СКАНДАЛ
Германският модел за контрол над „Роснефт“ се изроди в България
Германският модел за контрол над „Роснефт“ се изроди в рецепта за произвол над “Лукойл”. България изтри съдебния контрол
През 2022 г. Германия приложи една изключително деликатна правна фигура – т.нар. „особен управител“ върху дъщерното дружество на руската „Роснефт“, което оперираше няколко рафинерии в германската енергийна система. Решението бе взето заради войната в Украйна и американските санкции, които застрашаваха стабилността на доставките.
Тогава германското Министерство на икономиката назначи федералния енергиен регулатор Bundesnetzagentur за доверен управител на компанията, за да гарантира непрекъснатостта на енергийните потоци и да предотврати блокиране на рафинериите. Формално собствеността не бе отнета, но правата върху управлението бяха временно прехвърлени на държавата.

Този германски модел представляваше временен акт на намеса под публичен контрол. Решението на правителството бе подложено на съдебен преглед – „Роснефт“ дори оспори мярката пред Федералния административен съд.
- И макар съдът да потвърди основателността на намесата, самият факт, че „Роснефт“ има право да сезира съда, запазва принципа на правовата държава.
- Така Германия демонстрира как една извънредна икономическа мярка може да се впише в конституционния ред, дори под външен натиск.
Две години по-късно България върви по същия път, но с една опасна разлика. След като САЩ блокираха планираната сделка на швейцарската Gunvor за придобиване на активите на „Лукойл“ по света, българското правителство налага законови промени, които да позволят държавата да поеме контрола над рафинерията „Лукойл-Нефтохим Бургас“.
На пръв поглед мотивите звучат сходно с германските: национална сигурност, енергийна независимост, избягване на санкционен риск…

Но внесените в Народното събрание текстове разкриват коренно различна правна философия.
Предвижда се назначаването на „особен управител“, който ще има пълни правомощия върху управлението, активите и договорите на дружеството…
Дотук добре, докато не се стигне до един малък, но съдбоносен детайл: в проекта е записано, че „всички актове и решения на този управител не подлежат на административен и съдебен контрол“…
Това означава, че:
• дори ако управителят наруши закони или конституционни права,
• дори ако извърши действия, ощетяващи акционери, работници или държавата,
• дори ако злоупотреби с власт –
никой няма право да обжалва неговите решения.

Така се създава правен вакуум, в който „извънредното“ се превръща в режим на пълен произвол.
Това не е просто техническа грешка – това е отмяна на чл. 56 и чл. 120 от Конституцията, които гарантират на гражданите и юридическите лицаправото на защита и достъп до съд.
А когато се създаде орган с неограничена власт и без контрол, държаватавече не е правова.
Германският модел, при всичките си зависимости от САЩ и ЕС, спазва формата на демократично управление – временен контрол под съдебен надзор.
Българският „препис“ на същия модел премахва именно онова, което прави намесата допустима: контрола, отчетността и възможността за обжалване.
Така под лозунга за „национална сигурност“ се узаконява вътрешен административен абсолютизъм заради външен санкционен натиск.

Зад цялата тази конструкция прозира не само копие от чужд закон, а нова форма на колониален контрол – такъв, при който външната сила (в случая САЩ) принуждава други държави да изработят собствен инструмент за подчинение.
- Германия реагира с юридически предпазни клапи, за да остане държава.
- България, според този законопроект, се отказва от тях доброволно.
- Въпросът не е дали ще има „особен управител“ в Лукойл-Нефтохим Бургас.

Въпросът е дали ще има особен контрол над властта му?
Дали държавата ще остане правова или ще превърне националната сигурност в оправдание за абсолютната власт?
Всяко общество, което позволява на един човек или на един закон да е над съда, тогава санкциите отвън се израждат в произвол отвътре.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СКАНДАЛ
САЩ заплашва да спре продажбите на Мерцедес заради китайското участие в компанията
Mercedes-Benz може да се сблъска със забрана за продажба на автомобилите си в САЩ, след като комисия на американския Сенат одобри законопроект, насочен към ограничаване на компании с китайско участие.
Проектозаконът предвижда забрана за внос, производство, продажба и препродажба на автомобили от производители, в които китайски акционери притежават повече от 15 на сто от капитала.
В момента малко под 10 на сто от Mercedes е собственост на китайския автомобилен производител BAIC, а още близо 10 на сто се притежават от основателя на китайската автомобилна група Geely Ли Шуфу.

След като бе подкрепен от Комисията по търговия и транспорт, законопроектът трябва да получи одобрение и от целия Сенат.
Председателят на комисията, сенаторът от Тексас Тед Круз, представител на Републиканската партия, заяви, че прагът от 15 на сто трябва да бъде премахнат. Той постави под въпрос дали този дял не е бил избран с цел да засегне именно Mercedes, конкурент на американския производител General Motors.
Германската компания подчерта значителното си присъствие в САЩ, където осигурява 160 000 работни места, произвежда автомобили в заводите си в Тъскалуса, Алабама и Чарлстън, щата Южна Каролина, и работи с 386 дилъри в 49 щата.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СКАНДАЛ
Радев започна да лъже също като Борисов
- Защо всички нашенци, когато яхнат политиката започват да лъжат.
- Демагогията на властта лъсна: Външната министърка подписа в Киев декларация за готовност да засили участието ни в „Коалицията на желаещите“.
Документът, в който се призовава за засилване на санкциите срещу Русия, е подписан от българската министърка на външните работи Велислава Петрова, макар че това не беше споменато в съобщението на МВнР за участието ѝ в срещата.
Декларацията след предходната среща беше подписана миналата година от тогавашния премиер Росен Желязков, а вчера отново единственият отказал да се присъедини е бил сръбският президент Александър Вучич.

„Надграждайки резултатите от предишните ни срещи в Атина, Тирана, Дубровник и Одеса, ние потвърждаваме срещата на върха Украйна-Югоизточна Европа като важна рамка за политически диалог, регионално сътрудничество и споделена сигурност. Срещата в Киев в Деня на украинската държавност има символично значение, тъй като утвърждава приемствеността на повече от хиляда години украинска държавност“, се казва в декларацията.
Документът потвърждава устойчивостта, силата и смелостта на украинския народ в защитата на националната си идентичност, бъдеще и свобода срещу руската агресия от 2014 г. насам. В него се заявява също, че не може да има траен мир, сигурност, стабилност или просперитет в Европа без суверенна и независима Украйна.
Декларацията осъжда незаконната, непровокирана и неоправдана въоръжена агресия на Русия срещу Украйна и призовава Москва незабавно да прекрати войната, да върне всички незаконно депортирани и насилствено разселени украински граждани, включително украински деца, и да освободи всички незаконно задържани цивилни лица и военнопленници.

Подписалите осъждат и засилените мащабни атаки на Русия срещу Киев, други украински региони и енергийната инфраструктура на страната. Те подчертават приоритета на укрепването на противовъздушната отбрана на Украйна, включително чрез доставка на системи и ракети, способни да прихващат балистични заплахи.
СКАНДАЛ
Нов скандал в САЩ: прокуратурата призова журналисти заради разследване за новия президентски самолет
Подареният от Катар аероплан за Air Force One не притежавал достатъчна защита. “Ню Йорк Таймс” разкри това и трябва да иде на съд.
Нов скандал около администрацията на Доналд Тръмп предизвика остра реакция на американските медии и журналистически организации. Причината са призовки, изпратени до репортери на вестник „Ню Йорк Таймс“, след публикации за евентуални пропуски в сигурността на новия президентски самолет Air Force One.
Според изданието журналистите са получили призовки от федералната прокуратура в Ню Йорк и трябва да се явят пред съда през следващата седмица във връзка с предполагаемо нарушение на федерален закон. Част от призовките са били връчени лично на домашните адреси на репортерите.

„Ню Йорк Таймс“ определи действията като безпрецедентен опит за сплашване на независимите медии. Журналистически организации, сред които Националният пресклуб на САЩ и Комитетът за свобода на печата, също осъдиха действията на прокуратурата, като ги определиха като сериозна атака срещу свободата на словото и нарушение на конституционните гаранции за свободна преса.
Белият дом отказа да коментира конкретния случай и препрати въпросите към Министерството на правосъдието. Оттам не потвърдиха, но и не отрекоха изпращането на призовките. Според ведомството разследването не е насочено срещу журналистите, а срещу евентуалното изтичане на класифицирана информация.
Спорът започна след публикация на „Ню Йорк Таймс“, според която новият президентски самолет не разполага със същите системи за сигурност като досегашните самолети Air Force One. Изданието твърди, че по време на срещата на върха на НАТО в Анкара Доналд Тръмп е сменил самолета по препоръка на Сикрет сървис – службата, която отговаря за охраната на американския президент. Опасениията са били, че новият самолет може да бъде свален с ракети, защото не притежава противоракетна защита за разлика от стария.
Новият Air Force One е луксозен Boeing 747, подарен на Съединените щати от Катар. Самолетът, чиято стойност се оценява на около 400 милиона долара, предизвика политически спорове още през 2025 година. Освен опасенията за сигурността, демократите обвиниха Доналд Тръмп, че приемането на подобен подарък създава конфликт на интереси и поражда съмнения за корупция. Президентът отхвърли критиките като политически мотивирани.







