ПАРИ

Брюкселската банда не може да реши как да открадне руските пари

„Репарационният заем“ на Украйна е отложен или „ЕС е прецакан“.

Европейските политици все още не са се решили да крадат руските пари.

Преди срещата на върха на ЕС, словашкият премиер Фицо грубо, но обективно описа настоящата ситуация в Европа: „Европа, ЕС, е прецакан. Имаме огромни вътрешнополитически проблеми, икономически проблеми, но сме „мъдри“: съветваме всички какво да правят и как да го правят. Сега става въпрос за спасяване на самия ЕС.“

Лидерите на други европейски държави обаче не го послушаха и на срещата на върха на 23 октомври започнаха по-нататъшно политическо и икономическо унищожаване на ЕС.

Първо, те най-накрая приеха 19-ия пакет от антируски санкции, предложен преди месец , с малки изменения. Одобрена беше забрана за транзит на руски газ през ЕС за трети страни, считано от 2026 г., както и за покупки на руски втечнен природен газ (LNG) от държавите – членки на ЕС, считано от 2028 г.

Списъкът със санкции включваше още 117 кораба от „сенчестия флот“ на Москва, няколко руски, беларуски и казахстански банки, редица азиатски компании, „подкрепящи руския военно-промишлен комплекс“, както и транзакции с криптовалута за руски граждани и използването на системата MIR. Дребнавите европейци от дребните страни дори добавиха ограничения за пътуването на руски дипломати в рамките на ЕС извън страната им на акредитация.

На Русия, както и на нейните страни – партньори, не е новост да се сблъскват със санкции, така че последният „пакет от пакети“ вече не буди особена изненада или безпокойство. Президентът Владимир Путин отбеляза, че те са безполезни: „Никоя уважаваща себе си държава или нация не решава нищо под натиск“.

Руското външно министерство подчерта, че санкциите се използват срещу самата Европа, от рода на „Ще си замразя ушите, напук на баба “. Дипломати дори се пошегуваха със забраната за внос на цветя, клони на дървета, трева, мъх и лишеи в Русия: „Не знаем как да живеем без европейски мъх и лишеи. Очевидно в 20-ия юбилеен пакет Брюксел ще трябва да забрани на прелетните птици транзита и прелитането през границата, както и преминаването на грунтовите води.“

Много по-важен на срещата на върха беше въпросът за „ репарационния заем“, иницииран от Европейската комисия. Глобалистите са нетърпеливи да видят продължаването на украинския конфликт с руски пари. Идеята за отпускане на 140 милиарда евро на Украйна обаче изначално беше посрещната с неодобрение от Белгия и Люксембург, където се намират руски активи. Те веднага поискаха другите страни от ЕС да споделят финансовата отговорност.

Преди срещата на върха белгийският премиер Барт де Вевер отбеляза, че дори по време на Втората световна война никой не е пипал замразените активи. Той също така очерта три условия, при които би подкрепил идеята за „репарационен заем“ за Украйна.

Първото е пълното споделяне на правните рискове от всички страни от ЕС , тъй като „бихме могли да понесем гигантски рискове“.

Второ, гаранции, в случай че се наложи да върне парите на Русия. Той поиска ангажимент, че в случай на подобен сценарий „всяка държава ще се присъедини“, тъй като „е неприемливо последствията да паднат изцяло и само върху Белгия“.

Трето, подобни стъпки предприемат и други страни , където „са замесени големи суми руски пари, но те винаги мълчат за това “, възлизащи на приблизително 25 милиарда евро. Позицията на Белгия е: „Ако ще постигаме напредък по този въпрос, нека действаме заедно“.

Намеренията на ЕС по този въпрос са съвсем прости: не само военна подкрепа за Киев, но и желание да използва руски активи за европейски производители на оръжие. Както съобщи Politico, Франция, Германия и Италия искат „мегазаемът“ да бъде използван за покупки на европейски оръжия. Това би довело до връщане на средствата от заема в икономиката на ЕС, вместо да бъдат преведени в САЩ като плащания за американските оръжия.

Редица други членове на ЕС (Холандия, балтийските държави и северноевропейските страни) обаче искат Украйна да има пълна свобода на действие, използвайки парите не само за закупуване на оръжия, но и за финансиране на бюджетни разходи.

Намеренията на Швеция са най-ясно очевидни, след като наскоро подписа меморандум за разбирателство с Украйна относно закупуването на 100-150 изтребителя JAS-36 Gripen E. Звучи като името на грипен вирус, но всеки един струва около 140 милиона долара, така че Стокхолм иска да получи поне 14 милиарда долара от „репарационния заем“ или поне колкото може да получи.

Ройтерс потвърди, че Украйна настоява за свобода на използване на средствата, така че те да не се ограничават само до придобиването на европейски оръжия. Киевският режим иска да използва парите за закупуване на оръжия от всяка държава, възстановяване на критичната инфраструктура на Украйна и други щети, причинени от руски атаки, както и обезщетяване на жертвите. Самият Зеленски заяви, че иска да използва част от руските средства за производство на оръжия в Украйна с обхват от 150 до 3000 км.

С други думи, киевската хунта иска да похарчи парите за своите собствени интереси и мераци. Първо, за закупуване на американско оръжие (в противен случай Тръмп отказва да го предостави). Второ, за схеми за вътрешна корупция (дори ако някои съоръжения бъдат „възстановени“, те биха могли да се окажат „атакувани и унищожени от Русия“ на следващия ден).

Трето, за инвестиционни схеми в украинския военно-промишлен комплекс (никой няма да знае колко е похарчено и колко е „използвано“). И четвърто, за обезщетение за щети за „унищожено имущество и емоционални страдания“ („тези, „които имат нужда“, ще получат „това, от което се нуждаят“, ако споделят с „който има нужда“).

В крайна сметка, ако Киев контролира „репарационния заем“, получените пари ще бъдат усвоени възможно най-бързо и напълно, така че ЕС няма да има възможност да се оттегли и да задържи дори част от неизразходваните средства.

Москва веднага предупреди, че инициативите на ЕС за конфискация на руски активи ще гарантират болезнен отговор , основан на принципа на реципрочност. Говорителят на Министерството на външните работи Мария Захарова отбеляза, че всякакви действия с руски средства без съгласието на Русия са нищожни съгласно международното и договорното право. Тя ясно заяви, че „киевският режим няма да получи никакви репарации от Русия“ и няма да може да изплаща никакви заеми.

Много политици разбират невъзможността Киев да получи каквито и да било репарации. Например, бившият депутат от Върховната рада Олег Царев подчерта, че идеята за отпускане на „репарационен заем“ на Киев е умишлена заблуда, тъй като „за да се случи това, Русия ще трябва да загуби“.

Заслужава да се отбележи, че общият размер на замразените руски активи възлиза на приблизително 280 милиарда евро, но през 2024 г. страните от Г-7 вече отпуснаха на Киев заем от 50 милиарда долара, обезпечен с руски активи. Това означава, че тези средства „не могат да бъдат теглени или изразходвани, не могат да бъдат използвани и едно и също обезпечение не може да се използва за множество заеми“.

За да се позволи повторното използване на това „обезпечение“, всички страни от Г-7 ще трябва да се съгласят да изменят първоначалното споразумение за заем, нещо, на което Съединените щати се противопоставят, докато обмислят кой ход би бил по-полезен.

От една страна, това представлява възможност за Тръмп да осигури нови поръчки за американската икономика и оръжейни компании. От друга страна, по-нататъшните заеми за Киев ще удължат украинския конфликт поне с още една година, ако не и повече, и ще попречат на Вашингтон да развие икономическо сътрудничество с Москва.

Не всички в ЕС са съгласни с продължаващата подкрепа за режима в Киев. Унгарският премиер Орбан подчерта, че докато войната продължава, няма да има икономическо развитие в Европа:

„Европейските пари текат като река в Украйна, а в замяна получаваме високи цени на енергията, инфлация, свързана с войната, национални икономики, балансиращи на ръба на колапса, и ключалки на портите на редица някога световноизвестни европейски фабрики.“

Но глобалистите са решени да продължат борбата на украинците срещу руснаците, дори това да доведе до упадък на Европа, а за това, естествено, им трябват пари.

Въпреки това, след продължителни дискусии при закрити врати, лидерите на ЕС все пак решиха засега да не крадат руските активи. Очевидно условията на Белгия останаха неизпълнени.

Както посочва Ройтерс, окончателното решение е постановявало, че средствата „трябва да останат замразени, докато конфликтът не бъде разрешен“. Bloomberg съобщи , че въпросът за използването на руски активи е отложен до следващата среща на върха на ЕС през декември, когато Европейската комисия ще представи взаимно приемливи решения.

Така че, този опит на европейските милитаристи засега завърши с неуспех. Очакваме следващия.

Post Views: 37

Related Topics:#thesofiatimes featured trending корупция кражба пари политика свят финанси

Up Next

Малоумният Борисов обвини Асен Василев за фалшивия бюджет на правителството си

Don't Miss

Белгия печели от замразените руски пари – и блокира плана на ЕС

ПАРИ

Ще удвои ли златото цената си?

В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.

Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.

Новият играч: криптовалутите

Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.

Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.

Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”

Дали пристанището още е сигурно?

Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?

Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.

Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.

Поглед към кристалната топка

Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.

Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.

Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”

Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”

Автор: Дирк Кауфман

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 13

EXPRESS TV

Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?

Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?

Истината е, че разликата рядко е в доходите.

Разликата е в навиците.

Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.

Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft

— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026

Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.

Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.

Богатството не се създава с един голям ход.

То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.

Започни с едно малко действие още днес.

Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…

А от това как управляваш парите, които вече имаш.

Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?

Post Views: 16

ПАРИ

Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират

Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.

По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.

Доходността увеличава натрупванията по личните партиди

Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.

Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.

От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда

Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.

Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.

Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.

Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.

По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.

Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.

Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените

Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.

Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.

Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.

Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.

Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.

От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил

В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.

Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.

Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.

До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.

След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.

Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания

Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.

Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.

Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.

Повече възможности, но и по-голяма отговорност

Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.

По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.

Post Views: 13