АНАЛИЗИ

Всичко е помия и лайна” (Боил Банов за митичния Ангелов и как скандалът стана по-голям)

Януари 2018 г. Цяла България живее под знака на шесторното убийство в Нови Искър. Заподозрян за извършител е Росен Ангелов, по чиито следи хукват жандармерия и военни командоси, включва се и хеликоптер. Вестниците преливат от подробности за бурната любовна връзка на Ангелов с една от жертвите. Той обаче старателно се укрива, както впрочем е правел от 2009 г., когато е обявен за общодържавно издирване. „Предприети са няколко полицейски операции за откриването му, но без резултат. Срещу него се водят досъдебни производства, които не могат да приключат, докато не бъде намерено лицето“, обявява тогавашният главен секретар на МВР Младен Маринов, понастоящем вътрешен министър.

Ангелов има три присъди „лишаване от свобода“. През 1984 г. лежи за кражба, през 1999-а – за изнасилване, а през 2009 г. – за блудство с непълнолетно момиче. Изчезва, преди да влезе в затвора. Той е в неизвестност почти 9 години, няма документи и е безработен, но все пак изкарва някой лев в автосервиз. Обитава незаконно построена къща край малко селце в Искърското дефиле, където се упражнява в стрелба по тенекиени мишени с незаконно притежаван пистолет.

Местните, които все пак са го виждали (а сред тях е и кметът), го наричат Горския човек, защото предпочита да се движи по горските пътеки. Така няма риск да бъде забелязан, но междувременно върти любов и поддържа профил във Фейсбук. След убийството дори се връща във вилата в с. Луково, отоплява я, включва лаптопа, приготвя си храна.

Уви, след близо седмица се съобщава, че Росен Ангелов е предпочел да се самоубие. Трупът му е открит в изоставена постройка на около 500 м от незаконно обитаваната къща. България е разочарована – не успява да види този загадъчен Горски човек, чието лице познава само от една-единствена снимка…

Януари 2019 г. В последните дни на месеца България е разтърсена от корупционен скандал. Депутатът от БСП Елена Йончева изважда записи от разговори на културния министър, датирани от март 2016 г. Тогава Боил Банов е зам.-министър на културата във втория кабинет „Борисов“, а според записите дава указания как да се фалшифицират документи. Целта е да се опрости неустойка на фирмата строител на Ларгото, като по този начин държавата е ощетена с поне 700 хил. лв.

Оказва се, че записите по аферата, наречена от Йончева „Ало, Банов съм“, са направени от бивш служител на министерството. След три години „страх лозе пази“ човекът осъзнава, че е участвал в нещо незаконно, и в един момент решава да потърси възмездие.

Първата реакция на Боил Банов е да нарече записа фалшифициран. По-точно: „Компилация някаква от неща, които съм правил в десетки срещи, за мен той е подработен. Пипан е вътре.“ Банов обаче знае кой го е направил – Ангел Ангелов, директор на дирекция „Европейски програми и проекти“ в МК, който бил уволнен от тогавашния титуляр Вежди Рашидов. Помагал му и някой си Иво Костов, така че ставало дума за организирана престъпна група. „Този Ангелов с неговия партньор, това са схемаджии, това правят тези момчета – шантажират“, обявява министърът, а по-късно ги нарича престъпници.

Но същият този Ангелов, както става ясно пак от думите на Банов, след уволнението от МК е назначен в министерството на образованието. Там той работи по познатия начин – дава на онзи Костов вътрешна информация, така че последният да осигурява проекти, които да печелят съответните поръчки. Освен това продължава да записва всички разговори на висшестоящи, за да ги изнудва. От тази практика, обобщена от министъра с фразата „Всичко е помия и лайна“, вече си пати и директор на агенция към просветното министерство. Нещо повече, този директор дори подава оплакване в полицията, че гумите на автомобила му са срязани!

Впоследствие версията е потвърдена от зам.-министъра на образованието Деница Сачева. Да, срещу Ангелов има сигнали, че е правил опити да заплашва шефа на Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Да, Ангелов е назначен в МОН през септември 2016 г. след конкурс. „Името на този човек ни стана известно през декември (2018 г.), когато за първи път получихме информация за това, че е направил опити да заплашва изпълнителния директор на агенцията и да упражнява върху него натиск в полза на определени изпълнители за определени проекти“.

Тъй като два-три дни за Ангел Ангелов само се говори, публиката забравя откъде изобщо е тръгнал скандалът. Появява се неясна снимка на енигматичния бос на организирана престъпна група, който обикалял от министерство на министерство, за да изнудва и върти корупционни схеми. Той обаче упорито мълчи и не се появява да защити името си, което се търкаля от сутрин до вечер. И тъкмо да се усъмним, че Ангел Ангелов не съществува, набеденият чиновник най-сетне заявява пред БНТ, че никога не е бил уволняван. Напротив, за работата си получавал най-високи оценки, „което е обективно проверимо във всяко министерство или агенция, в която съм бил служител“. Той отрича и да има нещо общо със записите, а „единственото, което мога да кажа, е, че на записа (за Ларгото) разпознавам автентичния глас на г-н Банов, мисълта му тече ясно и последователно“…

И така, в един и същи месец на две последователни години двама души с еднакви фамилии се превръщат в олицетворение на държавата България:

Първият се укрива години наред, през които властите ужким го търсят, а той необезпокоявано стреля в двора на безстопанствена вила. Всички от селото знаят, че тя е вдигната без съответните разрешителни; знаят и това, че обитаващият я съмнителен мъж обикаля из района. Ангелов № 1 работи „на черно“ в автосервиз, където пък са наясно, че няма документи. „Сюжетът с масовото убийство показа абсолютното беззаконие и хаос, които царят в страната“, обобщи тогава в. „Сега“, припомняйки, че още 594 души, осъдени да лежат в затвора, живеят безметежно на свобода. А най-вероятно са и въоръжени.

Виж, последното нещо, което може да се каже за Ангелов № 2, е, че е някакъв спотайващ се „Горски човек“. Точно обратното – той е държавен служител, заема отговорни постове и дори е сред факторите, които разпределят европари. В МК е шеф на дирекция „Европейски програми и проекти“, после е в Изпълнителната агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ към МОН. Когато гръмва скандалът обаче, никой не го издирва трескаво, въпреки че Ангелов се оказва основно действащо лице. В същото време появата му в т.нар. публично пространство е предшествана от твърде подробни разследвания със заглавия като „Схемата на Ангел и Иво – информация, записи и пари от еврофондовете“. В тях мнението му не фигурира, но за сметка на това изобилстват факти, предоставени от отлично запознати източници:

Въпросната схема започнала още през 2009 г., а „е възможно да е работила и в НАП и агенцията за социално подпомагане, където Ангелов също е бил експерт по управлението на еврофондове“. В МК тя била преустановена едва през април 2016 г., когато служителят е уволнен, но още през септември 2016 г. той е назначен в образователното министерство. Там схемата се задействала отново, а Ангелов и неговият съучастник бясно се хвърлили да купуват скъпи имоти в центъра на София и „богаташкото дунавско село Ветрен“. Само за онази 2016 г. фирмата на Иво Костов „Хари С Консулт 8“ имала приходи от 153 000 лв. от консултантска дейност и т.н., и т.н.

С две думи, дори ако не е вярно, че високопоставеният чиновник е напуснал МК по свое желание, възникват няколко логични въпроса:

Щом 7 години в Министерство на културата Ангелов записва разговори на висшестоящите и ги използва за изнудването им, защо изобщо са го търпели?

Щом преди 3 години е уволнен заради шантаж, защо така и не е бил подаден сигнал до прокуратурата?

Щом жертвите му не са обсъждали в разговорите си нищо нередно, с какво толкова е можел да ги изнудва?

Щом след това е назначен в МОН след конкурс, в МОН не са ли се поинтересували какъв човек взимат на работа, не го ли пише поне в служебното му досие?

Щом през декември миналата година в просветното министерство най-после разбират с какво се занимава, по какви причини той продължава да работи там?

Но най-нелепото в цялата история с Ангелов №2 е самопризнанието на министри – бивши и настоящи, зам.-министри, директори на агенции и прочие, че по коридорите на властта шетат ОПГ-та с достъп до сериозен финансов ресурс. „Вкаран съм в капан от малка организирана престъпна група“, казва в прав текст самият Боил Банов, който съвсем разбираемо се опитва да измести фокуса на вниманието в друга посока. Така обаче аферата, започнала от едни 700 000 лв., за които Йончева твърди, че са „опростени“ неустойки, обраства с нови потресаващи факти и съмнения и е напът да придобие чудовищен вид.

Впрочем и в БСП надали са мечтали за такъв ефект, постигнат от собственото накисване на Банов и сие. Във всеки случай надали някога щяхме да чуем за Ангел Ангелов, ако министърът сам не бе посочил името му и сам не беше направил разкритието за неговите митарства из държавни ведомства. Нямаше и въобще да узнаем, че зам.-министър на образованието случайно е научил за дейността му в ключова агенция към МОН, и то след повече от две години, откакто е назначен в нея.

А представяте ли си всичко, което се твърди за Ангелов, действително да се окаже истина? Прави записи, заплашва, дава информация на свои хора по проекти за 83 млн. евро, реже гумите на шефа си. Само дето още не е извадил незаконно притежаван пистолет, за да стреля по оперативки или да опира дулото му в слепоочието на просветния министър. А защо не и в челото на премиера, та да си трае, нищо че и сега си мълчи? Но кой знае – може пък и него да изнудва по някаква линия, при положение че от 2009 г. е такъв ценен кадър за управляващата партия.

Пак добре, че вторият Ангелов се показа навреме, за да не търсим и него с хеликоптери и жандармерия. И не само защото така сърцевината на аферата съвсем щеше да отиде на кино, ами и вероятността той да бъде превърнат в Горския човек беше осуетена. При такива управленски методи току-виж си изпатил като своя съфамилник от миналата година, за когото така и не се разбра от какъв зор си е приготвял храна във вилата, пък сетне е минал половин километър до друга постройка, където да си тегли куршума. И не, нищо не намеквам, просто така съм чувала, че постъпват в ОПГ-то, когато на някого му се наложи да поеме вината. Или пък внезапно пропее, въпреки че мълчанието му е било заплащано с постове и възможност за съучастие в схеми…

Разбира се, в една държава нещата стоят по съвсем друг начин. Но доколкото в тези истории държава отсъства, все едно е имало опустошително нашествие на скакалци, в крайна сметка „всичко е помия и лайна“. И лично аз ни най-малко не съм възмутена, че изразът е на културния министър, даже го приветствам за честността. Браво, Банов, браво! По-кратко и по-ясно наистина не може да се каже.

Post Views: 17

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 16

АНАЛИЗИ

Сега какво е по-различното?

Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен

Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.

За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.

Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.

Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.

Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.

В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.

Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.

Post Views: 15

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Post Views: 14