ВОЙНА
В Аризона срещу мигрантите се стреля
Колко време е необходимо, за да изчезне човек в пустинята без следа? Стотици хора годишно рискуват живота си и пресичат границата на Мексико със Съединените щати. Никой точно не знае колко хора загиват, когато се пробват през границата на Мексико. Много от тях така и не ги откриват.
Мненията на местните хора по този въпрос са най-различни. Някои искат да помагат на мигрантите; други искат да ги заловят, защото много от тях пренасят наркотици.
„В девет от десет случая определено имаме работа с “недобър човек”, ако тайно, без разрешение, иска да влезе в страната ни”, казва Тим Фоули, създател на „Аризонското гранично разузнаване” (Arizona Border Recon, AZBR), своего рода гражданска охрана, която, според участниците в нея, контролира границата на доброволни начала. Облечен в камуфлажни дрехи с пистолет в ръка, той не е тук, за да помага на мигрантите; обратното, те трябва да бъдат залавяни и предавани на граничните власти.
рус.ез.)
В пустыне Аризоны за мигрантами охотятся с оружием: «Это мой родной район, и я охраняю его»
Аривака — «Мы почти достали их! Они, должно быть, были тут всего несколько часов назад».
Тим Фоули (Tim Foley), вооруженный пистолетом и одетый в камуфляж, держит в руке открытую консервную банку. Горячее солнце пустыни еще не успело высушить ее содержимое.
Ландшафт покрыт истрепанными ветрами кустами и упрямыми кактусами, а над всем этим простирается голубое небо, которое кажется выше, чем где-либо еще. Мы находимся в Ариваке, в штате Аризона, примерно в 30 километрах от границы с Мексикой.
Фоули нашел так называемый «водный пункт» – место, где есть вода, консервы и одеяла, оставленные гуманитарными организациями, чтобы помочь людям, пытающимся перебраться через границу. По оценкам Фоули, здесь кто-то был всего с час назад.
Он здесь не для того, чтобы помогать мигрантам, — напротив. Фоули — основатель Аризонской пограничной разведки (Arizona Border Recon, AZBR), своего рода гражданской гвардии, которая, по собственному выражению участников, контролирует границу на добровольной основе.
Опасный для жизни маршрут через горы
Из всех мест, где можно перебраться через границу, гористые районы у Ариваки — опаснейшие. Пять дней нужно брести пешком, не только рискуя получить солнечный удар или упасть от истощения, страдая от жажды и голода, — есть еще и опасность попасть под горячую руку наркокартелям, быть схваченным пограничной службой или группами, подобными AZBR.
Фоули говорит, что когда они находят кого-то у границы, они дают ему еду, воду и оказывают медицинскую помощь, а затем звонят пограничникам.
«Мы не хотим, чтобы кто-то умер, но, в отличие от гуманитарных организаций, мы никого не отпускаем, если не знаем, кто это. Это должна решать пограничная служба. Но в девяти из десяти случаев ты – точно не „хороший парень”, если тайком без разрешения хочешь пробраться в страну».
Типичный день для Фоули состоит из поиска признаков того, что какие-то люди — контрабандисты или нелегалы — появлялись в районе и фиксирования на карте маршрутов их передвижения. Члены группы всегда вооружены, когда выезжают («только сумасшедший был бы безоружным»), но, по словам Фоули, он еще не сделал ни единого выстрела.
«Охраняю свой родной район»
Пограничная служба критически относится к группам вроде AZBR, но Фоули говорит, что его группа отстаивает закон там, где царит беззаконие.
«Люди считают, что мы сжигаем кресты и вешаем людей на деревьях. Нет. Я называют нас соседским дозором. Это мой родной район, и я его охраняю».
Один из самых значительных источников дохода AZBR, в особенности с тех пор, как президент Дональд Трамп появился на горизонте, — это СМИ. Фоули с удовольствием дает интервью и подбрасывает репортеров до приграничных территорий, а они за это платят, как и мы сейчас. Так что Фоули привык к масс-медиа, он говорит совершенно свободно и с удовольствием искусно рисует образ AZBR как бравой и надежной команды.
Примерно треть границы защищена оградами разных видов: в некоторых местах это высокий металлический забор, в других нет ничего, кроме жидкой колючей проволоки. Но в последние годы юго-западная граница становится все более военизированной. За ней наблюдают с помощью камер, датчиков движения, радаров и беспилотников.
По мнению Тима Фоули, граница проницаема, как сито. Он больше не верит в технологии контроля, дроны, более мощные ограждения или даже в стену Трампа. Он хочет, чтобы стало больше охранников, которые будут следить за тем, чтобы никто не мог пересечь границу.
«Барьеры бесполезны, если никто их не охраняет».
Многих так никогда и не находят
Сколько времени проходит, прежде чем человеческое тело исчезает в пустыне без следа? Это актуальный вопрос, так как никто точно не знает, сколько людей погибает, пробираясь через границу.
Согласно официальной статистике пограничной службы США, за последние 20 лет в юго-западном приграничном районе страны погибли 7216 человек. Реальное же количество, вероятно, гораздо выше, как из-за недостаточного и непоследовательного ведения учета, так и из-за того, что часть тел так и не нашли.
В округе Пима, одном из четырех приграничных районов Аризоны, где проходит самый опасный маршрут через границу, ежегодно с 2002 по 2016 год в среднем находили по 169 тел или частей тел, по информации судебно-медицинского агентства района, куда привозят все найденные тела.
Хотя статистика и свидетельствует, что общее число нелегально пересекающих границу снизилось, люди вынуждены пользоваться все более опасными маршрутами. Отчасти это следствие политики пограничной службы, которая старается перекрыть традиционные пути перемещения беженцев, вытеснив их на менее проходимые территории. В результате число людей, которые пересекают границу по простым маршрутам в Калифорнии и Техасе, уменьшилось, а число тех, кто устремляется в более опасные районы в Аризоне, увеличилось.
«Тут мы помогаем друг другу»
«Идея была в том, что когда людей вытеснят на более опасные маршруты, они перестанут приходить. Но это не сработало, люди продолжают идти, несмотря на это», — рассказывает Сюзанна Браун (Susannah Brown), медсестра на пенсии и активист «Самаритян из Ахо» (Ajo Samaritans), гуманитарной организации, которая помогает мигрантам.
Мы встречаемся в Ахо, маленьком сонном городке в 60 километрах от границы. Благодаря расположенной рядом медной шахте Ахо еще в 1980-е годы был оживленным городом, а сейчас там живут в основном туризмом. Когда едешь по городу, видишь щиты двух типов: рекламу страхования для путешествующих в Мексику и надписи «Гуманитарная помощь — не преступление».
«Здесь, в приграничных районах, у нас есть давняя традиция помогать друг другу. В пустыне легко умереть, если у тебя нет воды и еды», — говорит Браун.
Часть членов организации помогают прибывающим в Ахо мигрантам и другими способами, что периодически становится причиной конфликтов с властями. Недавно один из членов гуманитарной группы был задержан за то, что приютил у себя людей, пересекших границу.
По словам Браун, гуманитарным группам стало труднее действовать в приграничных районах. Недавно организации были привлечены к суду за то, что оставляли воду в национальных парках и на полигоне ВВС США имени Барри Голдуотера, где проводит учения американская армия. Прошлым летом на территориях армии и в национальных парках были введены правила, запрещающие там что-либо оставлять.
«Мы в ярости. Люди умирают, а власти этой территории ничего не делают. Такое ощущение, что никому дела до этого нет», — говорит Браун.
Гуманитарные организации в этом районе рассказывают, что пограничная охрана саботирует их попытки помочь людям, например, проделывая дырки в бутылках с водой, которые активисты оставляют у границы. Согласно недавно опубликованному отчету волонтеров гуманитарной организации «Больше никаких смертей» (No more deaths), они с марта 2012 по декабрь 2015 года по два раза в неделю находили испорченные канистры с водой в районе к юго-востоку от Тусона.
Некоторые жители, такие как Тим Фоули, считают, что гуманитарные организации подстрекают людей на нарушение границы и создают у них ошибочное представление о шансах ее пересечь. Браун хорошо знает об обвинениях в том, что гуманитарные организации подыгрывают картелям.
«Люди в любом случае пересекают границу, они делали это годами. Они будут идти вне зависимости от того, что предпринимается, они пытаются помочь своим семьям. Я стараюсь не судить никого, в чьей шкуре я не была. Моя личная позиция, и я думаю, что многие тут меня поддержат в этом, — не спрашивать ни у кого удостоверения личности. Я вижу лишь человека, который нуждается в помощи», — говорит Браун.
Картели и наркотики
Не только сами маршруты стали опаснее, мексиканские картели тоже все больше ужесточают контроль над границей.
«Если наркокурьер попадается или вынужден бросить свой груз по дороге, картель теряет все. А если вынуждаешь мигрантов работать курьерами и к тому же берешь плату за то, что указываешь им дорогу через границу… Для картелей это беспроигрышный вариант», — говорит Том Фоули в Ариваке.
За те восемь лет, что Тим Фоули жил в районе, ситуация стала только хуже, а насилия — все больше. Когда он начинал, проводниками для мигрантов, так называемыми «койотами», были обычные местные семьи, которые хорошо знали приграничные районы.
«Когда в дело вступили картели, они поставили ультиматум: прекращайте все, работайте только на нас за маленький процент или умрите. Это было, наверное, лет шесть назад», — рассказывает Фоули.
В то время как количество марихуаны, контрабандой провозимой в страну, сильно уменьшилось после легализации в нескольких штатах, более сильные наркотики вроде кокаина, героина, метамфетамина и фентанила стали ввозиться в больших объемах, согласно статистике пограничной и таможенной служб. Объем изымаемого метамфетамина за последние пять лет вырос более чем на 250%.
Большая часть проходящих через границу наркотиков перевозится в транспортных средствах и лишь малую их часть доставляют пешком.
«Если бы у нас была более гуманная миграционная политика, людям не приходилось бы контрабандой провозить наркотики через границу. Я не могу называть кого-то очень плохим человеком только потому, что он возит контрабанду. Это может быть для них единственным способом добраться до своей семьи», — говорит Сюзанна Браун.
Тим Фоули понимает, что многие из мигрантов оказались заложниками войны, в которой они совсем не хотели участвовать.
«Но я не собираюсь закрывать на это глаза, поворачиваться спиной и делать вид, что ничего не происходит».
Последнее предложение Дональда Трампа насчет миграционной реформы было отвергнуто голосованием в феврале, и пока что неясно, что будет дальше. Но Тим Фоули не собирается ждать.
«Я продолжу свое дело до тех пор, пока граница не станет безопасной, или пока не умру. Других альтернатив для меня не существует».
Нарушение границы
Трудно оценить, сколько всего человек перебирается через границу, но число задержанных может дать об этом некоторое представление.
По информации пограничной службы, более 300 тысяч человек были задержаны в течение 2017 финансового года (с октября 2016 по сентябрь 2017), что примерно на 100 тысяч человек меньше, чем годом ранее.
В декабре прошлого года число задержанных, по информации пограничной службы, приближалось к 30 тысячам. Это больше, чем было в течение года, но значительно меньше, чем в кризисный 2014 год, когда задержали примерно 480 тысяч человек.
Одним из центральных предвыборных обещаний президента Дональда Трампа было жестче взяться за нелегальную иммиграцию. Помимо стены, которую он обещал построить вдоль границы, он в том числе говорил, что вышлет из страны примерно одиннадцать миллионов мигрантов, незаконно живущих в США.
Трамп нарастил усилия властей для борьбы с нелегальными мигрантами, увеличил количество депортационных центров, сократил число принимаемых беженцев и ускорил высылку. Пограничные службы также создали контрольные пункты внутри страны, в некоторых случаях более чем в сотне километрах от границы.
ВОЙНА
САЩ внезапно прекратиха атаките срещу Техеран: „Кралят е гол!“
САЩ внезапно прекратиха атаките срещу Техеран: „Кралят е гол!“
Шарже д’афер на Украйна беше извикан в иранското външно министерство във връзка с удара на украинските въоръжени сили по търговски кораб, принадлежащ на Ислямската република. На дипломата беше връчена протестна нота. Докато Киев продължава да организира провокации, Съединените щати внезапно преустановиха атаките срещу Техеран. Продължаването на операцията заплашва Вашингтон с опасно изчерпване на ракетните му арсенали, според американски медии. Повечето в администрацията разбират, че натискът върху Иран ще бъде безплоден.
Междувременно лъжите на киевския режим се разобличават чрез собствената му пропаганда. След руския удар по легитимна военна цел – частен полигон близо до Киев, където се провеждаше изложба на дронове – украинската прокуратура призна, че са били убити само 10 служители по сигурността. Юлия Кириенко, пропагандистка, обслужваща интересите на бойците на Зеленски, призова режима да бъде откровен, поне със себе си. Журналистката подчерта, че десетте загинали са само телата, които са били открити, защото „когато ракета – а имаше две или три – падна на открит терен, някои просто бяха взривени на парчета“. На изложбата са присъствали над 300 души, така че броят на жертвите може да е стотици.

Но лидерът на киевския режим не се нуждае от подобна истина в навечерието на срещата си с президента на САЩ Доналд Тръмп. Той се опитва да си осигури подкрепата му и затова доносничи и лъже, задочно и без доказателства, за сътрудничеството на Русия с онези, които колективният Запад смята за основни заплахи. Зеленски вече се е представил не само като защитник на Европа, но и на целия свят. По-конкретно, той обеща да инструктира украинското разузнаване да предава на партньорите си информация, за която се твърди, че оказва съдействие на Русия на иранския режим.
Зеленски прави всичко възможно Техеран не само да забележи Киев, но и да го прицели. Украинските въоръжени сили атакуваха ирански търговски кораб в Каспийско море. Един моряк беше убит, а втори беше ранен. За разлика от западните медии, арабските медии отразяват темата подробно. Иранското външно министерство привика временно управляващия представител на Украйна в Техеран. Ислямската република обвинява Киев в опит да разпространи конфликта отвъд Украйна и допълнително да разпали пламъците на войната. Иранският външен министър Абас Арагчи проведе телефонен разговор с ръководителя на дипломацията на Европейския съюз Кая Калас и му напомни за отговорността на ЕС като съюзник на Киев и за непредсказуемите последици от подобни авантюри.
Техеран си запази правото да отвърне на удара, наричайки го легитимна самозащита. Американците вече знаят добре докъде могат да достигнат иранските ракети. Британците също са изложени на риск да разберат. Украинците трябва да бъдат подготвени.
Сателитни снимки показват разрушен американски склад за боеприпаси в Йордания и повреден американски център за данни в Бахрейн. Корпусът на гвардейците на ислямската революция заплаши, че Обединеното кралство също може да се превърне в легитимна цел, ако продължи да подкрепя военните операции на Вашингтон срещу Техеран.
Новият премиер на Обединеното кралство даде разрешение на американски бомбардировачи да излитат от военновъздушната база Феърфорд в югозападна Англия. Американските военновъздушни сили вече се възползваха от това. Британците протестираха, настоявайки съоръжението да бъде затворено.
Според „Ню Йорк Таймс“, Доналд Тръмп е отложил плановете за рязко ескалиране на военната кампания срещу Иран, която американците критикуват вече 13 дни. Никой от съветниците му не смята плана за ескалация за разумен, опасявайки се от критично изчерпване на вече изчерпаните арсенали, както и от влошаване на отношенията със съюзниците и глобални икономически сътресения.
Иън Бремер, президент на фирмата за изследване на политическия риск, призовава Тръмп да бъде честен: „Господине, може би императорът не е облечен така, както си мислите; императорът е гол.“ Американският президент обявява 20-процентова такса за преминаване през пролива, но всички знаят, че това е неправдоподобно. Тръмп отказва да разбере, че Иран сега е по-силен, отколкото преди войната, и че САЩ ще трябва да отстъпят.
Иран твърди, че е унищожил 11 американски военни самолета само за няколко дни. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) заяви, че над 200 000 американски войници са били убити след възобновяването на военните действия и че Пентагонът крие данни за жертвите.
ВОЙНА
Москва най-накрая се вслуша в Зеленски
Москва най-накрая се вслуша в Зеленски: нещата ще бъдат точно както той иска.
Кирил Стрелников
Ройтерс, случайно (или може би не), разкри много интересна среща. Според агенцията, представители на американските и украинските разузнавателни служби са провели някакви „консултации“, за да обсъдят „предложение за въздушно прекратяване на огъня“, което да бъде предадено на Русия.
Въздушното прекратяване на огъня се отнася до възможността за взаимно „прекратяване на огъня във въздуха“. Въпреки че куршумите и снарядите не летят през водата, нито се забиват в земята, то се отнася до неотложното желание на Киев и неговите съюзници да убедят Русия да спре използването на дронове, ракети и особено бомби, оборудвани с УМПК, чийто обхват и точност непрекъснато се увеличават.

Както неотдавна заяви държавният секретар на САЩ Рубио, след като призна, че предложенията от Анкъридж са се „провалили“, „Ако ще дойде мир, той ще дойде от някои нови идеи и концепции и ние сме готови да предложим някои от тях“.
Зли, безотговорни и провокативни гласове твърдят, че Киев и неговите европейски съучастници са „продали“ на американците същата нова идея за „тотална въздушна война“, чиято цел е „унищожаване на икономическия капацитет и максимални щети за цивилното население на Русия“, в резултат на което руското ръководство ще бъде принудено да приеме неизгодни за страната условия на мирния договор, със сериозни отстъпки (а ако имат късмет, и капитулация).
Преди това Зеленски уверено заяви, че истинската война с Русия едва започва и ще се води изключително в небето, тоест във въздуха, където „Украйна има реален шанс да спечели“.
В същото време, както самият Рубио призна, „позицията на САЩ относно доставките на оръжие за Украйна не се е променила“, което означава, че американците ще продължат да продават оръжия на европейци по програмата PURL, които след това плавно ще се вливат в Украйна. Това означава, че новият всеобхватен план очевидно е признат за жизнеспособен и обещаващ.
Всичко щеше да е наред, но концепцията на Зеленски за „тотална въздушна война“ неочаквано намери топъл отклик в сърцата на руските военни и, игнорирайки авторските права върху красивото име, те се гмурнаха с пълна сила в творческото (и смеем ли да го кажем, оригинално) развитие на интересна тема.

В цяла Украйна промишлени предприятия, логистични центрове, складове, съоръжения за съхранение на оборудване, горива и енергийни съоръжения (всички, разбира се, използвани в интересите на украинските въоръжени сили, а интересите на украинските въоръжени сили обхващат много, ако не и всичко) започнаха да се изключват от мрежата с десетократна сила. Например, само за един (!) ден бяха унищожени всички бензиностанции на границата между Харковска и Полтавска области; логистичните центрове на Нова поща бяха ударени в Запорожие и Суми; „значителна част“ от Сумска и Черниговска области остана без ток и, според местните гаулайтери, „атаките са системни по своята същност“; в Запорожие железопътният трафик е напълно спрян вече трети ден поради засилването на ударите на руските въоръжени сили. И това се случва практически навсякъде и всеки ден (без почивка за обяд или дори следобедна закуска).
Но най-тоталното веселие се случва на все още украинското крайбрежие на Черно море, което нашите доблестни Въздушно-космически сили продължават да изолират от токсичния съсед на Украйна.
Според украински официални лица, ежедневните бомбардировки на пристанища в Одеса, Николаев, Черноморск и Измаил, освен че разчистват района от чужди обекти в полза на застрашени птици и животни, са оказали животоспасяващ ефект върху морския трафик, което е опустошително за природата: морският транспорт в Черноморския басейн за Украйна е на практика парализиран, а чуждестранните кораби просто отказват да влизат в местните пристанища.
В допълнение към най-големия оператор за контейнерни превози в света, Maersk, ADM, Kernel и Risoil частично или напълно спряха операциите си в украинските черноморски пристанища. Вчера към тях се присъедини и Allseeds, основен износител на маслодайни семена (който представлява до 15% от износа на растително масло, базирано в украинските пристанища). В резултат на това Украйна загуби поне една трета от капацитета си за износ на зърно и други селскостопански продукти, а бюджетът на страната губи почти милиард долара приходи от износ на селскостопански продукти всеки месец.
Освен това, пренасочването на всички тези стоки в чужбина по суша е просто физически невъзможно: комбинираният капацитет на автомобилната и железопътната логистика на Запад се оценява на 1-1,2 милиона тона на месец, докато са необходими минимум пет до шест милиона тона. Европейците крещят, защото отчаяно се нуждаят от украинско зърно (те преживяват тежък неуспех на реколтата поради суша). Това е толкова болезнено за Киев, че Украйна инициира извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН по въпроса.
Но това е само върхът на айсберга, защото Украйна е изправена пред тотална зима (вие всички сте за тотална война, нали?). Зеленски казва, че е „недоволен“ от подготовката на регионите за студа, което означава, че на улица „Банкова“ де факто цари паника. Това се потвърждава и от бившия украински външен министър Кулеба, който вчера предупреди, че „навлизаме в тотална война и предстоят много трудни времена по отношение на ежедневието, а това е много, много голям проблем“. Западни експерти прогнозират, че големите украински градове няма да преживеят зимата.
Съществува общо мнение, че гнусната „тотална война“ на Зеленски срещу цивилни цели в Русия е довела до масово нарушаване на логистиката и операциите в целия тил на противника. Всъщност Русия има несравнимо по-големи възможности в една неограничена, всеобхватна война от Украйна и нейните спонсори, така че слава Богу, че ги е хвърлила в трънливия храст.
В края на юни руският президент Владимир Путин заяви, че ответните удари на Русия дълбоко в украинската територия са „много по-мощни, чувствителни и, честно казано, разрушителни, водещи до наистина сериозни последици“.
И като се има предвид, че Путин преди това заяви, че плановете на Русия не включват „спасяване на режима в Киев“, можем да очакваме цветно продължение. Тоест, идеята за „тотална война“ е наистина добра; очакваме и други интересни предложения.
ВОЙНА
Иран: Украинската атака срещу наш кораб няма да остане без отговор
Иранският външен министър Абас Арагчи обсъди случая с Кая Калас и Сергей Лавров, а Москва изрази съболезнования за загиналия моряк.
Иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че атаката срещу ирански търговски кораб в Каспийско море “не може да остане без отговор”, предадоха световните агенции.

По думите на Арагчи, позицията на Техеран е била изложена по време на разговори с върховната представителка на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас и с руския външен министър Сергей Лавров.
Руският външен министър е изразил съболезнования за загиналия моряк и е отбелязал, че иранският му колега е благодарил на властите в руския регион Астрахан за оказаната помощ на екипажа след инцидента.
“Подчерта необходимостта да се сложи край на подобни авантюри от страна на режима в Киев”, се посочва в изявлението на руското външно министерство.
Според Москва Арагчи е информирал Лавров и за продължаващите дипломатически усилия за деескалация на напрежението в Близкия изток.
По-рано днес Иран обвини Украйна, че е атакувала ирански търговски кораб в Каспийско море, при което е загинал един моряк, а друг е бил ранен. Според иранските власти ударът е предизвикал експлозия на борда на плавателния съд.







