АНАЛИЗИ

Защо баце се разсърди на дебелия?

Леле-мале, Борисов направо не е на себе си. Президентът му зададе няколко обикновени въпроса за Пеевски и той заговори за вероломно нападение, взе да заплашва, извънредни брифинги…. Нямал, ама наистина нямал нищо общо с Делян Пеевски. Странно, защо тогава това се дразни толкова много?

Докато привластовите медии се чудеха как да отразят гнева на Борисов, сайтът ПИК обгърна премиера като кевларено одеало, за да го предпази от питанията на президента. А те засягаха отношенията на премиера с депутата от ДПС Делян Пеевски.

ПИК винаги се газира, когато се чуе дори намек за критика към Борисов, Пеевски или Цацаров. В четвъртък сайтът на Недялко направо се вкисна и гръмко изока: Радев с интрига срещу Борисов за вездесъщия Пеевски. Президент или квартална клюкарка? Сега да даде доказателства, или да се извини!

Е, щом Недялко иска докаателства, да прочете интервюто със самия него през 2016 г. дадено на Арина Антонова.

– Г-н Недялков, в последните дни излязоха многобройни публикации срещу вас в агенция “Блиц”. В същото време се знае, че вие сте съсобственик в тази медия. Какво точно се случва, колегията се чуди.

– Преди малко, във връзка с това интервю, си направих труда и изброих точно 14 материала срещу скромната ми персона в “Блиц” в рамките на 10 дни. Това е своеобразен рекорд – почти плювня и половина на ден. Какво се случва ли? Мажоритарният собственик на “Блиц” Делян Пеевски си изпуска нервите и нахъсва разсилния си Ивайло Крачунов да бълва лъжи и клевети. Крачунов в това отношение е особено изобретателен, изплезил е език до земята, и всячески иска да се хареса на господаря си.

– Ивайло Крачунов? Това наистина звучи невероятно – довчера този човек бе плътно до вас, главен редактор на ПИК, а сега ви плюе?

– Уви, перверзията в обществото не подминава и медиите. Даже медиите са еманация на разпадналата се и безнравствена българска публичност. Но нека караме поред. “Човека” или “Момчето”. Христо Иванов, Лозан Панов, Цветан Василев, Радан Кънев, ГришаПрез лятото на 2015 г. съсобственикът и основател на “Блиц” Георги Ст. Илиев продаде дела си. Нека поясня – дотогава той бе съсобственик заедно с Пеевски и един винпром. В един момент реши да продава и аз купих част от дела му. След сделката дружеството започна да се управлява от двама изпълнителни директори – Славка Бозукова (формален собственик, на хартия, която представляваше Пеевски) и Звездомира Мастагаркова, която представляваше мен. Мастагаркова бе назначена и за главен редактор на медията, тя определяше редакционната политика, тя водеше екипа. Междувременно обаче Делян Пеевски си въобрази, че “Блиц” може да стане нещо като “Труд” – пощенска кутия за мръсни поръчки срещу политическите му и бизнес врагове. Адвокатът му Александър Ангелов започна да залива мейла на редакцията с анонимни пасквили срещу всеки, неудобен за Пеевски, когото наричат Ганчев, Румяна Бъчварова, Николай Ненчев, Росен Плевнелиев, Лютви Местан… Ако пасквилът не излезеше, Ангелов вдигаше скандали на Мастагаркова и я заплашваше.

Ситуацията към април стана нетърпима, беше ясно, че не може да се продължава по този начин. Тогава Пеевски и Ангелов решиха, че ще похитят “Блиц”, ще сменят Мастагаркова, ще откраднат собствеността ми и ще си подсигурят безметежност в клеветите срещу враговете си.

– А какво общо има вашият бивш колега Крачунов с всичко това, как той се появи от ПИК в “Блиц”?

– Пеевски е решил не просто да ми отмъкне сайта, но и да ме уязви в чисто човешки план. Затова и разспространителските му фирми спряха да продават вестник “Ретро”. В същото време е вербувал зад гърба ми Крачунов, вероятно го е вербувал с месеци назад, подмолно – може би с пари, може би с обещания за кариерно издигане, може би с някакъв компромат. Честно казано, не ме интересува. Знаех, че Крачунов е хомосексуалист, но не знаех, че е гей и по душа. Доскоро вярвах, че по-страшни от физическите са душевните педали. Само че една нова порода българи съвместява органично дух и материя. Сбърканяците по природа и телесна нагласа долазиха до възлови обществени позиции и се държат типично по швестерски. Не е шега – педалите са като ято. Крачунов избяга от ПИК по нощите, като само час преди това ми се мазнеше в кабинета ми. От кабинета ми се мята в колата си с няколко мутри и нахлува в кабинета на Мастагаркова в “Блиц”, като решава да перчи мускули пред крехката колежка. В крайна сметка се самонастанява в кабинета й, а сега се представя навсякъде като “изпълнителен директор”, макар всъщност да е “изпълнителен предател”. Пеевски нека знае, че на Крачунов предателството му е в кръвта. Щом постъпи така с мен, ще постъпи и с него така, ако посоката на вятъра се обърне. Голям мъж, няма-що, известен и като “Мара Общата” сред футболистите на ЦСКА. За неговите подвизи и комплекси ще четете скоро в ПИК, ще гледате и по ПИК ТВ.

– Как Крачунов отива в “Блиц”, на какво основание?

– На основание на заповед на едната изпълнителна директорка Славка Бозукова, която уволнява Мастагаркова и назначава на нейно място Крачунов, изпълнявайки заповедите на Пеевски. Тук е важно да отбележим, че Бозукова подписва документ с невярно съдържание – твърди, че е стопроцентов собственик на акциите в “Блиц”, което е лъжа. Книгата на акционерите се пази от мен и там си личи ясно, че аз също съм вписан като съсобственик. Заповедта на Бозукова е незаконна и защото тя прескача Съвета на директорите, взима решението сама.

Покрай цялата тази одисея аз водя няколко дела срещу узурпаторите. Има и жалба в прокуратурата. Пеевски още живее с усещането, че е над закона или че по-скоро законът работи в негова полза. Мисля, че този път сметките му няма да излязат.

Сега ми се налага да заведа и други дела – срещу “Блиц” и Крачунов солидарно за безобразните клевети по мой адрес от последните дни. Приятелите ми, близките ми, семейството и децата ми четат за мен, че притежавам “мозък-парцал от шкембеджийница”, “заплашвам рекламодатели”, “не плащам данъци”, “не съм платил заплатите на служителите в ПИК ТВ”, “ширя се в луксозни имоти, придобити от рекетьорски пиар”, “бил съм еталон на рекетьорската журналистика”, и още, и още…

Крачунов праща шпиони да снимат дома ми, в който довчера е ял и пил до насита. Сами преценете колко струва този човек… И това го правят хора и медии с многомилионни неиздължени кредити към фалиралата КТБ. Да видим сега как Крачунов ще доказва измислиците си.

(Изобщо забелязвам, че Пеевски е събрал около себе си една мизеруваща морално и финансово кохорта от медийни чакали – бивши ченгета, педерасти, проститутки, наркомани, алкохолици, които се надпреварват да му се харесат чрез гадостите, фабрикувани по мой адрес. Това направо ме ласкае – толкова явно съм важен и опасен за корпулентния, преуспял мъж, похитил държавата ни.)

Отделно ПИК ще заведе и серия дела срещу Ивайло Крачунов за уронване на престижа и доброто име на агенцията ни заради твърденията в “Блиц”, че ПИК е измайсторила фалшив скрипт, за да манипулира данните за читателската аудитория в “Гемиус”. Невероятна, умопомрачителна глупост, която може да хрумне само на твърде отчаяни хора.

На лицето Крачунов ще му се наложи да се влачи постоянно по съдилища в близките години. Дано междувременно господарят му не закъса, защото кой ще плаща целия масраф?

– И все пак, защо е цялата тази кална атака срещу вас, какво ги е предизвикало?

– Истинската им истерия се отпуши, след като призовах публично главния прокурор Сотир Цацаров да помоли адвоката на Пеевски – Ангелов, да спре да му се подмазва с анонимни антрефилета в “Труд”. На тема “Цацаров” Пеевски е особено боязлив. Ако по някакъв начин бъде злепоставен пред главния прокурор, скача като ужилен.

Александър Ангелов, човекът на Пеевски в “Левски”, заедно с мозъчен тръст от наети писачи, стои зад всички “контрадезинформации” в “Труд”, подписани като Калоян Стоев или Стефан Николов. Пиянката Петьо Блъсков – Сопола е само лицето, впрочем задникът на славния някога всекидневник, превърнат от бандата на Пеевски в обикновен парцал с миниатюрен тираж. Александър Ангелов е “човекът с флашките” на Пеевски, човекът, който извършва “корпоративните рейдърства”, и това се знае от мнозина политици и медийни деятели, които обаче си затварят очите от страх и мълчат.

– Наистина ли смятате, че Делян Пеевски още е толкова всевластен? Защо е жив страхът от него, нали според премиера вече си е отишъл от България?

– Вижте ми окото, корабче плува ли? Пеевски наистина е в трудно положение, след като Борисов му отне държавните поръчки от пътните фирми и след като контрабандният канал на “Булгартабак” през Турция секна. В същото време Пеевски е достатъчно нагъл, себичен и уплашен – съзнава, че единствената му защита е нападението. Чух, че на едно-две места заплашил: “Изгоря ли аз, изгаряте и вие!” Хвалел се, че е пълен със записи на високопоставени чиновници, свързани с аферата “КТБ”. Дали наистина притежава компромати, или само блъфира и се перчи?

Струва си прокуратурата да го попита и вярвам, че рано или късно това ще се случи. Както и ще се разбере за евентуалните му контакти с крупни арабски контрабандисти в търговията с цигари, за които българските и чуждите служби имат десетки сигнали, засега покрити в прашасали чекмеджета…

Това са само една част от доказателствата, които би трябвало да заинтересуват прокуратурата. Има още много, много, много. Нито един сигнал за далаверите на Пеевски, а и за тези на Борисов, но Цацаров и кръгът му не посягат към тях. От страх? Заради съучастие? Прикриване?

Post Views: 28

Related Topics:българия война новини скандал

Up Next

Шамари отвсякъде валят по Борисов!

Don't Miss

За какво изобщо ни “наблюдават”?

АНАЛИЗИ

Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили

🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.

Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.

В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.

Post Views: 1