация по света. В криза е и установеният след Втората световна война глобален ред.

И тази година, за съжаление, ясно показва пътят, към който ще се върви. За съжаление, това ще е път на допълнително напрежение и конфронтация с огромни рискове, струва ми се, не за глобална война, но с огромни рискове за локални една или две войни, които за съжаление ще засегнат и Европа, като потенциалните пунктове на подобно стълкновение, което най-вероятно дори ще бъде и нарочно инициирано с погрешната мисъл, че някой може да спечели от подобен сблъсък.

Двете точки са Косово и Украйна.

Виждаме, че и двете точки са изключително близки до нас.

Сега се връщам на България. Ние не сме изключение от кризата, която е в Европа. Кризата на представителната демокрация е даже може би и по-дълбока в България. Недоверието в управляващите е огромно. Нараства протестният потенциал, който даже в определена степен вече се изяви. И със сигурност през следващата година той рязко ще се изяви този потенциал.

Продължава и сблъсъкът вътре в обществото. Той през годината ми се струва, че стана необратим. Обществото е разделено на няколко части. На политическо равнище виждаме сблъска между управляващите и опозицията, който става все по-непримирим, което не вещае нищо кой знае колко добро, тъй като едно управление със стратегически цели, с дългосрочен характер изисква базово разбирателство. Такова през изминалата година не се постигна. Нещо повече – това, което се задава идната година, е повече сблъсък, а не повече разбирателство.

– А наблюдавате ли все още надпревара между двете водещи партии – ГЕРБ и БСП – или може да говорим за отстъпление?
– Аз не виждам отстъпление. Това, което регистрират повечето колеги социолози и включително нашата изследователска група, е изравняване на потенциалния електорален резултат между ГЕРБ и БСП с отчетлива ерозия на ГЕРБ, а не по линия на ръст на БСП. Ръст няма. При БСП има стабилизация на високо равнище, но едва ли има възможности за ръст, докато при ГЕРБ, както се казва – има възможности за ход надолу.

Да погледнем какво се случва през изминалата година. През изминалата година България не промени своето последно място в Европа и в редица отношения, в редица критерии дори се отдалечи от предишни свои малко по-добри представяния в ключови класации, в ключови сфери.

Тоест в кратък извод България продължава не просто да е последна, но продължава да се отдалечава от това, което наричаме „сърцето на Европа“ – европейските постижения.

– А на какво отдавате това? Защо се случва това, а не вървим напред? Кои бяха грешните ходове?
– Казвал съм го много пъти и пак ще го кажа – страната не се управлява. Тази коалиция, която е на власт, тя властва. Между власт и управлението разликата е от земята до небето.

Властването, взимането на властта, задържането на властта и упражняването на властта е един процес и изисква едни качества, докато управлението на страната изисква съвсем други качества. България вече 10 години не е управлявана, а се властва над България.

Само ще дам един кратък пример. В резултат на властване напредък не може да бъде постигнат в една демократична среда, каквато е европейската. Тази година беше приет за десета поредна година дефицитен бюджет. Как може да се говори за успех или каквото и да било придвижване напред? Защо? Хайде, в първите години на това десетилетие, добре. Но последните няколко години някой може ли да даде смислен отговор защо се планира дефицит?

Нека погледнем ръста на държавния дълг. Тука ни се разказва, че някакъв заем бил връщан и бил намаляван дългът. Как да намалява дългът, като той планово се увеличава? За да знаем защо, тук опозицията е съвършено права, за да може да се планират едни бюджети, които са изкуствено дефицитни, за да може после едни пари да се разпределят извън волята на Народното събрание, тоест извън волята и погледите на обществото.

И ако се насочим вече към следващата година, тя е изборна година.

Със сигурност по закон два пъти ще гласуваме. Твърде вероятно е, да не кажа, че е почти сигурно, че ще бъдат три пъти, тъй като парламентарни предсрочни избори „чукат“ на вратата ни. Искам да разсея една илюзия, че каквото и да било ще бъде решено в резултат на европейските избори в България. Това е една голяма илюзия. Да, някой ще обяви победа. Но на европейски избори победа в България и никъде не може да бъде обявявана. Какво значи? Че едните ще имат 4 евродепутата, а другите ще имат 5, или 6 и 4. Да, но има още 10 места, които България има. Със сигурност нито една партия няма да постигне 8 + места. Никой не го предвижда, нито едва ли е възможно да се случи. По-скоро не е възможно. Тоест ще има един частичен резултат, който някой ще обяви за победа – било БСП, понеже има едно място повече, било ГЕРБ, защото има евродепутатско място повече?

И какво? Това ще успокои българите ли? Това ще даде нов мандат на доверие? По никакъв начин няма да даде нов мандат на доверие. Напротив – при положение, че ГЕРБ, които с всички сили се опитват да додрапат до тези избори, за да регистрират едно място повече, да обявяват някаква гръмка победа и да се опитат да легитимират своето продължаващо участие, вече Господ знае колко години напред, това ще доведе до взрив в обществото.

И всички политически партии трябва много добре да си дадат сметка, че европейските избори не са развръзка на ситуацията в България. Те са допълнителна завръзка на ситуацията.

Чак, когато започнат да мислят по този начин, може би ще достигнат до някакви по-прагматични идеи.

– Господин Стойчев, с приближаването на евроизборите и предстоящите редене на листите, друга много обсъждана тема са отношенията на лидерът на БСП Корнелия Нинова и лидера на ПЕС Сергей Станишев. Като какви ги определяте вие тези отношения между двамата?
– Грешка би било да ги определяме в черно-белите тонове. Тоест само като добро и лошо. Или както имаше едно американско филмче за по-простата публика „Том и Джери“, даже за по-голяма простота единият герой беше бял, другият черен, за да не сбърка някой кой е лошият.

Сложни са тези отношения, защото в тях има и конкурентост, и съперничество, но има и предопределено сътрудничество. Това, че съществува напрежение – това е безспорен факт според мен, че има напрежение в тези отношения. Това по никакъв начин не може еднозначно да се тълкува като негатив. Напротив – според мен това дава огромна сила на БСП, тъй като събужда един много важен дебат вътре в тази партия. Във всички случай прави много по-интересен и продуктивен вътрешнопартийния живот.

А това увлича също така и хората, защото на хората им е писнало да гледат партии, в които доминира лицемерието и всичко на повърхността е идеално и равно, а всъщност всички знаем, че това не е така. Така че аз не мисля, че това е недостатък в случая.

Да, Станишев е силен лидер, доказал се лидер. Човек с наистина огромни международни постижения и принос. Нинова също е изключително силен лидер, което го виждаме. То си личи просто. Тя излъчва сила, енергия и политическа власт. Така че какво лошо? Нищо лошо няма.

– Какво да очакваме от малката коалиция – трите партии, конфликтите помежду им? Дали ще се явят заедно на евроизборите, или не изключвате нови конфигурации?
– Трудно ми е да си представя, че ще се явят заедно на евроизборите, но дори да се явят заедно, което може би ще се стремят да го направят, това няма да им донесе кой знае колко голям плюс, защото те успяха да пропилеят една добра инерция, която бяха натрупали допреди няколко месеца. Допреди големите скандали със Симеонов, с „Атака“ и така нататък. Техният образ и в обществото, и сред техните привърженици вече е разделен, вече не е единен. Така че дори да се явят обединени, това не означава, че те ще отбележат добър резултата. Тъй като нека не забравяме, че европейските избори – бариерата е 6%, а не 4 %.

– Господин Стойчев, кое определяте като кулминацията в политиката през 2018-а година, говорейки си преди малко за развръзка? Кое ще има отражение върху картината през следващата година?
– Това, което ще има най-голямо отражение, е неадекватността на управляващата коалиция. Като че ли те си зариват главата в пясъка и не искат да видят реалните проблеми. Те даже не успяват да сменят наратива.

Ние продължаваме, публиката, да слушаме как някакви барабани свирят някакви тържествени маршове за някакви феноменални успехи. А от друга страна виждаме, че България е не просто на дъното, че България копае дъното. Ето това противоречие, което според мен управляващите не осъзнават в необходимата степен, ще им изиграе най-голямата, щях да кажа шега, ако не бе трагедия.

– А очаквате ли да се промени политическата ситуация?
– Политическата ситуация ще ескалира. Тя няма да ескалира и веднага да премине в някакви цветя и рози. Очаквам по-скоро напрегнати времена. За мен няма съмнение, че България ще премине през криза. И колкото по-бързо и организирано го направим, толкова по-добре, защото вторият вариант е да преминем през една дълга и неорганизирана криза, която винаги завършва с неизвестен резултат.

– Какъв тип политически перспективи са необходими, за да се случи това?
– Не разбирам смисъла на „политическа перспектива“. Може би имате предвид политически ходове. Ако са политически ходове, аз мисля, че тези политически ходове ще бъдат в крайна сметка продиктувани от волята на избирателя. И всъщност в негови ръце, както винаги, е и ключовата завръзка. Тъй като виждаме една нарастваща инфлация, едно драстично задълбочаване на неравенствата в страната и то неравенства на ниско равнище, защото неравенства има и в Германия, но равнищата на неравенства в Германия са други. То ще се стигне до изразяване на недоволство по един доста по-убедителен начин, тъй знаем, че зимните месеци изпразват семейния бюджет. И фактът, че ние вече 28 години правим политически прогнози по това време на база на климатични особености, тоест дали е пролет, лято, есен, зима, показва една огромна неразвитост на страната.

И за успехи не може да става дума, ако ние продължаваме като индианци да сме зависими дали е пролет, лято, есен, зима. Напредналите нации, нациите, към които се стремим и континентът, на който живеем, по никакъв начин не си определят съдбата в зависимост от сезона. Нашата съдба все още зависи от сезона. Това само по себе си е показателно.

– А кой се открои като силен политически играч през изминалата година?
– Кой е политическият играч през изминалата година? Аз бих споменал двама души.

Безспорно президентът Радев в рамките на пълномощията му не взема като че ли позиция на наблюдател, взе доста активна позиция.

Същевременно трябва да отдадем дължимото и на борбеността на Корнелия Нинова. Тежка година за нея, но ние видяхме независимо дали я харесваме, или не я харесваме, или кой я харесва, или не я харесва, вие питате за политически качества. Видяхме отчетливи политически качества и успех в една линия, която тя налага. Правилна или неправилно, също не коментирам, но категорично е политически успех.

– Що се отнася до президента, как намирате неговата идея и инициатива да организира дискусия миналата седмица на тема „Избори“, „Прозрачни избори“?
– Напълно легитимно, колкото и да се опитват управляващите да твърдят обратното. Той ги удари в сърцето, даже не намериха сили да отидат. Единственото, за което намериха сили, е да кажат: „Той няма право да говори“.

Всеки български гражданин има право да обсъжда избирателната система, камо ли президентът, който олицетворява нацията. Българското общество в момента е страшно възбудено на тема честност на изборите, изборни механизми, начин на гласуване. И това, че управляващите казаха: „Не му е там времето и мястото. Времето и мястото му е в парламента“ е тежък автогол. Хората отдавна в България нямат доверие в този парламент, в този тип парламент, в този тип представителна демокрация.

И президентът напипва този пулс, поставяйки на обсъждане въпроси като как гласуваме, по каква система, кого избираме, защо го избираме и така нататък. Това са напълно легитимни въпроси. Даже бих казал – това са съдбоносните въпроси. И фактът, че управляващите бягат от съдбоносните въпроси, виждаме какво се случи с машинното гласуване. Там няма никакъв риск, за разлика от електронното гласуване, тъй като машинното гласуване не може да бъде манипулирано. То е и евтино. Като техническо решение е доста евтино. И фактът, че се отказват, сериозно ще постави под съмнение легитимността на следващите избори.

– Господин Стойчев, финални думи. Кои трябва да бъдат приоритетните сфери през 2019 година?
– Икономика, икономика, икономика. Бизнес средата в страната се влошава. Някак си ни се казва съвършено погрешно, защото тези управляващи май са убедени, че нещо те раздават някакви пари, че нещо те правят. Трябва ясно да знаем всички и да помним, че всички пари, които харчи правителството – дали увеличава, намалява заплати, пенсии – всичко това са наши пари. Това са пари, които са изработени от трудещите се, заетите хора и от българския бизнес, защото ние живеем в 90% частна икономическа среда, капиталистическа икономическа среда.

Именно тези условия са влошаващи се. Те са отвратителни. Не говоря само за корупцията. Говоря за административния произвол, говоря за монополизирането, липса на борба с монополите, картелизиране, което не само ограбва българския гражданин, но и убива възможността за българско производство. И винаги повтарям едно и също – няма и не може да има държава, няма такава държава на света, която да не почива върху собствено производство. Да, има едно-две изключения държави и банки, но те са плод на международно споразумение от типа на Монако, Лихтенщайн и така нататък. Ние естествено не можем да бъдем такава държава.

Успехът ни като българи и успехът ни като държава изисква успех и на българското производство, каквото и да е то. Българската държава не се грижи за това производство. Не само, че не се грижи, а и пречи. Така че, ако просто престане да пречи, това вече би било голяма победа.

Post Views: 29

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 27

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 35

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 34