АНАЛИЗИ
В държавата на баба Дора дори и чумата не е истинска!
Нелепи, брутални и неадекватни управленски действия в последния месец превърнаха проблема с избитите животни в Странджа в драма за хората и криза на властта.
Драмата започна на 19 юни, когато в стадото на Йордан Трифонов от с. Воден, Ямболско са установени съмнителни случаи на чума, а шест дни по-късно, на 25 юни 2018 г., със заповед на изпълнителния директор на БАБХ инж. Дамян Илиев във Воден са евтаназирани 1408 броя дребни преживни животни – овце и кози.
След три дни, на 28 юни, пак със заповед на Дамян Илиев са избити още две стада по 150 животни в с. Кости, Бургаско.
Информацията минава в новините на телевизиите, без някакъв особен обществен отзвук.
Всеобщият ужас настъпва, когато в социалните мрежи плъзват покъртителните кадри с избити овце и кози.
Снимката на плачещата баба Дора от с.Шарково прегърнала козата си, публикувана във Фейсбук на 13 юли, петък в 21.45 часа от ямболското Радио 999, подейства като шок за цяла България.
За броени часове баба Дора се превърна в символ на драмата на стотици българи, живеещи в труд и лишения, на които им се отнема единственото, което имат и в отрицание на властта, бездушна към трагедията им. До момента кадърът с баба Дора има над 1,4 млн. гледания в социалните мрежи и 37 000 споделяния!
От този миг започна кризата на властта.
Изтъркулиха се четири дни, в които властта сякаш не е на себе си.
В събота, 14 юли – 25 дни след началото на драмата в Ямболско, правителството разбира какъв огън се пече под краката му.
И реагира като на пожар.
В същия ден земеделският министър Румен Поражанов е изстрелян от премиера Борисов чак до обора на баба Дора в Шарково, за да я успокои, че държавата ще ѝ даде пари срещу избиването на козите ѝ.
А пък шефът на БАБХ Дамян Илиев плъзва по телевизиите да обяснява, че това е чума, а чумата е страшна зараза и при нея се действа така – с умъртвяването дори и на здравите животни.
Никой обаче не им повярва.
Беше късно.
За една нощ часовникът на времето се беше завъртял срещу властта.
Фермерите започнаха протести. Мирни, но гневни. Бранейки поминъка си, животновъдите настояваха за по-подробни прегледи и карантина, преди да се стигне до умъртвяване.
Никой не ги чу.
Вместо диалог с хората, властта прати полицията да нахлува по къщите и оборите, а ветеринарите да продължат с евтаназията.
Държава срещу народ.
Никой не обясни на стопаните какви са резултатите от пробите, кракът на нито един служител на земеделското министерство не стъпи по селата, за да разясни на хората ситуацията.
Само в трите села в района на Шарково за три дни са унищожени 3000 животни! Ужасът е повсеместен. Полицията действа като при война – никой не показва на стопаните нито заповед за нахлуването в частната им собственост, нито документ за евтаназията на животните им.
В държавата на баба Дора се действа така. С твърда ръка!
Но как да обясниш на онзи старец на 93 години, който цял живот сутрин е изпращал, а вечер е посрещал своите овце, че срещу липсата им ще има пари в кесията. Той си търси овцете. И кълне държавата. А, проклина и Брюксел, защото държавата му обяснява, че така са поискали онези от Брюксел. В душата му е рана. И недоверие…Но властта не вижда това.
В неделя, на 15 юли, в Шарково пристига лидерът на опозицията Корнелия Нинова. И картинката започва да се прояснява: не е ясно дали това е чума, няма карантина, няма дезинфекция, има разминаване между протокол от проби и заповед за действията на полицията, не се знае откъде е плъзнала заразата, как при тази здрава ограда с Турция заразени животни са проникнали в България, осъществяван ли е необходимият ветеринарен контрол върху новопридобити животни, къде е превенцията…Нинова вдига на крак главния прокурор и шефа на ВАС. Иска спиране на заповедта за избиване.
А Фейсбук гърми: „убийци“ „еничари“, „правителството по заповед на ЕС нарочно обезлюдава погранична Странджа, за да бъде заселена с бежанци“.
Доверието към институциите е сринато.
Властта обаче продължава да се държи неадекватно. София на жълтите павета сякаш спи. Няма пиари, няма медийни защитници, няма комуникация. Порожанов и Дамян Илиев са дежурните в ефира, които с неадекватното си поведение още повече отблъскват.
А Баба Дора вече е станала национален герой. Спасила е козите си. Дала е отпор на държавата. „Аз съм твърда българка, няма да им се дам“, обявява тя пред медиите, които се надпреварват да я интервюират.
С живи вериги жителите на Шарково застават пред трите обора, в които все още животните не са изклани. Полицаите нахлуват от единия край на селото, от другия – хората ги посрещат с вили и мотики. Води ги попът, размахал огромен дървен прът. Удивителна картина за държава, която до вчера е била председател на Съвета на ЕС и е ръководила делата на 500-милиона Европа! А пък не може да се справи с проблема на 50 животновъди в собствената си страна. И го превръща в трагедия! Впрочем, вече всички за забравили за европредседателството – за фанфарите, похвалите и усмивките. Не на третия ден, на 30-тия час властта в София разбира колко преходни са потупванията по рамото, когато те не са дошли от суверена.
В края на деня премиерът създава оперативен щаб за борба с чумата по овцете и козите, в който влизат министрите Радев и Порожанов. Все пак е реакция, но ужасно закъсняла. Това е трябвало да стане преди първото избиване на стадата във Воден и Кости…Ако е имало кой да мисли за последиците.
В понеделник, 16 юли, Дамян Илиев е буквално неадекватен пред БТВ – от думите му става ясно, че БАБХ не е спазила собствените си наредби за действия при такива кризи, че в земеделското министерство има доклад на експерти, които заявяват, че пробите на избитите животни не са дали категорични признаци за болестта чума, че в съседна Турция за 2018 година няма огнища на чума…
По същото време в друга телевизия министър Порожанов си къса ризата, че болестта е чума, но и през ум не му минава да обясни, защо през цялото време от 19 юни досега, когато е било открито първото огнище на чума, нищо не е направено за масова и тотална дезинфекция. Нито той, нито Илиев показват документ, че в България наистина има епидемия от чума. Не показват и заповед за избиването на животните. А законът е категоричен – за да се осъществи евтаназия на животни, трябва да има предложение от шефа на БАБХ до министъра на земеделието, който съгласувано с министъра на вътрешните работи да издаде заповед за умъртвяването на добитъка. Това не е направено.
Масовата евтаназия в България на 4000 овце и кози е извършена по заповед на зам.-изпълнителен директор на БАБХ!
На възможно най-ниското управленско ниво е взето решение, което коства съдбата на десетки българи, което нанася вреда на цял сектор в икономиката, чиито последици могат да се окажат фатални за огромна част от територията на България!
Некомпетентност ли е това?
Неадекватност?
Некадърие?
Подценяване на проблема?
Бягство от отговорност?
Престъпление?
Бездушие?
Важното е било да се избият животните, на хората бързо да им се дадат компенсациите. За да млъкнат.
Но изникват страшните въпроси!
Откъде дойде заразата? Кога е дошла и защо е проспана?
Вярно ли е, че заразата е дошла през граница с Турция, както твърдят от Министерство на земеделието?
Ако е вярно, значи граничният контрол е нула!
Кой е отговорен?
Случайно ли е станало проникването и как това кореспондира с констатацията на експертите на земеделското министерство, че през 2018 година в Турция няма огнище на чума?
Ако заразата не е дошла случайно, а е внесена нелегално, то тогава България е обект на биотеторизъм чрез целево внасяне на вирус и предумишлено заразяване, при което мерките и реакциите на правителството са тотално неадекватни, особено при квалификацията на заплахата.
Тогава къде са службите в България?
Националната сигурност на държавата е пробита и никой от тях не реагира!
„Държавата не беше на мястото си по проблема с животинската чума“, обяви вицепрезидентът Йотова.
„И при следващи кризи ли ще избиваме здрави животни?“, попита президентът Радев
България наистина се оказа в нелека ситуация. Но властта влезе в нея като слон в стъкларски магазин. Призна, че е допуснала грешка в комуникацията при опитите да реши проблема. И толкоз!
Но такава тежка грешка се случва за втори път от началото на годината. Същата грешка властта призна и за Истанбулската конвенция. Действаше по същия начин – силово, без обяснение, без диалог с обществото. Едни министри обясняваха по телевизорите как „тъмните сили“ са попречили да се приеме светлата Конвенция. Сега пак едни министри се обясняват. И пак по същия неадекватен начин. Властта не намери нито един ветеринар, нито един експерт с име и тежест, който да подкрепи действията им.
Грешката не е само комуникационна. Тя е и институционална.
И както при Конвенцията, така и при Козите тези грешки на властта раждат не само гняв, но и евроскептицизъм. А това ще има сериозни последици. За властта и за държавата.
Чумата може да се окаже наистина страшна!
Още не знаем какво точно се е случило. На каква атака сме били подложени. Вражеска или приятелска? Може да е чума, може да е шап, син език или някаква друга болест. Днес е една зараза, утре ще е друга. Днес е по овцете и козите, утре ще е по свинете, в други ден – по кокошките. А после – не дай си Боже, и по хората!
Трагичното е, че България показа тотална неподготвеност да се справи с един такъв проблем. Няма качествена лаборатория, няма железни механизми за реакция, няма подготвени екипи. Няма кризисен план, няма комуникационен план.
Днес това може да коства оставката на един чиновник или на един министър. Утре ще е на друг.
Вчера бяха Майките, днес са Козите.
Нищо не променя ситуацията в държавата, където институциите фактически не действат.
Цената я плаща баба Дора и хилядите като нея, за които държавата е станала враг. И вече няма никакво значение колко пари ще им бъдат дадени – 100-200-300 лева. Те никога няма да бъдат достатъчни. Да удавят мъката. И да напълнят пропастта между власт и народ.
Козите на баба Дора са спасени. Заради онази снимка, която шокира България и уплаши властта. Но не се знае докога.
Защото в държавата на баба Дора нищо не е последно.
И никоя заповед не е истинска!
Дори и за чумата!
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).







