Кой носи вината за срива на турската лира?

Експерти смятат, че кризата няма да предизвика зараза, а само ще допринесе за увеличаването на световната икономическа несигурност

Глобално свързаната икономика може да понесе Доналд Тръмп, Владимир Путин или Реджеп Ердоган, но не и тримата заедно. Автократичният спор между САЩ и Турция предизвиква икономическа верижна реакция, напомняща неуспешни експерименти по химия в класна стая. Спирането на срива на турската лира не се очертава в близко бъдеще (в понеделник минусът бе почти девет процента), но и валутите на други развиващи се пазари (Аржентина, Южна Африка, Бразилия) отстъпват.

Валутната криза в Турция отдавна е криза на дълга и доверието и все по-малко хора вярват на президента Реджеп Тайип Ердоган и зет му (известен още като финансов министър). Това няма да промени и полицейското преследване на непопулярни според Ердоган текстове в социалните медии.

В понеделник турският президент събра турски посланици от цял свят в двореца си в Анкара и след това на обяд.

Той говори пред тях за „властващия на глобалната система“, но не посочи директно Съединените щати, макар че всички знаеха кого има предвид. Подобно на американския президент Доналд Тръмп, Ердоган обича да използва личното местоимение във второ лице, единствено число, в международната дипломация. „Не може просто да се събудиш и да кажеш – “ще увелича тези мита върху стоманата и алуминия. Това не можеш да го кажеш”, оплака се Ердоган, и за всеки стана ясно, че има предвид Тръмп. Турция е била „простреляна в гърба и краката” като партньор от НАТО, каза Ердоган, разпенвайки се. Дори намекна, че страната му е готова за война. „Държавите, които искат мир, трябва да са готови за война“, каза той. “Ние сме готови с всичко, което имаме”, допълни той.

Реакциите на турския дипломатически корпус не станаха известни. Сутринта турската централна банка все още се опитваше да забави срива на лирата и да ограничи въздействието върху местната икономика. Тя обяви, че ще предостави на турските банки достатъчно пари, за да ги стабилизира. Финансовият министър Берат Албайрак също така обеща „екшън план” за подпомагане на малките и средни предприятия, които са особено засегнати от колапса на валутата, без да дава подробности.

Ердоган също така предупреди посланиците за разпространението на “фалшиви новини” за кризата, наричайки това „предателство“, като дори заговори за „икономически терор”. Междувременно турското Министерство на вътрешните работи обяви, че ще използва закона срещу отрицателните коментари за икономическото развитие в социалните мрежи. От 7 август насам са били идентифицирани 346 потребителски акаунта в социалните мрежи, в които „разколебаването“ на лирата е коментирано по провокативен начин, припомня Sueddeutsche Zeitung.

Още в неделя Ердоган предупреди предприемачите да не отиват в банките и „да купуват чуждестранна валута”. Това би било грешка. „Укрепването на нацията е отговорност и на индустриалците и търговците“, призова той. В противен случай той ще посегне към “план Б или В”, каза Ердоган пред свои поддръжници в Трабзон, без да обясни какво има предвид. Опозиционните медии разтълкуваха думите на Ердоган като заплаха, особено след като президентът добави, че турските компании не трябва да натрупват стоки. „Трябва да ги продавате, мои приятели“, каза той. „В противен случай производителите ще трябва да плащат за това, защото за мен това е измяна“, посочи той.

На опасенията, че валутните сметки в Турция могат да бъдат блокирани, които също се разпространяват чрез социалните медии, президентският кабинет отговори с туит.

„Конфискацията на банкови сметки не стои на дневен ред”, коментира Фахретин Алтън, ръководител на комуникациите на президента. Алтън критикува някои хора, че „фабрикуват” такива послания. Проправителственият вестник Sabah писа надълго и нашироко за турци, които са отвърнали на призива на Ердоган и са обменили щатски долари, евро и злато в лири. Кметът на черноморския град Ризе Решат Кашап например продавал златните накити на съпругата си. В Ерцинкан са подарявали чай за 100 разменени долара, а в Дюшче – безплатна прическа.

Известният турски икономист Гювен Шак припомни, че стойността на лирата е спаднала със 70% през последното десетилетие, много преди сегашната криза със САЩ. Спадът започна, когато Турция спря курса на реформите през 2007 г., но най-големите загуби са от 2014 г. насам.

Кризата се влоши значително в резултат на спора със САЩ. Тръмп настоява за освобождаването на американския пастор Андрю Брънсън, който е задържан в Турция от 20 месеца. Турската съдебна система го нарича „помощник на тероризма“, като 50-годишният американец отхвърля твърденията.

Турция на свой ред изисква екстрадирането на проповедника Фетхуллах Гюлен, който живее от 1999 г. в Пенсилвания. Ердоган го обвинява, че е ръководител на опита за преврат през 2016 г. Ердоган и Гюлен някога бяха съюзници, но днес споделят дълбока взаимна антипатия. Дори и много критици на Ердоган в Турция вярват, че мрежата зад Гюлен стои зад опита за преврат. Това се отразява изключително негативно на отношенията със САЩ. А освен това между двете страни съществува и спор за сирийската политика и санкциите на САЩ срещу Иран.

Миналия петък Тръмп обяви в туит удвояване на митата върху стоманата алуминия от Турция, което доведе до силно ускоряване на спада на стойността на лирата. Също така в нощта срещу понеделник по време на сесията на източноазиатските пазари стойността на валутата се срина още повече до рекордно ниско равнище: един долар струваше временно в понеделник 7,24 лири.

Европа също реагира. „Федералното правителство наблюдава със загриженост развитието. Германия иска икономически просперираща Турция. Това е и в наш интерес”, каза канцлерът Ангела Меркел в Берлин в понеделник, но също така призова за независимостта на Турската централна банка.

А последното е под въпрос. Местните спешни мерки не бяха достатъчни за ограничаване на кризата. Турската централна банка обеща да следи отблизо финансовия пазар и да предприеме всички необходими стъпки, за да осигури финансова стабилност. Оттук нататък централната банка ще вкара повече пари на пазара и ще осигури краткосрочно 10 млрд. лири, 6 млрд. долара и злато. На финансовите пазари обаче се очаква централната банка да продължи да повишава основната лихва – ход, който ще бъде необходим, за да се ограничи „инфлацията беглец“, но Ердоган блокира в продължение на месеци.

„Той все още не е разбрал, че неговите абсурдни идеи за паричната политика и очевидната му намеса в делата на централната банка са в основата на тази криза“, твърдят валутните експерти на Commerzbank в свой анализ. „За да може лирата да се стабилизира устойчиво, президентът Ердоган ще трябва да преосмисли радикално позициите си”, смятат те.

В понеделник обаче не изглеждаше, че той ще ги послуша, а ефектите от турската криза се разпростряха над чуждестранни банки, други развиващи се пазари и икономики в еврозоната. Валутите и активите на други развиващи се пазари бяха подложени на натиск, тъй като доларът се повиши. Руската рубла се срина през миналата седмица с повече от шест процента, южноафриканският ранд достигна най-ниското си ниво от юни 2016 г. Валутите на Мексико, Индонезия и Индия също бяха на отрицателна територия.

Повишаването на лихвените проценти в САЩ и перспективата за по-строга паричната политика в средносрочен план в еврозоната вече допринесоха за спада на валутите на нововъзникващите пазари. Ако капиталовите потоци започнат да напускат тези страни, това ще има отрицателното въздействие върху техните курсове. Турската криза ускори този ефект.

Ако кризата остане ограничена до Турция, тя не би могла да повлияе негативно на европейските банки като цяло, или на испанската BBVA по-специално. Повечето банки хеджират до голяма степен риска си, пишат анализатори от американската банка Citigroup. Дори ако BBVA отпише целия си бизнес в Турция, това ще доведе до загуба в размер на милиарди, но съществуването на банката няма да бъде застрашено.

Засега рисковете от заразяване за глобалната икономика също изглеждат управляеми. „Опасността от пожар смятам за ограничена”, казва Карстен Бржески, главен икономист на ING Diba. „Турската икономика не е достатъчно важна в международен план, за да предизвика сериозна криза”, посочи експертът. Тя ще допринесе само за увеличаването на световната икономическа несигурност, пояснява още той.