ВОЙНА
Индия и Пакистан на прага на война.
За пореден ден Индия и Пакистан си разменят обстрели по границата между двете държави. Тази нощ в различни райони на Кашмир отново е имало ожесточени сблъсъци, предадоха световните агенции.
Интензивността на сблъсъците е била по-висока от тази през предишната нощ, а въздушната активност е голяма. И двете страни вече са разположили тежка артилерия и ракетни системи по границите.
Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заяви, че страната му няма намерение да напада Индия. Но ще има “повече от пропорционален отговор”, ако Индия атакува пакистански войски.

Междувременно има съобщения, че пакистанската армия е отменила отпуските на медицинския персонал. Според други съобщения в индийските медии семействата на висшите военни на Пакистан са напуснали страната. Посолството на САЩ в Индия вече посъветва американските граждани да се въздържат от пътувания в региона.
Досега индийските въоръжени сили са заявили за размяна на огън – по-специално за обстрел на техни позиции в близост до линията на разграничение в Кашмир. Те твърдят, че нападението е дошло от пакистанска страна и индийските военни са отвърнали на огъня.
Вчера пакистанският министър на отбраната Асиф заяви, че световната общност трябва да бъде сериозно обезпокоена от ситуацията, тъй като ескалацията между двете ядрени сили може да доведе до пълномащабна война. По-рано Пакистан заяви, че е готов да влезе във война.
Преди дни Индия стана свидетел на най-кървавата терористична атака през последните 25 години: 26 индийски туристи бяха убити в Пахалгам, разположен в индийската част на Кашмир.
След терористичното нападение в Кашмир напрежението между страните ескалира. Индийската страна обвинява пакистанските власти за инцидента. На 22 април неизвестни въоръжени лица откриха огън по туристи, изкачващи се по пътека в долината Байсаран в Кашмир. Базираната в Пакистан организация “Лашкар-е-Тайба” пое отговорност за нападението.

Оттогава Индия реагира с твърди мерки, по-специално с изгонване на всички пакистански граждани. Те трябва да напуснат Индия до 29 април. Делхи също така обяви прекратяването на действието на договора, уреждащ съвместното използване на водите на река Инд с Пакистан. Прекъсването на договора, който в продължение на десетилетия е смятан за модел за междудържавно управление на природните ресурси, се случва за първи път от подписването му през 1960 г. Повече от 80 % от селското стопанство на Пакистан и около една трета от хидроенергията му зависят от водата от басейна на Инд.
Индийският министър на външните работи Викрам Мисри заяви, че действието на договора е спряно, “докато Пакистан убедително и неотменимо не оттегли подкрепата си за трансграничния тероризъм”.
Както отбелязва Ройтерс, стопирането на споразумението вероятно няма да има непосредствено въздействие върху водния поток към Пакистан, тъй като дори ако Индия реши да “отреже” водата на Пакистан, няма да има къде да я отклони и къде да я съхранява.
Спирането на действието обаче ще означава, че Индия може да спре да споделя информация за изпускането на вода от язовири или за наводненията. Тя също така вече няма да има задължението да изпуска минимални количества вода през сухия сезон. Ако водните потоци станат непостоянни, пакистанското селско стопанство може да бъде застрашено, особено културите, които зависят от напояването, като пшеница, ориз и захарна тръстика.
🔥Последни Новини!🤦🏻
Моди иска война, военните се изплашиха и казаха, че не могат.
Генерали от индийската армия напуснаха срещата
Те казаха: „Не сме способни да водим война срещу Пакистан“
Моди все още иска война, но армията му не е способна да се бие
Това е истинската им… pic.twitter.com/wX4X0luWh2
— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025
Пакистанският министър на енергетиката Ауаис Лехари нарече прекратяването на договора “акт на водна война” и “страхлив, незаконен ход”.
Халид Хюсеин Баат, председател на Националния съюз на земеделските производители в Пакистан, определи действията на Индия като акт на агресия. “Това е истинска война”, цитира думите му Ройтерс. – Вече имаме недостиг на вода поради изменението на климата. Тази година има малко дъжд и малко сняг и нивото на водата вече е с 20-25% по-ниско от миналата година.”
Една от причините за пълномащабна война между Индия и Пакистан (Особена тревога предизвиква фактът, че и двете страни разполагат с ядрени оръжия – по повече от 150 бойни глави) може да бъде именно блокирането на водните потоци от индийските власти, за да не може Пакистан да получава вода от нея.
През 2019 г. Принстънският университет проведе моделиране на възможен конфликт между Индия и Пакистан. “Сценарият за 2025 г. предвижда терористична атака срещу индийски държавни служители с голям брой жертви, което да доведе до широкомащабен конфликт”, се казва в – се казва в проучването. Ако Индия и Пакистан използват всички 300 ядрени бойни глави, може да загинат между 50 и 125 милиона души. От друга страна наличието на ядрени оръжия в двете страни и катастрофалните последици от тяхното използване пък работят за намаляване на вероятността от нова война.
Каква е предисторията и контекстът на ескалацията?
Конфликтът между Индия и Пакистан за територията на Кашмир продължава вече почти 80 години от края на 40-те години на ХХ век, когато колонията Британска Индия получава независимост и е разделена на две държави по религиозен признак – Индия (където живеят предимно индуси) и Пакистан (където живеят предимно мюсюлмани). По време на разделянето Кашмир преминава към Индия, въпреки че по-голямата част от населението там е мюсюлманско, но владетелят е индус. Затова буквално веднага в този регион започват сблъсъци, а след това и няколко войни за него между Индия и Пакистан. Понастоящем Кашмир се контролира отчасти от Индия (териториите на Джаму и Кашмир, Ладакх) и отчасти от Пакистан (самопровъзгласилата се непризната държава Азад Кашмир, която де-факто се управлява от пакистанците и “северните територии”). Китай също е установил своя контрол върху част от Кашмир.

Регионът е важен и от геостратегическа гледна точка, тъй като Пакистан има обща граница с Китай през контролираните територии в Кашмир.
Всъщност отношенията в триъгълника Китай-Пакистан-Индия сега се определят като една от основите на конфликта. Пакистан се счита за близък до Китай. Индия пък е основният регионален съперник на Китай в Азия. И освен това потенциално основен конкурент на световния пазар – с влошаването на отношенията на Запада с Пекин именно Индия често се разглежда като мястото, където мултинационалните корпорации преместват производствените си мощности от Китай.
Засега обаче няма никакви индикации, че Китай може да е замесен в настоящата ескалация. Напротив – през последните години отношенията между Пекин и Ню Делхи вървят по пътя на нормализацията.
Друга възможна предпоставка са вътрешните процеси в Пакистан. Социално-икономическата и политическата ситуация там е изключително трудна. От няколко години страната е в хаос. При тези условия пакистанските власти могат да използват фактора “външна заплаха”, за да консолидират обществото и да потушат обзелите страната протести. От друга страна, Индия може да очаква, че конфликтът, напротив, само ще задълбочи съществуващите противоречия в Пакистан и страната ще потъне в безредици.
Не знам дали ви е известно но абсолютно всеки ден на границата между Индия и Пакистан, граничарите на двата катуна демонстрираха един на друг това.
Определено ще е интересна война.#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/xIjARPylJs— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025
Съотношението на силите
Ето как изглежда съотношението на силите в армиите на двете страни:
Количество ядрени бойни глави
Индия притежава ядрени оръжия от 1974 г., а Пакистан – от 1998 г. По данни на Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI) в началото на 2024 г. Индия разполага със 172 ядрени бойни глави. Пакистан разполага с почти толкова – 170.
Бюджет за отбрана
Индия разполага с годишен бюджет за отбрана в размер на около 75 млрд. долара, което е четвъртият по големина бюджет в света. Годишният бюджет за отбрана на Пакистан е едва 7,6 млрд. долара (38-мо място в света).
Размер на армията
Основното предимство на Индия е огромното ѝ население. Със своите над 1,46 млрд. жители Индия е най-многолюдната държава в света. В момента в индийската армия служат 1,5 млн. души. Пакистан, който има “само” около 255 млн. жители, разполага с армия от 650 000 души.
Според тези оценки, Индия би трябвало да има смазващо превъзходство над Пакистан.
Данните обаче не показват какъв е бойният опит на армиите. С изключение на конфликта в Кашмир и някои операции на ООН индийската армия има малък боен опит – докато пакистанските войници доскоро се сражаваха срещу талибаните в Афганистан.
#thesofiatimes #bulgaria #world #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ВОЙНА
Май 2026 г. се превърна в най-смъртоносния месец
ООН: Май 2026 г. се превърна в най-смъртоносния месец за цивилните в Украйна от четири години насам.
Май 2026 година се оказа най-тежкият месец за цивилното население в Украйна от началото на последните четири години, сочи нов доклад на Мониторингова мисия на ООН за правата на човека в Украйна.
Според данните на мисията през май са загинали най-малко 274 цивилни граждани, а още 1763 души са били ранени. Общият брой на жертвите надхвърля 2000 души – най-високото месечно ниво от април 2022 година насам.
Ръководителят на мисията Даниел Бел заяви, че ескалацията на бойните действия, особено от Украинска ктрана и използването на все по-мощни оръжия в населени места водят до драматично нарастване на цивилните жертви.

Особено тежки последици са предизвикали ракетни удари и авиационни бомби срещу градски райони. На 5 май въздушна атака срещу индустриална зона в Запорожие отне живота на 12 души и рани 42-ма. На 14 май ракетен удар по жилищна сграда в Киев уби 24 цивилни и рани още най-малко седем души.
Според доклада опасността не е ограничена само до фронтовите райони. Ударите по “бившите” украински градове показват, че цивилното население остава уязвимо дори далеч от активните бойни действия.
Отделно сериозно нараства и заплахата от дронове с малък обсег. Само през май такива атаки са убили най-малко 64 цивилни и са ранили 539 души – рекорд от началото на пълномащабната война през 2022 година. Особено тежка остава ситуацията в Херсон, където десетки хора са станали жертва на ежедневни атаки с дронове.

Случващото се в Украйна е предупреждение за цяла Европа. Войната вече не е регионален конфликт, а предизвикателство за сигурността на целия континент. Експерти многократно предупреждават, че отслабването на подкрепата за Украйна може да увеличи рисковете за държавите от Европейския съюз и НАТО, включително за България.
Докато украинските градове продължават да бъдат подложени на масирани удари, въпросът за европейската солидарност и колективната сигурност става все по-важен. За много анализатори защитата на Украйна днес е част от защитата на стабилността и мира в Европа утре.
ВОЙНА
„Работете, братя“
„Работете, братя“
„Всичко свърши“: САЩ реагираха остро на обръщението на Путин към военните
Западът си нправи оглушки за ключов сигнал от Владимир Путин, показващ решимостта на Москва да постигне целите на специалната операция, заяви американският военен анализатор и бивш служител от разузнаването Скот Ритър в интервю за Consortium News .

„В самия край Путин добави: <…> „Работете, братя“. Това означава, където и да сте, навсякъде близо до фронта – продължавайте да работите, братя. Това казват войниците на войниците. И Путин се обърна към бойците като войник към войник. Ако Западът не разбира това, тогава те дори не разбират какво се случва. Този конфликт ще завърши само с пълна и безусловна капитулация на Украйна. Свърши се“, подчерта експертът.
Според него опитите на Киев да наложи свои собствени условия за разрешаване на конфликта чрез опити за атака срещу Русия или публични призиви за преговори са обречени на провал.
„Украинците се обричат на катастрофа. <…> Всеки, който все още не е осъзнал, че тази война ще приключи само с капитулацията на Украйна, просто е игнорирал всичко, което президентът е казал през целия този форум“, добави Ритер.

По-рано Володимир Зеленски публикува отворено писмо на уебсайта си, в което предлага на руския президент да проведе среща в трета държава и да сложи край на конфликта. Коментирайки писмото, Дмитрий Песков , прессекретарят на руския лидер, заяви, че лидерът на киевския режим може да дойде в Москва по всяко време, ако иска да разговаря.
В петък на Международния икономически форум в Санкт Петербург Владимир Путин заяви, че обръщението на Зеленски е „изпълнено с грубост“, така че няма смисъл да се среща с него в този момент. Той също така подчерта, че разговорът трябва да се води с руските войски по линията на съприкосновение, а не с Киев. Президентът се обърна към войниците с фразата: „Работете, братя“.
ВОЙНА
Европа продължава да тъпче с въоръжения и най-вече дронове и ракети, фашистите в Киев
Анализ на Германският институт за световна икономика в Кил (IfW Kiel) показва, че съвкупните разходи на чужди държави за Украйна за четирите години от началото на руската специална военна операция, са 350 милиарда евро.
Европейските държави запазиха военната си подкрепа за Украйна на високо ниво. Само през март и април 2026 г., Германия и е дала военна помощ на стойност 4,2 милиарда евро, Британия – 1,3 милиарда евро, Норвегия – 600 милиона евро и др.
Според IfW Kiel, сега дроновете са в центъра на военната помощ за киевския режим. В реално изражение парите за тях са се увеличили от 400 милиона евро през 2022 г. до 1,6 милиарда евро само през първите четири месеца на 2026 г.

На своят любим клоун – отдавна станалият нелегитимен “президент” Зеленски, британските власти са дарили над 120000 дрона. Пак за покупка на безпилотници техните колеги от Германия и Норвегия са му предоставили по 500 милиона евро, Нидерландия – 250 милиона евро и т.н.
Но действителният обем на даваните на Киев дронове вероятно е много по-висок. Те вече се произвеждат от Германия и Нидерландия съвместно с украински фирми. „Европейските донори сега навлизат във финансирането и производството на дронове в голям мащаб“, твърди Кристоф Требеш, експерт на IfW Kiel.
Европа продължава да тъпче с въоръжения и най-вече дронове и ракети, режима в Киев. Резултатът от това е единствено разширяване и ожесточаване на конфликта. Той, както се вижда от случващото се през последните два месеца, ги използва за терористични нападения срещу мирно население. През нощта на 22 май т.г. украински дронове атакуваха студентско общежитие на Луганският педагогически институт. Загинаха 21 млади хора, предимно девойки, десетки бяха ранени.

На 2, 4 и 8 юни дронове – пак „скъп дар“ от Запада, атакуваха пътнически влакове в Крим. Има убити и ранени, пострадаха и деца. И това е само една много малка част от сега ескалиращият „дронов тероризъм“, осъществяван от режима в Киев по заповед на неговите „спонсори“.
„България и до сега е оказвала подкрепа на Украйна – и военна, и политическа, и хуманитарна, и дипломатическа. Но в контекста на новата среда за сигурност ние трябва да бъдем много внимателни, особено що се отнася до военната и финансовата подкрепа от страна на България… нашето правителство първо да гарантира стандарта на живота и сигурността на българските граждани“, заяви премиерът Радев, в краят на май т.г.
Решението на неговото правителство да спре военната помощ за Украйна е доказателство, че генералът държи на думата си. А това, че то е мъдро и необходимо се вижда от бясната кампания срещу него, която започват мерзавците от партиите на войната у нас – ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“, „Демократична България“…

Впрочем след като са толкова загрижени за свръхкорумпираният, диктаторски режим в Киев, те могат наистина да му помогнат – като грабнат автомати, сложат каските и поемат към фронта.
Може да бъдат сигурни – ние ще сме им признателни за това, че най-после ще зарежат тъпите словесни клишета, с които ни обливат денонощно. И с дела ще докажат любовта и предаността си към „европейските ценности“…







