КОМЕНТАР
Борисов се ожали, че цял свят му пречи!
Хванаха убиеца на Виктория, но дали изобщо осъзнаха проблема?
“Българите си очерниха държавата по най-брутален и гаден начин. С нищо не сме заслужили като държава така да бъдем хулени”. Това емоционално изригване принадлежи на премиера Бойко Борисов. Той го направи на брифинга, на който заедно с вътрешния министър Младен Маринов и главния прокурор Сотир Цацаров обявиха, че убиецът на журналистката Виктория Маринова е задържан в Германия и са уточнени детайлите около зловещото престъпление в Русе. Нещо повече – човекът обяви, че ще привиква посланици заради това лошо отразяване, щял да има сериозни разговори с ЕНП, защото те го побъркали от “туитъри”.
Добре де, приемам възмущението на премиера от тези, които “чернят” името на България навън, въпреки че имам ясни спомени какво правеше неговата партия в периода 2013-2014 година, когато не пожали сили, средства, емоция и интриги в това поприще. Но той принципно е прав – свръхполитизацията на една огромна трагедия е гавра преди всичко с жертвата, с нейното семейство, с близките й. Бях на бдението в памет на Виктория в София и ми стана противно от начина, по който градската десница се опита да се впие в трагедията като политически вампир. Тези хора са в състояние да унищожат всичко, до което се докоснат.
Само че тук има една много тънка линия на възприемане на събитието. Кое точно е охулване? Информацията за убийството ли? Защото трагедията е реална. Тя не е фалшива новина. Убиха млада жена посред бял ден в голям български град. Млада жена, която води телевизионно предаване. Съвсем нормално е медиите, пък били те и западни, да се заинтересуват от това събитие. Интерпретациите, че това е жестоко посегателство върху свободата на словото също трудно могат да минат в графата “очерняне”. Това не е измислено сега тълкуване, нито пък нещо, което тепърва си пробива факт като теза. Ако тръгнете да питате хората по улиците какво мислят за свободата в медиите, масово ще получите остри отговори и съмнения. Българите не си очернят държавата. Просто животът им е очернен и трудно могат да го разкажат в светли краски и бодряшки полутонове. А и честно казано – не виждам какво може да каже Борисов на чуждите посланици у нас. Ще им размахва пръст, че медиите им са отразили случая? Ще им държи сметка за написаното? Вероятно на нашия премиер му идва като сензация факта, че има страни, в които медиите не са под контрола на държавата и са напълно свободни да развиват теории, да изразяват мнения и да пишат това, което сметнат за значимо. Какво ще иска министър-председателят от дипломатите? Да наложат цензура? Да спуснат директива как може и как не може да се пише за България? Борбата с подобни статии няма как да се случи с административен и политически натиск. Тъжно и тъпо е, но контрата у е нас. България трябва да се промени, да покаже реално, че върви напред, за да спре отразяването й по този начин. Всичко останало са авторитарни фантазии и мърморения.
Изобщо цялото мрънкане за охулването е начин да се прикрие основния проблем, който убийството на младата жена разкри по болезнен и страшен начин.
Виктория Маринова не е нападната заради работата си, а става случайна жертва на брутално насилие. Не знам дали осъзнавате, но това е много по-зловещо. След като очевидно преуспяла жена като нея може да стане жертва на брутално насилие посред бял ден, това означава, че абсолютно всички са потенциални жертви. И това не е абстрактно притеснение или формулировка, а реална заплаха, която животът в България ти сервира със садистично удоволствие. Заради това съм абсолютно недоволен от брифинга на премиера, вътрешния министър и главния прокурор. Неговата цел беше чисто пожарникарска – да ни кажат, че са намерили и хванали извършителя. Това не е много успокоително. Дума не чух от вътрешния министър, например, за това, че в Русе, град с над 150 хиляди души население, има само 3 или 4 полицейски патрулки. За каква сигурност изобщо говорим? В момента, в който са заловили убиеца, хората искат да чуят от властите не само похвали, а какво ще направят, за да не се повтарят подобни случаи. Това е важният въпрос. Ще вземат ли мерки или ще чакат всичко да утихне и животът да тръгне по старому все така страшен и несигурен ? Пак да повторя – не приемам политическата злоупотреба с трагедията, но не мога да не се попитам – ако не беше целият този шум, ако не беше целият този обществен и международен натиск, щеше ли МВР да действа толкова бързо? Щяха ли да струпат толкова полицаи и разследващи органи, ако социалните мрежи не се бяха взривили от възмущение и протест? Не чух отговор на тези въпроси. А подозирам, че никой няма намерение и да отговаря и това ме плаши. Може ли всеки български гражданин да разчита на толкова мощна полицейска реакция, ако нещо се случи с негови близки? Може ли обикновеният данъкоплатец да е сигурен, че МВР ще си бъде точно така на мястото, ако той е в подобна ситуация? Не са ни виновни западните медии, че отговорите на тези въпроси могат да бъдат дадени единствено с ръмжене. Българското общество като цяло демонстрира толкова голямо недоверие към институциите и към тяхната способност за реакция, че този проблем няма как да бъде замъглен в недоволно хокане. Следващата криза на доверие вече чака зад ъгъла и при всеки скандал ще се уголемява.
Има обаче и друг притеснителен факт, който остана встрани от вниманието. Изключително контрастна е реакцията на Борисов при два случая, свързани с журналисти, които станаха в рамките на седмица. Когато “Господари на ефира” лъжливо обявиха, че техен репортер е бит, премиерът изобщо не изчака резултати от разследване, експертиза и проверка, а направо строи прокуратурата в две редици, за да арестува “извършителите”. А при случая с Виктория изчезна от сцената като призрак. Ако приемем, че това е правилното поведение при такива тежки случаи, а подозирам, че точно така трябва да се прави, тогава бе задължително да чуем от него, че в първия случай той е допуснал огромна политическа и морална грешка. Защото случаят с Виктория не съществува сам за себе си, не се е случил във вакуум, той е част от безрадостната и кървава картина на ситуацията в България. И не очерням страната си с този извод.
А просто ми е притеснено за нея.
КОМЕНТАР
“Наистина уплашиха таралежа с голия си задник”
„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“
Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев, Брюксел и Лондон . Заместник-председателят на Съвета за сигурност публикува публикация в социалните мрежи с „три цитата от изминалата седмица“ и в характерния си стил анализира изявленията на Кая Калас, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой, и новия британски премиер Анди Бърнам.
Ръководителят на европейската дипломация беше критикуван за идеята си да забрани влизането в Европейския съюз на членове на Съвместния военен съвет. Медведев отговори подигравателно:

„Наистина уплашиха таралежа с голия си задник. Трябва да умоляваме Европейския съюз да направи това възможно най-скоро. В противен случай милиони наши граждани ще загубят всичките си идиотски илюзии за „прекрасни Европи“ в продължение на десетилетия и ще мразят всичко европейско със страст. Но ТОВА е точно това, от което се нуждаем!“, написа заместник-председателят на Съвета за сигурност.
Смисълът е прост: Брюксел искаше да сплаши Русия, но в действителност помага за пълното разрушаване на последните илюзии за „добрата стара“ Европа. Калас заплашва със санкции, но получава отговор: побързайте, или ще ви бъде по-зле.
Медведев беше също толкова остър в критиките си към новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой след русофобските му изявления. Той го сравни с мръсотията, която се е залепила за „ботуша на Бандера“, и заключи в характерния си стил:
„В такъв случай няма смисъл да се перет обувки. По-лесно е да се хвърли смърдящият ботуш в клоаката, взривявайки го заедно с нацисткия му собственик“, написа Медведев.
Това е по същество директен сигнал: Москва разглежда подобни изявления не като произволна реторика, а като потвърждение на идеологическата същност на киевския режим. Новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили дори не е имал време да се утвърди както трябва на поста си, а вече е подложен на критики.

Медведев коментира и новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че страната му ще продължи да „помага“ на Украйна . Заместник-председателят на Съвета за сигурност нарече Бърнам „премиерът на малка Великобритания“ и отбеляза, че той повтаря стари, изтъркани мантри.
„Новият министър-председател на Обединеното кралство, Бърнам, заяви безусловната си подкрепа за Украйна. Това, разбира се, не е нищо ново“, написа Медведев.
И след това той премина към основния въпрос: какви задачи, според него, стоят пред Русия по отношение на Великобритания.
„Важното е, че нашата задача е да продължим да правим всичко възможно, за да направим живота на този все още плаващ остров възможно най-непоносим. Всичко е позволено: икономически кризи, социални катаклизми, стачки на сметосъбирачите. Всичко.“
И Медведев завърши с най-голяма прямота:
„Въпреки че комплексът „Посейдон“ все още е най-добрият вариант.“
Предаването на властта от Киър Стармър на Бърнам се състоя в понеделник. Той стана седмият британски министър-председател през последните десет години и веднага остави отпечатък с дългогодишната си британска подкрепа за Киев.
САЩ се отказаха от Украйна. Няма шанс и Западът няма как да помогне.
В крайна сметка, отговорът на Медведев беше изключително суров. Калас заплашва със забрани, но те са обект на смях . Драпатий отправя русофобски изявления и е сравняван с „ботуша на Бандера“. Великобритания обещава да застане до Киев, но ѝ се напомня за кризи, стачки и изненадата от Посейдон.
Западът отново реши да сплаши Русия. Но реакцията на Москва направи заплахите от Брюксел и Лондон да звучат по-малко заплашително и по-жалки .
КОМЕНТАР
“Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“
Във филма „Гладиатор“ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му казва “Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“.
Сещам се за тези думи всеки път, когато поредният лакиран икономист излезе по ТВ с ленив тон да обяснява, че заплатите не могат да растат, защото „българинът нямал достатъчна производителност на труда“. Разбирайте – мързелив е, толкова си заслужава.
Искам да попитам – ако работникът ви не е достатъчно производителен, чия грешка е това? Ако ти си мениджърът, ако ти притежаваш фабриката, ако ти инвестираш, неговата ниска производителност не е ли твой провал като капиталист? Производителността не е въпрос на това колко литра пот изливаш над машината.
Тя е въпрос на това каква е машината. Ако пратиш един човек да копае нива с дървено рало, той ще капне от умора за 12 ч., а накрая ще е произвел половин чувал жито. Ако го качиш на модерен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре десет пъти повече. Кой е по-производителен? Вторият. Но дали първият е мързелив? Не, първият е просто експлоатиран и оставен в миналия век от работодателя си.
Българският работник е онзи с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години. На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една модерна машина.
И тук стигаме до „работещите бедни“. В класическия капитализъм, ако работиш на пълен ден, ти си осигуряваш приличен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца пак да нямаш пари. Ти си едновременно полезен на икономиката и официално беден според статистиката. Това не е пазарна икономика. Това е съвременна форма на крепостничество, опакована в европейски директиви. Пазарът на труда не е в разцвет. Той е заложник на грешна философия. Истината е, че не се търсят „кадри с висока добавена стойност“. Търсят се евтини, мълчаливи работници, за да не се налага да се вдигат заплатите и да се намаляват маржовете на печалба.
Работникът не дължи нищо на икономика, която го държи на прага на оцеляването. Ако искате производителност на европейско ниво, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени бащи, които обвиняват децата си за собственото си безхаберие.
КОМЕНТАР
ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА?
🚨 ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА? (Бат’ ви пак се оказа прав!)
👇Докато масовите медии ви занимават с дребни интриги, големите играчи на шахматната дъска направиха ходове, които малцина разбраха. Ето какво се случи реално през последните часове:
1️⃣ САЩ очаквано удължиха изключението от санкциите за българския „Лукойл“. (Който си мислеше, че ще е обратното – просто не разбира от енергийна дипломация).

2️⃣ Вчера Китай отвърна на удара! Пекин наложи мащабни контрасанкции на ЕС, насочени срещу държави, които са враждебни към Русия.
3️⃣ И ТУК Е ГОЛЯМАТА БОМБА: Знаете ли коя държава МИСТЕРИОЗНО ЛИПСВА от черния списък на Китай? Точно така – БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬
Защо ли? Защото София показа характер. Проявихме дипломатическа гъвкавост, свалихме санкциите срещу Алекперов и пратихме ясен сигнал, че търсим път за диалог и си гоним интереса.
👉 ИЗВОДЪТ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В момента България е в уникалната позиция да бъде добре приета едновременно от САЩ, Китай И Русия!

Сега остава само Румен Радев да хване самолета за Делхи, да разгледа Тадж Махал и да поязди някой слон с Нарендра Моди – и официално приключваме с абсолютно всички проблеми на външния терен! 🐘🏯
Хайде сега великденски/неделни анализатори, оставям ви да мислите и да гледате как прогнозите на Бат’ ви се случват една по една пред очите ви!







