АНАЛИЗИ
Борисов, сделката за ЧЕЗ, или как ни правят на идиоти
Драмата „Гинка-Теменужка“ изглежда като извадена от някой сатирично-фантазиен роман на братята Стругацки, развиващ се в затънтено провинциално градче, намиращо се неизвестно къде. Само че, както и в романите на братята, всъщност става дума за това, какво реално ни се случва – или, по-точно, ни бива случвано от властта. Започват да ни пробутват вече
напълно сюрреалистични сюжети
– наративи, предлагани от властта, в които няма нито логика, нито причинно-следствени връзки, нито дори елементарна правдоподобност.
Примерите валят отвсякъде и особено – след началото на прословутото Председателство. Властта гласува за „втори лифт“ в Банско, без в документа да има словосъчетанието „втори лифт“. Но всички институции и медийни рупори на властта са впрегнати да обясняват, че цялата работа е за „втори лифт“. Проект за „втори лифт“ няма и никога не е имало. Но всички сме приканвани да подкрепим въпросното правителствено решение за „втори лифт“.
Аналогично е положението с „двете лъвчета“. Всички институции на властта – и техните медийни рупори – бяха впрегнати, за да бъдат преместени животинките от несъществуващия (без лиценз) зоопарк в Разград към също толкова несъществуващия зоопарк в Пазарджик. От който пък зоопарк (т.е. пазарджишкия) си признаваха, че нямат никаква представа, как да отглеждат големи котки. Държавата, по думите на Нено Димов, не можеше да направи нищо за спасяването на лъвчетата, а после се оказа, че – може.
Това не са просто купища лъжи, ръсени с цел заблуда на противника (т.е. на данъкоплатеца). Положението е доста по-драматично, както виждаме в сюжета „Гинка-Теменужка“. Става дума за нарушаване на самите основания на съществуването на света в някакъв подреден вид – т.е. на логиката и на причинно-следствената връзка.
Да видим обясненията на Теменужка за оставката й: „Процедурата (т.е. по продажбата на ЧЕЗ на Гинка от Пазарджик) се провежда по чешкото законодателство. Смятам, че това изключва всякакви хипотези и съмнения и намеци за определена намеса на българската държава и правителство при вземането на решението на Чехия.“
Това, по правилата на формалната логика, е Пропозиция А: нито българската държава, нито някой български държавник има каквато и да е връзка с продажбата на ЧЕЗ. От това би трябвало да следва Пропозиция Б: министър Петкова да съобщи на всички да си гледат работата и да не я занимават – нито нея, нито който и да е български държавник – със сделката.
Само че вместо Пропозиция Б, получаваме Пропозиция Г („Гинка“): „И понеже не искам по никакъв повод да се коментират някакви отношения и да има изобщо поводи за съмнения и дори да се намесва името на премиера, смятам, че достойната постъпка е човек да си подаде оставката“.
Така… Българската държава няма нищо общо, но енергийният министър подава оставка, за да пази името на премиера… Нещо такова има някъде при руския писател Гогол: че има хора, които бъркат 2 + 2 и изкарват резултата 5; но има и такива, които, когато бъркат 2 + 2, изкарват резултата „тиган“.
Анти-логически скок прави и премиерът Борисов:
„Сделка между частни компании в Чехия няма начин как да контролираме или попречим… Нито енергийният министър, нито аз, нито който и да било, може да повлияе на подобна сделка…“
От което би трябвало, по правилата на логиката, да следва нещо като: „Затова – никакви оставки!“. Само че вместо Пропозиция Б, ние отново виждаме появата на Пропозиция Г („Гинка“): „Почтеното и правилното е – това я (т.е. министър Петкова) посъветвах – да отиде в парламента и да обяви оставка.“
Няма университет в света, който да не напише опашата
двойка по дисциплината „Логика“ както на българския премиер
така и на неговата (екс) енергийна министърка. У нас, обаче, точно тази липса на логика при висшите държавни ръководители не прави никому никакво впечатление. Защо?
Защото, след дългогодишни усилия, властта е успяла да ни изкара от сферата на европейския тип мислене, поне – по отношение на неговите философски основания.
В западната философия съществува правилото, че едно нещо е или налично (съществува, има го) или не е налично (няма го). В случая – в главите на Борисов и Петкова няма логика, което би следвало да доведе до тяхната дисквалификация като държавници. Защото, съгласете се, хора, лишени от логика, още утре могат да ни вкарат във война, без изобщо да искат.
Има, обаче, един много тесен – бутиков – дял на философията, който обяснява случващото (ни) се. Този дял е разработен, сравнително скоро, от африкански философи с цел да помогнат на западните хора да разберат, как мислят – и следователно, как действат – африканците.
Най-видният подобен африкански философ, на име Ахиле Мбембе, обяснява следното. Според западните хора, онова, което не е налично, го няма. Не и в Африка, обаче. Там, ако нещо не е налично, то най-вероятно си съществува – има го – но не е разположено във видимия, а в „невидимия“ свят.
Тази концепция Мбембе назовава „едновременна множественост“ (simultaneous multiplicity), в която „…като правило, всяко едно нещо скрива друго някакво нещо…“
Да се върнем към нашия случай. Не сме учудени от липсата на логика при управляващите, защото отдавна сме в света на „едновременната множественост“. Знаем, че ако в тезите на Борисов и Петкова няма формална логика, то това не значи, че няма никаква логика. Има – някаква невидима, „едновременно-множествена“ логика, „скрита“ в някакво нещо, което изглежда като съвсем друго нещо.
От което си вадим съотвените изводи. Щом министър подава оставка заради някаква уж частна сделка, значи правителството е намесено в нея, по някакъв начин „а ла Мбембе“: „едно нещо скрива някакво друго нещо“. Щом пък премиерът е поискал оставката на съответни министър – значи
държавата е замесена в сделката на най-високо ниво
Самата Гинка не се оказва никаква „Пропозиция Г“, а – нещо, което скрива някакво друго нещо. Не тя купува ЧЕЗ. Някой, обитаващ „невидимия“ свят, го прави. Ако сега всички държавни институции се впрегнат да доказват, че именно тя купува – тогава ще знаем, че въпросният обитател на невидимия свят (който обитател не е „наличен“, но съществува) е някой с огромна и съвсем реална власт върху държавата. Може би ще се окаже същият, заради когото през лятото всички държавни органи бяха впрегнати, за
да бъде откраднат частен бизнес (скандала „Гебрев“)
Да приложим принципа на този Мбембе (как да не се влюбиш във философ с такова име?) към казуса „Пирин“ – т.е. да поразмишляваме върху онова, което съществува в невидимия свят, „скрито“ от нещо във видимия.
В решението на правителството от 28 декември за „втори лифт“ никъде не става дума; но какво ли е „скрито“ зад съжителството, на два съседни реда от решението, на „Водохващания“ и на „Дейности по изграждане на писти и строителство на въжени линии…“?
Причинно-следствена връзка от „западен“ (т.е. наличен) тип тук няма; но има връзка, разположена в „невидимия“ свят, а именно: в Банско снегът е прекалено малко (мястото е прекалено ниско, а тече и глобално затопляне). Затова се произвежда изкуствен сняг. За него са необходими резервоари с вода („водохващания“). И изведнъж – схващаме „едновремено-множествената“ логика на цялата работа. Ще се правят „водохващания“, за да може после да се каже: „Абе имаме ги резервоарите за искуствения сняг, ама сега ни трябват
писти, върху които да го изсипваме
после – въжени линии за извозване на скиорите; а по-сетне – нови хотели за настаняването им“.
Няма нужда да прилагаме концепцията на „едновременната множественост“ към казуса с лъвчетата, нали? Там „скритото“ нещо отдавна стана ясно…
Благодарим ти, колега Мбембе. Ако не ни беше разяснил логиката на африканците, щяхме да се чудим, дали нашите управляващи са идиоти или просто се правят на такива. Нито са идиоти, нито се правят. Просто техните истински действия и намерения са „скрити“ (в „невидимия“ свят) от онова, което ни пробутват като
cвоя уж-идиотия във видимия
Ние сме онези, които биват правени на идиоти. А ликвидирането на логиката и на причинно-следствената връзка е чудесен инструмент за тежко и трайно видиотяване на данъкоплатците.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).







