АНАЛИЗИ
Евразийският среден коридор. Истерията на атлантиците за задушаване на интеграцията между Европа и Азия
Геополитическите интереси на англо-американския истаблишмънт и водената от Русия-Китай ос ще се сблъскат заради Транскаспийския международен транспортен път
На 12 декември 2022 г. американската Агенция за Международно развитие (USAID) бе домакин на конференция, посветена на бъдещето на евразийския Среден коридор – проект за развитие на транспортната и енергийна инфраструктура, който се простира от богатото на ресурси Каспийско море до Европа.
На срещата водещи атлантици са отделили специално внимание на начина, по който да бъде „рамкиран“ този стратегически глобален хъб, чието развитие протича извън техния контрол. Те са наблегнали на това, че народите, които ще спечелят най-много от неизбежното разрастване на Средния коридор не трябва да се обособяват като източно-западен „регионален хъб“, свързващ Европа с Китай, а по-скоро като самостоятелна зона на просперитет – независима от Китай и в подкрепа на залязващия Европейски съюз.
Важността на Средния коридор значително нарасна през последната година, поради два основни фактора. Първо, руската военна интервенция в Украйна, и второ, спешната нужда от „декарбонизиране“ на страните, които все още са в клопката на атлантическата сфера на влияние.
Средният коридор получава името си от китайската Инициатива Пояс и Път (BRI), стартирана в 2013 година. Тя се състои от три коридора за разработване, чието предназначение е да развиват търговията и интерцивилизационния обмен между Изтока и Запада. Трите коридора са Северен коридор, Южен коридор и Среден коридор.
Трите артерии на новия Път на коприната
Северният коридор: Най-развитият и най-използваният от трите коридора до този момент, той се състои от железопътни линии и газопроводи, преминаващи от Китай до Казахстан, Русия и Европа. Някои атлантически геополитици биха искали да видят този коридор затворен, за да продължат с изолацията на транспортните и търговски пътища на „новия враг“ Русия.
Южният коридор: По-малко развит, но все пак важен, този коридор включва изграждането на железопътни връзки от Китай до Пакистан, Афганистан, Иран, Ирак, Сирия, Ливан и потенциално Турция, преди да достигне Европа през портовете на Ливан и Сирия и през наземните връзки в Турция.
Този път има потенциала да установи устойчив мир и възстановяване на Западноазиатските народи и има възможност да бъде продължен, за да интегрира и индустриализира страните от Персийския залив чрез проектите за едромащабни високоскоростни железопътни линии, като 2000-километровата жп линия от Персийския залив до Червено море, и да ускори перспективите за развитие на стратегическия Африкански рог.
Средният коридор: Най-сложната, но не по-малко важна от тези три атрерии е Транкаспийският международен транспортен път (TITR), наричан Среден коридор и включващ мултимодални железопътни функции и морски транзит на стоки от Китай до Европа през Киргизстан, Туркменистан, Азербайджан, Армения, Грузия и Турция.
Въпреки че този път е най-краткото разстояние, в сложния процес на преминаване от наземни към морски пътища през портовете на Каспийско море възникват усложнения и допълнителни разходи.
През последните месеци страните по маршрута на Средния коридор работиха за хармонизиране на интересите си и координиране на усилията за добив, преработка и пренос на енергийните ресурси на Каспийско море (в което се намира четвъртият по големина в света резерв от природен газ).
На 30 март 2022 г. между Турция, Азербайджан, Казахстан и Грузия е подписано четиристранно споразумение за продължаване на изграждането на железопътната система Баку-Тбилиси-Карс, на газопровода Баку-Тбилиси-Джейхан и на Транс-Анадолския газов тръбопровод (TANAP), който вече е в действие. Анадолският газопровод е част от по-големия Южен газов коридор, който включва седем държави и се състои от 3500 км тръби на стойност 35 милиарда долара.
Някои от ключовите проекти в рамките на Южния газов коридор включват:
1. Офшорните газови и нефтени кладенци Шах Дениз 2 в Каспийско море, където Азербайджан, Иран, Тюркменистан и Казахстан работят по финализирането на широко споразумение за разрешаване на многогодишни спорове.
2. Разширяването на рафинериите за природен газ на терминала Сангаджал в Каспийско море.
3. Разширяването на газопреносните мрежи в Италия
4. Развиването на нови връзки в газовите мрежи на южна и западна Европа.
5. Четири големи газопровода, включително Южнокавказкия тръбопровод, в който влизат Азербайджан и Грузия, Анадолският газопровод в Турция, Трансатлантическия газопровод, в който влизат Гърция, Албания и Италия, както и Гръцко-Българският газов интерконектор.
Значението на Международния транспортен коридор Север-Юг (INSTC)
В допълнение към тези три коридора Изток-Запад, дългоочакваният Международен транспортен коридор Север-Юг, свързващ Русия-Азербайджан-Армения-Иран-Индия, също получи значителен напредък през последните години, заедно с допълнително източно удължаване от Русия към Казахстан, Туркменистан, Киргизстан, Иран и Индия.
Когато стане възможно доставките от Русия да стигат до Иран, било през западното или източното разклонение на INSTC, те ще могат да бъдат доставяни до пазарите в Индия, Южна Азия и Източна Африка, през портовете в Джабахар и Бандар Абас на Индийския океан.
Противно на твърденията на някои близки до Атлантическия съвет анализатори, източно-западните коридори от Инициативата Пояс и Път и Международния транспортен коридор Север-Юг са с висока степен на синергия, обединени от мащабен стратегически резултат за общото развитие на Евразия и интеграцията ѝ в новия световен ред след Голямото нулиране.
„Инициативата Зелен Пояс“
След встъпването в длъжност на американския президент Джо Байдън през януари 2020 г., беше представена кова концепция, наречена „Build Back Better” (Да изградим отново по-добре – б.пр.), излязла от кулоарите на високоплатени рекламни агенции. Често повтаряният израз имаше двойствена дефиниция, но беше прегърнат от технократичните лидери на Атлантическите държави, както и от Джъстин Трюдо, Борис Джонсън и Урсула фон дер Лайен. Концепцията по-късно беше ребрандирана на „Build Back Better for the World” (Да изградим отново по-добре за света – б.пр.) или краткото „B3W“.
Въпреки топлия и обтекаем образ, Глобалната нова зелена сделка и B3W не успяха да получат развитие, поради липсата на конкретен план за действие, на детайли за начина на финансиране, както и поради невъзможността да покажат жизнеспособност и мащабна визия.
През март 2021 г. Байдън и Борис Джонсън обявиха нова програма, наречена „Инициатива Зелен пояс“, която описаха като отговор на китайската Пояс и Път. Когато бяха поискани подробности за финансирането на инвестицията от 3 милиарда долара, за да стане възможен „зеленият транзит“ на света към соларни панели и ветрогенератори, не беше представено нищо конкретно.
Концепцията отново не беше ясно дефинирана, но представеният имидж беше на Зелена революция, от която се очакваше да постави началото на нова ера на „чиста инфраструктура с нулеви въглеродни емисии“, ръководена от основани на правила утопични ординаристи от Трансатлантическия запад.
Глобалната нова Зелена сделка беше често приветствана като топла и приятна концепция, която беше обявена от бившия управител на Bank of England Марк Карни за ренесанс в пост-въглеродната епоха, на стойност 130 трилиона долара.
През септември 2021 г. Урсула фон дер Лайен обяви „Глобален зелен преход“ като европейски отговор на Инициативата Пояс и Път. Тази инициатива обаче срещна критики поради това, че игнорираше стотиците хиляди енергетици-инженери, обучени от Китай в Африка през последните десет години, както и заради пренасянето на историческите практики на хищническо кредитиране на Европа за сметка на Китай.
Фон дер Лайен заяви: „Ние искаме да създадем връзки, а не зависимости… За Европа няма смисъл да изгражда пътища между притежавани от Китай медни мини и притежавани от Китай пристанища.“
Въпреки това Глобалният зелен преход не успя да предложи подходящ механизъм на кредитиране или персонал и скоро залезе, подобно на другите две предложения „B3W“ и „Глобална нова зелена сделка“ преди него.
На 26 юни 2022 г. глобалната ситуация се промени драматично, поради продължаващата вече четири месеца руска интервенция в Украйна и ефективното издигане на нова Желязна завеса, целяща да отреже Европа както от Русия, така и от Китай. Въпреки тези развития, желанието на страните за достъп до евтина и надеждна енергия и храна се повиши повече от всякога.
В отговор Белият дом оповести най-новия си ребранд на B3W под формата на водена от Г-7 програма, озаглавена сега „Партньорство за глобална инфраструктура и инвестиции“.
Тази програма обеща 600 милиарда долара за период от пет години за страните от Африка, Югозападна Азия, Латинска Америка, Източна Азия и Източна Европа за изграждане на дигитална инфраструктура, телекомуникации, зелена енергия и мека инфраструктура с фокус върху джендър равенството.
Целта на тази програма беше да предложи на бедните страни алтернатива на хищническите амбиции на Китай за кредитиране. Засега обаче едва няколко от страните, на които бе предложен този „спасителен сал“, проявиха някакъв интерес.
Инициативата Три морета
Водената от НАТО инициатива Три морета, обхващаща Източна Европа, Кавказ и централна Азия, беше основана през 2014 г. като амбициозно усилие за осуетяване на Средния коридор. Три морета включва 12 източноевропейски страни от региона на Черно-Адриатическо-Балтийско морета.
Макар голяма част от десетките железопътни трасета, магистрали и газови проекти, предвидени в инициативата Три морета да са обективно в полза на участващите държави и на цяла Евразия, единствената причина, поради която чиновниците от НАТО и Атлантическия съвет промотират тази грандиозна програма е техният анти-евразийски геополитически дневен ред.
През юни 2022 г. Украйна беше приета за партньор в Три морета и бяха създадени фондове за акумулиране на частен капитал за инвестиции в тази трилионна инвестиционна схема за интегриране на енергийните и транспортни коридори в региона като хъб за доставка на енергия за Европа, и същевременно като стена за блокиране на коридорите от по-широкия Нов Път на коприната.
По време на срещата на върха на Три морета през този месец външните министри на Полша и Румъния излязоха с общо обръщение, в което се казва:
„Инициативата Три морета е част от нашия отговор на нуждите от разработване на енергийна, транспортна и дигитална инфраструктура, която да е климатично благорпиятна, напълно съответстваща на целите на Парижкото споразумение и на Европейската Зелена сделка.“
Три морета е насочена към консолидиране на контрола над държавите-членки от Източна Европа (плюс Украйна), но за пореден път много малко информация за начина на финансиране на различните инфраструктурни проекти е оповестена публично.
Фондът на инициативата, създаден през 2019 г., за да набере подкрепа от частния сектор (който се очаква да осигури преобладаващата част от средствата за тези проекти по нови зелени сделки), все още е далеч от набиране дори на малка частица от набелязаните средства.
Поставяне на „Зелена бариера“ пред действителното развитие
На 7 декември 2022 г. Световната банка издаде доклад, озаглавен: „Азербайджан по пътя към Зелено развитие“, в който авторите казват:
„Глобалоното преминаване към нискоемисионен икономически модел предлага на Азербайджан възможност за глобална и регионална конкурентност. За да се възползва максимално, Азербайджан трябва да се фокусира върху декарбонизация и диверсификация на икономиката, стимулиране на иновациите и развитие на природните и човешките ресурси.“
От дневния ред на Новата Зелена сделка Азербайджан със сигурност ще получи финансиране, но приемайки това, ще се окаже възпрепятстван да разработва необятните си ресурси или да влезе в ролята си както в Средния коридор, така и в Международния трнаспортен коридор Север-Юг.
Пет дни по-късно планът на Световната банка беше допълнен от USAID на конференция, организирана съвместно от Търговските камари на Азербайджан и Съединените щати, Белия дом и посолството на Азербайджан.
Отглас от желанията на всички, които се стремят да отрежат Русия и Китай от Средния коридор, може да бъде чут в думите на Иън Роулинсън, директор на АРМ Терминалите в Поти, Грузия, който каза:
„Грузия винаги е била смятана за сателитен на Русия регион. Този регион обаче е много западноцентричен. Тук има много западни компании, установени в Централна Азия и има голямо търсене на западни продукти… АРМ смята Централна Азия за последния надежден контейнер, с най-голям потенциал по отношение на логистиката. Тъй като тя е обградена от земя, достъпът до там е само чрез жп линии. Казахстан, например, изнася 60 милиона тона карго за Европа. Голяма част от тях все още минават през Русия, но това може да се промени в Средния коридор. Това важи и за товарите, пътуващи на изток към Казахстан.“
Усилията за сплашване, подкупване и заплахи към страни като Азербайджан, Грузия, Казахстан и Турция да изоставят идеята за Среден коридор като хъб на воденото от Китай развитие, са колкото саморазрушителни, толкова и абсурдни.
Игнорирайки факта, че Средният коридор не би съществувал, ако не беше на първо място лидерството на Китай, от тези страни се иска да видят себе си като крайна и начална точка на нов про-атлантически ексклузивен хъб.
Лидерите на страните по линията на Средния коридор дадоха да се разбере, че те с радост биха правили бизнес с Европа, но не и за сметка на отношенията им с Русия или Китай.
Евразийската интеграция се придвижва напред
На 20 декември Русия, Иран, Туркменистан и Казахстан направиха общо изявление, предлагайки на всички публични и частни заинтересовани компании в цял свят 20 процента отстъпка от всички разходи за транзит на товари и стоки, преминаващи през източния клон на Международната транспортна инфраструктура Север-Юг. Отстъпката ще бъде прилагана за всички стоки, преминаващи през Средния коридор (включително връзката Русия-Казахстан-Китай), както и за отсечката Север-Юг (включваща Русия, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан и Китай), а също и трасето Юг-Изток през Русия, Иран, Западна Азия, Източна Африка, Индия и Южна Азия.
Немалко атлантици биха искали повече от всичко на света да видят Грузия изтръгната от хватката на евразийското влияние, но е повече от ясно, че интересите на Тбилиси лежат на изток.
Миналата седмица беше оповестено, че търговията между Грузия, Русия, Китай и Турция е нараснала с 32% (от януари до септември) в сравнение със същия период през 2021 г. и че Грузия се ползва от облагите от подписването на важно споразумение за свободна търговия в Общността на Независимите държави, която включва Армения, Азербайджан, Беларус, Казахстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Узбекистан и Турция.
Междувременно търговските обеми между Туркменистан и Азербайджан са нараснали с над 620% (от 48 милиона долара през 2021 г. до 305.5 милиона през 2022 г.) с още по-голям потенциал за растеж при продължаването на разработването на Каспийско море и със значително нарастващите потоци от енергийни ресурси към Европа и Китай.
Ако Европа желае да оцелее през идните десетилетия, ще трябва да се появи лидерство, което да се отърси от натрапчивия натиск на англо-американската върхушка, която цели да спре потенциалното икономическо сътрудничество на Европа-Русия-Китай на всяка цена, дори и тя да е умишленото убийство на милиони европейски граждани посредством изкуственото налагане на енергиен недостиг, хранителен недостиг или война.
Страните от Централна Азия и Югозападна Азия твърде дълго се пекоха на огъня на трансатлантическата имперска велика стратегия и все повече започнаха да осъзнават кой път към бъдещето отговаря на истинските им интереси – този на Евразийската интеграция.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).







