БЛОГ
ДОБРО УТРО! И ПРИЯТЕН НАХМУРЕН ДЕН!
От известно време ме е налегнало едно безсъние! Въртя се в леглото, зверя се към прозореца и разни мисли се въртят в главата ми.
Тази нощ се сетих,че често срещам във фейсбук публикации за общински съветници, за решения на общински съвети. Та се питам що за птица е тази длъжност?! Пък то да е една, а те са по няколко десетки в по-големите общини. Нали всеки отдел в общината си има началник и специалисти (уж де)? А какво правят общинските съветници/
Та се сетих за един анекдот. Една жена останала вдовица с две момчета. Веднъж сложила да готви и изпратила момчетата да окопаят картофите. Като свършила домакинската работа, тя отишла да види до къде са стигнали. Заварила ги седнали накрая на нивата. Попитала големия син какво прави. Той отговорил, че седи. Тогава попитала същото по-малкия. Той, не разбрал какво казал батко му, отговорил:”Помагам на батьо”.
Та и кметът седи, образно казано, а общинските съветници го съветват. Разбира се срещу подобаващо възнаграждение. Едно над 60% от администрацията в България те излишна и вредна. Даже и депутатите. Преди се събираха на сесия само когато има нещо за решаване. И срещу това получаваха възнаграждение. После всеки заминаваше да си гледа работата. И не получаваха по 100000 лева при пенсиониране, нито максималните пенсии.
Сега населението се стопи и продължава да се топи, а дУпетатите са си все 240, сЛободия! Баце си пази и обгрижва електората. Трупа заем след заем, пък след него ако ще и потоп! На българите ще им трябва нов Ноев ковчег, за да се спасят от потопа. Но няма нов Ной, а и материалите за ковчега са свършили!
Доста жадни за власт се “сдодумват”, т.е уговарят за коалиции, коалицийки и др., само и само да се докопат до властта, т.е. до кокала.
Днес сме поредния нахмурен ден. Интересно след три месеца на 28 март какви ли циркови изпълнения ще гледаме!
Всъщност циркът започна отдавна. Вече колко месеца гледаме Баце как се джитка и митка по селца, паланки и шубраци с джипката и си прави пиар. Онези хорица едва ли са видели друг път такова чудо: доста едричък премиер.
По-скоро инспектор. Да оставим настрана това, че прословутите 50 лева за пенсионерите са постоянна и повсеместна тема за разговор! Инспектира човекът. Та се чудя премиер ли ще избираме или инспектор!
За днес толкова! Приятен ден още веднъж! Пък дано, дано,както пее Б. Карадочева!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЛОГ
Бях позабравил тази прочута българска злоба…
Ей, бях позабравил тази прочута българска злоба… или както модерно ѝ казват днес – хейт.
За десетте дни, които прекарах в България, си припомних колко настойчиво може да пробива мозъка. Цените в заведенията, цената на таратора, цената на цацата… Чак да ти се отядат тараторът и цацата, а бирата да ти се отпие.
Само че никой не ви е изпращал телеграма, че сте длъжни да ходите на ресторант. Истината е проста – имаш възможност, угаждаш си. Нямаш – отиваш до магазина, купуваш продуктите и си правиш таратора вкъщи. Само че, докато си на опашката, погледни колко струват продуктите. Виж и сметките за ток, вода, наеми. Провери си фиша за заплата – колко са се вдигнали осигуровките и разходите за труд.
Защо? Защото човекът, който ти сервира този таратор, плаща абсолютно същите разходи – плюс още десетки други, които ти дори не виждаш.
Превърнахте ресторантите и цените им в любимата тема на всяка неизмита уста. Да, неизмита. Качете се в градския транспорт и сами ще се уверите, че хигиената не ни е най-силната страна. Но никой не прави ежедневни анализи защо билетът е по-скъп, защо автомивката вече струва 25 евро, защо всичко поскъпва. Не – най-важното е колко струва тараторът в Слънчев бряг.
И знаете ли кое е най-тъжното?
Никой не е направил толкова силна антиреклама на българското Черноморие, колкото самите българи. Това го умеем без конкуренция. Пионер беше Waлери Симеонов с рупор онова подобие на репортер Лора Стаматис. От известно време ме гони усещането, че са се клонирали…
БЛОГ
Тогава, какъв съм аз?
Роден съм бял, което ме прави расист.
Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.
Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.
Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.
Аз съм християнин и не съм Атеист..
Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.
Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.
Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.
Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.
Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …
Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.
Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.
Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.
Пия значи съм Алкохолик.
Пуша цигари, което ме прави наркоман.
Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…
Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…
А наздраве!
😁😁😁😁😁
БЛОГ
Дебилно поколение
Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.
И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.
Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“
Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂
Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.
Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.
Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.
Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.
Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“
Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.
В България бях виждал само отвертка и чук.😳
Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.
Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇
💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.







