ПАРИ

Има ли Китай “скрит коз” за постигане на победа в търговската война?

С ескалирането на търговското напрежение между Китай и САЩ стандартите за киберсигурност на азиатската стана могат да бъдат използвани като „невидимо оръжие“ срещу наложените от администрацията на американския президент мита, смятат експерти.

Тези така наречени „стандарти“ представляват приети от правителството насоки за неща, като например виртуални защитни стени и софтуер, които са обявени от китайското правителство като доброволни, но често са задължителни за чуждестранните компании, които развиват бизнес в страната.

През последните няколко години Пекин е издал близо 300 нови национални стандарти, цитира CNBC данни на базирания във Вашингтон мозъчен тръст Center of Strategic and International Studies (CSIS).

Тези допълнения помогнаха на Китай да се превърне в изключително труден пазар за някои компании. Новите стандарти евентуално биха засегнали с непредвидени разходи и забавяне на работата онези компании, които са притежавани от чуждестранни инвеститори, като това може да доведе дори до затваряне на бизнеса им в страната.

Появяват се притеснения, че най-голямата азиатска икономика може да превърне своите технологични стандарти в оръжие, което да насочи срещу САЩ в рамките на разгарящата се търговска война между двете страни.

Ако това стане и Китай удари американските компании, анализаторите трудно биха предвидили какъв ще е размерът на евентуалните негативни последици.

Стандартите за киберсигурност, за разлика от митата, е по-малко вероятно да бъдат смекчени от Пекин, когато тази война достигне до своя финал. Това отчасти се дължи на желанието на китайския държавен глава Си Дзинпин да увеличи кибернетичния потенциал на страната: Въпреки, че новите стандарти биха могли да бъдат стимулирани от търговския спор, „това е значително по-голямо от динамиката със САЩ“, смята Сам Сакс, старши научен сътрудник към CSIS, цитиран от CNBC.

Организацията предупреждава за „неписаните“ правила, които могат да дойдат с отговора на Китай срещу американските мита.

Обявявайки 25%-ни мита върху вноса на американски стоки за 16 млрд. долара, Пекин използва стратегия, която е обвързана с тези нови кибер стандарти.

Китайските мерки са определени като „препоръчителни“, но на практика много от тях са изискуеми за бизнеса в Китай, особено в случаи, когато е замесено правителството или някоя държавна компания. Много често частните компании са поставени пред изискванията за притежание на сертификати, обвързани с тези стандарти.

Стивън Изел, вицепрезидент по политиките за глобални иновации към фокусирания върху технологичния сектор мозъчен тръст Information Technology and Innovation Foundation, смята, че е възможно Китай да използва технологичните правила като оръжие в търговската война. Изел изрази надежда, че Пекин ще използва максимално ефективно сегашния конфликт като възможност по-скоро да отвори по-широко своя пазар, отколкото да „мами отново“ с местни практики, които той смята за несправедливи.

Анализаторите са единодушни, че китайските стандартни за националната сигурност вече са преминали границата за защита от кибер атаки, служейки като средство за защита на местните компании от чуждестранната конкуренция.

Въпреки че някои дигитални стандарти са били въведени от китайското правителство за постигане на съответните цели, свързани със киберсигурността, други са създадени да следват целите на „Made in Chinа 2025”, смята Сакс, визирайки желанието на Китай да подобри своя експертен потенциал в обещаващи производствени сектори като роботиката и превозните средства, ползващи чиста енергия.

Сакс добавя, че стандартите за киберсигурност използват умишлено неясни формулировки около удостоверяването и тестването. Това дава на китайското правителство широки правомощия при преценката на чуждестранните компании.

Може да се стигне до сериозно и широкообхватно негативно влияние върху корпоративния свят, ако Китай реши да използва своите стандарти за киберсигурност, за да удари американските компании.

„Много хора смятат, че кибер регулациите могат да засегнат само технологичните компании или социалните медии. Но този ефект ще има много по-широк обхват. Тези регулации биха засегнали всички сектори, свързани с информационните и комуникационни технологии, така че потърпевши ще бъдат всички компании, използващи интернет, уебсайтове и облачни технологии, смята Сакс.

Post Views: 59

Related Topics:война свят финанси

Up Next

Защо се срива турската лира?

Don't Miss

4 нeщa, ĸoитo тpябвa дa нaпpaвитe, зa дa бъдeтe гoтoви зa cлeдвaщaтa peцecия

ПАРИ

Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда

Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.

Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.

Какво предизвика бягството

Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.

Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.

Резултатът: масово бягство.

Кои напускат

Списъкът на знаковите имена е дълъг:

Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон

Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:

Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса

Какво означава това за Нидерландия

Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.

Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.

Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.

Какво можете да знаете

Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

ПАРИ

МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!

Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.

Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.

1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.

3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!

Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.

Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

ПАРИ

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.

Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.

Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.

Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.

В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3