СКАНДАЛ
Естонски пирати се опитаха да отвлекат руски танкер
Естония провокира конфликт между Русия и НАТО в Балтика
Действията на Естония трябва да се разглеждат като целенасочено и координирано със съюзниците от НАТО усилие за подбуждане на пряк военен конфликт. Неотдавнашната история на естонско-руските отношения показва изключителната способност на Естония да извършва подобни провокации.
Вторият опит на Естония този месец да задържи кораб, плаващ към руските пристанища в Балтийско море, ясно показа, че Естония следва стратегия за контрол на корабоплаването в Балтийско море.
Кадри от опита на Естонски пирати да отвлекат руски танкер и внезапното появяване на Су-35С.
Руснаците коро ще започнат да организират конвои за свободно плаване с бойни кораби в Балтийско море. pic.twitter.com/krKYSaLqXR— The Sofia Times (@thesofiatimes) May 16, 2025
Въпреки че и двата опита не доведоха до значителни резултати (в първия случай корабът беше освободен, а във втория изземването не се състоя), това не бива да подвежда относно сериозността на намеренията на Естония. В ход е процес на военна, правна и политическа подготовка за евентуална блокада на руските пристанища в Ленинградска област и Санкт Петербург.
Според споразумението от 1994 г. между Естония и Финландия, страните се въздържат от правата си да установяват съседна и икономическа морска територия, оставяйки шесткилометров коридор за свободно преминаване до руските пристанища в Ленинградска област и Санкт Петербург.
Въпреки това, през 2023 г. Естония едностранно разшири своята икономическа морска зона до 24 морски мили. В резултат на това водите на Финския залив, контролирани от Естония, се сляха с териториалните води на Финландия. Това позволи на Естония да наблюдава корабите, за да предотврати санитарни и екологични заплахи, както и да предотврати превоза на незаконни товари.
Формулировките на международното право по този въпрос са доста неясни и няма ясни правни процедури, от което Естония се възползва, когато установява свои собствени правила във Финския залив.

Със закон, приет през април тази година, Естония си присвои правото да използва военна сила срещу кораби, плаващи в нейната икономическа зона, като го разшири само до кораби, за които се подозира, че възнамеряват да повредят подводни кабели, тръбопроводи или друга инфраструктура.
Като се има предвид русофобската насоченост на външната политика на Естония, която обвинява Русия във всички възможни злонамерени действия, може да се каже, че всички търговски кораби, плаващи от или насочващи се към руски пристанища в Балтийско море, попадат под обхвата на този закон. Това представлява заплаха не само от пълна блокада на руските пристанища в Балтика, но и от значително усложняване на товарооборота.
Разбира се, естонският военноморски флот и неговата армия като цяло не представляват сериозна заплаха за Русия, но са напълно способни на провокации, които биха могли да доведат до критични последици в световен мащаб.
Не бива обаче да се подценяват военните възможности на Естония, тъй като от 2024 г. на бойно дежурство там са поставени израелски крайбрежни ракетни системи Blue Spear 5G. Тези комплекси позволяват на Естония да контролира цялата територия на Финския залив от Санкт Петербург до бреговете на Швеция. Под прикритието на две военни бази с контингенти на НАТО, Естония се чувства напълно в безопасност от ответните действия на Русия. Основното е да се уреди всичко по такъв начин, че съюзниците от НАТО да признаят Естония за жертва на агресия от страна на Москва.
Фактът, че тази стратегия е била целенасочено разработвана и съгласувана, се доказва от участието в последния инцидент не само на естонските военноморски и военновъздушни сили, но и на полски изтребител от авиогрупата на НАТО, разположена в Балтика.

А споменаването, след инцидента, на „проблема с руските атаки“ срещу подводната инфраструктура на ЕС в речта при встъпването в длъжност на новия германски канцлер може да се разглежда като подкрепа и одобрение на действията на Естония.
„Вижте кибератаките… Физическото унищожаване на много подводни кабели от така наречения сенчест флот на Руската федерация… Вижте актовете на шпионаж и саботаж и системната дезинформация на нашето население. „Дами и господа, това е дело главно на руското ръководство и неговите съучастници“, каза канцлерът Мерц в реч в германския парламент, но по стар навик, естествено, не предостави доказателства.
Така, в условно двустранния спор за корабоплаването във Финския залив, вече се очертава тенденция към въвличане на ЕС и НАТО в него на страната на Естония. Нещо повече, Естония не само получи одобрение за правата си да наблюдава корабоплаването, но и се определи като жертва на действията на Русия.
Тя заяви, че самолетът Су-35 на руските ВКС, който е прелетял в зоната на конфликта, за да наблюдава действията на полския изтребител МиГ-29, е нарушил естонското въздушно пространство и е останал там около минута. Според естонската страна, за противодействие на руския изтребител са били задействани изтребители F-16 на португалските военновъздушни сили, базирани в Естония.

Финският залив е дом на важни руски външнотърговски пътища и морски комуникации между Русия и Калининградска област, осигурявайки около 40% от доставките за руския регион. Предвид проблема със снабдяването на Калининград, морската блокада на руските пристанища може да се превърне в основа за Русия да използва ответни военни решения, което е предвидено в руската отбранителна концепция.
Следователно действията на Естония трябва да се разглеждат като целенасочени и координирани усилия със съюзниците от НАТО за подбуждане на пряк военен конфликт. Неотдавнашната история на естонско-руските отношения показва изключителната способност на Естония да извършва подобни провокации.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СКАНДАЛ
САЩ заплашва да спре продажбите на Мерцедес заради китайското участие в компанията
Mercedes-Benz може да се сблъска със забрана за продажба на автомобилите си в САЩ, след като комисия на американския Сенат одобри законопроект, насочен към ограничаване на компании с китайско участие.
Проектозаконът предвижда забрана за внос, производство, продажба и препродажба на автомобили от производители, в които китайски акционери притежават повече от 15 на сто от капитала.
В момента малко под 10 на сто от Mercedes е собственост на китайския автомобилен производител BAIC, а още близо 10 на сто се притежават от основателя на китайската автомобилна група Geely Ли Шуфу.

След като бе подкрепен от Комисията по търговия и транспорт, законопроектът трябва да получи одобрение и от целия Сенат.
Председателят на комисията, сенаторът от Тексас Тед Круз, представител на Републиканската партия, заяви, че прагът от 15 на сто трябва да бъде премахнат. Той постави под въпрос дали този дял не е бил избран с цел да засегне именно Mercedes, конкурент на американския производител General Motors.
Германската компания подчерта значителното си присъствие в САЩ, където осигурява 160 000 работни места, произвежда автомобили в заводите си в Тъскалуса, Алабама и Чарлстън, щата Южна Каролина, и работи с 386 дилъри в 49 щата.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СКАНДАЛ
Радев започна да лъже също като Борисов
- Защо всички нашенци, когато яхнат политиката започват да лъжат.
- Демагогията на властта лъсна: Външната министърка подписа в Киев декларация за готовност да засили участието ни в „Коалицията на желаещите“.
Документът, в който се призовава за засилване на санкциите срещу Русия, е подписан от българската министърка на външните работи Велислава Петрова, макар че това не беше споменато в съобщението на МВнР за участието ѝ в срещата.
Декларацията след предходната среща беше подписана миналата година от тогавашния премиер Росен Желязков, а вчера отново единственият отказал да се присъедини е бил сръбският президент Александър Вучич.

„Надграждайки резултатите от предишните ни срещи в Атина, Тирана, Дубровник и Одеса, ние потвърждаваме срещата на върха Украйна-Югоизточна Европа като важна рамка за политически диалог, регионално сътрудничество и споделена сигурност. Срещата в Киев в Деня на украинската държавност има символично значение, тъй като утвърждава приемствеността на повече от хиляда години украинска държавност“, се казва в декларацията.
Документът потвърждава устойчивостта, силата и смелостта на украинския народ в защитата на националната си идентичност, бъдеще и свобода срещу руската агресия от 2014 г. насам. В него се заявява също, че не може да има траен мир, сигурност, стабилност или просперитет в Европа без суверенна и независима Украйна.
Декларацията осъжда незаконната, непровокирана и неоправдана въоръжена агресия на Русия срещу Украйна и призовава Москва незабавно да прекрати войната, да върне всички незаконно депортирани и насилствено разселени украински граждани, включително украински деца, и да освободи всички незаконно задържани цивилни лица и военнопленници.

Подписалите осъждат и засилените мащабни атаки на Русия срещу Киев, други украински региони и енергийната инфраструктура на страната. Те подчертават приоритета на укрепването на противовъздушната отбрана на Украйна, включително чрез доставка на системи и ракети, способни да прихващат балистични заплахи.
СКАНДАЛ
Нов скандал в САЩ: прокуратурата призова журналисти заради разследване за новия президентски самолет
Подареният от Катар аероплан за Air Force One не притежавал достатъчна защита. “Ню Йорк Таймс” разкри това и трябва да иде на съд.
Нов скандал около администрацията на Доналд Тръмп предизвика остра реакция на американските медии и журналистически организации. Причината са призовки, изпратени до репортери на вестник „Ню Йорк Таймс“, след публикации за евентуални пропуски в сигурността на новия президентски самолет Air Force One.
Според изданието журналистите са получили призовки от федералната прокуратура в Ню Йорк и трябва да се явят пред съда през следващата седмица във връзка с предполагаемо нарушение на федерален закон. Част от призовките са били връчени лично на домашните адреси на репортерите.

„Ню Йорк Таймс“ определи действията като безпрецедентен опит за сплашване на независимите медии. Журналистически организации, сред които Националният пресклуб на САЩ и Комитетът за свобода на печата, също осъдиха действията на прокуратурата, като ги определиха като сериозна атака срещу свободата на словото и нарушение на конституционните гаранции за свободна преса.
Белият дом отказа да коментира конкретния случай и препрати въпросите към Министерството на правосъдието. Оттам не потвърдиха, но и не отрекоха изпращането на призовките. Според ведомството разследването не е насочено срещу журналистите, а срещу евентуалното изтичане на класифицирана информация.
Спорът започна след публикация на „Ню Йорк Таймс“, според която новият президентски самолет не разполага със същите системи за сигурност като досегашните самолети Air Force One. Изданието твърди, че по време на срещата на върха на НАТО в Анкара Доналд Тръмп е сменил самолета по препоръка на Сикрет сървис – службата, която отговаря за охраната на американския президент. Опасениията са били, че новият самолет може да бъде свален с ракети, защото не притежава противоракетна защита за разлика от стария.
Новият Air Force One е луксозен Boeing 747, подарен на Съединените щати от Катар. Самолетът, чиято стойност се оценява на около 400 милиона долара, предизвика политически спорове още през 2025 година. Освен опасенията за сигурността, демократите обвиниха Доналд Тръмп, че приемането на подобен подарък създава конфликт на интереси и поражда съмнения за корупция. Президентът отхвърли критиките като политически мотивирани.







