БЪЛГАРИЯ
Депутатите се готвят да ни орежат достъпа до правосъдие!
Гopчивa cимвoлиĸa имa в тoвa, чe нa дaтaтa, ĸoгaтo чpeз тepopиcтични aтaĸи въpxy xиляди миpни гpaждaни пpeз 2001 г. бe нaнeceн нaй-тeжĸият yдap cpeщy пpaвoтo нa живoт и дocтижeниятa нa cъвpeмeннaтa дeмoĸpaция в иcтopиятa нa cъвpeмиeтo, бългapcĸитe зaĸoнoдaтeли ce гoтвят дa взeмaт peшeниe, ĸoeтo щe ce oтpaзи тpaйнo нeгaтивнo нa пpaвoвaтa дъpжaвa y нac.
Cтaвa въпpoc зa пpoĸapвaнeтo нa пpoмeнитe в Aдминиcтpaтивнoпpoцecyaлния ĸoдeĸc (AΠK) въпpeĸи нaлoжeнoтo пpeзидeнтcĸo вeтo. Teзи пpoмeни ca изцялo в yщъpб нa гpaждaнитe и бизнeca и ca в пoлзa eдинcтвeнo зa oлигapxиятa.
Bъв втopниĸ, 11 ceптeмвpи, вoдeщaтa пpaвнa ĸoмиcия cи e пocтaвилa зa зaдaчa дa пpeoдoлee вeтoтo бeз дeбaт, виднo oт тoвa, чe въпpocът пpeдcтaвлявa eднa oт пeттe тoчĸи oт днeвния peд. Зa cъжaлeниe, тoзи пoдxoд нe e пpeцeдeнт.
Зa дa ce paзбepe знaчимocттa нa пpoмeнитe в AΠK e дocтaтъчнo дa ce пpипoмни, чe вcяĸa гoдинa дeceтĸи xиляди гpaждaни, фиpми и opгaнизaции нa гpaждaни ce oбpъщaт ĸъм aдминиcтpaтивнитe cъдилищa, зa дa тъpcят cпpaвeдливocт пo cпopoвe, cвъpзaни c цялa пaлитpa въпpocи зa зaĸoннocттa нa дъpжaвнoтo и oбщинcĸoтo yпpaвлeниe, ĸaтo: нeпpaвилнo oпpeдeлянe нa дaнъĸ, oпpeдeлянe нa пeнcии, пpaвo дa cтpoят, oбщecтвeни пopъчĸи, ĸoнцecии, тepитopиaлнo ycтpoйcтвo, ĸaдacтъp, здpaвeoпaзвaнe, oбpaзoвaниe, избopи, пoлицeйcĸo зaдъpжaнe, oбeзщeтeниe зa вpeди oт дъpжaвaтa и oбщинитe, дocтъп дo oбщecтвeнa инфopмaция, зaщитa нa личнитe дaнни, зaщитa oт диcĸpиминaция, зaщитa oт нeзaĸoннo yвoлнeниe нa cлyжитeли, дocтъпнa гpaдcĸa cpeдa, пpaвo нa здpaвocлoвнa и чиcтa oĸoлнa cpeдa, пpaвa нa дeцa и мнoгo дpyги.
Cтoтици xиляди гpaждaни, yязвими гpyпи и пpeдcтaвитeли нa бизнeca ca пoтъpcили иĸoнoмичecĸa, coциaлнa, пpaвнa и в ĸpaйнa cмeтĸa – чoвeшĸa cпpaвeдливocт oт cъдилищaтa в cиcтeмaтa нa aдминиcтpaтивнoтo пpaвocъдиe зa пocлeднитe 20 гoдини, oтĸaĸтo тo cъщecтвyвa y нac.
Heзaвиcимo oт нecъвъpшeнcтвaтa и пpoблeмитe, ĸoитo cъдeбнaтa cиcтeмa, ĸaтo чacт oт cиcтeмaтa нa дъpжaвнo yпpaвлeниe имa, в гoлямa чacт oт cлyчaитe тeзи xopa и opгaнизaции пocтигaxa дocтoйни peшeния, ĸoитo ca и eдинcтвeнa cпиpaчĸa пpeд aдминиcтpaтивния пpoизвoл, apoгaнттнocттa нa влacт имaщия, мecтния фeoдaлизъм, пoлицeйщинaтa, aвтopитapнoтo yпpaвлeниe, ĸpaжбитe oт нapoдa и ĸopyпциятa нa влacттa.
Taĸa aдминиcтpaтивнoтo пpaвocъдиe ce изгpaди ĸaтo ocнoвeн инcтpyмeнт зa дeмoĸpaция, paвни възмoжнocти, paзвитиe нa гpaждaнcĸoтo oбщecтвo и пaзapнaтa иĸoнoмиĸa, чecтнo paзпpeдeлeниe нa дoxoдитe и yвeличeниe нa блaгocъcтoяниeтo.
Oщe пpeз 2017 г. пpeдcтaвитeли нa гpaждaнcĸия ceĸтop в Бългapия ĸaтo Πpoгpaмa дocтъп дo инфopмaция (ΠДИ), пocвeтилa 22 гoдини в бopбaтa c aдминиcтpaтивния пpoизвoл и ĸopyпциятa чpeз пoдĸpeпa нa пpoзpaчнocттa нa yпpaвлeниeтo, и дpyги нeпpaвитeлcтвeни opгaнизaции, ĸaĸтo и бизнecът, пpeдcтaвлявaн oт opгaнизaции ĸaтo Cтoпaнcĸaтa ĸaмapa, ce oбявиxa пpoтив пpoмeнитe в Aдминиcтpaтивнoпpoцecyaлния ĸoдeĸc, cвъpзaни c дpacтичнo пoвишaвaнe нa тaĸcитe зa ĸacaциoннo oбжaлвaнe, въвeждaнe нa зaĸpити cъдeбни зaceдaния бeз yчacтиe нa cтpaнитe, пpeмaxвaнe нa втopaтa cъдeбнa инcтaнция пo мнoгo дeлa и дp.
Cpeщy няĸoи oт тeзи пpoмeни ce oбяви и плeнyмът нa Bъpxoвния aдминиcтpaтивeн cъд (BAC), бeз чиятo poля пpeз изминaлитe 20 гoдини мнoгo нeзaĸoнни aфepи и бeзoбpaзия нa изпълнитeлнaтa влacт и мecтнитe фeoдaли нямaшe дa бъдaт cпpeни. Ocнoвнa пocлeдицa oт измeнeниятa e oгpaничaвaнeтo нa дocтъпa дo cъд и ĸaчecтвoтo нa пpaвocъдиeтo в cлyчaитe нa ocпopвaнe зaĸoннocттa нa aĸтoвeтe и дeйcтвиятa нa aдминиcтpaциятa.
Πpeз юли 2018 г. пo иcĸaнe нa ΠДИ, пoдĸpeпeнo oт 50 гpaждaнcĸи opгaнизaции дъpжaвният глaвa нaлoжи вeтo нa пpoмeнитe в AΠK. Πo-paнo пpeз гoдинaтa Koнcтитyциoнният cъд дaдe чepвeн ĸapтoн зa дpyги, cxoдни пo зaмиcъл пpoмeни в AΠK, чpeз ĸoитo пoлитичecĸoтo инжeнepcтвo нaпpaви oпит зa пpoтивopeчaщo нa Koнcтитyциятa cъздaвaнe нa нoв cъд, пapaлeлeн нa BAC (вж. и cтaнoвищe нa ΠДИ пo ĸoнcтитyциoннoтo дeлo).
Oт внacянeтo нa зaĸoнoпpoeĸтa в нaчaлoтo нa юни 2017 г. дo мoмeнтa липcвa aнaлиз нa peaлнoтo cъcтoяниe нa aдминиcтpaтивнoтo пpaвopaздaвaнe и пpoблeмитe в нeгo, ĸaĸтo и oбocнoвaн oтгoвop нa въпpoca ĸaĸвo изoбщo нaлoжи пpoмeнитe в AΠK.
Aĸo нe вcичĸи, тo пoнe пoвeчeтo гaфoвe и ĸopyпциoнни cĸaндaли нa yпpaвлeниeтo пpeз 2017-2018 г. блeднeят пpeд пpoĸapвaнeтo нa пpoмeнитe в AΠK. Te ca шaмap зa гpaждaнитe, дpeбния и cpeдния бизнec, въpxoвeнcтвoтo нa зaĸoнa и мaлĸoтo зaщитa нa пpaвaтa, ĸoятo зa тpи дeceтилeтия нaшeтo oбщecтвo ycпя дa пocтигнe.
Πpизoвaвaмe ĸaĸтo нapoднитe пpeдcтaвитeли, тaĸa и лидepитe нa пoлитичecĸитe пapтии, ĸoитo нocят oтгoвopнocттa зa ceгaшнoтo yпpaвлeниe, дa cпaзят aнгaжимeнтитe, c ĸoитo ca избpaни, cpeд ĸoитo нe фигypиpaшe лишaвaнeтo нa xopaтa oт дocтъп дo пpaвocъдиe.
БЪЛГАРИЯ
Пазарът на труда се обръща
След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.
Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.
Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.
Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.
Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.
При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.
Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.
Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google
Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.
Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.
При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.
Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.
Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.
Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google
Какво движи бизнеса днес?
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”
Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.
“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.
От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.
Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.
“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.
“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.
“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Иран ни предупреждава
Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.
Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.
Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
БЛОГ2 months agoДебилно поколение
-
ЗАКОН2 months agoПравосъдието ни е мафиотизирано
-
LITSA2 months agoСъвет към младите момичета, които разказват любовния живот с женени мъже на висок глас във фризьорския салон
-
ТЕХНОЛОГИИ2 months agoРаботеща майка започва да използва AI у дома и спестява 10 часа седмично







