Иван Гешев остана без личната си мутренска гвардия, гръмко кръстена Бюро по защита на свидетелите, глътнало 2,5 млн. лева само за една година, за да пази главния прокурор. Следващата най-важна стъпка сега е ние, цяла България, да останем без Иван Гешев.

46-ото Народно събрание действа по-малко от 2 месеца. Бурно политическо време, което не стигна на партиите да реализират заявените си намерения за съдебна реформа.

Единствените два проекта, които се превърнаха в закон от юли до септември, са актуализацията на бюджета и прехвърлянето на Бюрото по защита от главния прокурор към министъра на правосъдието. За закриването на специализираното правосъдие чухме само обещания, но макар и законопроектът на „Демократична България“ да беше внесен още в първия работен ден на парламента, депутатите го добутаха само до първо четене в последните часове от мандата си.

Прехвърлянето на Бюрото е важна промяна, но не може да се нарече реформа. Паравоенното формирование на прякото подчинение на Гешев беше показната част на безконтролната му власт.

А впечатлението, че вместо да се грижи за защитата на свидетелите, Бюрото единствено се занимава с охраната Гешев, след като той демонстративно се отказа от Националната служба за охрана, засили нуждата Бюрото да бъде върнато обратно в министерството, откъде беше извадено по времето на главния прокурор Сотир Цацаров и оттогава системно укрепвано кадрово, материално и откъм правомощия.

Но макар и парламентът да отне любимата гвардия на Гешев, двете крепости на властта му останаха недокоснати. Става дума за специализираното правосъдие и за Висшия съдебен съвет, който управлява цялата съдебна власт. Мнозинството във Висшия съдебен съвет е подчинено на волята на Гешев.

Да припомним само как реагира на искането за предсрочното му освобождаване, внесено от служебния правосъден министър Янаки Стоилов – дори отказа да го разгледа по същество, отхвърли го на процедурни основания.

Прокурорската колегия пък е сляпа и глуха за последния скандал около чата на Гешев и пиарката на Бойко Борисов Севделина Арнаудова по време на едно от инфарктните заседания на правната комисия. Самата тя е посочена за свидетел по предаване на подкупи от Васил Божков към Бойко Борисов. Съдебната власт усърдно замита под килима всеки сигнал срещу главния прокурор и го обявява за посегателство срещу независимостта на системата.

Бюрото по защита, специализираното правосъдие и ВСС бяха лесни законодателни мишени, които можеха да бъдат уцелени в рамките на един парламент с ограничен живот.

Реформаторските кръгове в българската съдебна система много добре познават решението на Съда в Страсбург по делото „Колеви срещу България“, което еднозначно посочва като основен проблем за безконтролността на главния прокурор Висшия съдебен съвет.

Там в най-голяма степен той разгръща своята власт. Там неговите интереси се преплитат с политическото влияние в съдебната власт. Там е мястото, където вече 30 години се извършва инцестът.

Парламентът избира половината състав на ВСС, който се коалира с прокурорската колегия, а и с удобната част от съдийската, и така главният прокурор получава не само монопола върху наказателната репресия, но и върху кариерното развитие на голяма част от българските магистрати. Много прокурори, следователи и съдии избират да сътрудничат на статуквото, защото смятат, че всяка форма на съпротива е обречена и само ще им навреди. Ето този въпрос не беше обсъден от 46-ия парламент.

Специализираното правосъдие е другата крепост на Гешев, която прокуратурата често използва като инструмент, за да бъдат държани без присъда в ареста неудобните и където потъват всички проверки и разследвания, свързани със силните на деня. Затова щеше да е полезно, ако и тази крепост бъде атакувана. Щурмът на ДБ обаче остана само на хартия с предложенията за промени в съдебния закон.

„Има такъв народ“ получиха правото да определят ритъма на законодателството през председателското място в правна комисия. И се провалиха. Председателят Андрей Михайлов в продължение на 2 седмици не успя да насрочи заседание на комисията в подходящо време, което да мобилизира партиите да осигурят кворум за разглеждане на промените в Закона за съдебната власт, внесени от ДБ, които предвиждаха закриването на специализираното правосъдие и предсрочно прекратяване на мандата на Висшия съдебен съвет.

Не бива да се заблуждаваме – играта е много по-голяма от кворума в правната комисия. Същинската реформа на съдебната власт изисква съгласие. Точно тук ИТН демонстрира, че не желае да работи с другите. Така оцеля специализираното правосъдие, а този Висш съдебен съвет, който е абсолютно делегитимиран, ще довърши мандата си. До края му остава около година, но така съветът получи карт бланш да избере и последния трети голям в съдебната власт – председателя на ВКС. (Този ВСС вече избра Гешев за главен прокурор, избра и Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд.)

И ако Слави Трифонов си мисли, че има трети шанс през ноември без ГЕРБ и ДПС, то за ВКС вече ще е късно. Мандатът на Лозан Панов изтича в началото на 2022 г., а процедурата по избора на приемника му ще стартира в този съвет. Дори представителите на съдиите в него да подадат оставки, както ги призоват с подписка част от магистратите, това няма да промени нищо. Защото в съвета ще останат достатъчно членове, за да изберат някой като Гешев за председател на върховния съд за следващите 7 години.

От времето на Филчев парламентът не е имал толкова драматични отношения с главен прокурор. Иван Гешев няколко пъти си явява пред депутатите, за да защитава заедно с ГЕРБ и ДПС Бюрото си, както и спецправосъдието и да рисува апокалиптични картини какво ще стане с правосъдието, ако тях ги няма.

От Гешев беше искан и от отчет за полицейското насилие над протестиращи, а той демонстрира мускули, като сезира Конституционния съд за текста от правилника на парламента (равен на закон), който урежда, че поне веднъж на 3 месеца правната комисия прави обсъждане с главния прокурор. Той смята, че е прекалено. Играта с Гешев обаче беше двойна – малко му взеха, много му оставиха.

Дали има саботаж на съдебната реформа в двойната игра с главния прокурор? И дали целта не е да се запазят икономическите интереси, за които той е гарант? Сега върху ИТН пада цялата отговорност да опровергаят обвиняващите ги във всички злини, включително, че умишлено подкопават реформите, за да оцелеят икономическите интереси на ДПС и ГЕРБ, на които главният прокурор е куче-пазач.