АНАЛИЗИ
Единственият изход за Ердоган
През последните два месеца от началото на 2020 г. светът най-малко два пъти се наклони към ръба на мащабна военна конфронтация с участието на ядрени сили, която заплашва да се превърне в нещо по-сериозно и опасно от обикновен регионален конфликт. И тази заплаха остава повече от актуална.
Близкият изток стана основният възел на противоречия. През първите две десетилетия на третото хилядолетие този регион застана в челните места на глобалната конфронтация. След като светът стана еднополюсен с разрушаването на Съветския съюз, глобалният хегемон започна открита намеса в тази богата на въглеводороди част на източното полукълбо.
Под открито лъжливия и фалшифициран предлог „активистите на демокрацията“ окупираха Ирак, свалиха и екзекутираха легитимния президент Саддам Хюсеин, превръщайки страната в разсадник на тероризма, в огнище на хаос и нестабилност, които се съхраняват и до днес. Това обаче не беше достатъчно за американците и скоро последва вълна от така наречените „цветни революции“, които взривиха най-токсичните за Вашингтон страни от Близкия изток.
Най-засегнати от „Арабската пролет“ бяха Либия и Сирия. И двете страни загубиха своята териториална цялост и потънаха в разрушителния мрак на ожесточени граждански войни, които девет години по-късно са все още далеч от края си.
Турският гамбит в Сирия
Сирия остава най-проблемният плацдарм както в глобалната, така и в регионалната конфронтация. С пряката подкрепа на Руската федерация президентът Башар ал Асад успя да защити суверенитета, да разгроми ИДИЛ, който беше подхранван от американците сред най-радикалните последователи на нетрадиционния ислям и да възстанови законността и реда в по-голямата част от Сирия. Днес северозападната провинция Идлиб остава единственият бастион на антиправителствените радикални групировки. Ключовата пречка за пълното му освобождение от терористите остава позицията на Турция, която на всяка цена се опитва да запази влиянието си в региона и за целта извърши военно нахлуване в Сирия.
През септември 2018 г. Москва и Анкара постигнаха споразумение за създаване на зона за деескалация в Идлиб. Ключовите му условия бяха изтеглянето на войските, деблокирането на стратегическата магистрала М-5 Дамаск-Алепо и отделянето на агнетата от вълците. Под «агнета» да се разбират «умерените» протурски въоръжени групировки, а терминът «вълци» в случая се отнася предимно за международната терористична групировка «Хаят Тахрир ал Шам», която контролира по-голямата част от провинцията. Тези условия обаче не бяха изпълнени от турската страна. Освен това радикалните ислямисти продължиха атаките си, атакувайки с дронове и ракети, включително руската въздушна база Хмеймим в съседна Латакия. Всичко това породи серия от настъпателни операции на сирийската армия, по време на които южната и югоизточната част на провинция Идлиб бяха изчистени от терористите. Турското ръководство, вместо да допринесе за прилагането на Сочинските споразумения, напълно застана на страната терористите и изпрати войските си в битка срещу сирийската армия.
На 20 февруари 2020 г. турските военни удариха сирийците, принуждавайки ги да прекратят атаката срещу Идлиб и да се оттеглят от наскоро освободените селища Нейраб и Серакиб. В същото време стратегическата магистрала М-5 отново беше прекъсната, която според условията на сделката от Сочи трябваше да бъде напълно деблокирана. След падането на Серакиб на 27 февруари сирийските (според други източници, руски) самолети нанесоха мощен удар по турския военен конвой, който незаконно нахлу в Сирия.
Според официалните, очевидно занижени данни на Анкара, 33 турски войници станаха жертва на въздушния удар. Тежките загуби на турските военни станаха причината за свикването от президента на Турция Ердоган на спешно заседание на Съвета за сигурност, на което се обсъди възможността за пълномащабни военни действия срещу Сирия, което автоматично означава война с Русия. В крайна сметка всичко се ограничи до поредица от гръмки изявления, както и с нанасянето от страна на Турция на атаки срещу сирийските военни обекти, в резултат на което подчинените на Ердоган обявиха за унищожаването на повече от 300 военни от Сирийската арабска армия и няколко десетки военни машини.
Междувременно ситуацията в сирийската провинция Идлиб остава напрегната. Очаква се Ердоган да пристигне в Москва на 5 март, където ще се проведат преговори за деескалиране на ситуацията. Сега турският президент се опитва да укрепи позициите си и да привлече подкрепата на партньорите от НАТО. Вярно е, че прави това много безобразно и дори чрез метода на открито изнудване. В телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон Ердоган намекна за отварянето на границите със страните от ЕС за сирийските бежанци, което би могло да доведе до ново утежняване на миграционната криза в Европа и в резултат на това до засилване на дезинтеграционните процеси в ЕС. Имайки предвид, че в самата Турция има около 4 милиона сирийски бежанци и още 1,5 милиона в граничните сирийски територии, контролирани от Анкара и турските ислямистки групировки, а и от факта, че много от „бежанците“ изобщо не са безобидни жени с деца и възрастни хора, а такива, които са тренирани и са участвали в боевете, които са привърженици на ИДИЛ и други радикални ислямистки терористични групировки, заплахата за европейската сигурност е повече от очевидна.
Но дали Париж, Берлин и Брюксел ще се хванат на въдицата на самонадеяния турски «султан»? Или ще се ограничат до традиционните устни опасения и присъди срещу официален Дамаск и Москва?
В Европа, разбира се, са заинтересовани конфликтът в Идлиб да приключи скоро.
И да завърши така, че потокът от бежанци от изток да не отмие крехките граници на западния свят. Но в същото време Европа няма никакви илюзии спрямо турския президент, който многократно нарушава всички споразумения и прибягва до изнудване.
Освен това значителна част от политическите елити на страните от ЕС, меко казано, се отнасят твърде отрицателно спрямо позицията на Турция по кюрдския, арменския и някои други въпроси. Съответно вероятността от консолидирана подкрепа от страна на Европа за Турция клони към нула.
Що се отнася до САЩ, те несъмнено са основният изгодополучател от евентуален конфликт между Турция и Русия. Русия е готова да положи всички усилия подобен конфликт да не се развихри.
Американците едва ли са готови да забравят и да простят на Ердоган закупуването на С-400 вместо «Пейтриът», пускането на Турски поток, опитите за изгонване на американците от въздушната база Инджирлик и прекомерната независимост при провеждането на военните операции срещу кюрдите.
Неслучайно директорът на Евразийския център при Атлантическия съвет и бивш посланик на САЩ в Украйна Джон Хербст нарече политиката на Ердоган в Сирия „мошеническа“ и проблем за западните страни. Той също открито заяви, че САЩ и НАТО няма да помогнат на Анкара в случай на конфликт с Русия.
„Ударите по турската армия в Идлиб подчертаха изолацията на Турция в резултат на меркантилната политика на Ердоган. Той трябваше да разбере, че Москва ще му се противопостави в Сирия, ако турските войски бъдат пречка за завоеванията на Асад. Той трябваше да разбере, че НАТО няма да го подкрепи в Сирия, ако неговата мошеническа политики доведе до конфронтация. Той също трябваше да знае, че закупуването на ракетната система С-400 не би позволило на Вашингтон да подкрепи Турция в тази криза“, каза Хербст.
А и самият Ердоган трябваше перфектно да знае какво означава американската подкрепа на практика и каква разплата ще последва за нея. Преди три години и половина той почти претърпя съдбата на Кадафи, когато превратът, организиран от ориентирани към САЩ военни, беше на крачка от успех. Ердоган успя да го смаже в последния момент, до голяма степен благодарение на помощта от Москва. И това въпреки факта, че отношенията между Русия и Турция по време на юлския преврат през 2016 г. не бяха в най-добрия си период, след като турския изтребител свали руския бомбардировач Су-24М над Латакия и коварното убийство на Олег Пешков.
Участието във войната със Сирия (и съответно с Русия) и още повече военното поражение на Турция, както и икономическите загуби поради възможните санкции от страна на Русия (сезонът на ваканциите не е далеч и евентуалното намаляване на потока от руски туристи, което очевидно няма да допринесе за ръста на популярност на турския президент) може да бъде много съблазнителен повод този път упорития Ердоган да бъде премахнат и на негово място да бъде поставена послушна американска марионетка.
Ако това се случи, този път просто няма да има кой да спаси турския президент.
Представители на турската патриотична партия Ватан («Родина») също обявиха за заплахата от подобен сценарий. Според нейните представители САЩ и Израел провокират Турция за война със Сирия, като по този начин вкарват Ердоган в капан и изтласкват Анкара от нейните стратегически съюзници — Русия, Иран, Ирак и Китай.
Ще успее ли Ердоган да загърби своите пан-тюркски амбиции, това ще покажат предстоящите преговори в Москва.
Кремъл отново оставя възможността за своя турски „партньор“ да спаси лицето си, макар и с цената на постепенното възстановяване на сирийския контрол над Идлиб.
Политическата инициатива вече не е на страната на Ердоган, а военният късмет, както знаете, е нещо много променливо .
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).







