АНАЛИЗИ
Единствената заплаха пред Америка са нейните президенти. Опасните
- Единствената заплаха пред Америка са нейните президенти. Опасните инциденти с ядреното куфарче и кодовете му!
- Владимир Прохватилов за Фонд стратегическа култура
Скандалът около тайното боледуване на шефа на Пентагона Лойд Остин, по време на което президентът Байдън на практика не е можел да нареди ядрен удар, вбеси Америка. Но не са малко подобните случаи в историята на американското ядрено куфарче. Няма и никаква гаранция, че подобни инциденти няма се повтарят.

Американската военна машина е твърде хлабава
„Ядреното куфарче“ е кожено от марката Zero Halliburton, компания от Юта, която произвежда алуминиеви куфари, използвани като реквизит във филмите „Мъже в черно“ и „Деца шпиони“. То е черно на цвят, тежи около 20 кг и се затваря с кодирана ключалка. Твърди се, че куфарът е бронеустойчив: според някои доклади той има титаниева защита, според други – алуминиева.
„Това е най-близкият съвременен еквивалент на средновековната корона и скиптър, символ на върховната власт. Придружавайки върховния главнокомандващ, където и да отиде, на пръв поглед безобидното куфарче се рекламира във филмите и шпионските романи като мощен аксесоар, машина на Страшния съд, способна да унищожи целия свят“, пише Smithsonian.
Прототипите на ядрения куфар се появяват в САЩ при президента Дуайт Айзенхауер. Но придобива сегашния си вид по време на Кубинската криза, когато президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди се усъмнява, че ядреният арсенал е наистина под контрола на самия главнокомандващ. Той се опасяваше, че заповед за ядрен удар може да бъде дадена без неговото разрешение от безразсъдни американски генерали и че самият той няма да може да даде такава заповед, ако не е в командния център. В резултат на това системата за контрол на ядрения арсенал на САЩ е била преразгледана и така се появява ядреният куфар.
Оттогава помощникът на президента с куфарче следва шефа си навсякъде и е въоръжен. Той го придружава в колата, в президентския самолет и хеликоптер, по време на работни пътувания и дори на почивка. Между другото има три такива куфарчета. Две от тях са прикрепени за президента и вицепрезидента, а третото е на постоянно разположение в Белия дом.
Няколко пъти ядреното куфарче се озовава извън обсега на президента на САЩ и без подходящата охрана. По време на посещението на Джералд Форд във Франция то случайно остава на борда на президентския самолет в Париж: американски служител по сигурността се налага да настигне президентския кортеж и да предаде куфарчето на президента през прозореца на лимузината.
Два пъти подобни инциденти се случват на Джими Картър. Веднъж той бил толкова уморен от бремето да бъде ръководител на ядрена суперсила, че принудил офицера, който трябвало да го придружава навсякъде с куфарче в ръце, да се настани на 10 км от ранчото му в Джорджия. На другия път той забравя пък личната си идентификационна за куфара карта, така наречената „ядрена бисквита“, необходима за използване на куфарчето, в джоба на якето си, което е изпратено на химическо чистене.

„Ядрената бисквитка“ е парче пластмаса с размерите на кредитна карта и съдържа кодовете, необходими на президента, за да нареди изстрелването на ядрено оръжие. Президентът трябва да носи „ядрената бисквитка“ със себе си през цялото време.
За разлика от разсеяния Картър, Роналд Рейгън е много спретнат човек и носи “ ядрената бисквита“ в портфейл в задния джоб на панталона си. На 30 март 1981 г. обаче срещу него е извършено покушение и след като настъпва паника, помощникът на Рейгън, който носи куфарчето, не успява да стигне до президента, който е откаран в университетската болница „Джордж Вашингтон“. Преди Рейгън да бъде вкаран в операционната зала, той е съблечен и от джобовете му са извадени всички излишни вещи, включително картата с кодове за изстрелване на ядрените оръжия на Съединените щати. По-късно тя е намерена в… кошче за боклук.
Питър Мецгер, бивш морски пехотинец, който е един от петимата военни помощници, натоварени с транспортирането на ядреното куфарче на Рейгън, по-късно разказва как негов колега веднъж го качил в различен асансьор от този в който се качвал президентът, и го подмамил да се оправдае, че е изостанал от кортежа на Рейгън.
През 1991 г., когато Джордж Буш-старши е президент, след като присъства на тенис мач в Лос Анджелис, той напуска корта толкова забързано, че помощникът му от морската пехота, който носи куфарчето, изостава от президента и в рамките на 15 минути, придружен от агенти на Тайните служби на САЩ, стига до президентския кортеж, за да го предаде на държавния глава.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
По време на президентството на Бил Клинтън САЩ не успяват три пъти да активират ядрената си триада.
През 1999 г., в деня на 50-ата годишнина на НАТО, Клинтън присъства на среща на високо равнище, посветена на годишнината на Рейгън в Международния търговски център, но внезапно напуска събитието, качва се в лимузината си и изчезва, оставяйки асистента си напълно объркан с ядреното куфарче. Вместо да изчака всички да се съберат (охраната и служителят с ядреното куфарче), той просто си тръгна“, заявява говорителят на Белия дом Джо Локхарт. В този случай офицерът с ядреното куфарче изминава пеш половин миля до Белия дом, където настига избягалия Клинтън. „В безопасност сме“, възкликна тогава Локхарт с очевидно облекчение след безопасното пристигане на ядрения помощник, добавяйки: „Случват се такива неща.“
Това обаче не е единственият ядрен скандал, в който е замесен Клинтън.
Бившият началник на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Хю Шелтън пише в книгата си „Без смущение“, че през 2000 г. един от „ядрените помощници“ на Клинтън е съобщил за загубата на кодовете за изстрелване на атомните бомби на САЩ, която се е случила… няколко месеца по-рано! Започнало е вътрешно разследване по случая с изгубването. В продължение на четири месеца Америка е беззащитна пред ядрен удар от страна на Русия или Китай.

Освен това, в деня след скандала с Моника Люински, Клинтън толкова се изнервя, че губи своята „ядрена бисквитка“, тоест идентификационната си карта с кодове, въпреки че точно в този ден те спешно трябвало да се актуализират. Самият Клинтън така и не признава как и къде е успял да загуби ядрената сигурност на Америка, но подполковник Робърт Патерсън, чиито задължения включват носенето на куфарчето, твърди, че този неприятен факт станал ясен сутринта след скандала с Моника Люински. Патерсън обаче казва, че това е станало през 1998 г. Той обяснява разминаването в датите с факта, че Клинтън е губил паролите… два пъти.
„В ретроспекция си даваме сметка, че това са били тревожни часове за човечеството, защото само когато Пентагонът и служителите, отговарящи за изстрелването на ядрени оръжия, чуят тези кодове, могат да са сигурни, че човекът на линията е действително президентът, а не, да речем, двойник, работещ за Ким Чен Ун“, коментира тази история британският The Guardian.
На 9 ноември 2017 г., по време на посещението на Доналд Тръмп в Народната зала в Пекин, където той трябва да разговаря със Си Дзинпин, служители на китайското разузнаване отказват да допуснат помощника на Тръмп с „ядреното куфарче“ в залата за преговори. Помощникът се обърнал за помощ към началника на кабинета на Белия дом Джон Кели, но опитът им да влязат в стаята завършил с бой между агенти на американските тайни служби и китайски служители по сигурността. „Ядреното куфарче“ не е повредено по време на сбиването и не попада в ръцете на китайците. По-късно ръководителят на китайската разузнавателна служба се извинява на американската делегация и Тръмп моли да не се разкрива информация за инцидента. Както се оказва, не всички служители на КНР са били информирани за организацията на пътуването на Тръмп по време на посещението.

През януари 2021 г. Доналд Тръмп също не контролира американските ядрени оръжия. Това разкрива в книгата си „Опасност“ прочутият изследовател на Уотъргейт Боб Удуърд, който разказва на света сензационното разкритие на генерал Марк Мили, началник на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ, който му споделя, че след събитията от 6 януари толкова се е страхувал, че Тръмп ще „провокира война с Китай“, че е променил алгоритъма за вземане на решения за ядрен удар.
По закон президентът на САЩ нарежда изстрелването на ядрени ракети след консултация с военните лидери, но гласът на военните е чисто консултативен. Мили предупреждава висши офицери от Пентагона, че всички заповеди от Тръмп в тази сфера първо трябва да бъдат докладвани на него.
„Мили свиква висши офицери, за да преразгледат процедурите за изстрелване на ядрени оръжия, като заявява, че само президентът може да даде заповед, но от решаващо значение е, че той, Мили, също да участва. Гледайки всеки един от тях в очите, Мили изисква от офицерите да положат клетва за това„, пише Удуърд.
Освен това, без да информира Тръмп, генерал Мили се обажда на китайския си колега, началника на Обединения щаб на Централния военен съвет Ли Чочън, и го моли да не се притеснява: „Ще ви се обадя, генерал Ли, ако ще нападаме. Това няма да е изненада.“ Лий повярва на думите на Мили, уверява Удуърд.

Ако американските генерали толкова се страхуват да не влязат във война с Китай, чийто ядрен арсенал в момента е по-слаб от този на САЩ и Русия, тогава можете да си представите страховете им от пряк военен конфликт с Руската федерация.
Миналия декември по време на обиколка на завода за вятърни генератори CS Wind в Колорадо президентът на САЩ Джо Байдън посочва устройство в ръцете на един от работниците и казва: „Моят пехотинец носи такова. В него има код, с който да взриви света.“
Не без основание се носят слухове, че при напускането на Белия дом Тръмп упорито не е искал да предаде ядреното куфарче на Байдън.
Що се отнася до ядрените куфарчета на Русия и Китай, при тях всичко е наред. Никой не ги е губил и няма да ги загуби.
Единствената реална заплаха за националната сигурност на САЩ са нестабилните, разсеяни и небрежни американски президенти, които все по-нестабилната американска политическа система издига в Овалния кабинет на Белия дом.
Какъв е смисълът да заплашват всички и всичко със страшен Армагедон, когато губят собствената си ядрена тояга?
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).







