КОМЕНТАР
Дайте Да Дадете!
Депутатската заплата, както и заплатите на другите висши дебелогъзници… извинете, държавници, е вързана за средната. Депутатите получават три средни работни заплати. Изчисленията на НСИ показали, че към началото на април 2020 г. cрeднaтa зaплaтa в страната ще бъде 1300 лeвa. И затова от 1-ви април заплатите на депутатите, министрите, премиера, президента се увеличават.
По повод това неуместно според някои журналисти и анализатори увеличение от устата на председателката на НС, известна в някои среди като Пекинската патица, излязоха хвъркати мисли. “Вдигаме ги, защото една трета от заплатата си даряваме! И сега трябва и по места да даряваме. Не е редно да замразяваме, това е популизъм!!! Не може популизъм по време на криза. Нека всеки даде от себе си… Редно е народните представители да даряват средства за различни каузи. Мисля, че това е по-работещият вариант… Не може популизъм по време на криза. Нека всеки да даде част от своите средства.”
Дайте да дадем, другари! (ДДД) Колко българско, колко депутатско!
А, бе, другари, дайте и на нас, и ние ще дадем! Зер не знаем как се прави с чужда пита помен?!
Както научавам от трети лица, че бил рекъл Борис Гройс, “Главният посредник при капитализма са парите, а при комунизма – думите”.
Та при социализма имаше такива думи-призиви: Дайте да дадем, другари! Обаче ГЕРБ са по-нагли. При тях има и пари, има и думи, но не на едно и също място. Затова ДДД-призивите на ГЕРБ звучат така: „Дайте да дадете!“ Като даряването от субсидиите – ние им ги даваме, а те ни ги даряват.
„Скандалното изявление на Караянчева, пише „Сега“, с което детронира в политическата история Мария-Антоанета и нейното „Яжте пасти“, предизвика искане на оставката й. В интернет вече има онлайн петиция.“
Когато и да ѝ се поиска оставката, все е късно. Камю казваше, че „глупостта има способността да постига каквото си поиска”. Ако не ѝ се наложи да направи „брекзид“, пред Караянчева се разкриват блестящи възможности.
Но ще направя едно малко отклонение в името на историческата истина. Мария Антоанета не е казала фразата “Ако нямат хляб, да ядат пасти”. В действителност въпросната фраза е „Нека ядат бриоши” – да маат козунаци („Qu’ils mangent de la brioche!”) Казана е близо век по рано и неин най-вероятен автор е кралица Мария-Тереза Хабсбург Испанска (1638 –1683), първата съпруга на Краля-слънце Луи XIV, пише huffingtonpost.com. Антоанета била съпруга на Луи чак XVI.
Тази фраза може да бъде открита и в „Изповеди“ на Жан-Жак Русо, писани в периода 1766 – 1770. Според Русо, фразата е произнесена от млада френска принцеса в следната форма: „Щом селяните нямат хляб, да ядат бриоши!“ Но тази принцеса няма как да е Мария-Антоанета. Тя пристига във Франция през 1770 г. като жена на престолонаследника.
От историята знаем, че тази реплика е послужила като оправдание Мария Антоанета да бъде скъсена откъде главата. Неизвестен републиканец я изровил от романа на Русо, вмъкнал я в един от многобройните революционни бюлетини, които тогава заменяли вестниците, и така било изфабрикувано оправданието за гилотинирането на кралицата.
Та Мария Антоанета не е била такава тъпа и цинична гъска, каквато я е запомнила историята през тази фраза. И съвсем несправедливо революцията я скъсила с една глава. Но в крайна сметка това, че Караянчева измества Мария Тереза, а не Мария Антоанета, е историческа подробност. Важното е, че фразата „Увеличаваме си заплатите, за да даряваме“ звучи по-тъпо и по-цинично от фразата за бриошите, пастите, сладкишите или каквото там е било.
Между другото, в тогавашна Франция имало закон, според който, когато хлябът свърши, хлебарите били длъжни да продават бриошите на цената на хляба. Споменавам го на вниманието на загрижените за народа депутати от ГЕРБ предвид на наближаващия тъжен Великден. Могат да препипат набързо Закона за спекулата или чл. 225 от НК и да задължат хлебарите да продават козунаците на цената на типовия хляб. Това ще бъде една симпатична ДДД постъпка. А може да направят и един ДДД призив към животновъдите. Така де, какво пречи да се пусне агнешкото на цената на пилешкото? И с общо три ДДД призива (да не забравяме птицевъдите, какво е Великден без яйца?!) ще вържем един приличен празник.
Обаче Караянчева предполага, Борисов разполага.
Като крайно се оформи ново определение на понятието „популизъм“. Популизъм е това, което нарече Бойко Борисов. Не го ли каже той, не е популизъм. Караянчева каза, че било популизъм да се замразяват заплатите. Борисов обаче каза, че не било популизъм. И Караянчева се извини: „Снощи казах, че замразяването на депутатските заплати е популизъм. Сгреших. Извинете. Не е популизъм… защото е редното нещо, което да направим в момента. Може да не е кой знае колко полезно, но е редно.”
Та последно заплатите ще се замразят. Нещо повече. Борисов нареди своите да даряват половината от възнаграждението си. „Към тоя момент, когато държавата е във война, когато всеки ресурс се изцежда от нея, сме длъжни сега половината, после три четвърти, накрая и без заплати, в рамките на един-два месеца това ще го направиме, ако така върви, дай Боже да не е така…”
Събитията се развиха с такава шеметна скорост, че червенушките не можаха да хванат ръка. Те имат малко забавени реакции напоследък, реагират след после. През април 2018 г. се възползваха от поредното автоматично увеличение на депутатските заплати с 90 лв. и си и направиха една популистка кампанийка: „Десетки хиляди хора са на улицата, а ти си вдигаш заплатата в този момент. Ритуално самоубийство на политическа класа“, ораторстваше Нинова. И предлагаше да се отмени това увеличение, както и всички други увеличения от началото на 44-то НС, общо 543 лева. А депутатската заплата да се отвърже от средната и да се завърже за минималната.
Характерно за популистките акции е това, че исканията си остават там, където са издигнати. Нито Нинова, нито друг някой повдигна повече въпроса. Пък може и аз да не съм чул…
Предстои да видим сега как депутатите от ГЕРБ ще изпълнят препоръките на премиера да даряват на първо време половината си заплата. Защото много пъти сме били свидетели как политици даряват с пълни шепи… Помня как атакистите се канеха да даряват субсидията си на онкоболните. Но нещо им попречи, не помня какво… Помня също така как по едно време царските министри обещаха да даряват по 50 лв. месечно във фонда за лекуване на деца. Ама после забравиха и никой лев не внесе. Помня… Всъщност, като се замисля, помня само обещания.
КОМЕНТАР
“Наистина уплашиха таралежа с голия си задник”
„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“
Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев, Брюксел и Лондон . Заместник-председателят на Съвета за сигурност публикува публикация в социалните мрежи с „три цитата от изминалата седмица“ и в характерния си стил анализира изявленията на Кая Калас, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой, и новия британски премиер Анди Бърнам.
Ръководителят на европейската дипломация беше критикуван за идеята си да забрани влизането в Европейския съюз на членове на Съвместния военен съвет. Медведев отговори подигравателно:

„Наистина уплашиха таралежа с голия си задник. Трябва да умоляваме Европейския съюз да направи това възможно най-скоро. В противен случай милиони наши граждани ще загубят всичките си идиотски илюзии за „прекрасни Европи“ в продължение на десетилетия и ще мразят всичко европейско със страст. Но ТОВА е точно това, от което се нуждаем!“, написа заместник-председателят на Съвета за сигурност.
Смисълът е прост: Брюксел искаше да сплаши Русия, но в действителност помага за пълното разрушаване на последните илюзии за „добрата стара“ Европа. Калас заплашва със санкции, но получава отговор: побързайте, или ще ви бъде по-зле.
Медведев беше също толкова остър в критиките си към новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой след русофобските му изявления. Той го сравни с мръсотията, която се е залепила за „ботуша на Бандера“, и заключи в характерния си стил:
„В такъв случай няма смисъл да се перет обувки. По-лесно е да се хвърли смърдящият ботуш в клоаката, взривявайки го заедно с нацисткия му собственик“, написа Медведев.
Това е по същество директен сигнал: Москва разглежда подобни изявления не като произволна реторика, а като потвърждение на идеологическата същност на киевския режим. Новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили дори не е имал време да се утвърди както трябва на поста си, а вече е подложен на критики.

Медведев коментира и новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че страната му ще продължи да „помага“ на Украйна . Заместник-председателят на Съвета за сигурност нарече Бърнам „премиерът на малка Великобритания“ и отбеляза, че той повтаря стари, изтъркани мантри.
„Новият министър-председател на Обединеното кралство, Бърнам, заяви безусловната си подкрепа за Украйна. Това, разбира се, не е нищо ново“, написа Медведев.
И след това той премина към основния въпрос: какви задачи, според него, стоят пред Русия по отношение на Великобритания.
„Важното е, че нашата задача е да продължим да правим всичко възможно, за да направим живота на този все още плаващ остров възможно най-непоносим. Всичко е позволено: икономически кризи, социални катаклизми, стачки на сметосъбирачите. Всичко.“
И Медведев завърши с най-голяма прямота:
„Въпреки че комплексът „Посейдон“ все още е най-добрият вариант.“
Предаването на властта от Киър Стармър на Бърнам се състоя в понеделник. Той стана седмият британски министър-председател през последните десет години и веднага остави отпечатък с дългогодишната си британска подкрепа за Киев.
САЩ се отказаха от Украйна. Няма шанс и Западът няма как да помогне.
В крайна сметка, отговорът на Медведев беше изключително суров. Калас заплашва със забрани, но те са обект на смях . Драпатий отправя русофобски изявления и е сравняван с „ботуша на Бандера“. Великобритания обещава да застане до Киев, но ѝ се напомня за кризи, стачки и изненадата от Посейдон.
Западът отново реши да сплаши Русия. Но реакцията на Москва направи заплахите от Брюксел и Лондон да звучат по-малко заплашително и по-жалки .
КОМЕНТАР
“Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“
Във филма „Гладиатор“ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му казва “Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“.
Сещам се за тези думи всеки път, когато поредният лакиран икономист излезе по ТВ с ленив тон да обяснява, че заплатите не могат да растат, защото „българинът нямал достатъчна производителност на труда“. Разбирайте – мързелив е, толкова си заслужава.
Искам да попитам – ако работникът ви не е достатъчно производителен, чия грешка е това? Ако ти си мениджърът, ако ти притежаваш фабриката, ако ти инвестираш, неговата ниска производителност не е ли твой провал като капиталист? Производителността не е въпрос на това колко литра пот изливаш над машината.
Тя е въпрос на това каква е машината. Ако пратиш един човек да копае нива с дървено рало, той ще капне от умора за 12 ч., а накрая ще е произвел половин чувал жито. Ако го качиш на модерен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре десет пъти повече. Кой е по-производителен? Вторият. Но дали първият е мързелив? Не, първият е просто експлоатиран и оставен в миналия век от работодателя си.
Българският работник е онзи с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години. На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една модерна машина.
И тук стигаме до „работещите бедни“. В класическия капитализъм, ако работиш на пълен ден, ти си осигуряваш приличен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца пак да нямаш пари. Ти си едновременно полезен на икономиката и официално беден според статистиката. Това не е пазарна икономика. Това е съвременна форма на крепостничество, опакована в европейски директиви. Пазарът на труда не е в разцвет. Той е заложник на грешна философия. Истината е, че не се търсят „кадри с висока добавена стойност“. Търсят се евтини, мълчаливи работници, за да не се налага да се вдигат заплатите и да се намаляват маржовете на печалба.
Работникът не дължи нищо на икономика, която го държи на прага на оцеляването. Ако искате производителност на европейско ниво, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени бащи, които обвиняват децата си за собственото си безхаберие.
КОМЕНТАР
ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА?
🚨 ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА? (Бат’ ви пак се оказа прав!)
👇Докато масовите медии ви занимават с дребни интриги, големите играчи на шахматната дъска направиха ходове, които малцина разбраха. Ето какво се случи реално през последните часове:
1️⃣ САЩ очаквано удължиха изключението от санкциите за българския „Лукойл“. (Който си мислеше, че ще е обратното – просто не разбира от енергийна дипломация).

2️⃣ Вчера Китай отвърна на удара! Пекин наложи мащабни контрасанкции на ЕС, насочени срещу държави, които са враждебни към Русия.
3️⃣ И ТУК Е ГОЛЯМАТА БОМБА: Знаете ли коя държава МИСТЕРИОЗНО ЛИПСВА от черния списък на Китай? Точно така – БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬
Защо ли? Защото София показа характер. Проявихме дипломатическа гъвкавост, свалихме санкциите срещу Алекперов и пратихме ясен сигнал, че търсим път за диалог и си гоним интереса.
👉 ИЗВОДЪТ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В момента България е в уникалната позиция да бъде добре приета едновременно от САЩ, Китай И Русия!

Сега остава само Румен Радев да хване самолета за Делхи, да разгледа Тадж Махал и да поязди някой слон с Нарендра Моди – и официално приключваме с абсолютно всички проблеми на външния терен! 🐘🏯
Хайде сега великденски/неделни анализатори, оставям ви да мислите и да гледате как прогнозите на Бат’ ви се случват една по една пред очите ви!







